Присъда по дело №39/2023 на Районен съд - Ивайловград

МОТИВИ към присъда № 16/01.11.2023 г.
по НОХД № 39/2023 г. (генериран от програмата номер 20235650200039)

Подсъдимият Ю.Б.Б.К /О.B.B./, р. на **** г. в гр. O., Република
Турция, с пост. адрес гр. O., Република Турция, турчин, турски гражданин,
притежаващ турски паспорт с № U*****, издаден на 10.03.2020 г. в гр. O.,
Република Турция, с основно образование, разведен, неосъждан, безработен,
е обвинен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че за
периода от м. юли 2021 г. до месец февруари 2023 г., включително, в с. Б**,
общ. Ивайловград, обл. Хасково, след като е бил осъден с влязло в сила на
16.07.2021 г. Решение № 17/25.06.2021 г., постановено по гражданско дело №
2021**** по описа на Районен съд – М** да издържа свои низходящи - сина
си Е.Е.Б. с ЕГН ********** и сина си К. Ю.Б.Б.К с ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 20 месечни вноски от по 162.50 лв. за детето Е.Е.Б. на
стойност 3250 лв. и 20 месечни вноски от по 162.50 лв. за детето К. Ю.Б.Б.к
на стойност 3250 лв, всичко на обща стойност 6500 лева.
Прокурорът при РП – Хасково, ТО - Ивайловград поддържа внесеното
обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият, нередовно призован не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник – адв. В.К от ХАК. Съдът е
преценил, че налице предпоставките по чл. 269, ал.3 от НПК, делото да бъде
разгледано в отсъствието на подсъдимия, тъй като същият не е намерен на
посочения от него адрес, който е напуснал без да уведоми съответния орган,
както и на други известни адреси на територията на страната.
Местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е
установено. Освен това по делото са налице данни, че лицето е напуснало
страната на 03.05.2023 г. и няма данни за последващо влизане.
Местоживеенето му извън страната също не е известно.
На осн. чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК се прочетоха обясненията на
подс. Ю.Б.Б.К, дадени в присъствието на адв. В. Катранджиева пред органа на
Досъдебното производство.
Подсъдимият се признава за виновен. Известно му е съдебното
решение с което е бил осъден да плаща издръжка на двете си деца, но
оправдава неплащането на издръжка от негова страна с обстоятелството, че
дълго време бил безработен. Знаел, че дължи издръжка, но нямал възможност
да я плати. Към момента на разпита също нямал постоянна работа. Работел
като шофьор на повикване и имало случаи, когато в продължение на 1 месец
работел един или два дни. Не бил в състояние да погаси дължимата издръжка
и обещава да търси начини и работа, с цел повече доходи, което да му даде
възможност за погасяне на дължимата издръжка.
От разпитите на свидетелката Е.Ю.К. се установява, че се е запознала с
подсъдимия чрез Fecebook през 2016 г. Първоначално общували по телефона
чрез чат по „Месинджър“. През лятото на 2016 г. Подсъдимият дошъл в
1

България на гости в с. Б** и се запознал с родителите на свидетелката. През
2017 г. сключили брак. През 2018 г., подсъдимият получил разрешение за
пребиваване в страната. С подсъдимия живели заедно около 3 години и се
разделили.
Първоначално 3 месеца живеели в с. Б** при родителите на
свидетелката и през 2017 г. отишли в гр. O., в Турция и живели около 1 г. при
бащата на подсъдимия и след това, след като същият ги е изгонил, излезли на
квартира. Поради неплащане на наема сменили няколко квартири. През това
време свидетелката забременяла и родила в Турция първото си дете Е** В
края на 2018 г. се прибрали от гр. O. в България. Свидетелката забременяла с
второто си дете и на 22.04.2020 г. родила К.. К. родила в България. Отишли да
живеят в с.Ж*** в къщата на брата на свидетелката. В с. Ж*** живели около
месец, месец и половина, когато подсъдимият решил, че иска да отиде в
чужбина да работи за да „си купят къща“. Свидетелката се съгласила. Докато
били в Турция и в с. Ж***, подсъдимият се хващал на работа, но за по
няколко дни и доходите му били от дневни надници. Подсъдимият на няколко
пъти ходел и се връщал от чужбина – Белгия, Англия. Отивал за около 10 – 15
дни и се връщал, след като по някаква причина не му било харесало. През
това време свидетелката се била прибрала в с. Б** при родителите си и
подсъдимият се връщал там. Нищо „не бил изкарал“ в чужбина. При
поредното си връщане предложил на свидетелката да му даде личната си
карта и актовете за раждане на децата, за до можел да взема „пари за децата“
от „социалните“ в чужбина. Свидетелката не се съгласила и го изгонила.
Казала му, че ако работи и има пари могат да са заедно, но ако не работи ще
се разделят. Подсъдимият я напуснал и отишъл да живее при друга жена в гр.
М**. Свидетелката завела дело за развод в гр. М** където подсъдимият се
бил адресно регистрирал. След развода, подсъдимият е бил осъден да плаща
издръжка на двете деца и разноски по делото. До настоящия момент,
подсъдимият не бил платил нито разноските по бракоразводното дело, нито
„един лев“ издръжка за децата. За целия период ,само два – три пъти виждал
децата, като веднъж бил донесъл и храна. Не се обаждал по телефона, за да се
интересува от тях след м. май 2023 г. Свидетелката не можа да посочи адрес
на подсъдимия в Република Турция.
Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и подкрепящи се от събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Св. Е.К. и подс. Б.Б, сключили граждански брак в с. Б**, общ.
Ивайловград, Хасковска област на 17.08.2017 г. По време на брака си живели
в различни населени места в Република България и Република Турция. От
брака им се родили двете деца Е.Е.Б. на 30.07.2018 г. в Република Турция и К.
Ю.Б.Б.К на 21.04.2020 г. в гр. К**. След последвала раздяла между
подсъдимия и свидетелката К, последната подала в РС – М** искова молба за
прекратяване на брака. В съдебно заседание страните постигнали
споразумение, което е било утвърдено от РС – М** с Решение № 17 от
2

25.06.2021 г., влязло в сила на 16.07.2021 г. Със същото Решение на подс.
Ю.Б.Б.К бил определен режим на лични контакти с децата и бил осъден да
заплаща месечна издръжка в р-р на 162.50 лв., за всяко едно от децата, чрез
майката Е.К.. По гражданското дело бил издаден Изпълнителен лист в полза
на св. К.
От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза за
дължимото от подс. Ю.Б.Б.К за издръжката на двете си деца Е.Е.Б. и К.
Ю.Б.Б.К в резултат на направените констатации, проверки и получена
информация, вещото лице определя следния общ размер на дължимите
парични средства за издръжката на двете деца към м. 02.2023 г.: За Е.Е.Б. с
ЕГН ********** – 20 месеца по 162.50 лв. – 3250 лв. За К. Ю.Б.Б.к с ЕГН
********** - 20 месеца по 162.50 лв. – 3250 лв. или общ размер на
дължимите парични средства за издръжката на двете деца 6500 лв.
При така установеното, подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на текста на чл. 183, ал. 1 от НК, а
именно: за периода от м. юли 2021 г. до месец февруари 2023 г.,
включително, в с. Б**, общ. Ивайловград, обл. Хасково, след като е бил
осъден с влязло в сила на 16.07.2021 г. Решение № 17/25.06.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 2021**** по описа на Районен съд – М**
да издържа свои низходящи - сина си Е.Е.Б. с ЕГН ********** и сина си К.
Ю.Б.Б.к с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 месечни вноски от по
162.50 лв. за детето Е.Е.Б. на стойност 3250 лв. и 20 месечни вноски от по
162.50 лв. за детето К. Ю.Б.Б.к на стойност 3250 лв, всичко на обща стойност
6500 лева.
Като родител същият е длъжен да осигурява издръжка на
ненавършилите пълнолетие свои деца, независимо дали работи и дали може
да се издържа от имуществото си и тази издръжка е дължима, дори и да
съставлява особено затруднение за родителите
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл -
подсъдимият е знаел за съдебното решение с което е бил осъден да заплаща
издръжката, съзнавал е, че е длъжен да заплаща месечната издръжка, но
нарушавайки съдебното решение, не го е правил в продължение на повече от
две месечни вноски.
Мотивите за извършване на деянието са ниското правосъзнание,
незачитане на правовия ред на Република България и особено отношенията
между родители и деца, при които всеки родител дължи издръжка на своите
деца.
От приложената справка за съдимост се установява, че подсъдимият не
е осъждан.
От характеристичните данни е видно, че информацията за лицето е
оскъдна, тъй като същият е напуснал апартамента където е бил на квартира в
гр. М**. В характеристиката е посочено семейството на подсъдимия. Не се
сочат данни за противообществени прояви, заявителски материали,
3

криминалистическки регистрации, водени наказателни производства срещу
лицето и осъждания. Посочено е, че подсъдимият има отказ за
продължително пребиваване в Република България.
При определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата
основни принципа – законност и индивидуализация на наказанието, съдът
прецени следното:
- обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за
този вид престъпления;
- обществената опасност на извършителя е от ниска степен с оглед на
съдебното минало и добрите характеристични данни.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Смекчаващи вината обстоятелства: Съдебното минало; Добрите
характеристични данни;
За така извършеното деяние по чл. 183, ал.1 от НК, на подсъдимия
следва да се определи наказание, в пределите предвидени от закона за
извършеното престъпление и съобразно чл. 54, ал.1 от НК, предвид наличието
на смекчаващи обстоятелства и липсата на отегчаващи, ориентирано към
минималния размер. За извършеното деяние се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ за срок до 1 година или „пробация“.
Съдът счита, че не са налице изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят налагане на наказание
в хипотезата на чл. 55 ал.1 от НК като взе предвид цялостното процесуално
поведение на подсъдимия по наказателното производството–липсата на данни
за съжаление или разкаяние от извършеното деяние и най – вече липсата на
изразена воля да заплати напълно или частично дължимата сума по
издръжката, като свързва плащането й с едно бъдещо и несигурно събитие
като намиране на работа и увеличаване на доходите му. Следва да се има
предвид и посочената от свидетелката незаинтересованост от страна на
подсъдимия по отношение на децата.
Предвиденото наказание „пробация“, в конкретния случай е
неприложимо, тъй като подсъдимият няма адрес на територията на страната,
където да бъде наложена задължителните пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ и кумулативно предвидената „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“.
Ето защо, съдът счита, че определеното и наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което е ориентирано към средата
на предвиденото наказание е справедливо, съобразено с извършеното и
отговарящо на целите на личната и генерална превенция.
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, на осн. чл. 66, ал.1 от
НК, изпълнението на наложеното наказание следва да бъде отложено за срок
от 3 години.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и направените
разноски по делото – а именно, за назначената съдебно счетоводна експертиза
по досъдебното производство в р-р на 140.40 лв. и за явяване на вещото лице
4

в две съдебни заседания и даване на устно заключение в р-р на 50 лв., или
общо 190.40 лв.
Направените разноски за преводач в наказателното производство, на
осн. чл. 189, ал.1 от НПК, остават за сметка на съответния орган на досъдебно
производство и на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	16
Дата:	1 ноември 2023 г. (в сила от 17 ноември 2023 г.)
Съдия:	Живко Делчев Янков

Дело:	20235650200039
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 май 2023 г.

Присъда по дело №39/2023 на Районен съд - Ивайловград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите