Решение по дело №257/2018 на Районен съд - Хасково

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№      136                                    26.04.2018 г.                         град Хасково

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на двадесет и осми март  две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Гроздан Грозев

секретар: Веселина Красева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Гроздан Грозев

АНД № 257

  по описа за 2018 година  

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Община Хасково  срещу Наказателно постановление № НЯСС - 93 от 20.02.2018 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание  чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в нарушение на материалния закон, а наложената с него административна санкция била явно несправедлива. Твърди се в подадената жалба, че при образуване на административнонаказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение били допуснати съществени процесуални нарушения, а освен това и  в НП не била посочена и приложимата правна норма, доколкото прочитът на разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ показвал, че същата не съдържа правила за поведение, като се излагат  съображения в подкрепа наведените доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

            Административнонаказващият орган – Заместник – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище  по делото  се оспорва   основателността на жалбата , доколкото НП било законосъобразно издадено и мотивирано, включително и при определяне на административната санкция.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в куриерската служба, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 08.08.2017 г. от свидетелите А.В.К. – Ксантопулу, на длъжност „инспектор“ в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН и К.Г.С. също „ инспектор“ в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН извършили  проверка на язовир „ПИ 000252", находящ се в поземлен имот № 000252 в землището на с. К., община Х., Акт за публична общинска собственост № 2292/15.06.2004г. собственост на община Хасково, за което е съставен констативен протокол №07-05-158/10.05.2017г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях", с който на собственика на язовира е дадено предписание на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а именно: Да се възстанови спирателния кран на основния изпускател, със срок за изпълнение 10.08.2017г.

            На 29.11.2017г. е извършена повторна проверка от горните двама свидетели на язовир „ПИ 000252", находящ се в поземлен имот № 000252 в землището на с. Клокотница, община Хасково, за което е съставен констативен протокол № 07-05-736/29.11.2017г. В следствие на проверката, чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея е установено, че не възстановен спирателния кран на основния изпускател, така както е разпоредено в констативен протокол № 07-05- 158/10.05.2017г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях". Тоест община Хасково, като собственика на язовир „ПИ 000252" не е изпълнила задължителното предписание, дадено с горния протокол  в срок до 10.08.2017г.

          Въз основа на тези констатации и след като контролните органи от състава на ДАМТН достигнали до извод, за допуснато нарушение по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, а субект на нарушението е Община Хасково , с Покана, изх. № 85 – 02 – 483/18.12.2017 г. Кметът на Община Хасково бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН.

          В резултат, на 15.01.2018 г. е съставен от св. К.Г.С., Акт за установяване на административно нарушение № 07 – 6/15.01.2018г. от същата дата срещу Община Хасково , в отсъствие на представител на Община Хасково , след като такъв не бил изпратен, съобразно изпратената покана, а на 16.01.2018 г. съставеният АУАН бил предявен и  подписан от Кмета на Община Хасково  и на същата дата бил връчен и екземпляр от съставения АУАН, според отразеното в приложената по АНП  разписка.

          Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение  не направени при предявяването му, респ. са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание  чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 и позовавайки се на Заповед № А – 5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция.

          Изложената фактическа обстановка е  установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К.Г.С., А.В.К. – К. и Н.М. също служител на ДАМТН, относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти. 

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:  

          Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Според ал. 3 на цитираната норма, собствениците, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок. Според чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв. Следователно, деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица. 

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място. Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната част на процесния АУАН се изразява в бездействие - чрез неизпълнение на дадени предписания. В този смисъл  за място на извършване на нарушение се приема мястото, където правнодължимото действие е следвало да бъде осъществено – в случая с. Клокотница, община Хасково, като в предписанието, и в самия АУАН е  посочен и адрес, на който е следвало да бъде предприето уведомяването от Община Хасково. Тезата на жалбоподателя, че разпоредбата на  чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, под която деянието е подведено и квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съдържала фактически състав на нарушение, доколкото липсвало разписано правило за поведение, а в нея било регламентирано правото на Председателя на ДАМТН или на оправомощени от него лица да извършват определени правни действия, отговаря на буквалния прочита на текста, но не би могла да бъде споделена по същество. Аргументът, че с посочването на  нормата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото същата не съдържа фактически състав на нарушение и по този начин е накърнено правото на нарушителя да узнае за какво точно нарушение е санкциониран, не намира опора в направения от съда анализ на този текст. Действително, посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на  чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите гласи, че Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал.4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение, съдържа предвидено правомощие на контролните органи, но макар и да не изрично разписано, при упражняване на това правомощия, за адресата на предписанието възниква насрещното задължение за неговото изпълнение в указания срок. В това  се изразява и правнодължимото действие, санкционирано в случая. Особено показателна е и редакцията на приложената административнонаказателна норма - чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждаща административна санкция - глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическо или юридическо лице, именно за неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал.3, т.2 и чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Тоест налице е състав на нарушение и както бе посочено по – горе, деянието е обявено за наказуемо, а съвсем отделен и по същество е въпросът дали е реализиран по делото.

          На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон жалбоподател, след като въпреки надлежно изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, не е бил изпратен представител. Впоследствие, при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице е осигурена възможност чрез него представляващият по закон жалбоподателя, да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като доводите на пълномощника на жалбоподателя в обратна насока, са несъстоятелни. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на предписание, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок.

          Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по  категоричен начин.

          Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Тук е уместно да се отбележи, че е необходимо прокарването на разграничение между срока, даден за изпълнение предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ и този по чл. 190а, ал. 3 от ЗВ, който касае различна хипотеза и започва да тече едва при нейното реализиране. Срокът в този втори случай е за уведомяване  писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, но започва да тече след изпълнение на предписанието, каквато хипотеза не е реализирана и няма твърдения за това. Процесното нарушение /по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ/ е умишлено в хипотезата, когато се осъществява от физическо лице, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието и в случая е осъществено, чрез втората от двете хипотези - бездействие. Нарушението е с особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение на това качество на жалбоподателя – Община Хасково  липсва спор. В този смисъл , когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от оспорването му, като индивидуален административен акт. От друга страна обаче, неизпълнението на предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. В конкретната хипотеза процесното предписание до Община Хасково ,дадено с  констативния  протокол от № 07-05- 158/10.05.2017г. е следвало да бъде изпълнено най – късно на датата, посочена от контролните органи – 10.08.2017 г., а деянието, с което е осъществен състава на административно нарушение по чл. 200 ал.1 т.39 от ЗВ  следва да се приеме, че е довършено в деня, следващ тази дата, т.е. довършено е на 11.08.2017г., както правилно е възприел актосъставителят в съставения АУАН и наказващия орган в НП.

          С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200 ал.1 т.39  от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено.

          Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Действително в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие на  неподдържан в добро техническо и експлоатационно  състояние язовир  .Горното налага обжалваното НП да бъда потвърдено.

         Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № НЯСС - 93 от 20.02.2018 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                        Съдия:/п/ не се чете

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.