№ 31
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно
гражданско дело № 20225000500010 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Г. АЛ. Т., редовно призован, не се явява. Вместо него се
явява назначеният му особен представител адв. И.Д..
Въззиваемите П. Г. Т. и АЛ. П. Т., редовно призовани, не се явяват. Вместо
тях се явява адв. С.Л., упълномощена от по-рано.
Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Настоящото производство е образувано по подадената от Г. АЛ. Т. чрез
особения му представител адв. И.Д. въззивна жалба против решение №
260955 от 13.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1346/2020 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІV гр. с., в частта, в която е отменено дарението,
извършено от П. Г. Т. и АЛ. П. Т. в полза на сина им Г. АЛ. Т. с договор,
сключен с нот. акт № ********** г. на нотариус С. Х., както и в частта за
разноските, с която той е осъден да заплати на П.Т. и А.Т. 15 лв. разноски, по
1
сметка на Окръжен съд Пловдив 258,05 лв. държавна такса и 1304,15 лв.
бюджетни разноски за изплатено възнаграждение на адв. И.Д., назначен за
особен представител на Г.Т., и на адв. С.Л. 1304,15 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана на ищците безплатна правна помощ и съдействие.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно
и незаконосъобразно, за което излага подробни съображения, като моли съда
да отмени решението в тази част и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените от ищците претенции като неоснователни и недоказани, ведно
със законните последици.
Прави ново доказателствено искане - да бъде изискана информация от
служба „Миграция“ при ОД на МВР Пловдив, от която да е видно за периода
от 30.10.2019 г. до момента дали Г.Т. е напускал територията на страната,
кога се е завръщал, като към справката се приложи информация с
компютърна разпечатка за движението и престоя му в чужбина. Мотивира
допустимостта на това доказателствено искане с факта, че е направено в
първоинстанционното производство и е оставено без уважение.
Постъпил е отговор от въззиваемите П.Т. и А.Т. чрез процесуалния им
представител адв. С.Л., с който оспорват жалбата и молят съда да я остави без
уважение и потвърди решението на ПОС като правилно и законосъобразно.
Считат, че не следва да бъде уважавано направеното от жалбоподателя
доказателствено искане.
С разпореждане на съда № 24 от 11.01.2022 г. е дадена възможност на
жалбоподателя най-късно в първото по делото съдебно заседание да обоснове
допустимостта от събиране на исканото от него ново доказателство пред
въззивната инстанция, като има предвид писмо на ОД на МВР Пловдив,
намиращо се на л. 73 от делото на ПОС.
Адв. Д.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба.
Не поддържам направеното доказателствено искане.
Правя две други доказателствени искания във връзка с оставянето без
уважение на доказателствени искания, направени в отговора на исковата
молба, а именно дали ответникът – настоящ жалбоподател, е бил собственик
на процесния недвижим имот към момента на образуване на настоящото
дело. Твърдя, че няма събрани доказателства ответникът да е бил собственик
2
към момента на образуване на делото, макар че съм направил искане с
отговора на исковата молба, което е оставено без уважение като неотносимо
към процеса. В качеството на процесуален представител аз нямам никакви
контакти с този жалбоподател – дали е или не е собственик.
Твърдя, че няма данни ответникът да е бил собственик към момента на
образуване на делото. Поискал съм да се изиска справка, но ПОС със своя
доклад от 10.05.2021 г. е отказал. В случай, че той не е собственик на имота,
няма да се приложи пасивната му легитимация за участие в процеса, защото
освен облигационното отношение, има и друг иск.
Второто искане е свързано с първото и с изложеното в отговора на
въззивната жалба за наличието на други недвижими имоти, от които ищците
– ответници по жалбата да реализират евентуално свои доходи, така че и да
установят размера на своите възможности, т.е. искането ми е да бъде изискана
справка от Службата по вписвания към РС - Пловдив за наличие на
недвижими имоти на ищците от датата на образуване на производството -
14.05.2020 г. до настоящия момент. Това искане правя сега за първи път, тъй
като има връзка с първото искане, на което получих отказ.
Адв. Л.: Оспорвам въззивната жалба.
Моля да оставите без уважение доказателствените искания.
Ние сме представили вписан в Службата по вписвания нотариален акт,
от който е видно кой е собственик на имота към настоящия момент. Той не е
оспорен като документ, така че считам искането за неоснователно.
Второто искане считам, че е преклудирано към настоящия момент и
моля да бъде оставено без уважение.
Съдът намира, че с оглед волеизявлението на адв. Д., че не поддържа
направеното във въззивната жалба доказателствено искане, съдът няма
необходимост да се произнесе по него.
По отношение на днес направените доказателствени искания от адв. Д.,
съдът намира, че те се неоснователни и следва да бъдат оставени без
уважение.
По отношение на първото искане за изискване на справка от Служба по
вписвания при Районен съд - Пловдив дали към датата на образуване на
3
производството ответникът Г.Т. е собственик на процесния недвижим имот,
съдът констатира, че действително това доказателствено искане е направено с
отговора на исковата молба, като с определение от 10.05.2021 г. окръжният
съд го е оставил без уважение, приемайки, че то не е относимо към спора.
Настоящият състав също счита, че предвид характера на предявения иск по
чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ГПК, който е облигационен, е ирелевантно по делото
дали ответникът е бил собственик на имота към момента на завеждане на
делото, по-точно към момента на вписване на исковата молба, като в случай,
че искът бъде уважен, а той не е собственик на имота, вещноправните
последици нямат да възникнат по отношение на новите собственици на
същия. За пълнота все пак следва да се добави, че видно от схема № 15-
325025 от 14.04.2020 г. на Служба по ГКК – Пловдив (л. 59 от делото на ПОС)
Г. АЛ. Т. е вписан като собственик на имота с пълни права, а това записване
има доказателствена стойност.
По отношение на второто направено от жалбоподателя доказателствено
искане съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 266 от ГПК същото е
преклудирано и предвид забраната за събиране на нови доказателства във
въззивното производство, които страната е можела да събере при проявено
процесуално усърдие в първоинстанционното, същото не следва да бъде
събрано сега.
Предвид гореизложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение исканията на жалбоподателя Г.Т. чрез особения
му представител адв. И.Д. за изискване на информация от Службата по
вписванията при Районен съд - Пловдив за това дали Г. АЛ. Т. е бил
собственик на процесния недвижим имот към датата на завеждане на делото,
както и дали ищците П. Г. Т. и АЛ. П. Т. притежават недвижими имоти на
територията на гр. Пловдив.
Адв. Д.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Л.: Също нямаме други искания.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните и доколкото
делото е изяснено от фактическа страна съдът
О П Р Е Д Е Л И :
4
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Д.: Моля да уважите подадената жалба по изложените в нея
съображения. В качеството на особен представител поддържам заявеното
искане за отмяна на обжалваното решението на ПОС в обжалваната част.
Моля да ми се изплати възнаграждение, като ми се издаде РКО за
извършеното процесуално представителство на жалбоподателя.
Адв. Л.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че
действително покана от въззиваемите към жалбоподателя е била отправена за
даване на издръжка и това е с връчване на исковата молба, както правилно е
констатирал първоинстанционният съд и каквато е практиката на ВКС, така
че връчването се счита направено лично на ответника.
Установи се и трайната нужда от издръжка на въззиваемите, които са
глухонеми, че техният общ брутен доход е 685,70 лв., а съгласно данните от
НСИ за 2020 г. минималният размер за издръжка на едно лице е 424 лв., или
общо 848 лв. за двамата. Видно е, че техният доход е под минимума, който е
установен за едно лице за издръжката му в България, като в този доход не са
включени разходите за осигуровки, данъци и акцизни стоки. Считам, че е
налице мълчалив отказ в настоящето производство ответникът да дава
издръжка на въззиваемите, тъй като същите многократно са го молили. Те
към момента нямат връзка и никакъв контакт с него, нито пък той се
интересува добре ли са и въобще от тях.
Поради изложеното моля да потвърдите обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.
Претендирам разноски във връзка с представения договор за правна
защита и съдействие.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т. е. до 14.03.2022 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:24 часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6