№ 1256
гр. С., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502952 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 60/23.03.2020 г., постановено по т. д. № 15/2019 г. по описа на СОС,
ТО, IV с-в, частично е уважен предявеният от А. С. В. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
50000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200000 лв.),
представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди при
настъпило на 22.08.2018 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху
главното парично притезание от 11.01.2019 г. до окончателното му изплащане. Отхвърлена е
и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва за периода от 22.08.2018 г. до
10.01.2019 г.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 100000 лв., като то следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 1/2,
тъй като пострадалия чрез своето противоправно поведение (управлявал е процесния лек
автомобил без правилно поставен предпазен колан, като ударът е бил предотвратим, в
случай че се е движил с разрешената за конкретния пътен участък скорост от 90 км./ч.) е
допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е отхвърлен за сумата над 50000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв.,
поддържайки, че то е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото
обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД,
1
решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен високия интензитет
на претърпените травматични увреждания. Счита, че при настъпване на процесното ПТП
неговото поведение не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, тъй като
водачът на лекия автомобил е реагирал своевременно на възникналата опасност, но дори и
да се е движел с разрешената за пътния участък скорост от 90 км./ч. отново би настъпил
ударът с товарния автомобил, чийто водач е предприел неправилно извършване на
маневрата „ляв завой” с навлизане в насрещната пътна лента. Не навежда правен довод за
необоснованост на приетия от първоинстанционен съд релевантен факт, че е управлявал
процесния лек автомобил без правилно поставен предпазен колан, като това противоправно
поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на телесните увреждания (лицевата
и гръдната травми са получени в резултата от контакт с волана и предното ветроупорно
стъкло на автомобила). Следователно, въззивният съд не може да приеме за осъществени
различни правнорелевантни факти от тези, които СОС е счел за проявени в обективната
действителност – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
отговор на въззивната жалба, в която поддържа становище за нейната неоснователност.
Счита, че от приетата от СОС като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ
се установява, че ако пострадалият се е движел с разрешената за пътния участък скорост от
90 км./ч., не би настъпил този тежък пътен инцидент, поради което законосъобразен се явява
правният извод на първоинстанционния съд, че приносът на ищеца за настъпване на
процесното застрахователно събитие е висок.
Третото лице-помагач на страната на ответника не е подал в законоустановения срок
писмен отговор на тази въззивна жалба, но в проведеното пред САС на 04.10.2022 г. о. с. з.
неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.
Срещу първоинстанционното решение са подадени и въззивни жалби от ответника и
третото лице-негов помагач в частта, в която предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен – за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 50000 лв. Въззивниците
считат, че в процеса на доказване не е установено по несъмнен начин, че водачът на
микробус „Форд Транзит”, чиято деликтна отговорност е обезпечавана от ответното
застрахователно дружество през релевантния период чрез договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не е осъществил противоправно
деяние, което да е в причинно-следствена връзка с настъпване на тежките травматични
увреждания на пострадалия ищец. Считат, че присъденото заместващо обезщетение за
настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на
изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, както и че
приносът на увредения за настъпване на тежкия вредоносен резултат надвишава този на
застрахования делинквент.
Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност.
Ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която отхвърлена
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главното парично притезание
от 22.08.2018 г. до 10.01.2019 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
2
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
СОС, ТО, IV с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивните жалби доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна
инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали водачът на
микробус „Форд Транзит”, чиято деликтна отговорност е обезпечавана от ответното
застрахователно дружество през релевантния период чрез договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е осъществил противоправно
деяние, което да е в причинно-следствена връзка настъпване на телесните увреждания на
пострадалия ищец; дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение, както и дали пострадалият ищец е допринесъл чрез своето
противоправно поведение (управлявал е процесния лек автомобил без правилно поставен
предпазен колан, като ударът е бил предотвратим, в случай че се е движил с разрешената за
конкретния пътен участък скорост от 90 км./ч.) в единния съвкупен съпричинителен процес
за настъпване на вредоносните последици.
Първият довод за неправилност на обжалваното решение, релевиран от ответника и
третото лице-негов помагач, а именно че в процеса на доказване в настоящото съдебно
производство не е установено, че водачът на микробус „Форд Транзит” - И. А. И., не е
осъществил противоправно деяние, вследствие на което е увреден ищецът, е неоснователен.
От представеното пред САС влязло в сила на 14.04.2022 г. Решение от 24.03.2021 г.,
постановено на основание чл. 78а НК нахд № 130/2020 г. по описа на РС-гр. Елин Пелин, 5
с-в (по правни последици то е приравнено на влязла в сила присъда и на основание чл. 300
ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от
престъпното деяние относно всички съставомерни признаци на престъплението, вкл. и
авторството на деянието и неговите общественоопасните последици), се установява по
3
несъмнен начин, че водачът на микробус„Форд Транзит”, с рег. № ***, е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като на 22.08.2018
г. по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца – А. С. В. (водач на л. а.
„Фолксваген Голф”, с рег. № ***).
Не е спорно между страните (този факт е обявен за безспорен между страните в
доклада по делото, изготвен в първото по делото о. с. з., проведено пред СОС на 12.09.2019
г.), че при настъпване на процесното ПТП деликтната отговорност на водача на микробус
„Форд Транзит” - И. А. И., е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Тъй като причинените вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания на
пострадалия, са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от
противоправното поведение на делинквента, ищецът установи в процеса на доказване чрез
пълно и главно доказване възникването на всички юридически факти (материални
предпоставки), при чието проявление е породено предявеното спорно материално право.
Понеже неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца са причинени множество травматични
увреждания, които условно могат да бъдат разделени в две групи: 1) Мекотъканни
увреждания: множество разкъсноконтузни рани в областта на лицето (десен горен клепач,
основата на носа и горната устна), в областта на дясната предмишница, гривнената става на
китката и пръстите на дясната ръка; увреждания на вътрегръдни органи - контузии на белия
дроб двустранно, съчетани с тракционни контузионни бронхиектазии вдясно апикално
(върхово) и 2) Счупвания на кости на скелета: на костите на лицевия масив -
многофрагментно счупване на носни кости; на двете ябълчни кости, горната и долна
челюсти, на синусите на горната челюст и сфеноидалната кост, счупване на алвеоларния
гребен на долната челюст; на костите на гръбначния стълб - бодилестите израстъци на седми
шиен и първи гръден прешлени, както и на напречните израстъци на първи и втори поясни
прешлени; на костите на гръдния кош -счупване на гръдната кост в областта на дръжката, на
ребрата вдясно 1-3-то и вляво 1-2-ро; на опорнодвигателния апарат - счупване на дясната
скапула (плешка) и многофрагментна фрактура на тялото на дясната бедрена кост, както и
на бодилестия израстък на дясната лакътна кост. Вещото лице медик от комплексната СМЕ
изяснява, че непосредствено след травмата пострадалият е бил подложен на интензивно
лечение в КАИЛ, като след стабилизиране на състоянието е подложен на двукратно
4
оперативно лечение по повод фрактурата на бедрото и след това по повод фрактурата на
носните кости. Извършена е рехабилитация. Въпреки проведеното правилно лечение към
момента се наблюдават деформации, останали в резултат на лицевата травма, които се
изразяват в изкривяване на носа наляво и лицева асиметрия надясно. Налице е
функционално възстановяване от фрактурите на опорнодвигателия апарат, като походката е
самостоятелна и без помощни средства. От страна на лицевата травма не е възстановена
нормалната оклузия – като това състояние ще продължи до края на живота на пострадалия.
От медицинската документация се установява, че ищецът не е претърпял фрактури на
телата или дъгите на прешлените, които да изискват оперативно лечение - счупени са
бодилести и напречни израстъци, които се консолидират за период от около 1,5-2 м., като
след този период следва да се наблюдава възстановяване на движението на снагата в пълен
обем.
Съобразно вида на фрактурата на дясното бедро (многофрагментна) се е наложило да
се постави метална остеосинтеза. Изяснява се, че общият лечебен и възстановителен
период по отношение на фрактурите е продължил в значителен период от време - около 12
месеца за бедрената фрактура, а останалите фрактури са заздравели в срок от около 1,5-2
месеца; мекотьканните увреждания (констатираните рани) са възстановени с образуването
на ръбци за срок от около 20-25 дни. Дори и след възстановяване от белодробна контузия и
травматични бронхиектазии белият дроб остава с развитие на сраствания и нарушение на
нормалната структура на бронхиалното дърво, като тези негативни последици ще се
наблюдават до живот (възможно е те да провокират по-лесно развитие на възпалителни
промени в белия дроб).
Вещото лице установява, че поради богатата инервация на лицето най-силна е била
болезнеността в тази област. Но пострадалият е изпитвал значителни болки и в областта на
гръдния кош, врата, поясната област и десните крайници. Постепенно болезнеността е
намалявала, но до живот ищецът ще изпитва болки при натоварване на крайниците при
промяна на времето.
От приложената по делото медицинска документация се изяснява, че единствено по
отношение на лицевата травма оперативно е лекувана фрактурата на носните кости, за да се
коригира деформацията на носа - постоперативно е постигнат задоволителен резултат, но е
останала деформация и изкривяване наляво. Това обстоятелство е довело до изменение на
нормалния облик на лицето – ясно се забелязва лицева асиметрия и деформация с
изкривяване на носа наляво (раните са заздравели с образуването на ръбци, които сами по
себе си водят до загрозяване). Фрактурите в лицевата част на главата са причина за
остатъчно нарушено затваряне на челюстите (оклузията), нарушено носно дишане,
болезненост в областта на фрактурите. Налице е невъзможност за плътно затваряне на
челюстите – оклузията е нарушена.
Вещото лице-медик изяснява, че поставената метална остеосинтеза би могла да се
отстрани по оперативен път, но това зависи от желанието на пациента и мнението на
лекуващия екип.
5
При изслушване на комплексната СМАТЕ в проведеното пред СОС о. с. з. на
23.01.2020 г. експертът-лекар пояснява, че принципно, извършване на пластична хирургия
може да коригира изкривяването на носната преграда, но би могло да се достигне и до
обезобразяване на пациента, поради което не се препоръчва такава оперативна интервенция.
От показанията на свидетелката П. В., живееща във фактическо съжителство с ищеца
от 13 години, се изяснява, че окото му е все още изпъкнало, а ръката срязана – още не могъл
да работи с нея и да я свива. Най-тежкият възстановителен период продължил около 6
месеца („Гледах го като малко дете – с памперси, пюрета и сокове”). Свидетелства, че все
още изпада в нервни кризи и куца с десния крак. Отслабнал значително – от 95 кг. на 55 кг.
Изяснява, че в момента лицето му е деформирано – „Скулата му е изпъкнала, носът му крив,
дясното му око изпъкнало”. Поради неговото влошено здравословно състояние след
инцидента напуснал работата като пожарникар.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените им от противоправното поведение на
делинквента И. А. И. неимуществени вреди е в размер на 180000 лв. Наистина,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение
за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,400 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна
норма към релевантния момент). Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена
към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – средата на 2018 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (1. Мекотъканни
увреждания: множество разкъсноконтузни рани в областта на лицето (десен горен клепач,
основата на носа и горната устна), в областта на дясната предмишница, гривнената става на
китката и пръстите на дясната ръка; увреждания на вътрегръдни органи - контузии на белия
дроб двустранно, съчетани с тракционни контузионни бронхиектазии вдясно апикално
(върхово) и 2. Счупвания на кости на скелета: на костите на лицевия масив -
многофрагментно счупване на носни кости; на двете ябълчни кости, горната и долна
челюсти, на синусите на горната челюст и сфеноидалната кост, счупване на алвеоларния
гребен на долната челюст; на костите на гръбначния стълб - бодилестите израстъци на седми
шиен и първи гръден прешлени, както и на напречните израстъци на първи и втори поясни
прешлени; на костите на гръдния кош -счупване на гръдната кост в областта на дръжката, на
ребрата вдясно 1-3-то и вляво 1-2-ро; на опорнодвигателния апарат - счупване на дясната
скапула (плешка) и многофрагментна фрактура на тялото на дясната бедрена кост, както и
на бодилестия израстък на дясната лакътна кост, като възстановителният период е съчетан с
две оперативни интервенции, с поставяне на метална остеосинтеза в увредения долен
крайник; изменение на нормалния облик на лицето – ясно се забелязва лицева асиметрия
6
и деформация с изкривяване на носа наляво (раните са заздравели с образуването на
ръбци, които сами по себе си водят до загрозяване); фрактурите в лицевата част на главата
са причина за остатъчно нарушено затваряне на челюстите (оклузията), нарушено носно
дишане, болезненост в областта на фрактурите, на пострадал в работоспособна възраст (33
години към момента на настъпване на процесното ПТП), при общ лечебен и
възстановителен период до 12 месеца, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на
настъпилото ПТП възлиза на сумата от 180000 лв.
Основателно обаче е своевременно наведеното от ответника и третото лице-негов
помагач възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия (т. нар.
„компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице
съпричиняване на вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в
цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване
на процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това
частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено,
безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От приетата от СОС като компетентно изготвена и неоспорена от страните
комплексна СМАТЕ, се изяснява правнорелевантният факт, че на 21.08.2018 г. в светлата
част на денонощието на прав пътен участък, извън населено място, при добра видимост и
при разрешена скорост от 90 км./ч., ищецът се е движел със 136 км./ч. В същото време в
противоположната посока се е движел т. а. „Форд Транзит” със скорост около 25 км./ч.,
който е предприел маневра „ляв завой” – с цел навлизане в крайпътен обект: двора на
бившето ТКЗС с. Лесново, навлизайки в лентата за движение на л. а. „Фолксваген Голф” (от
окомерната скица, обективирано в Констативния протокол, се изяснява, че на мястото на
процесното ПТП е съществувало Т-образно кръстовище, образувано от главния път, по
който процесните автомобили са се движили, и отклонението за стопанския двор).
Забелязвайки това навлизане, ищецът е предприел действия за аварийно спиране, като
автомобилът е започнал да оставя спирачни следи, но независимо от това е настъпил удар
между челната дясна и дясната странична част на товарния автомобил и челната част на л.
а. „Фолксваген Голф”. Установява се, че в момента, в който т. а. е потеглил от място и е
навлязъл в лентата за насрещно движение, управляваният от ищеца л. а. се е намирал на
77,20 м. от мястото на удара, когато е задействал аварийно спирачната система. След
извършване на съответните математически изчисления и съобразно физичните закони
вещото лице достига до фактическия извод, че в случай че л. а. се е движел със скорост от 76
км./ч. ударът би бил предотвратим, но не и с действителната скорост от 136 км./ч., респ. с
разрешената за конкретния пътен участък от 90 км./ч. Установя се обаче, че пътният участък
е продължително прав (200 м.) – преди и след зоната на ПТП, равнинен, без наличие на
хоризонтална пътна маркировка и пътни знаци, като към момента на ПТП видимостта не е
била намалена или пък ограничена. Следователно, и двамата водачи на процесните
автомобили са имали видимост един от друг на разстояние от 200 м. преди настъпване на
релевантния транспортен инцидент.
Вещото лице-автоексперт пояснява в проведеното пред СОС на 23.01.2020 г. о. с. з.
обстоятелството, че там, където реално ищецът е реагирал на опасността, ако бе се движел с
разрешената скорост от 90 км./ч., тогава процесното ПТП би било предотвратимо.
Както бе изяснено, ищецът е имал пряка видимост към целия пътен участък, вкл.
имал е възможност да възприеме от около 200 м. насрещно движещия се товарен автомобил
и да съобрази, че той се движи с ниска скорост пред Т-образно кръстовище с отклонение
7
към стопански двор, т.е. той е могъл и е бил длъжен да възприеме като опасност товарния
автомобил, чийто водач е имал намерение да извърши маневра „ляв завой”, навлизайки в
пътната лента, по който се е движел ищецът. В този смисъл, пострадалият водач на лекия
автомобил е следвало да намали значително изключително високата скорост на движение –
136 км./ч. при разрешената от 90 км./ч., с готовност да спре пред всяко предвидимо
препятствие – от едно достатъчно далечно разстояние на видимост от 200 м. Като е
продължил да управлява лекия автомобил с изключително висока скорост, той е нарушил
правилото за поведение, уредено в диспозицията на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, който
предписва, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Но както бе изяснено от вещото лице-
автоексперт, дори и ищецът да се бе движел със скорост от 90 км./ч. там, където реално е
реагирал на опасността, тогава процесното ПТП би било предотвратимо.
От друга страна, от комплексната СМАТЕ се изяснява, че при съвкупната оценка на
констатираните травматични увреждания, тяхната анатомична локализация и механизъм на
получаване, както и от видимите пластични деформации по купето на автомобила, които са
по-тежки в дясната предна част, пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан (в
медицинската документация липсват описани травматични увреждания, които биха се
получили от действието на поставен обезопасителен колан при такъв челен удар).
Установява се по категоричен начин, че в случай че ищецът бе с правилно поставен
предпазен колан, със сигурност не би получил лицевата и гръдната травма във вида в
който е констатирана в лечебното заведение (при този механизъм на ПТП и настъпилите в
резултат пластични деформации на автомобила би получел травмите в областта на десните
крайници, гръбнака и дясната лопатка). Лицевата и гръдната травма е получена в резултат
от контакт с волана и предното ветроупорно стъкло на автомобила, счупването на дясната
лакътна кост в областта на гривнената става - от ударното действие на волана, дясното бедро
е счупено в резултат от контакт с деформираното и изместено арматурно табло на
автомобила, а травмите в областта на гърба - от удара в облегалката на седалката,
вследствие връщането на тялото след първоначалния удар.
Следователно, по несъмнен, безспорен, категоричен начин бе установено в процеса
на доказване от ответника, комуто принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), че при настъпване на процесното застрахователно събитие
пострадалият ищец е нарушил законоустановените правила при управление на МПС. Като
не е използвал наличния предпазен колан при настъпване на процесното застрахователно
събитие, пострадалият чрез своето противоправно поведение (нарушение на диспозицията
на правната норма, уредена в чл. 137а, ал. 1 ЗДвП) е допринесъл в съвкупния
съпричинителен процес за настъпване на удара в главата и в гърдите, които са му причинили
едни от най-тежките телесни увреждания, макар и само тези увреди да са в причинно-
следствена връзка с това противоправно поведение (краката и ръцете са свободно
разположени, поради което дори и да бе с поставен предпазен колан, той не би предотвратил
причиняването на процесните фрактури на тези крайници). При така изяснените
правнорелевантни факти и при съобразяване с казуалния принос на всички участници в
процесното ПТП настоящият съдебен състав достига до правния извод, че приносът на
водача на процесния товарен автомобил (на делинквента) и на пострадалия в съвкупния
съпричинителен процес за настъпване на увредите на ищеца е тъждествен – в случай че
делинквентът не бе предприел неправилна маневра „завой наляво”, като изчака ищецът да
премине безаварийно по своята пътна лента, макар и с изключително висока скорост, не би
настъпило релевантното ПТП. Но ако пострадалият би се движел с разрешената скорост от
90 км./ч., като своевременно – при възприемане на товарния автомобил като опасност по
пътното платно, бе намалил изключително високата скорост, с готовност да спре, би се
предотвратило осъществяването на застрахователното събитие – ищецът би спрял
своевременно и безопасно пред предвидимото препятствие. От друга страна, ако бе с
8
поставен предпазен колан, не биха настъпили изключително тежките травми в лицевата част
на главата, както и уврежданията в гръдната област. Следователно, определеното от
въззивната инстанция заместващо обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени
вреди трябва да се намали с ½, като то възлиза на сумата от 90000 лв. (180000 лв. х 50%).
Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените
правни доводи обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в която предявеният
иск е отхвърлен за разликата над сумата от 50000 лв. до сумата от 90000 лв., като в тази част
той бъде уважен.
При този изход на спора първоинстанционното решение, което в тази част по своето
правно естество представлява определение, трябва да се отмени и в частта, в която на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на А. С. В. са присъдени съдебни разноски над сумата
от 165 лв. до 225 лв. – разноски за изготвяне и изслушване на комплексната СМАТЕ, респ.
над сумата от 165 лв. до 225 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважената и отхвърлена част от предявените искове на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца адв. С. К. Н. от САК трябва да се
присъди допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
СОС в размер на сумата от 1113,50 лв. (над присъдената сума от 1375 лв. до дължимия
размер общо от 2488,50 лв., при приложението на правната норма, уредена в чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), а за
безплатното процесуално представителство пред САС сумата от 2488,50 лв. - на основание
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В полза на ищеца трябва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят
допълнително съдебни разноски в размер на сумата от 60 лв.
С оглед на отхвърлената част от въззивните жалби на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на
въззиваемия-ответник трябва да бъде присъдена сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
Тъй като ищецът е бил освободен от процесуалното задължение за заплащане на
държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответникът трябва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати допълнително държавна
такса за разглеждане на иска пред СОС в размер на 1600 лв., а в полза на бюджета на САС
сумата от 800 лв., представляваща дължимата държава такса за разглеждане на въззивната
жалба.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60/23.03.2020 г., постановено по т. д. № 15/2019 г. по описа на
СОС, ТО, IV с-в, в частта, в която е отхвърлен предявеният от А. С. В. срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от
50000 лв. до размера от 90000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 22.08.2018 г., ведно със законната
лихва от 11.01.2019 г. до окончателното й заплащане, в частта, в която на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК А. С. В. е осъден да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата над 165 лв. до 225 лв. –
разноски за изготвяне и изслушване на комплексната СМАТЕ, както и над сумата от 165 лв.
9
до 225 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Черни връх” № 51Д да заплати на А. С. В., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул.
„***” № *** по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
допълнително сумата от 40000 лв. (общо за 90000 лв.), представляваща заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
22.08.2018 г., ведно със законната лихва от 11.01.2019 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на А. С. В.
допълнително сумата от 60 лв. – съдебни разноски пред СОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на адв. С. К.
Н. от САК, с адрес гр. С., бул. „***” № 12, ет. 3 допълнително сумата от 1113,50 лв. (общо
за сумата от 2488,50 лв.) - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство пред СОС, както и сумата от 2488,50 лв. - адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП А. С. В. да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата от
100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителства пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ЗК “ЛЕВ ИНС”
АД да заплати допълнително сумата от 1600 лв. държавна такса – в полза на бюджета на
СОС, а в полза на бюджета на САС – сумата от 800 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на И. А. И., ЕГН ********** – трето
лице-помагач на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10