Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 30.09.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №2847/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „България“
№49, бл.53Е, вх.В твърди, че е изправна страна по валидно облигационно
отношение с ответника П.С.П. с ЕГН ********** ***, произтичащо от договор за
потребителски кредит №**********, сключен на 24.06.2017г., по който е
предоставил на ответника кредит в размер на 4200лв. с фиксирана годишна лихва
от 41,17%, възлизаща на 2031,60лв., (ГПР 49,86%) и краен срок на връщане
01.07.2019г., разсрочен на 24 месечни погасителни вноски по 259,65лв. /общо
6231,60лв./.
Твърди, че по същия договор е
предоставил на ответника и пакет от допълнителни услуги, включващи приоритетно
разглеждане на искането за кредит, възможност за отлагане плащането на месечни
погасителни вноски, възможност за намаляване на техния размер и падеж и
възможност за бързо и лесно получаване на допълнителни парични средства, срещу
дължимо възнаграждение за допълнителните услуги в размер на 3900,72лв., платимо
разсрочено на 24 месечни погасителни вноски по 162,53лв. с падежи като на
погасителните вноски по кредита.
Формирано е общо задължение по
договора в размер 10132,32лв., платимо разсрочено на 24 погасителни вноски по
422,18лв.
Ищецът поддържа, че ответникът е
платил само две от дължимите 24 погасителни вноски и е допуснал просрочие на
дълга с повече от 30дни. Затова претендира настъпило предсрочно прекратяване на
договора при условията на чл.12.3 от общите условия - едностранно и без да е
необходимо предизвестие за длъжника, както и настъпила предсрочна изискуемост
на оставащите погасителни вноски, вкл. цената за пакета допълнителни услуги.
Ищецът твърди, че за събиране на
вземането се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена ч.гр.д. №966/2019г. по описа на РС - Пазарджик за сумата
от 7836,60 – главница по кредита и сумата от 6,04лв. законна лихва за забава,
която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
При тези твърдения ищецът
първоначално е формулирал искане по чл.422 ГПК за установяване на вземането по
заповедта за изпълнение по отношение на главницата от 7836,60лв. и не е поискал
установяване на вземането в размер на 6,04лв. – законна лихва за забава.
С уточнителна молба по чл.129,
ал.2 ГПК, подадена преди първото съдебно заседание с вх. № 27993 от
28.11.2019г., ищецът е пояснил, че главницата по кредита е в размер на
3581,19лв., а разликата до 7836,60лв. представлява вземане за възнаградителна
лихва в размер на 1329,87лв. и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
на стойност 2925,54лв., дължими от ответника по същия договор за кредит.
Със същата уточнителна молба
ищецът е заявил, че поддържа иска за установяване на вземането по заповедта за
изпълнение до размера на 3581,19лв. - главница, ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК – 01.03.2019г.
до плащането.
Освен това е предявил обективно
кумулативно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 1329,87 лв. – дължимо
възнаграждение по договор за потребителски кредит /договорна лихва/ и по чл.79,
ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 ЗПК за заплащане на сумата 2925,54 лв. –
дължимо възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит.
Ответникът П.С.П., представляван
от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК в лицето на адв. Л.С. *** твърди, че
ищецът е направил недопустимо изменение в основанието на исковата претенция,
съчетано с едновременно изменение на вида на търсената защита, тъй като за част
от вземането в размер на 1329,87лв. – договорна лихва и 2925,54лв. –
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, е преминал от установителен към
осъдителен иск. Оспорва възможността за предявяване на осъдителен иск в
производство, образувано по иска с правно основание чл.422 ГПК, който може да
има за предмет единствено вземането по издадена заповед за изпълнение.
По същество ответникът оспорва
исковете с възражение за липса на предсрочна изискуемост на кредита поради
това, че такава не е обявена от кредитора с изрично писмено съобщение до
длъжника. Оспорва действителността на клаузите в договора за кредит,
задължаващи ответника да заплати възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
поради тяхното противоречие с добрите нрави и неравноправен характер.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно възможността ищецът с
последваща молба за изправяне на нередовности в исковата молба да предяви иск
при условията на обективно кумулативно съединяване с иска по първоначалната
искова молба:
Съгласно чл.210, ал.1 ГПК ищецът
може с една искова молба да предяви срещу същия ответник няколко иска, ако те
са подсъдни на един и същи съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също
производство. Според съда, изискването това съединяване да стане с една искова
молба важи само ако исковата молба е редовна. Исковата молба е редовна, когато
съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на фактите, от които
се твърди, че произтича претендираното право /основанието на иска/, в какво се
състои претендираното право и вида на търсената защита /петитума на иска/,
както и носителите на правоотношението /страните в процеса/. Нередовна е искова
молба, която не съдържа всички правопораждащи факти на спорното право или на
една част от него.
В случая в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба по чл.422 ГПК, които трябва да са с идентично
съдържание, вземането по заповедта за изпълнение в размер на 7836,60лв. се
претендира като главница по договор за кредит. Същевременно ищецът сочи като
правопораждащ факт на това вземане предоставен на ответника кредит в размер на
4200лв. Не са посочени факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът претендира
връщането на заемна сума в по-голям размер от тази, която твърди да е
предоставил на ответника. В този смисъл липсва посочено основание за част от
спорното право, което налага поправянето на исковата молба от ищеца. В този
случай въвеждането на липсващите факти и обстоятелства, на които се основава иска,
не води до изменение на неговото основание по смисъла на чл.214, ал.1 ГПК, тъй
като изменение е възможно само на надлежно предявен иск, но не и на такъв с
неясно основание или петитум. Допустимо е с молбата за отстраняване на
нередовностите на исковата молба и като един от начините за нейното поправяне
ищецът, без да спазва изискванията на чл.214,
ал. 1 ГПК, да предяви изцяло нов иск. Това негово действие, извършено преди
първото по делото заседание, е всъщност поправка на исковата молба, като
последицата е единствено по-късното предявяване на новия иск-от момента на
поправката. Правото на защита на ответника по никакъв начин не е било
накърнено. Той е имал възможност да повдигне всички свои възражения и да поиска
събиране на доказателства, както с допълнителния писмен отговор, така и в
първото редовно проведено заседание /в т. см. Определение № 660 от 1.10.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1057/2019 г., III г. о. и Решение № 222 от 6.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 2959/2015 г., I т. о./.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на ответника срещу предявяването на осъдителен иск в
производството по чл.422 ГПК и неговото съединяване с иска за съществуване на
вземането по заповедта за изпълнение, тъй като такава възможност е налице,
съгласно приетото в т.11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД:
Активно процесуално легитимиран да предяви
процесния иск по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение
от длъжника по заповедта или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
Същият обаче има за предмет само една част от
вземането по заповедта за изпълнение - до размера на 3581,19лв. от главницата,
и не включва акцесорната претенция за мораторно обезщетение в размер на 6,04лв.
Тъй като за разликата ищецът не е предявил установителен иск за съществуване на
вземането, то на основание чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение следва
да се обезсили частично над размера от 3581,19лв. до 7836,60лв. – главница и за
вземането от 6,04лв. – обезщетение за забава.
За основателността на установителния иск за
връщане на главницата /заемната сума/ в тежест на ищеца е да установи, че е
предоставил на ответника заем най-малко в размера, до който претендира връщане,
както и изискуемостта на вземането.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на плащането.
При така разпределената доказателствена тежест
съдът намира иска за частично основателен.
По делото е представен сключен между страните договор
за потребителски паричен кредит №********** от 24.06.2017г, по който ищецът
„Профи кредит България“ ЕООД се е задължил да предостави на ответника П.С.П.
кредит в размер 4200лв. при фиксирана годишна лихва от 41,17 % и ГПР в размер
на 49,89%, формиращи общо задължение от 6231,60лв. Уговорен е начин за погасяване на кредита на 24
равни месечни погасителни вноски по 259,65лв., първата от които с падеж 01.08.2017г.,
а последната с падеж 01.07.2019г.
Сключването на договора и усвояването на кредита
не се оспорват от особения представител на ответника. Получаването на заемната
сумата 4200лв. от ответника се установява и от приетото заключение на СИЕ,
според което на 26.06.2017г. парите са постъпили в банковата сметка на
ответника. Пак според заключението, ответникът е направил плащания по кредита в
общ размер на 2373,40лв., което косвено потвърждава сключването на договора и
предоставянето на заемната сума. Съгласно вариант 2 от заключението, при който
не се отчита погасяване на уговорената цена за пакета от допълнителни услуги, с
платеното от ответника е погасена част от главницата в размер на 1194,76лв.
Остава дължима главница в размер на 3005,24лв. Редовният краен падеж на кредита
е 01.07.2019г. и същият не е бил настъпил към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда – 01.03.2019г.
Следва да се даде отговор на въпроса налице ли е
предсрочна изискуемост на кредита.
Според заключението на СИЕ, ответникът не е платил
месечните погасителни вноски след 6-та вкл., чиито падеж е 01.01.2018г.
Съгласно т.12.3 от общите условия към договора за кредит, при просрочие на
погасителна вноска от кредитополучателя над 30 дни настъпва автоматично
прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да
е необходимо кредиторът да уведомява длъжника за това.
Според настоящия състав на съда, предсрочната
изискуемост трябва да се разбира като изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Трайна и последователна е съдебната практика по
въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване
на предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на
заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите,
когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение
за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно
и следва да намери приложение по аналогия. Не съществуват правно-логически аргументи,
които да послужат като основание за различно третиране на предсрочната
изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от небанкови финансови
институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание
заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от
задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и
на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на кредитополучателите по
договори, сключени с небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
По тези съображения настоящият съдебен състав
счита, че и при договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при
неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по
този договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до
длъжника. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не
поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
В конкретния случай, по делото е установен само
факта на забавата от страна на ответника, което е предпоставка за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем съгласно чл.12.3 от приложимите към договора ОУ.
Не е доказано обаче наличието на надлежно изявление на кредитора, доведено до
знанието на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Връчването
на исковата молба на ответника не може да служи като писмено изявление за предсрочна
изискуемост, тъй като представлява ново обстоятелство, което не е съществувало
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Същевременно, основание на иска по чл.422 ГПК могат да бъдат единствено
обстоятелствата, които са посочени в заявлението.
Въпреки това, предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /вж. ТР №8/2017г. на ВКС, ОСГТК/. Силата на
пресъдено нещо се формира към момента на приключване на съдебното дирене, тъй
като съдът следва да съобрази и фактите, настъпили в хода на производството –
чл.235, ал.3 ГПК.
В случая крайният срок за връщане на кредита е
настъпил на 01.07.2019г., т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда, но преди последното съдебно заседание по делото, поради което цялата
непогасена главница по кредита следва да се счита за изискуема.
Установява се дължима от ответника изискуема
главница по договора за кредит в размер на 3005,24лв., за чието връщане ответникът
не е представил доказателства. Затова предявеният установителен иск по чл.422 ГПК следва да се уважи до този размер и да се отхвърли за разликата до
предявения размер от 3581,19лв.
Относно осъдителния иск по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 1329,87 лв. –
дължимо възнаграждение по договор за потребителски кредит /договорна лихва/.
За основателността на този иск ищецът следва да
установи лихвоносния характер на кредита, размера на лихвата и нейната изискуемост.
Съдът формира извод, че ищецът е предоставил на
ответника потребителски кредит в размер на 4200лв. при фиксирана годишна лихва
от 41,17 % и ГПР в размер на 49,89%. Съгласно посоченото в договора за кредит, размерът
на лихвата за целия срок на договора е 2031,60лв. Съгласно вариант 2 от
заключението на СИЕ, при който не се отчита цената за пакета от допълнителни
услуги, непогасената част от дължимата от ответника възнаградителна лихва по
кредита е в размер на 769,60лв. Крайният падеж на кредита, в т.ч. и на
вземането за възнаградителна лихва е 01.07.2019г. и същият е настъпил към
момента на предявяване на осъдителния иск - 28.11.2019г.
При това положение искът следва да се уважи до
размера на 769,60лв. и да се отхвърли за разликата до предявения размер от
1329,87лв.
Относно осъдителния иск по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 ЗПК за заплащане на сумата 2925,54 лв. – дължимо
възнаграждение за допълнителни услуги по договор за потребителски кредит.
За основателността на този иск ищецът следва да
установи, че е предоставил на ответника ясно и точно определени в договора за
кредит допълнителни услуги, които не са свързани с усвояването или управлението
на кредита, размера на възнаграждението и настъпването на падежа за неговото плащане.
В процесния договор за кредит страните са
уговорили, че ищецът предоставя на ответника пакет от допълнителни услуги по
кредита, чиято цена е в размер на 3900,72лв., платима на 24 месечни погасителни
вноски по 162,53лв., чиито падеж съвпада с падежа на погасителните вноски по
кредита. Вида на допълнителните услуги е уговорен в допълнително споразумение
между страните, от което е видно, че със закупуването на пакета ответникът си е
осигурил приоритетното разглеждане и отпускане на кредита, възможност за
отлагане плащането на вноски, за намаляване размера на месечните вноски, за
промяна на падежа и възможност за допълнително финансиране. Срещу това се е
задължил да плати цена в размер, който е съпоставим с размера на самия кредит.
Съдът намира за основателно възражението на
особения представител на ответника за недействителност на клаузите в договора
за кредит, задължаващи ответника да заплати възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, поради тяхното противоречие с добрите нрави и
неравноправен характер.
Нито една от така посочените услуги не гарантира
каквото и да е право на потребителя, което да може да бъде упражнено, без да е
обусловено от насрещна воля на кредитора и неговото съгласие, чието получаване
не е гарантирано за потребителя. Става дума за действия от страна на кредитора,
които са вменени като негово задължение по силата на изискването за
добросъвестност във взаимоотношенията между страните по един договор.
Заплащането на тези допълнителни услуги води до заобикаляне на закона, тъй като
въвежда допълнителни разходи за потребителя, за да получи права, с каквито
същият разполага и без да са изрично уговорени – например да предоговаря
условията по кредита, в.т. размера на погасителните вноски, да го разсрочва или
да кандидатства за допълнително финансиране. За възможността да извършва тези
действия потребителят не следва да заплаща допълнителни разходи и такси. Видно
от съдържанието на пакета, услугите са свързани пряко с договора за кредит и
поради това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по
договора за кредит, които съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК следва да се включат в ГПР. По този начин реално се оскъпява
кредитът чрез въвеждане на допълнителна такса, чиято цена не е включена в
определения в договора годишен процент разходи и води до значително, дори
драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя по договора за
кредит. По този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл.
19, ал. 4 ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва.
Уговорките за заплащане на допълнителна цена за
услуги, в смисъл на възможности, с каквито потребителят разполага и без друго
като страна в облигационното отношение, поставят в по-неблагоприятна позиция
потребителя, не защитават правата му като по-слаба страна в правоотношението и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.
Таксите и комисионните, дължими отделно от възнаградителната лихва по договора
за кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът
е изпълнил своето насрещно задължение да извърши дейността или да предостави
услугата. Таксите, за разлика от възнаградителната лихва, не съставляват
възнаграждение за кредитора за предоставянето на финансова услуга и не следва
да се превръщат в източник на печалба за него.
Съдът счита още, че повечето от така уговорените
допълнителни услуги касаят действия, свързани с управлението на кредита, и
заплащането на допълнително възнаграждение за тях противоречи на разпоредбата
на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Тъй като претенцията на ищеца се основава на
недействителна клауза в потребителски договор, то осъдителният иск за заплащане
на сумата 2925,54 лв. – дължимо
възнаграждение за допълнителни услуги по договор за потребителски кредит,
следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и молбата на ищеца за
присъждане на съдебни разноски, на същия следва да се присъдят разноски
съразмерно с уважената част от иска – чл.78, ал.1 ГПК. В случая ищецът е бил
представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед
сложността на делото следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв.,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът е
представил доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на иска по чл.422 ГПК в размер на 156,73лв., внесен депозит за особен представител на ответника в
размер на 400лв. и депозит за възнаграждение на ВЛ в размер на 160лв. Общият
размер на направените от ищеца разноски възлиза на 816,73лв. От тях по
съразмерност следва да се присъдят 393,41лв.
По делото
не е внесена държавна такса за разглеждане на осъдителните искове, предявени с
уточнителната молба на ищеца от 28.11.2019г., която на основание чл.77 ГПК
следва да се присъди с решението в тежест на страните с оглед изхода на
спора. Размерът на ДТ по иска за
присъждане на възнаградителна лихва е в размер на 53,19лв. От нея съразмерно с
уважената част от иска ответникът следва да заплати 30,78лв., а ищецът –
22,41лв. съразмерно с отхвърлената част. Размерът на ДТ по иска за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е в размер на 117,02лв. Същата
следва да се заплати от ищеца, тъй като този иск е отхвърлен изцяло.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските на страните в заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 306,85лв. От
тях по съразмерност следва да се присъдят 117,58лв. Ответникът не е направил
разноски в това производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът П.С.П. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „България“
№49, бл.53Е, вх.В на основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 3005,24лв.
– главница по договор за потребителски кредит №********** от 24.06.2017г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда - 01.03.2019г. до плащането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №593 от 06.03.2019г. по ч.гр.д. №966/2019г.,
по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3005,24лв. до
предявения размер от 3581,19лв.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение №593 от 06.03.2019г. по ч.гр.д. №966/2019г.,
по описа на РС-Пазарджик за разликата над 3581,19лв. до 7836,60лв. – главница и
6,04лв. – законна лихва за забава.
ОСЪЖДА ответникът П.С.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В на основание чл.79,
ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД сумата 769,60лв. – възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит №********** от 24.06.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 769,60лв. до предявения размер от 1329,87лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „България“ №49,
бл.53Е, вх.В за осъждане на ответника П.С.П. с ЕГН ********** *** да заплати на
ищеца на основание чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 ЗПК сумата 2925,54
лв. – възнаграждение за допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №**********
от 24.06.2017г.
ОСЪЖДА ответника П.С.П. с ЕГН ********** да
заплати на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* съдебни разноски в
исковото производство по чл.422 ГПК в размер на 393,41лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №966/2019г., по описа на РС-Пазарджик в
размер на 117,58лв.
ОСЪЖДА ответника П.С.П. с ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик на основание чл.77 ГПК сумата 30,78лв.
– държавна такса за разглеждане на иска за присъждане на възнаградителна лихва,
съразмерно с уважената част от този иск.
ОСЪЖДА ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик на основание чл.77 ГПК сумата 22,41лв. – държавна такса за разглеждане на иска за присъждане на
възнаградителна лихва, съразмерно с отхвърлената част от този иск, и сумата
117,02лв. – държавна такса за разглеждане на иска за присъждане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: