№ 2983
гр. С., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110126535 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. К. И. срещу З..
Ищецът Д. И. е предявил срещу ответника З. осъдителен иск с правно основание чл.
405 КЗ за сумата от 20 лева, като частичен иск от общо 738,00 лв. - обезщетение по
застраховка „Каско“ за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.“ с peг.
№ ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано в периода от 24.06.2021г. до 25.06.2021г. в
гр. С., ул. „О., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда - 20.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 24.06.2021г.е паркирал своя лек автомобил марка „Ф. Г.“, с ДК
№ ., в гр. С., ул. „О., а на 25.06.2021г. установил, че автомобилът е блъснат от неизвестен
извършител. Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „Ф.“ имал сключена
застраховка „Каско” на МПС, клауза 1 - „Всички рискове“с З. като застраховател, със срок
на валидно застрахователно покритие към датата на процесното ПТП и застрахователна
сума в размер на 14000 лв. След подадено уведомление в застрахователното дружество била
образувана щета № 0000-1301-21-000956. Ищецът посочва, че по щетата били изготвени
описи, където като увредени детайли по автомобила били описани: предна броня, решетка
радиатор, предна емблема и решетка емблема. Застрахователят определил и заплатил по
щетата застрахователно обезщетение в размер на 262,00 лв. Ищецът претендира, че
действителният размер на вредите от процесното ПТП е по-голям и сумата, необходима за
възстановяване на уврежданията по лекия автомобил е в размер на 1000 лв. Поради това
претендира чрез предявения частичен иск, разликата между заплатеното застрахователно
обезщетение и размерът на действителните вреди, причинени от застрахователно събитие.
Моли за присъждането на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. е подал отговор на ИМ, в който оспорва същата
по основание и размер. Не оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, не
оспорва увредените детайли - предна броня, решетка радиатор, предна емблема и решетка
емблема, не оспорва валидно застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка
„Каско“. Посочва, че обезщетението в размер на 261,69 лв. е заплатено по експертна оценка,
и че с обезщетението са репарирани всички вреди, настъпили вследствие на процесното
ПТП. Със заплащането на застрахователно обезщетение извънсъдебно правото на
застрахования да получи застрахователно обезщетение е преклудирано.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: сключен
договор за имуществено застраховане между ответника и собственика на увредения
автомобил; настъпили в срока на застрахователното покритие вреди върху застрахованото
имущество в резултат на събитие, представляващо покрит риск по договора с ответника;
своевременното уведомяване на ответника за застрахователното събитие; вид и размер на
вредите /размер на дължимото обезщетение/.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения, а при
установяване на горните обстоятелства - че е погасил претендираното вземане.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
Съдът, с оглед процесуалното поведение на страните прие за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: към датата на застрахователното
събитие между страните е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка
„Каско” на процесния автомобил; процесният лек автомобил е претърпял ПТП, след като е
бил ударен от неизвестен автомобил в периода 24 - 25.06.2021г. докато бил паркиран,
вследствие на което били причинени имуществени вреди в областта на предната броня,
решетка радиатор, предна емблема и решетка емблема; за причинените на автомобила
увреждания ответното застрахователно дружество образувало щета № 0000-1301-21-000956,
по която платило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 261,69 лв.
Горните обстоятелства се установяват и от представените от ответника и ищеца
писмени доказателства. В тази насока и във връзка с оспорването, направено от ответника в
допълнителна молба, а именно относно представения от ответната страна опис – заключение
/л. 30-гръб и л. 31-гръб/, съдът намира същото за ирелевантно, доколкото и в тези
екземпляри, и в екземпляра, представен от ищеца, са описани едни и същи установени щети.
Обстоятелството, че впоследствие ответникът не е признал щетите, свързани с предна
емблема „подмяна” и решетка емблема „подмяна”, е негово право и същото е извършено в
рамките на преценката на основателността на претенцията по заведената щета.
Тези конкретни щети - предна емблема „подмяна” и решетка емблема „подмяна”,
2
основателно не са били признати, доколкото видно от клаузата на т. 27.5 от Общите условия
за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства:
застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на: увреждания
на гуми, джанти и емблеми, с изключение на случаите на ПТП, регистрирано с Протокол,
издаден от „Пътна полиция-КАТ” и при експлоатация на специализирани МПС по
предназначение. В случай, обаче, липсва протокол за ПТП, който да е съставен от органите
на КАТ във връзка с процесното ПТП.
В тази насока съдът кредитира изцяло заключението на АТЕ, която дава пълни и
обосновани отговори на поставените въпроси.
Съгласно заключението на АТЕ:
Всички увреждания по процесния лек автомобил, отразени в описа на застрахователя,
се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1028,22 лева. Стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил, изчислена по цени на алтернативни доставчици към
датата на ПТП, е 727,92 лева. Средната пазарна стойност на нормочас - труд за
възстановяване на лекия автомобил, е 20 лева. Стойността, необходима за възстановяване на
лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени на признатите увредени детайли от
З. към датата на ПТП, е 770,17 лева.
С оглед на така даденото заключение, и предвид отразеното по-горе от съда относно
клаузата по т. 27.5 от Общите условия, в която изрично е посочено, че застрахователят не
обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на: увреждания на гуми, джанти и
емблеми, с изключение на случаите на ПТП, регистрирано с Протокол, издаден от „Пътна
полиция-КАТ” и при експлоатация на специализирани МПС по предназначение, този състав
прави извод, че дължимото застрахователно обезщетение от ответното дружество е в размер
на 770,17 лева, т.е. за признатите от него части. Това е така, доколкото за конкретното ПТП
лисва съставен протокол от органите на ОПП-СДВР.
По делото не се спори между страните, че по повод заведената щета, застрахователят
е заплатил обезщетение в размер на 261,69 лева, като непогасено е останало задължението
за обезщетение в размер на 508,48 лева.
Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение при вреди
на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането.
При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да
бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието. При изчисляване
3
на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са
постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156 / 2009 г.
на ВКС ТК, I т. о.; решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I ТО.
Нормата на чл. 400, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ, изрично урежда, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т. е по пазарната му
стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата
практика на ВКС.
Както беше посочено и по-горе от съда, в конкретната хипотеза, предвид клаузата на
т. 27.5 от Общите условия, релевантния размер на обезщетение е този, касаещ признатите от
застрахователя щети, като същият правилно е изключил от установените такива, тези,
касаещи емблемата на автомобила.
С оглед на това, искът, който е предявен като частичен за сумата от 20,00 лева, следва
да бъде уважен.
Обстоятелствата, установени по-горе от съда, касателно общо дължимото
обезщетение от 770,17 лева, част от което е било покрито от ответника, а именно – 261,69
лева, като непогасена остава сумата от 508,48 лева, би следвало да бъдат взети предвид при
евентуално последващо предявяване на иск от страна на ищеца.
По разноските:
При този изхода на делото право на разноски има ищеца.
Същият доказва следните разноски: 50,00 лева – ДТ, 150,00 лева – депозит за АТЕ,
480,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Общата сума разноски, които се следват на ищеца, са в размер на 680 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. да заплати
на Д. К. И. ЕГН ., с адрес: гр. П., ул. „К., по предявения частичен иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ , сумата 20,00 лева, представляваща обезщетение по застраховка „Каско“
за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.“ с peг. № ., настъпили
вследствие на ПТП, реализирано в периода от 24.06.2021г. до 25.06.2021г. в гр. С., ул. „О.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
4
20.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З. с ЕИК . със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. да заплати на Д. К. И. ЕГН ., с адрес: гр. П., ул. „К. сумата от
680,00 лева – разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5