О
П Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
Кюстендил, 06.07.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на шести юли през две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Савова в. ч. гр. д. №275 по описа за 2020 г. на КнОС и на
основание чл.267 от ГПК, за да се произнесе взе предвид :
Производството
е образувано по въззивна частна жалба от „***“ЕАД,гр.**,ЕИК *********, действащо чрез юк А. Б.,срещу разпореждане №748 от 17.02.2020 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по ч.гр.д.№327/2020 г. по описа на същия съд.
Съдът,
извършвайки преценка относно редовността и допустимостта на жалбата констатира,
че жалбата изхожда от надлежна страна в процеса и е подадена в срок, но не
отговаря на изискването по чл. 261, т. 4 ГПК, приложим съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК, доколкото не е представен документ, удостоверяващ внасянето на пълния
размер на дължащата се държавна такса. По делото са представени доказателства
за заплатена по сметка на КнОС държавна такса в размер на 15.00 лева.
Съгласно
чл. 12, т. 1 и т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК, дължимата държавна такса в заповедното производство е в размер на 2% върху
интереса, но не по-малко от 25 лв. По аргумент от разпоредбата на чл. 18, ал. 1
от Тарифата, при обжалване на разпореждането, с което е отказано издаването на
заповед за изпълнение, се събира държавна такса в размер на 50 на сто от тази,
определена в чл. 12 от Тарифата.
Определената
в чл. 19 от Тарифата държавна такса е приложима в други случаи- когато
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество,
както и при обжалване на разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение
на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. В този смисъл е установената постоянна
практика на ВКС, намерила отражение в определение №868/09.12.2011 г. по
ч.т.д.№609/2011 г. на ВКС, определение №257/11.04.2013 г. по ч.т.д.№1559/2013
г. на ВКС, определение №322/20.04.2010 г. по ч.т.д.№232/2010 г. на ВКС;
определение № 608/12.11.2009 г. по ч. т. д. № 534/2009 г. на ВКС, III г. о.,
определение № 540/18.09.2010 г. по ч. т. д. № 277/2009 г. на ВКС, II т. о.,
определение № 99/08.02.2010 г. по ч. т. д. № 793/2009 г. на ВКС, II т. о.,
определение № 39/12.01.2010 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. На ВКС, I т. о. и
други.
Следователно,
дължимата в случая държавна такса възлиза на сумата от 34,27 лева. При това
положение и доколкото към жалбата е приложен документ за внесени 15 лева
следва, че същата не отговаря на изискванията на закона, поради което следва да
бъде оставена без движение. Действията по отстраняване на констатираните нередовности,
с оглед разпоредбата на чл. 262 ГПК, са от компетентността на
първоинстанционния съд, чийто акт е обжалван.
Горното
обуславя необходимостта производството по делото да бъде прекратено и същото
върнато на Районен съд – Кюстендил за изпълнение на процедурата по чл. 262, ал.
1 ГПК, относно подадената въззивна жалба.
Водим
от горното, Кюстендилският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.ч.гр.д.№275/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
ВРЪЩА делото на РС-
Кюстендил за изпълнение на процедурата по чл. 262, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
275, ал. 2 ГПК относно привеждане в съответствие с разпоредбата на чл. 261, т.
4 ГПК жалбата, подадена от „***“ЕАД,гр.**,ЕИК *********, срещу разпореждане №748 от 17.02.2020 г., постановено по
ч.гр.д.№327/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил .
Определението на КнОС не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.