№ 11259
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А Гражданско дело
№ 20241110174886 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ от ЗАД
„***********“ АД срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„***********“ АД за сумата от 1444,82 лева, представляваща неплатена част от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 23.12.2022 г. в гр. София, заедно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
************. Поддържа, че вредите са на стойност 2424,96 лева, колкото платил на
оторизирания сервиз, отремонтирал увреденото МПС. Твърди, че ответникът е застраховател
по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради
което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение
и още 15лв. за ликвидационни разноски. Поддържа, че след покана ответникът погасил
частично вземането му до сумата от 1010,14 лева, при което търси разликата от 1444,82 лв.
до пълния размер. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че с плащането на сумата от 1010,14 лв. регресното
вземане на ищеца е погасено изцяло. Поддържа, че претендираната сума за обезщетение
надвишавала стойността на щетите. В тази връзка излага конкретни твърдения, че някои от
калкулираните части за подмяна не корепсондирали с механизма на възникване на ПТП по
представената схема в двустранния констатвиен протокол. Посочените леки вдлъбнатини по
1
преден ляв калник и предна лява врата били увреждания от предходни събития, поради което
свъразните с тази позиция разходи за демонтаж-монтаж, бояджийски операции, боя и
материали следвало да отпаднат. Освен това цената на труда, заложена в разработката, била
многократно над осреднените пазарни стойности. С тези съображения иска от съда да
отхвърли иск и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав за възникване на главното вземането, с изключение на причинната
връзка между част от вредите и процесния инцидент и размера на обезщетението, са
безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват еднопосочно всички
събрани по делото писмени доказателства, в т.ч. застрахователна полица за застраховки
„Каско на МПС“, двустранен констативен протокол за ПТП, заявление за изплащане на
обезщетение за вреди на МПС, опис заключение по щета, покана за доброволно изпълнение,
преводни нареждания, фактури и др./, както и извършеното от ответника към ищцовото
дружество частично плащане на сума в размер на 1010,14 лв., което по същество съставлява
извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът приема фактите, които не се
отнасят до размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че на
23.12.2022 г., в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№**********, застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско“ на
МПС, и „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***********, застрахован при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***********, който при
извършване на маневра за потегляне и последваща маневра на заден ход не оставил
достатъно странично разстояние до паркирания от дясната му страна лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. №**********.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ,
описаните от ищеца щети на застрахования при него лек автомобил, с изключедние на
2
уврежданията на преден ляв калник и предна лява врата, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 23.12.2022г. в гр София произшествие.
Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП (в
съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) увреденият автомобил е бил с период на
експлоатация от 5 години, 11 месеца и 20 дни, считано от датата на първоначалната си
регистрация – 03.01.2017 г., като за отстраняването на вредите, които са в причинно-
следствена връзка с инцидента, на база средни пазарни цени са били необходими 1028,34 лв.
Ищецът не доказва по отношение на застрахования при него лек автомобил да са били
валидно уговорени удължени гаранционни условия, поради което съдът намира, че в
патримониума му е възникнало регресно вземане до сумата от 1028,34 лв. от платените към
сервиза, отремонтирал автомобила, общо 2 424,96 лв.
Към сумата от 1028,34 лв. следва да се добавят 15 лв. за ликвидационни разноски (арг.
чл. 411, изр. 1 КЗ), като общият размер на регресното вземане възлиза на 1043,34 лв. След
приспадане на платената извънсъдебно от ответника сума в размер на 1010,14 лв. исковата
претенция следва да бъде уважена като частично основателна до сумата от 33,20 лв. За
разликата над уважения до пълния предявен размер от 1444,82 лв. искът ще се отхвърли като
неоснователен.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се присъжда
поисканата законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 16.12.2024г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат и
двете страни.
Съобразно обективирания в становище от 19.05.2025г. списък по чл. 80 ГПК ищецът е
сторил разноски на обща стойност 990,97 лв., в т ч. 57,59 лв. за държавна такса, 533,38 лв. за
адвокатски хонорар и 400 лв. за депозит за САТЕ, от които съразмерно на уважената част от
иска ще му се присъдят 22,77 лв.
От определеното от съда юрисконултско възнаграждение в размер на 300 лв. на
ответника ще се присъдат 293,11 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „**************” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5, да заплати нa ЗАД „***********“ АД,
ЕИК *********** със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Сребърна № 16, на
основание чл. 411 КЗ сумата от 33,20 лв., представляваща неплатена част от регресно
3
вземане за платеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на
МПС за застрахователно събитие, настъпило на 23.12.2022 г. в гр. София по щета №
***********, в т.ч. 15 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
16.12.2024 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 1444,82 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „**************” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5, да заплати нa ЗАД „***********“ АД,
ЕИК *********** със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Сребърна № 16 на
основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 22,77 лв. за разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА „***********“ АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „Сребърна № 16 да заплати на ЗАД „**************” АД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 293,11 лв. за разноски по делото по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4