Решение по дело №55613/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11783
Дата: 5 юли 2023 г. (в сила от 15 септември 2023 г.)
Съдия: Борис Константинов Динев
Дело: 20211110155613
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11783
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борис К. Динев
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Гражданско дело №
20211110155613 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на П. А. Б., с ЕГН
********** от гр. София против „АПС Бета България“ ООД гр. София, ЕИК ********* за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
1/3 от суми за които е издаден изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ АД за
1200 лв. по ч. г.р.д. № 21769/2006 г. по описа на РС –София 64 с-в и за които суми е
образувано изп. д. № 20078610400125 по описа на ЧСИ ***** ******* с рег. №*** и район
на действие СГС поради погасяването на задължението по давност.
Твърди, че изпълнителният лист е издаден срещу наследодателят му А. Б. Б., с ЕГН
**********. Твърди, че е предвид липсата на изпълнителни действия вземането срещу
ищеца от 400 лв. главница, ведно с лихвите и разноските е погасено по давност.
Ответникът чрез процесуалния си представител в срока за отговор на исковата молба
признава иска. Счита, че не дал повод за исковото производство доколкото изпълнителното
производство е било образувано през 2007 г. по молба на взискателя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“
АД, а ответникът не е правил искания за изпълнителни действия по изпълнителното дело.
С оглед изложеното се прави искане за отхвърляне на предявените претенции в
цялост.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание по делото ищецът не се явява и не изпраша представител, но с
писмена молба чрез процесуалния си представител поддържа иска и претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание по делото ответникът не изпраща представител.
1
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че по ч. г.р.д. № 21769/2006 г. по описа на РС –София 64 с-в е издаден
изп. лист по заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед срещу
наследодателя на ищеца, за които суми е образувано изп. д. № 20078610400125 по описа на
ЧСИ ***** ******* с рег. №*** и район на действие СГС. Копие от изп. лист е приет като
доказателство по делото.
Видно от представеното по делото изпълнително дело № 20078610400125 по описа на
ЧСИ ***** ******* с рег. №*** същото е образувано по молба на ответника от както и че
последните изпълнителни действия по изп. дело са извършени на 23.05.11.2013 г.
Самото копие от изпълнителното дело е постъпило на 20.07.2023 г. и по него няма
молба за прекратяването му от ответника нито същото е прекратено от ЧСИ.
По делото са представени доказателства за прехвърляне на вземането на ищеца към
„Транзакт Юръп“ АД, но няма доказателства длъжникът да е уведомен за това, поради което
и цесията му е непротивопоставима.
При така установеното от фактическа страна съдът намира за установено от правна
страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ответното
дружество следва да установи по реда на пълното и главно доказване, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните, размера на задължението и неговата изискуемост, както и
прекъсването на давността.
Ищецът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи
правопогасяващи възражения си срещу съществуването на вземането, респективно срещу
изискуемостта на вземането.
По делото е безспорно установено, че сумите са били дължими към момента на
издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист.
Искът е допустим, доколкото няма доказателства ищецът да е бил уведомен за
прекратяването на изп. дело ким момента на подаване на исковата молба по настоящето
дело.
Възражението за изтекла погасителна давност е направено от ищеца още в исковата
молба поради което и е своевременно направено.
С оглед задължителната практика от решение № 173/28.10.2010 г. по гр. д. №
1095/2009 по описа на ВКС, ТК, ІІ отд., приложимата давност за главници суми за
периодични вземания е 3 години.
С оглед задължителната практика от решение №31/09.09.2010 г. по т.д. № 410/2009 г.
по описа на ВКС, ТК, ІІ отд. при висящо изпълнително производство давността тече ex lege
2
от датата на последното изпълнително действие.
С оглед предвиденото в ТР №3 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г.
ОСГТК ВКС докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала
да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
Доколкото по първото изпълнително дело няма извършени изпълнителни действия от
23.04.2015 г. то приложимата кратка тригодишна давност е изтекла на 26.06.2018 г.
Непровеждането на действия по изпълнението има за последица погасяването и на
вземането и за лихвите и разноските по давност.
Ответникът с отговора на исковата молба на 30.12.2021 г. е признал иска но не е
предприел действия за прекратяването на изпълнителното дело с което станал причина за
завеждането на иска, изпратил е преди делото покана за доброволно изпълнение ( л. 11 по
делото) поради което и следва да понесе направените по делото разноски.
С оглед изхода на делото на ищеца се следват направените по делото разноски а
именно: 50 лева разноски за държавна такса и 1000 лева заплатено адвокатско
възнаграждение (л. 53 по делото) срещу което няма възражение за прекомерност.
С оглед изхода на делото на ответника не се следват направените по делото разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с пр. осн. чл. 429, ал. 1 от ГПК, предявен от
П. А. Б., с ЕГН ********** чрез адв. М. И. П. - САК, съдебен адрес гр. София, ул. Пиротска
№ 5, ет. 3, оф. 1 против „АПС Бета България“ ООД гр. София, ЕИК *********, че П. А. Б., с
ЕГН ********** чрез адв. М. И. П. - САК, съдебен адрес гр. София, ул. Пиротска № 5, ет. 3,
оф. 1 не дължи на „АПС Бета България“ ООД гр. София, ЕИК ********* 1/3 от сумите за
които е издаден изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ АД за 1200 лв. по ч.
г.р.д. № 21769/2006 г. по описа на РС –София 64 с-в и за които суми е образувано изп. д. №
20078610400125 по описа на ЧСИ ***** ******* с рег. №*** и район на действие СГС
поради изтекла погасителна давност
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ООД гр. София, ЕИК ********* да заплати на П. А.
Б., с ЕГН ********** чрез адв. М. И. П. - САК, съдебен адрес гр. София, ул. Пиротска № 5,
ет. 3, оф. 1сумата от 1050 лв. разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3