№ 1515
гр. Варна, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500669 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
представлявано заедно от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов –
изпълнителни директори, срещу Разпореждане № 976 /11.01.2022 г. на ВРС по ч.гр.д. №
17247 /2021 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу
длъжницата Г. Й. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ******** за сумата от
515,61 лв. /петстотин и петнадесет лева и шестдесет и една стотинки/ - премия за
застраховка „BANK Защита на кредита“, сумата от 264,56 лв. /двеста шестдесет и четири
лева и петдесет и шест стотинки/ -възнаградителна лихва върху премия за застраховка
„BANK Защита на кредита“ за периода 25.12.2020 г. – 05.05.2021 г., сумата от 24,42 лв.
/двадесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ - обезщетение за забава върху
премията за застраховка „BANK Защита на кредита“ за периода 25.12.2020 г. – 11.11.2021 г.,
ведно със законната лихва върху премията за застраховка „BANK Защита на кредита“ до
окончателното погасяване на задълженията, дължими съобразно извлечение от
счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за
потребителски кредит № ********** от 18.02.2020г.
Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната част за неправилно и
незаконосъобразно като излага аргументи както следва: Твърди, че за процесния договор не
са налице нарушенията на предвидените в чл. 22 от ЗПК разпоредби. Твърди, че чл.9.4. и чл.
15.1. от договора за кредит са действителни и приложими в отношенията между страните,
като са налице всички предпоставки за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за претендираното обезщетение за забава. По отношение на клаузите за сключена
1
застраховка сочи, че това е избор на кредитополучателя, като потребителят не е бил длъжен
да я сключва. Сключването на процесните застрахоки не противоречало на добрите нрави и
кредитополучателят бил дал изрично си нареждане и съгласие да бъдат финансирани от
кредитора и възстановени от кредитополучателя.
По отношение на изискванията за размера на шрифта сочи, че застрахователният
договор при договорите за кредит се сключва по реда на чл. 382 или чл. 383 от КЗ, а в КЗ
няма изисквания за минимален размер на шрифта, нито препратка към приложими
разпоредби на ЗПК. Отделно размерът на шрифта е изискване въведено, за да гарантира, че
договорът е изготвен в писмен и четлив, разбираем вид, а настоящият е именно такъв. Моли
за отмяна на разпореждането в обжалваната част и за присъждане на разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е образувано развилото се производство по ч.гр.д. № 17247 /2021 г.
по описа на същия съд. Със заявлението се претендират следните суми, дължими съобразно
извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен
Договор за потребителски кредит № ********** от 18.02.2020 г., а именно: сумата от 2
028,12 лв. - главница, сумата от 515,61 лв. - премия за застраховка „BANK Защита на
кредита“, сумата от 297,32 лв.- такса „Оценка на риска“, сумата от 264,56 лв.-
възнаградителна лихва върху главницата за периода 25.12.2020 г. – 05.05.2021 г., сумата от
264,56 лв. - възнаградителна лихва върху премия за застраховка „BANK Защита на кредита“
за периода 25.12.2020 г. – 05.05.2021 г., сумата от 33,37 лв.- възнаградителна лихва върху
такса „Оценка на риска“ за периода 25.12.2020 г. – 05.05.2021 г., сумата от 92,91 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за периода 25.12.2020 г. – 11.11.2021 г., сумата от
24,42 лв. - обезщетение за забава върху премията за застраховка „BANK Защита на кредита“
за периода 25.12.2020 г. – 11.11.2021 г., сумата от 14,08 лв. - обезщетение за забава върху
такса „Оценка на риска“ за периода 25.12.2020 г. – 11.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, премията за застраховка „BANK Защита на кредита“ и таксата „Оценка на
риска“ от датата на подаване на заявлението в съда /01.12.2021 г./ до окончателното
погасяване на задълженията.
ВРС е издал Разпореждане № 976 /11.01.2022г., с което е РАЗПОРЕДЕНО ДА СЕ
ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 от
ГПК в полза на заявителя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, срещу длъжницата Г. Й. В., ЕГН
2
**********, с постоянен и настоящ адрес: ******** за заплащане на сумата от 2 028,12 лв.
/две хиляди двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/ -главница, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда /01.12.2021 г./ до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 264,56 лв. /двеста шестдесет и четири
лева и петдесет и шест стотинки/- възнаградителна лихва върху главницата за периода
25.12.2020 г. – 05.05.2021 г. и сумата от 92,91 лв. /деветдесет и два лева и деветдесет и една
стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода 25.12.2020 г. – 11.11.2021 г.,
дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо
задължение по сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 18.02.2020 г.,
както и за сумите в размер на 47,71 лв. /четиридесет и седем лева и седемдесет и една
стотинки/ - държавна такса и 35,72 лв. /тридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/-
юрисконсултско възнаграждение, представляващи сторени разноски в заповедното
производство и е ОТХВЪРЛЕНО заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
следните суми: за сумата от 515,61 лв. /петстотин и петнадесет лева и шестдесет и една
стотинки/ - премия за застраховка „BANK Защита на кредита“, сумата от 297,32 лв. /двеста
деветдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ - такса „Оценка на риска“, сумата от
264,56 лв. /двеста шестдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ - възнаградителна
лихва върху премия за застраховка „BANK Защита на кредита“ за периода 25.12.2020 г. –
05.05.2021 г., сумата от 33,37 лв. /тридесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ -
възнаградителна лихва върху такса „Оценка на риска“ за периода 25.12.2020 г. – 05.05.2021
г., сумата от 24,42 лв. /двадесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ - обезщетение
за забава върху премията за застраховка „BANK Защита на кредита“ за периода 25.12.2020 г.
– 11.11.2021 г., сумата от 14,08 лв. /четиринадесет лева и осем стотинки/ - обезщетение за
забава върху такса „Оценка на риска“ за периода 25.12.2020 г. – 11.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху премията за застраховка „BANK Защита на кредита“ и таксата
„Оценка на риска“ от датата на подаване на заявлението в съда /01.12.2021 г./ до
окончателното погасяване на задълженията, дължими съобразно извлечение от
счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за
потребителски кредит № ********** от 18.02.2020г.
Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението: Уговорката за начисляване
на такса „Оценка на риска“, която се претендира със заявлението, е нищожна, доколкото
противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита. Оценката на риска от
неплатежоспособност на кредитополучателя е именно действие по управление на кредита и
е задължение на банката съобразно чл. 16 ЗПК, а не специална услуга, която се предоставя
на потребителя. Недължимостта на главното вземане има за последица и недължимост на
акцесорните вземания за заплащане на възнаградителна лихва и обезщетение за забава върху
таксата за оценка на риска. По отношение на вземанията за застраховки, договорни лихви
върху тях и обезщетения за забава, както и законни лихви от заявлението, ВРС счита, че
подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да се отхвърли
на няколко основания. На първо място уговорките в Договора за кредит, във връзка със
3
сключените застраховки и дължимостта на лихви върху тях (в частност чл. 7.2.2 и чл. 19), са
нищожни, защото са обвързани от сключването на допълнителни споразумения уреждащи
условията по застраховането, които споразумения (неразделна част от договора за кредит) в
случая са нищожни на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, защото са с шрифт по-малък
от 12, което нарушава правото на потребителя адекватно да се запознае със същите и да
съобрази правните им последици. На второ място е уговорено сключването и заплащането
на застраховка „BANK Защита на кредита“, по която бенефициер не е длъжника, а
кредиторът. В случая банката не заплаща застрахователната премия, която ползва нея при
настъпване на застрахователен риск, а отпуска сума под формата на кредит на длъжника,
която той не получава реално, а банката заплаща същата на застрахователя. Тази сума
впоследствие се осчетоводява и се води по кредитната сметка като главница, а не като
допълнителна услуга или застрахователна премия. По този начин всъщност длъжникът
понася финансовата тежест произтичаща от тези уговорки, чийто размер не може да бъде
регулиран по никакъв законов начин. Условията по застрахователните услуги са непълно
неясни, като неясни са техните функции, връзката им с договора за кредит и необходимостта
от посредничеството на банката заемодател. ВРС приема, че подобни уговорки на първо
място са нищожни, а на второ място са налице основателни съмнения за тяхната
неравноправност поне на няколко основания по чл. 143, ал. ЗЗП.
Съобразно разпоредбата на чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение може да се иска, ако
се основава на изчерпателно изброените от т.1 до т.10 документи. За да издаде заповед за
изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, заповедният съд извършва
формална преценка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли той
подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник. Съобразно
чл. 418 ал.3 от ГПК, когато според представения документ изискуемостта е поставена в
зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е
удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ. Такова обстоятелство е и
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл разпоредбата е изтълкувана
и в т. 18 от ТР 4/2014 по т.д. 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, с която се прие, че предпоставките
по чл. 418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице само ако
получаването на уведомлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение, независимо дали страните са уговорили клауза за
автоматична изискуемост, предоставяща на кредитора възможност да се позове на уговорен
факт, без да дължи уведомяване за това.
Настоящият въззивен състав, при преценка на представеното към процесното
заявление извлечение от счетоводни книги, констатира, че съдържа всички изискуеми
задължителни реквизити и съответства на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради което
и съдът го приема като редовен от външна страна документ.
По отношение изискуемостта на цялото вземане, чийто краен срок на издължаване е
25.02.2023г., заявителят се позовава на настъпила предсрочна изискуемост. В извлечението
от счетоводните книги се установяват непогасени вноски, както и наличието на основанията
4
по чл. 16.2. от Договора за потребителски кредит за обявяването му на предсрочно
изискуем. Установява се, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на
кредитополучателя на 05.05.2021г.
Извън горното, съдът е длъжен да извърши проверка и дали искането не противоречи
със закона или с добрите нрави, евентуално дали не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или да не би да е налице обоснована вероятност за това,
съобразно чл. 411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК. Действително, че заповедният съд следи за
действието на повелителните норми от общ интерес, но в рамките на възможностите на
процеса на доказване в производството и при съобразяване с рамките, които чл. 9 от ЗЗД
поставя относно свободата на договаряне и респективно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД. В
този смисъл и проверката е ограничена от достъпната според съответното заповедно
основание информация за правно значимите факти по ЗЗП. Липсва основание за отхвърляне
на договора като годно заповедно основание, когато видимо съгласието на страните не
страда от посочените в ЗЗП пороци на преговорния процес и на договорната воля. В
настоящия случай, въззивният съд не може да направи извод за нарушаване правата на
потребителя по смисъла на ЗЗП. В процесния Договор за потребителски кредит страните са
уговорили изрично в чл. 19, че при сключването му потребителят не е длъжен да сключва
застраховка, а по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да
се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора като
застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на самия договор.
Отделно, потребителят собственоръчно е попълнил заявление -декларация за установяване
на договорни отношения, където в чл. 13 е дал съгласие да бъде сключена застраховка, а е
подписана и декларация, сертификат и ОУ към застраховката. Следва да се съобрази, че в
договора за кредит изрично е посочено, че размерът по главницата се формира както от
предоставените средства на заемополучателя, така и от дължимите застрахователни премии
- видно е от чл. 7.2.2. от договора за кредит, че банката всъщност го финансира и за
дължимите застраховки, но сумата се превежда на застрахователя от кредитора. В чл.7.1. от
договора е посочено изрично, че общият размер на кредита представлява сбор от главницата
по кредита и дължимите застраховки.
Всички тези клаузи от договора, които са по изрично изразено желание на
потребителя сочат, че получателят по услугата /кредитополучател/ е бил активна страна,
като поведението на доставчика не е укоримо от гледна точка на предоставяне на
информация за предлаганите продукти. По-слабата икономически страна по договора го е
подписала, като компонентите, от които се формира вземането за главница са ясно
разпознаваеми и включват и вземането за застраховка. Посочен е и годишният лихвен
процент по заема, както и общият размер на ГПР. Дали при включване на застрахователните
вноски в ГПР би се надхвърлил законоустановеният лимит е установимо единствено със
специални знания, каквито заповедното производство не позволява да бъдат ангажирани. Не
се установява и предоставената част от заема за финансиране на застрахователни услуги да е
с цена близка по размер до кредита. Напротив – при отпуснат кредит от 4002,57 лева по
5
сметка на потребителя, финансираните застрахователни премии са в размер на 743,72 лева.
Съдът не споделя и мотивите на ВРС за това, че договорът е със шрифт по-малък от
12 и не позволява запознаването с неговото съдържание, като приема, че договорът и
неговите приложения, вкл. касаещи застрахователното правоотношение, са четливи и
разбираеми, като не накърняват правото на потребителя да възприеме адекватно неговото
съдържание.
Налага се извод за основателност на частната жалба, поради което и разпореждането
на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се отмени и вместо него да бъде
постановено с друго, с което заявлението в посочената част да бъде уважено. Необходима е
и корекция на присъдените в заповедното производство разноски.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 976 /11.01.2022 г. на ВРС по ч.гр.д. № 17247 /2021 г. по
описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу длъжницата Г. Й. В., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ******** за сумата от 515,61 лв. /петстотин и
петнадесет лева и шестдесет и една стотинки/ - премия за застраховка „BANK Защита на
кредита“, сумата от 264,56 лв. /двеста шестдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ -
възнаградителна лихва върху премия за застраховка „BANK Защита на кредита“ за периода
25.12.2020 г. – 05.05.2021 г., сумата от 24,42 лв. /двадесет и четири лева и четиридесет и две
стотинки/ - обезщетение за забава върху премията за застраховка „BANK Защита на
кредита“ за периода 25.12.2020 г. – 11.11.2021 г., ведно със законната лихва върху премията
за застраховка „BANK Защита на кредита“ до окончателното погасяване на задълженията,
дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо
задължение по сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 18.02.2020г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по
заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК *********, гр. София, срещу Г. Й. В., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ******** за следните суми: сумата от 515,61 лв.
/петстотин и петнадесет лева и шестдесет и една стотинки/ - премия за застраховка „BANK
Защита на кредита“, сумата от 264,56 лв. /двеста шестдесет и четири лева и петдесет и шест
стотинки/ -възнаградителна лихва върху премия за застраховка „BANK Защита на кредита“
за периода 25.12.2020 г. – 05.05.2021 г., сумата от 24,42 лв. /двадесет и четири лева и
четиридесет и две стотинки/ - обезщетение за забава върху премията за застраховка „BANK
Защита на кредита“ за периода 25.12.2020 г. – 11.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
премията за застраховка „BANK Защита на кредита“ до окончателното погасяване на
задълженията, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката,
обективиращо задължение по сключен Договор за потребителски кредит № ********** от
6
18.02.2020г., както и за сумата от 21,97 лв. /двадесет и един лева и деветдесет и седем
стотинки/, съставляваща разлика между присъдена с разпореждането на ВРС и дължима за
разноски в заповедното производство.
ДОПУСКА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
съобразно мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7