РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Севлиево, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело №
20234230100302 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Настоящото дело е образувано въз основа на Определение № 253 от 21.02.2023
година по гр.д. № 32/2023 година по описа на Габровски районен съд, с което делото е
изпратено по подсъдност на Районен съд - Севлиево.
Предявени са три обективно съединени иска, съответно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ - за признаване за незаконно уволнение и неговата отмяна; по чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1 т.
3 от КТ - за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа
поради уволнението в размер на сумата от 6600,00 лева.
Постъпила е искова молба от М. М. Ц. от ***, чрез адвокат И. Г. от **, против
„Еди Стобарт Лоджистикс България“ ЕООД, представлявано от ** И.Е.Ш..
Ищцата твърди, че е работила в ответното дружество за времето от *** година
до *** година. Според изложеното в исковата молба същата е ** и през периода на
трудовия стаж в ответното дружество е изпълнявала съвестно трудовите си
задължения.
В тази връзка ищцата твърди, че била помолила прекия си ръководител, както и
други нейни колеги с по – голям трудов стаж от нея, ако виждат пропуски в работата
да ги казват, за да може да ги коригира. Тъй като ищцата живеела **, същата решила
да попита ** на дружеството дали е склонен да „направи договора постоянен“, дори
и да са били минали само четири месеца от началото на работата , за да може да
1
кандидатства за кредит за закупуване на апартамент. Г-н Ш. отговорил, че ще
разговаря с *** и след това ще вземе решение. Ищцата твърди, че на следващия ден от
разговора с ** на дружеството, била извикана от служител „**“, за да подпише
постоянен трудов договор. Месец по – късно намерила жилище и попитала отново
дали са доволни от работата и ще я задържат ли на нея, за да изтегли кредит за
покупка на жилище. Тогава ръководителите я уверили, че са доволни от нея, но се
притеснявали да не напусне работа след месец – два и да останат без служител. Тогава
ищцата ги уверила, че си харесвала работата и че нямало опасност да напусне, като
дори ги помолила да възлагат допълнителни задачи и съответно допълнителни
часове работа.
В средата на месец ноември 2022 година ищцата твърди, че се е почувствала зле
здравословно, но продължила да ходи на работа. Тъй като от ** на дружеството имало
спуснато съобщение всеки, който има и най – малкото здравословно неразположение
да остава в дома си, ищцата останала на *** година у тях. На *** година посетила
лекар, който ѝ издал болничен лист до *** година.
На ** година ищцата отишла на работа и половин час след това била извикана от
** Н.В., *** К. В. и ** - М., които я уведомили, че са преразгледали молбата за
допълнителна работа и отказват да я уважат занапред, тъй като не били доволни от
работата , нямала развитие и мотивация за работа. Освен това я обвинили, че си била
взела ***. След кратък разговор с тях поискали да прекратят трудовия договор, като
ѝ подали молба за доброволно напускане. Ищцата отказала да я подпише.
На ** година ищцата разговаряла с ** на *** г-н Ш., който казал, че искат да я
освободят от работа не поради несправяне със задълженията, а поради това, че са му
казали, че си била взела фалшив болничен лист. Въпреки това той казал на ищцата, че
е склонен да даде още един шанс, ако прекият ръководител се съгласи. След това
ищцата провела разговор с К. В., който казал, че много я цени като работник, че не
иска да я губил като служител, но политиката на дружеството била да прекратява
трудовите договори с работници, за които имало информация, че ползват ***.
По – късно след обяд с ищцата се свързала М. – служител в отдел „**“, която
казала, че до нея била стигнала информация, че няма да бъде върната на работа, в която
връзка предложила три варианта за напускане – по нейна молба, по взаимно съгласие
или да я задържат на работа само по документи и да заплатят две работни заплати
докато не си намери нова работа, но през това време не трябвало да ходи в офиса.
Ищцата категорично отказала и излязла в платен отпуск от ** година до ** година.
На *** година се явила на работа и М. казала три варианта за напускане –
първият да напусне доброволно, вторият да я освободят поради неизпълнение на
служебните задължения и третият да обжалват болничния лист и да я освободят
дисциплинарно. Ищцата отказала и трите варианта, но на обяд получила документи и
2
заповед за освобождаване от работа, но тъй като не била съгласна с тях, отказала да ги
подпише. След това я помолили да напусне офиса и ѝ казали, че е освободена.
На *** година ищцата получила Уведомително писмо с изх. № 124/12.12.2022
година, с което била уведомена, че със Заповед № 761/08.12.2022 година, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ било прекратено трудовото правоотношение, считано от
09.12.2022 година, както и била поканена да представи трудовата си книжка, за да
бъдат отразени в нея необходимите данни във връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение.
Ищцата моли съда да се произнесе с решение, с което да признае уволнението
за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност
и да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението, както и да бъде заплатена законната лихва
върху съответната сума, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира и направените от нея разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява. За нея се явява адв.
И. И. от АК - Габрово, като поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
В съдебно заседание и в представена по делото писмена защита излага конкретни
доводи в подкрепа на твърденията си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно
връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна,
чрез ** С. В. от САК, е депозиран писмен отговор. В същия се излагат съображения, че
твърденията на ищцата, че се е справяла добре с работния процес и е получавала
похвали, не са верни, като в тази връзка се представят редица писмени доказателства.
В отговора на исковата молба се сочи, че прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата е на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ във връзка с чл. 220,
ал. 1 от КТ, като причините за нейното освобождаване са били обсъждани с нея и
надлежно разписани в Известие за прекратяване и Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение. Ответникът твърди също така, че на ищцата са били
предявени и двата горепосочени документа, като същата се е запознала с тях, но е
отказала да ги подпише. Именно поради това отказът е бил удостоверен с подписа на
трима служители на дружеството.
В отговора на исковата молба се оспорват твърденията на ищцата, че същата се е
справяла добре с работния процес, като се излагат обстоятелства, свързани с
невъзможността на ищцата да организира добре работата си, несъобразяване с
правилата на работа, допускане на чести повтарящи се грешки поради липса на
необходимите качества и умения, както и концентрация. Ответникът твърди, че
допуснатите от ищцата грешки по време на трудовия процес излагат на риск живота и
здравето на служителите на компанията, управляващи транспортните средства и
3
останалите участници в движението по пътищата, както и излагат на риск от сериозни
глоби и дори от отнемане на лиценз на дружеството. В заключение се сочи, че именно
липсата на описаните в Известието за прекратяване качества и умения обективно не
дават възможност на ищцата да изпълнява задълженията си, което е наложило и
нейното освобождаване.
Като неверни се сочат и твърденията на ищцата, че никога не е била
уведомявана за проблеми в нейната работа, тъй като прекият ***, както и ***,
многократно са комуникирали с нея относно непрестанните пропуски. В тази връзка се
представя имейл комуникация, която е протичала в хода на месеци, като ответникът
сочи в отговора на ИМ, че от една страна тя е неизчерпателна, а от друга не отразявала
в пълнота откриваните грешки, като такива били посочвани и коригирани и в
телефонни разговори и в срещи в офиса, за което можели да свидетелстват участниците
в работния процес, които работят с ищцата на ежедневна база. В обобщение се прави
извод, че на ищцата липсват организираност, ангажираност към трудовия процес,
съобразителност, концентрация, комуникативност и умения да приоритизира правилно
рутинните си задължения. Това е довело до невъзможност ищцата самостоятелно да
организира задълженията си с оглед възложените функции и задължения от
длъжностната характеристика, като липсата на организираност е констатирана
многократно, както от прекия ръководител, така и от останалите колеги в екипа, с
които работи, вкл. и от ** на дружеството. В отвора на ИМ се твърди, че системните
прояви на невнимание и разсеяност не дават възможност за цялостното изпълнение на
надлежно разписаните указания, а това не позволявало на ищцата да изпълнява в
пълнота задълженията си по длъжностна характеристика, включително рутинни
задължения, за които при всяка получена забележка или насока от нейните
ръководители същата твърдяла, че следващия път ще извърши процеса, за който
отговаря, както се очаква от нея. Въпреки това, поради липса на концентрация,
допускала повтарящи се грешки. Твърди се, че ищцата не успявала да поддържа
необходимото ниво на комуникация, каквото било необходимо в ****, същата нямала
умения да работи в екип, не съумявала да отговаря своевременно и на питанията на
своя пряк ръководител или отговорите, които давала, не били по същество на
зададения въпрос, което поставяло екипа в невъзможност да извършва задълженията
си в цялост.
Въз основа на изложеното ответникът моли съда да отхвърли исковете,
предявени от ищцата, както и да се възложат всички съдебни и деловодни разноски,
както и изплатените адвокатски хонорари и хонорари за преводи.
В съдебно заседание се явява упълномощен представител на ответника – адв. С.
В. от **, като поддържа становището, изразено в отговора. В съдебно заседание и в
представена по делото писмена защита излага допълнителни мотиви в тази насока.
4
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата М. М. Ц. работила в ответното дружество в периода от *** г. до *** г.
на длъжност „**“ на основание Трудов договор № **/** г. и Допълнително
споразумение към него от ** г., съгласно което договорът се счита сключен за
неопределен срок. Няма спор между страните, че допълнителното споразумение е било
сключено само и единствено, като вид услуга, която ответникът прави на ищцата, а не
заради нейни качества. На *** година ищцата получила Уведомително писмо изх. №
124/12.12.2022 година, с което била уведомена, че със Заповед №761/08.12.2022
година, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение, считано от *** година със следните мотиви: „*****“, които качества
са подробно описани в Известие за прекратяване на трудовото правоотношение,
връчено на служителя на *** година, както следва: липса на самоорганизираност при
изпълнение на ежедневните рутинни задължения; липса на мотивираност; липса на
концентрация; липса на комуникативни умения и липса на екипност. Ищцата била
поканена и да представи трудовата си книжка, за да бъдат отразени в нея необходимите
данни във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение. На същата било
изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван годишен отпуск и по чл.
220, ал. 1 КТ за срока на неспазване на предизвестието.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално от следните писмени
доказателства: Трудов договор № **/** год., Допълнително споразумение към трудов
договор, подписано на *** година; Известие за прекратяване на трудов договор,
връчено на Служителя на *** година; Заповед № */** година., Политики и регламенти
Еди Стотбарт Европа, Длъжностна характеристика за длъжност „**“, копия от
кореспонденция по електронната поща между ищцата и свид. К. В., както и на други
служители на ответното дружество, касаещи работата на ищцата, както и от разпита в
съдебно заседание на свидетелите К. В. и Н.В.. Свид. К. В. - пряк ръководител на
ищцата в показанията си в с.з. на 10.04.2023 г. обяснява подробно за системните
грешки, допускани от ищцата, които водели до финансови загуби на дружеството-
ответник, както и за безотговорното и безкритично поведение на М. Ц. /лист 55, 56,
57/; В този смисъл са и показанията на свид. Н.В. – ***.
По делото е назначена, извършена, изслушана и приета съдебно-икономическа
експертиза от едно вещо лице със задача да се даде заключение относно размера на
претендираното от ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
При така установената фактическа обстановка по отношение на първия
обективно съединен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ, съдът приема от
5
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ предвижда възможност работодателят
да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, при липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата. Фактическият състав на основанието
за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ включва три елемента: липса на качества на
работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка
между тях. Липсата на конкретни качества следва да се преценява с оглед изискванията
на работата, за която е сключен трудовия договор, но е необходимо именно в резултат
на тази липса на качества работникът или служителят да не изпълнява или да
изпълнява лошо, неточно или частично своите трудови задължения. Затова е
необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти,
обуславящи извода му за липса на определени качества, които работникът или
служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз
основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях
доказателства се извършва преценка правилно ли е прекратено трудовото
правоотношение. Заповедта, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, следва да
бъде мотивирана, за да може работникът или служителят да се защити адекватно пред
съда. В настоящия случай работодателят е посочил в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, че същото се прекратява поради „липса на качества,
навици и умения у служителя, необходими за изпълнение на ангажиментите по
трудовото правоотношение с Работодателя“, които качества са подробно описани в
Известие за прекратяване на трудовото правоотношение, връчено на служителя на
08.12.2022 година. В цитираното известие много обстойно е описано в какво именно се
състои липсата на качества, навици и умения у ищцата, както и са дадени конкретни
примери за грешки, допускани от нея в резултат на липсата на определени качества.
Съдът намира, че работодателят, чиято бе доказателствената тежест да докаже
законността на извършеното уволнение, освен че в приложеното към заповедта за
уволнение известие е посочил конкретно до какво неизпълнение на трудовите
задължения е довела липсата на качества, навици и умения у ищцата, е представил и
самата длъжностна характеристика на работника, за да може да се извърши преценка
дали за изпълнение на трудовите задължения на М. Ц., посочени в длъжностната
характеристика, се изисква наличие на конкретното качество. Съобразявайки
гореизложените факти, съдът намира, че заповедта се явява мотивирана, а извършеното
с нея прекратяване на трудовото правоотношение доказано. В подкрепа на този извод
на съда е и константната съдебна практика и по-конкретно ТР № 4/2017 от 01.02.2021
г. на ВКС относно прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5, 6 и 11 КТ.
Съдът намира за неоснователен довода на ищцата за незаконосъобразност на
6
уволнението поради нарушение на трудовото законодателство, позовавайки се на това
че няма писмен документ, регистриращ грешките и несправянето на ищцата с преките
задължения и че обвиненията към нея са „скалъпени пост фактум“, тъй като както бе
посочено по – горе, по делото са представени редица е – мейли от кореспонденция
между ищцата и прекия ръководител К. В., в които са посочени конкретни грешки в
работата на ищцата, за които същата е била надлежно уведомявана.
С оглед на изложените по-горе правни съображения съдът намира издадената
Заповед № **/** година, с която е било прекратено трудовото правоотношение с
ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, за мотивирана, законосъобразна и
доказана. Предвид това искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ съдът установи от правна страна следното:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е конститутивен и с него се упражнява
субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото
правоотношение между работника или служителя и работодателя. Този иск също
следва да се отхвърли като неоснователен предвид изхода на делото по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 3 от КТ - за обезщетение по чл. 225,
ал. 1 и ал.2 от КТ, съдът установи от правна страна следното:
С този иск ищцата претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
6600,00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради това уволнение за периода от ** година до ** година, както и за периода от пет
месеца, през които ищцата е получавала по – ниско възнаграждение. Предпоставките,
очертани във фактическия състав на нормата на чл. 225 ал. 1 и ал. 2 от КТ, пораждащи
това парично притезание в полза на ищеца са: 1/ незаконност на уволнението; 2/
незаетост по трудов договор при друг работодател след уволнението за период, не по-
дълъг от шест месеца. /отрицателен факт, установен чрез констатацията за липса на
надлежно отбелязване за заетост при друг работодател по трудовата книжка/; 3/ вреда,
изразяваща се в пропусната полза от неполучаване за този период на сбор от брутни
трудови възнаграждения в посочения по-горе размер, които ищцата би получавала,
ако не бе уволнението. В случая безспорно се установи, че не е налице първата от тези
предпоставки, поради което и предвид отхвърлянето на преюдициалния иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, и тази претенция се явява неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Относно разноските:
И двете страни претендират разноски, като представят списъци по чл. 80 ГПК за
същите /лист 87 и 88/.
Ищцовата страна в с.з. на 17 май 2023 година е направила възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответника.
Съдът намира това възражение за основателно.
Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите,
независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор
/чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по
7
производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове производства,
както редовните, така и извънредните, но касае задължението на работника или
служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на
разноските, направени от другата страна по делото, когато решението е в нейна полза и
е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при
отхвърляне на предявените искове се дължат от работника или служителя на
работодателя на общо основание /чл.78 ал.3 ГПК/. Към тях не следва да се включват
разноските за държавни такси и за възнаграждение за вещо лице, заплатени от
работодателя, тъй като такива не се дължат от работника или служителя по силата на
специалния закон. /Опр. № 101/24.02.2011 год. по ч.гр.д. № 555/2010 год., ІV ГО, ВКС/.
Съобразно изхода от делото на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК – отхвърляне на
предявените искове, съдът приема, че за трите кумулативно предявени иска общото
адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответника следва да бъде
в размер на 2340,00 лева, съгласно НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 2340,00 лв.
Поради това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът е освободен от
заплащането на държавни такси и разноски по делото, от съда са направени разноски в
размер на 300,00 лв. за съдебно икономическа експертиза по искане на ищеца, които са
изплатени на вещото лице. За тези разноски, поради това, че съгласно чл. 359, ал. 1 от
КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и
всички направени по делата разноски са за сметка на бюджета на съда, съгл. чл. 83, ал.
3 от ГПК, следва да се приеме, че ищцата не ги дължи.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предявен от М. М. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу „ЕДИ СТОБАРТ ЛОДЖИСТИК БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: ***, представлявано от И. Е.Ш., за
признаване на уволнението , постановено със Заповед № *** от *** година, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение за
незаконно и неговата отмяна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, предявен от М. М. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу „ЕДИ СТОБАРТ ЛОДЖИСТИК БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: ***, представлявано от И. Е. Ш., за
възстановяване на предишната ѝ работа, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, предявен от М. М. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу „ЕДИ СТОБАРТ ЛОДЖИСТИК БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: ***, представлявано от И. Е.Ш., за
8
заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението в размер на сумата от 6600,00 лева, платима ведно със законната лихва
върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, ап. 9, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕДИ СТОБАРТ ЛОДЖИСТИК БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление: ***, представлявано от И. Е. Ш., сумата от 2340.00лв. /две хиляди триста и
четиридесет/ лева/, представляващи направени по делото разноски за адвокатски
хонорар на тази инстанция, като отхвърля иска за разноски в останалата му част до
размер на сумата от 3085.50 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9