Р Е Ш Е Н И Е
№1621
гр.Пловдив, 22.07.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на
секретар Стефка Костадинова като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1200 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на “К.” ЕООД – гр.Пловдив,
ул.“Раковска“ № 31, против Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 160991900030649/ 10.01.2019 г., потвърден с Решение № 202/ 02.04.2019 г. на Директора на
Дирекция “ОДОП” – Пловдив. В жалбата се твърди, че обжалвания акт е незаконосъобразен
и се моли съда да го отмени. В СЗ процесуален представите поддържа жалбата.
Ответникът чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва
жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Основанието за дерегистрация е по чл.176, т.3 от ЗДДС. Съгласно
чл.89, ал.1 от ЗДДС „Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне,
регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в
срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.“ Според
данъчната администрация жалбодателят системно не изпълнява задълженията си да
внася ДДС по подадени СД, като конкретно се изтъква, че не е внесъл дължимия ДДС за 33 данъчни периода, както са
посочени в акта за дерегистрация и в решението на горестоящия контролен орган.
Жалбодателят е представил още в хода на административното обжалване 32 бр. банкови документи,
като от същите е видно, че е заплатен дължимия ДДС за 32 от посочените от администрацията 33 периода, в
предвидените законови срокове. При това положение следва да се приемат за оборени констатациите за системно невнасяне на ДДС през тези 33
периоди. Без значение са и не следва да бъдат коментирани констатациите за
други задължения на дружеството, съответно голословния извод, че щом имало
такива по ЗДДС, то не били погасени посочените в акта за дерегистрация задължения.
Без значение е и как са били отнасяни
съответните суми след постъпването им при приходната администрация, при липсата
на други фактически установявания в акта
за дерегистрация и в решението на
горестоящия контролен орган, които
евентуално да сочат на основание за дерегистрация. Същественото в конкретния случай е, че противно на посоченото от
администрацията, жалбодателят е внасял системно задълженията си по ДДС за 32 от
посочените 33 периода, при което не са налице сочените фактически основания за дерегистрация, които да съответстват на
посоченото правно основание.
От друга страна неизпълнението на задължения по ЗДДС не обосновава
автоматично извод, че е налице основание за дерегистрация. Следва да се има
предвид, че разпоредбата на чл. 176 от ЗДДС
предвижда само възможност, а не задължение за органа по приходите да прекрати
регистрацията по ЗДДС на субект, за който евентуално е установено някое от
обстоятелствата по т. 1 - 4. Прекратяването на регистрацията по ЗДДС е
изключително тежка санкция спрямо участниците в оборота, тъй като от този
момент се препятства възможността им за участие във веригата на производство и
разпределение на стоки и услуги, която обезпечава нормалното функциониране на
системата за облагане с ДДС. Ето защо, след като възможността за дерегистрация
е предоставена на преценката на данъчния орган, предвид санкционния характер на
нормата и понеже прилагането й е свързано с тежки последици за данъчния субект,
с оглед разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от ЗДДС, органът по приходите е следвало освен да прецени наличието на
съответните предпоставки за прилагането й, и да мотивира преценката си затова,
т. е. да посочи изрично в акта за дерегистрация защо в конкретния случай
системното неплащане на задължения за ДДС /което, каза се, не е налице/ налага
прилагането на тази изключително неблагоприятна за субекта мярка. В случая, в
обжалвания акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС са изложени
фактическите предпоставки, но не е извършена мотивирана преценка за
приложимостта на чл. 176, т.3 от ЗДДС.
Независимо от обстоятелството, че целесъобразността на преценката на органа по
приходите не подлежи на съдебен контрол, липсата на мотиви относно
необходимостта от прилагане на процесната санкционна мярка, препятства
преценката на съда по чл. 169 от АПК за
това, дали органът е упражнил правомощието си в съответствие с целите на
закона, преследвани с разпоредбата на чл. 176 и сл. от ДОПК, а именно предотвратяване на данъчни измами, още повече предвид
неголемия размер на сумите по периоди и като общ сбор от тези периоди.
Предвид изложеното жалбата е основателна и следва да бъде отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС №
160991900030649/ 10.01.2019 г., потвърден с
Решение № 202/ 02.04.2019 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991900030649/ 10.01.2019 г.,
потвърден с Решение № 202/ 02.04.2019 г.
на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: