№ 3075
гр. Варна, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Галина Чавдарова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501569 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 вр.чл.418, ал.4 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК
*********, София, чрез ю.к.Й.Т. срещу разпореждане №16170/11.05.2022г., постановено по
ЧГД №2056/2022г. на РС-Варна, с което е оставено без уважение заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК за сумите: 1122.93
лева обезщетение за забава ведно с отхвърлената част от разноските за производството в
размер на 30.43 лева.
В жалбата се излага, че в обжалваната част разпореждането на съда е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи като основание на претенцията клаузите на чл.9.4 и чл.15.1 от
договора за кредит, където е предвидено заплащане на обезщетение за забавено изпълнение
на всяко от дължимите разсрочени плащания /анюитетна вноска/ в размер на законната
лихва за периода на просрочието. Претендира си отмяна на разпореждането в тази му част и
вместо това постановяване издаването на заповед и за тези суми – обезщетение за забавено
изпълнение и разноските за производството.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез надлежно упълномощения проц.представител на страната, в
преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна поради следното:
Производството е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, за издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника Р. АТ. Д., ЕГН **********, гр.В., ул. „Т.
В.“ № **, за сумите, както следва: 4 980,20 лв., представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № **********/14.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 18.02.2022г. до
окончателното изплащане, сумата от 941.08 лева възнаградителна лихва, изчислена за
периода от 15.03.21г. до 15.01.22г.; сумата от 1122.93 лева – обезщетение за забава върху
главницата при лихвен процент от 50.91% за периода 15.03.21г. до 08.02.22г. ведно със
сторените разноски. С разпореждането си от 11.05.2022г. съдът е уважил заявлението в
1
останалата част като е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
главницата по договора за кредит ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на дълга, за възнаградителна лихва по договора както и съответна част от
сторените разноски в размер на 160.45 лева. Съдът отхвърлил заявлението за
претендираното обезщетение за забава в размер на 1122.93 лева, на основание чл.411, ал.2,
т.2 ГПК, а именно: поради противоречие със закона и добрите нрави.
Претендираната сума е основана на Договор за потребителски кредит №**********
от 14.01.21г., с който на потребителя е предоставена сума в размер на 5000 лева, чийто
краен срок за връщане е настъпил към датата на подаване на заявлението на 21.02.2022г.
Предмет на частната жалба е единствено заявеното обезщетение за забавено
изпълнение на главницата по договора, в която част съдът е отхвърлил искането по чл.417
ГПК. Съгласно заявлението, заявителят претендира и обезщетение за забава в размер на
1122.93 лева, за периода от 15.03.21г. до 08.02.22г., а съгласно приложеното извлечение от
сметка, сумата е изчислена върху просрочена главница за периода преди подаване на
заявлението. В сумата не е включена лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. поради
съобр. чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Видно от
договора, в чл.9.4 от същия е предвидено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на забавата.
Лихвеният процент по договора е уговорен на 40.91% годишно, а ГПР – 49.46% като
дължимата за връщане сума с оскъпяване по кредита е 6 864.84 лева. В чл.15 от договора са
предвидени конкретните дължими от потребителя плащания при просрочие – законна лихва,
изчислена съобразно чл.9 както и всички дължими за производството по установяване и
събиране на вземането такси и разноски. В договора е инкорпориран и погасителен план с
разчет на вноската по отделни пера- главница и лихва.
С допълнителна молба заявителят е уточнил, че претендираното обезщетение за
забава представлява 1 010.21 лева обезщетение върху преведената на кредитополучателя
сума, 24.22 лева обезщетение за забава върху застраховка „Пакет 3 сметка“ и 88.49 лева –
върху застраховката „Пакет кредит 3 сметка“. С последваща молба /л.40 по заповедното
дело/ заявителят посочва, че обезщетението за забава е изчислено върху просрочените
анюитетни вноски, които включват главница и договорна /възнаградителна/ лихва.
Уточняващата молба е идентична по съдържание с депозираната частна жалба, но съдът
намира, че не внася нужното уточнение спрямо заявената сума, основана на забавеното
изпълнение на вноските. За срока на забавата се твърди, че върху главницата е начислена
общо лихва в размер на 50.91% /съставена от договорна лихва и законна такава за забавата/.
Това задължение заявителят уточнява като дължимо извън погасителния план и начислено
върху просроченото задължение /не главница/. В аналогичен смисъл са изложените в
жалбата доводи.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице противоречие на уговорката за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на просрочени задължения с
разпоредбата на чл.33 от ЗПК, която предвижда, че при забава потребителят дължи само
лихва в размер на законната /съответния определен от БНБ ОЛП от 0.00% и 10 пункта
надбавка/. Претендираните, уточнени на два пъти суми, представляващи обезщетение за
просрочие, не съответстват на императивната законова разпоредба и са в отклонение и от
самия договор, не кореспондират с цитираните клаузи на чл.9 и чл.15. Сумата е била изцяло
неуточнена като изложените в двете уточняващи молби твърдения са напълно
противоречиви, а от друга страна съобразно последното уточнение – претенцията
противоречи пряко на закона, същевременно и на предвидената засилена потребителска
защита. Съдът има служебно правомощие да следи за спазване на потребителското
законодателство, в частност на императивна законова норма, която гарантира правата и
интересите на по-слабата страна в правоотношението. Поради това, като е отказал издаване
2
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираното обезщетение за
просрочие, съдът е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. За
пълнота съдът намира, че е обвързан от диспозитивното начало, което не допуска
произнасяне за нещо различно от поисканото от заявителя. В този смисъл съдът не може да
замести волята на кредитодателя –заявител като присъди обезщетение до размера на
законната лихва.
Като следствие от това не са налице основания за преразглеждане на обусловените от
произнасянето разноски за производството съобразно уважената част от заявлението.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №16170/11.05.2022г., постановено по ЧГД
№2056/2022г. на ВРС, 20 състав, в обжалваната част, в която съдът е отхвърлил заявление
на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу Р. АТ. Д., за сумата от 1 122.93 лева, представляващи обезщетение за забава
върху главницата, изчислено за периода от 15.03.21г. до 08.02.22г. ведно с припадащата се
част от разноските за производството, на основание чл.413, ал.2 вр.чл.418 ГПК.
В останалата част разпореждането на съда не е предмет на обжалване и е влязло в
законна сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3