РЕШЕНИЕ
№ 936
Варна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ТАНЯ Д. |
При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ Д. административно дело № 1677 / 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 22, § 7 и чл. 44 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС).
Образувано
е по жалба от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ***, офис 110, представлявано от Д.Г.А., подадена чрез
адв. С.Ж. – ВАК, срещу Решение с рег. № 32-217838/30.06.2022 г. на Директора на
Териториална дирекция Митница Варна при Агенция „Митници“, в частта, с която е:
1.
Отказано да се приеме митническата стойност и е определена нова митническа
стойност на декларираните в митническата декларация
21BG002002059401R6/21.10.2021 г. три стоки:
Стока
№ 15 с нов код по КН 60063400 и код по ТАРИК 00 и митническа стойност в размер
79587,53 лв.
Стока
№ 16 с нов код по КН 52105100 и код по ТАРИК 90 и митническа стойност в размер
на 11263,56 лв.
Стока
№ 30 нов код по КН 57076110 и код по ТАРИК 00 и митническа стойност в размер на
485,93 лв.
2.
Коригирана митническата декларация 21BG002002059401R6/21.10.2021
г. по отношение на стоки № 15, № 16 и № 30 във връзка с новата митническа
стойност (Е.Д. 8/6, Е.Д. „Митническа стойност“, Е.Д. 4/14, Е.Д. 4/16, данните в
полетата „Задължения за стоките) и са определени общо задълженията по
митническата декларация, да се четат: мита 0,00 лв. и ДДС 37277,02 лв.
3.
Взет под отчет начисления с решението размер на държавните вземания;
4.
Посочено начислените и взети под отчет суми: Мита (А00) – 0,00 лв.; ДДС (В00) –
24 202,29 лв., които са погасени;
5.
Установени са суми за досъбиране – ДДС (В00) в размер на 13074,73 лв., ведно с
лихва за забава върху размера на държавните вземания;
6.
Определена е дата на възникване на задължението - 21.10.2021 г.;
7.
„ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е определен за длъжник.
В
частта, в която с решението на Директора на ТД Митница Варна е отказано да се
приеме тарифното класиране и митническа стойност на декларираните стоки с № 15,
№ 16 и № 30 в митническа декларация 21BG002002059401R6/21.10.2021
г. и е определен код по КН и код по ТАРИК за трите стоки, е влязло в сила,
предвид изявлението на ответника в последното съдебно заседание и оставянето от
съда на жалбата в тази част без разглеждане и прекратяване на производството в
тази част.
Оспорващият
настоява, че обжалваното решение е незаконосъобразно. По отношение определената
нова митническата стойност се твърди, че не са доказани нито наличието на
съмнения относно достоверността на митническата декларация, нито спазването на
процедурата за увеличаване на митническата стойност. Конкретно се сочи
следното: Оспореният акт не съдържа данни за средностатистическата митнически
стойности, тези стойности са на килограм; Неправомерно е позоваването на
С-291/15, т.к. в акта няма данни за изчислени средностатически покупни цени на
сходни стоки, а е посочено, че стойността на стоките на оспорващия е по-ниска
от средностатистическата митническа стойност, които не са еквивалентни понятия.
Предвид представените договор, платежно по търговската фактура и износна
декларация е доказана митническата стойност, а и административният орган не е
извършил проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща
на плащане цена. На следващо място, по отношение на процедурата за увеличаване
на митническата стойност, се поддържа следното: Не е спазено изискването за
надлежно уведомяване на лицето за обстоятелствата, на които се основават
съмненията; Нито в писмото, нито в решението се съдържат данни, от които да
може да се направи обоснован извод, че определената от органа митническа
стойност отговаря на изискванията на закона, а именно – дали сходните или
идентични стоки са на същото търговски равнище, по същество в същите
количества, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, качество
на стоките, репутация и съществуването на търговска марка, правени ли са
корекции с оглед вида на транспорта. Изтъква се, че декларацията на третото
лице за пръв път се появява в обжалвания акт и към момента на подаване на
жалбата не може да се установи дали стоките, ползвани от митническите органи за
определяне на по-висока митническа стойност са „сходни стоки“, а и не е
посочено в решението как е изчислена и какво включва тази по-висока стойност,
приета от органа. Според оспорващия е нарушено правото му на защита, защото
освен номера на митническата декларация, послужила за увеличаване на
митническата стойност, няма данни нито за търговско равнище, нито за произхода на
стоката, транспортни разходи, застраховки, кой е производителят, датата на
сключения договор за продажба на тези стоки, датата и стойността на фактурата и
дали не носят търговска марка. Искането е да се отмени оспореният акт, като се
претендира и присъждане на направените разноски.
В
хода по същество, процесуалният представител на оспорващия поддържа жалбата и
направените искания, като излага конкретни доводи за неправилност на извода на
ответника, че използваните митнически декларации се отнасят за „сходни стоки“,
предвид различното им съдържание на влакна от съдържанието на влакна за трите
процесни стоки, установено с изследванията на Митническата лаборатория и със
експертизата по делото. Сочат се аргументи и за необосновано отхвърляне на
декларираната договорна стойност и за липса на основания за съмнение.
Ответникът
– Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалния си
представител – гл. юриск. Л.С., поддържа становище за неоснователност на
жалбата и настоява, че оспореното решение е правилно и законосъобразно.
Настоява се, че в административното производство не са допуснати визираните от
оспорващия процесуални нарушения, а изводът на органа е основан на обсъдените
от органа доказателства, които е събрал и които потвърждават фактите и
обстоятелствата, констатирани в административното производство. Според
ответника подробно аргументирано са посочени основанията, довели до
необходимостта от досъбиране на мита, т.к. е преценено, че за част от стоките е
ощетен Европейският бюджет по отношение на митата, а в останалата част –
националния бюджет по отношение на ДДС. Иска се да се отхвърли жалбата, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност
се прави възражение за прекомерност на претендирания от оспорващия адвокатски
хонорар.
Съобразявайки
посочените от оспорващия
основания, изразените становища на страните и фактите, изведени от събраните по
делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168
АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена на 19.07.2022 г., т.е. в 14-дневния срок,
считано от получаване на съобщението за оспорения акт – 07.07.2022 г., а и като
насочена срещу годен за оспорване акт и като изхождаща от адресата на акта.
На
21.10.2021 г. оспорващото дружество декларира режим „допускане на
свободно обращение“ 34
стоки, 750 колета, общо
18059 кг бруто
тегло, държава на износ - Турция, деклариран произход - Турция,
условие на доставка СРТ Варна, обща фактурна стойност 61872,14 EUR. Към митническата
декларация
са приложени: електронна
фактура № EGK2021000000173
от 19.10.2021 г., A.TR № С 1913707/19.10.2021 г., сертификат
за непреференциален произход № U 0326985/19.10.2021 г., платежни документи за внесени
държавни вземания, износна декларация 20341300ЕХ828297/2021 г.
При
извършена митническа проверка на 21.10.2021 г., с цел коректно класиране, са
взети проби от стоки с №№ 15, 16 и 30. С Писмо рег. № 32-334677/21.10.2021 г.
на Началника на МП Варна Запад, поради съмнения относно декларираната стойност
на стоките с митническа декларация 21BG002002059401R6/21.10.2021 г. от
оспорващото дружество е изискано предоставяне на документи и информация в
подкрепа на декларираната митническа стойност. Въз основа на изготвените 3
митнически лабораторни експертизи (МЛЕ), (съответно за първата от 05.01.2022 г., а за втората и
третата от 20.01.2022 г.)
на пробите от стоките и 2 становища на дирекция „Митническа дейност и
методология“ от 10.01.2022 г. за първата стока и от 27.01.2022 г. за втората и
третата стока, е прието, че стока № 15 се класира в тарифна позиция 6006, в код
60063400 на КН, различен от декларирания **********, стока № 16 се класира в
тарифна позиция 5210, в код 52105100 на КН, в ТАРИ код **********, различен от
декларирания код **********, а стока № 30 се класира в тарифна позиция 5407, в
код 54076110 на КН, различен от декларирания код **********.
В
определения срок оспорващото дружество представя на 05.11.2021 г. отговор и
нови документи в подкрепа на декларираната митническа стойност.
След
разглеждане допълнително представените с писмо от 28.01.2022 г. от оспорващия
документи, митническите органи приемат за установено следното:
Сключеният
договор между вносителя - оспорващото дружество и продавача – EMRE
GROUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd е рамков, със срок 3 години и не съдържа всички
необходими елементи като цена, количество, дата на доставка, начин на
изпълнение и т.н., т.е. изпълнението изисква последващо подписване на нови и
конкретни анекси, респ. договорът не съдържа конкретна информация за
договорените цени за сделката по вноса. Отчетени са данните, извличащи се от
представения банков SWIFT от
Райфайзен банк от 08.11.2021 г., банково извлечение от сметка на оспорващия и
представените търговски фактури за последващи вътрешни продажби.
Извършена
е съпоставка на декларираната митническа стойност на стоки с № 15, 16 и 30 със
средностатистическата стойност на приети договорни стойности в националната
база данни, като е констатирано, че декларираната митническа стойност на
процесните три стоки е по-ниска от сходни стоки на кг нето тегло, както и на
кв.м с декларирани и приети стойности от други вносители.
При
направена справка в базата данни „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS - система на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre),
предоставена на разположение на държавите членки на ЕС) за съпоставка на
декларираната митническа стойност на стоки с №№ 15, 16 и 30 и
средностатистическата стойност на справедливи цени е установено, че
справедливата цена за стока № 15 с новия код по ТАРИК е в размер на 22,24 лв.,
на стока № 16 – 24,68 лв. и на стока № 30 – 18,09 лв. Декларираната митническа
стойност на трикотажни платове е в размер на 2,93 лв/кг, а декларираната
митническа стойност на плата за стоки с №№ 16 и 30 е в размер на 0,29 лв/линеен
метър (така, според становище на началник отдел МД от 07.03.2022 г. – л.
124-131 от адм. пр.)
С
издаденото на 30.06.2022 г. решение на Директора на ТД Митница Варна – предмет
на оспорване в настоящото производство, е възприето установеното по-горе, а
именно: договорът с продавача е рамков и няма договорени стойности по видове
стоки, количества и определени цени, няма представена кореспонденция, поръчки,
оферти и др. документи, потвърждаващи декларираната цена на стоката, а
представения SWIFT показва
намерението за извършено плащане и не е окончателен документ за осъществен
превод към продавача. Посочено е, че в рамковия договор е заложена възможност
за извършване на плащане и в брой, при което не може да се твърди, че плащането
по банков път е единственото плащане по сделката. Прието е, че стоки с №№ 16 и
30 имат различен състав на материалите и няма как себестойността на плата да е
с еднаква цена от 0,29 лв/кв.м, каквато е декларирана. Предвид така направените
констатации митническите органи приемат, че остават съмненията за реално
платената цена на стоките, като се позовават и на решението по дело С-291/15 от
16 юни 2016 г. на Съда на Европейския съюз, според което, в случаите когато
декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата,
следва да се приеме, че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове
съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва
автентичността на документите.
В
оспореното решение е обективирано, че съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 следва да се пристъпи към
определяне на митническата стойност, като се прилагат последователно букви от
а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Направен е извод (констатация само),
че след справка в митническата база данни за „идентични стоки“, не са намерени
данни за такива и митническата стойност на процесните три стоки е определена
съгласно чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е взета
предвид най-ниската стойност от стойностите на „сходни стоки“.
Оспореното
решение съдържа твърдение за направен анализ за трите стоки в националната база
данни МИС3А за приети митнически декларации за допускане на свободно обръщение
за периода 21.07.2021 г. – 21.10.2021 г., като е посочено следното:
21BG005700015530R4/07.2021 г. (без дата) – 18,26 лв/кг;
21BG00**********R3/21.09.2021 г. – 28,09 лв/кг;
21BG0058071296R8/11.10.2021 г. – 10,67 лв/кг;
Определената
митническа стойност на стока № 15 е на база последната декларация – 10,67
лв/кг.
21BG005*********R9/09.09.2021 г. – 1.89 лв/кв.м.;
21BG00**********R5/20.09.2021 г. – 0.84 лв/кв.м.;
21BG005807128973R7/06.10.2021 г. – 0,84 лв/кв.м.;
За
стока № 30 са намерени два резултата за стоки, с описание полиестерен плат, с
държава на произход Турция, които са приети в съответствие с чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. Приетите декларирани стойности от други вносители със сходен
състав са в диапазона от 0,95 лв/кв.м до 5,80 лв/кв.м и значително надвишават
декларираната митническа стойност на стоката (0,29 лв/кв.м), а именно:
21BG005*********R0/30.09.2021 г. – 0.95 лв/кв.м.;
21BG00**********R6/14.10.2021 г. – 5.80 лв/кв.м.;
21BG005808069956R0/30.09.2021 г. – 0,95 лв/кв.м.;
Определената
митническа стойност на стока № 30 е на база първата митническа декларация –
0,95 лв/кв.м.
Предвид
разпоредбите на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията, препращаща към реда на чл. 70, § 1 от Кодекса, и предвид чл. 74, § 1
от МКС, приемайки, че митническата стойност не може да се определи съгласно,
чл. 70, § 1 от МКС, митническите органи са пристъпили към прилагане на чл. 74,
§2, буква „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013 като са взели най-ниската стойност на
сходни стоки. Позовавайки се на чл. 141 от Регламент № 2447/2016, Директорът на
ТД Митница Варна е посочил, че когато се установи повече от една договорна
стойност на сходни стоки (без да посочва какви и колко такива договорни
стойности са установени), за определяне на митническата стойност на внасяните
стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Предвид
горното с решението на Директора на ТД Митница Варна в обжалваната му част, на
основание чл. 84, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и
ал. 7 от Закона за митниците, във връзка с чл. 74, § 2, б) от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5,
т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, § 1, б. а), вр. чл. 85, § 1,
вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1
и чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК е:
1. Определена митническата стойност, на основание чл.
74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, на трите стоки по митническа
декларация 21BG002002059401R6
от 21.10.2021 г., както
следва:
За
стока № 15, описана в ЕД 6/8 като „Трикотажни обагрени платове от памук – 7459
кг“, бруто тегло – 7867 кг, нето тегло – 7459 кг – нов код по КН 60063400 и код
по ТАРИК 00, с митническа стойност в размер на 79587,53 лв., представляваща
сумата от 7459 кг х 10,67 лв/кг – база за формиране на митническата стойност –
МД с MRN 21BG005807128973R7/06.10.2021 г.;
За
стока № 16, описана в ЕД 6/8 като „Платове от полиестер и памук, печатани:
ширина 2,2 м“, бруто тегло – 1635 кг, нето тегло – 1548 кг – нов код по КН
52105100 и код по ТАРИК 90 и митническа стойност в размер на 11263,56 лв.,
представляващ сумата от 13409 кв.м х 0,84 лв/кв.м – база за формиране на
митническата стойност МД с MRN 21BG005807128973R7/06.10.2021 г.;
За
стока № 30, описана в ЕД 6/8 като „Обагрени полиестерни платове с размери:
ширина 1,5 м, дължина 341 м“, с бруто тегло 52 кг, нето тегло 50 кг – нов код
по КН 54076110 и код по ТАРИК 00 и митническа стойност в размер на 485 лв.,
представляваща сумата от 511,5 кв.м х 0,95 лв/кв.м – база за формиране на
митническата стойност – МД с MRN 21BG005808069956R0/30.09.2021 г.
2. Коригирана е митническата декларация с MRN: 21BG002002059401R6
от 21.10.2021 г. с
промяна на тарифния код на стоките с №№ 15, 16 и 30 и с определената нова
митническа стойност за трите стоките с №№ 15, 16 и 30, както и са посочени
задълженията за съответните стоки за ДДС общо 32 277,02 лв., както следва:
За
стока № 15 – 15917,51 лв.
За
стока № 16 – 2252,71 лв.;
За
стока № 30 – 97,19 лв.
3. Начислени са и са взети под отчет сумите за ДДС в
размер на 24202,29 лева, които е посочено, че са погасени;
4. Установени са суми за досъбиране за ДДС в размер на
13074,73 лева, ведно с лихва за забава;
5. Определена е дата на възникване на задължението –
21.10.2021 г.
6. Оспорващото дружество е определено за длъжник.
С
оглед конкретно указаната от съда доказателствена тежест още с определението от
27.07.2022 г. за насрочване на делото (л. 17), ответникът представя
справки-извлечения от електронни системи , извършени при сравнителния анализ в
„Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи – МИС 3А“ за „сходни стоки“ митническите декларации,
послужили за определяне на митническата стойност на стоките.
Съдът
е допуснал извършването на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
съдът напълно възприема, като обективно, правилно, обосновано и кореспондиращо
със събраните по делото доказателства. От заключението (л. 416
и сл. от делото) се
установява, че реално платената или подлежаща на плащане цена по търговска
фактура № EGK2021000000173
от 19.10.2021 г., стоките по която са предмет на митническа декларация
MRN: 21BG002002059401R6/21.10.2021 г., е в размер на 61872,14 евро, т.е.
платено е толкова, колкото е фактурирано и колкото е отразено във фактурата,
посочена в клетка 2/3 на митническата декларация и колкото е отразено в клетка
4/11 като обща фактурна стойност – 61872,14 евро. Плащането по фактурата е
извършено по банков път, като оспорващият е наредил валутен превод на
04.11.2021 г., с посочено основание процесната търговска фактура, със средства
от сметка на оспорващия в евро в ПИБ на 19.12.2019 година. Вещото лице е
установило, че е налице съответствие между фактурирания вид и количество и
декларирания вид и количество стоки, между номера на фактурата за доставка и
декларираната фактура № по ЕАД, между цената на стоката по фактурата и общата
фактурна стойност в ЕАД, като дава заключение, че е налице е съответствие между
платената цена за всяка от процесните стоки и декларираната стойност по процесната
митническа декларация. Съдът намира, че не са налице основания да не се
възприеме процесното заключение.
По
делото е прието заключение и по съдебно-техническа експертиза, което дава
отговор какво е съдържанието на влакната в пробите от стоки № №15, 16 и 30.
Установеното от вещото лице процентно количествено съдържание на влакната в
трите стоки потвърждава правилността на извода на митническия орган за
отнасянето на стоките към определените от органа нови кодове по КН и ТАРИК.
Заключението не е оспорено от оспорващия, а установеното от вещото лице е
относимо към правилното определяне на кода по ТАРИК. Предвид заявеното от
оспорващия, че не поддържа жалбата си срещу решението на Директора на ТД
Митница Варна, в частта, с която е определен нов ТАРИ код, е прекратено
производството по делото в тази част. Съдът намира, че следва да се кредитира
заключението на вещото лице само по отношение на характеристиките на трите
стоки и по-конкретно процентното им съдържание на влакна.
Съобразявайки
изведените от доказателствата по делото факти, съдът приема следното от правна
страна:
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците (ЗМ). Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително
заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от
Регмамент (ЕС) № 952/2013 указва, че освен когато даден митнически орган
действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7,
чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите
органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Оспореното
решение на Директора на ТД Митница Варна е издадено от компетентен
административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. чл. 19 ал 1 и чл 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013, съобразно предоставените му
правомощия.
Обжалваното
решение е постановено и при спазване на установената форма, но при съществени
нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните
норми, включително тези от европейското право, и целта на закона.
Спорът
между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали
„основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447
и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74,
§ 2, буква „б“ от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос
съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март
2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010
г., Gaston Schul, С-354/09.
По
правило и съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при
необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС.
Освен
това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност – Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, т. 20.
Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
Когато
митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 1,
митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МКС – въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на МКС.
Така
предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на
субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Макар
при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната
стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за
прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно
чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната
цена.
При
липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи
е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по
адм.д. № 4902/2012 година.
Съгласно
чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МКС се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя.
Когато
не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като
се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4)
и т. 14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се
разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата
държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на
определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са
стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във
всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност,
в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане,
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в
отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в
търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС предвижда, че лицето,
което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на
митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в
определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности
или контрол.
На
това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента
за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент
за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото
правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Soprop,
C-349/07, т. 36.
По
силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от
Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната
договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и
подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният
орган възнамерява да основе своето решение.
Доколкото
производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели
преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г.,
Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.
Това
императивно изискване в случая не следва да се приеме, че дори формално е
спазено, независимо че в рамките на проведеното административно производство
митническите органи са осигурили на оспорващото дружество правото да бъде
изслушан. Административният орган не е уведомил дружеството за това, въз основа
на какви обстоятелства е възникнало основателно съмнение по отношение
декларираната от дружеството митническа стойност, поради което не е осигурена
възможност на лицето да изрази становище конкретно за релевантните към
процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства –
в конкретния случай – за определяне на митническата стойност съобразно
договорната стойност на сходни стоки.
С
писмо рег. № 32-334677/21.10.2021 г. (л. 95 от адм. пр.) от дружеството е
изискана единствено допълнителна информация, като искането е за представяне на
документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност, но не
са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на
договорната стойност. Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са
изискани документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на
условията по чл. 70, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но няма връзка с процедурата
по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да
бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи,
за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на
тези съмнения.
В
изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6, приложим
по препращане от чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 не са изложени подробно
обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на
декларираната митническа стойност. В процесното уведомление митническият орган
позовавайки се само на нормативната уредба, декларативно е заявил, че има право
да изиска документи и информация в подкрепа на посочената митническа стойност
от дружеството, в случай на съмнение относно декларираната стойност на стоките.
Не е посочено на база какъв сравнителен анализ на коя налична информация в
митническата информационна система са възникнали съмнения, като не е посочено и
какви са съмненията (не е посочено дори, че съмненията са, че процесните стоки
са декларирани с по-ниски стойности, които съществено се различават от
декларираните с други МД на трети лица). Уведомлението до оспорващото дружество
не съдържа обосноваване за неприложимост последователно буквите от а) до г) на
§ 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за да се стигне до определяне на
митническата стойност въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“ –
чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Не е посочено в
уведомлението и какви са границите на „приблизително същия период“, който
период митническите органи са изследвали и не са установили „идентични стоки“.
Не е конкретизирано и кои подобни продажби на „сходни стоки“ са анализирали
митническите органи по кои МД, за какъв период, на какво търговско равнище и в
какво количество, както и извършени ли са корекции с оглед значителни разлики в
разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на
разликата в разстоянията и видовете транспорт. В уведомителното писмо не са
посочени МД, които митническите органи са ползвали и са взели от тях
митническата стойност като най-ниска за определяне на митническата стойност на
процесните по делото стоки.
Предвид
изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било
нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател, което макар да е
уведомено по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не е било
информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. Не
е било информирано за ползваните от органа други митнически декларации (такива
на трети лица) за свободно обращение на сходни стоки, които са били анализирани
и от които са ползвани данните за най-ниската декларирана митническа стойност.
По този начин оспорващото дружество е било лишено от възможността да изрази
становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията и по
конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа
стойност на процесните стоки. МД, от които митническите органи са ползвали
най-ниските декларирани цени от трети лица, не са се съдържали и в
административната преписка по издаване на акта, а в заверени копия се
представят от ответника допълнително по делото, след като са били изискани от
компетентните структури на Агенция „Митници“. Така посоченото обосновава извод,
че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава
наличието на основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.
Допуснато е нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно
за него решение – по аргумент и от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и
С-30/13, т. 49.
Всъщност,
в документите по представената административна преписка не се съдържат каквито
и да било индиции или данни, от които да може да се изведе обосновано
предположение, какво конкретно към 21.10.2021 г. е усъмнило митническите
органи, че договорната стойност на процесните стоки е недостоверна. Искането
към дружеството по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение е изготвено в деня
на декларирането на процесните стоки. На тази дата е изготвено и искането за
представяне на обезпечение на основание чл.195а, ал.1 ЗМ в хипотезата, когато
декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях
в ЕС. На 09.11.2021 г. са взети и проби от процесните стоки, като анализът на
същите е изготвен от ЦМЛ три месеца по-късно - на 20.01.2022 г. В изготвеното
на 21.10.2021 г. искане за учредяване на обезпечение на основание чл.195, ал.1
ЗМ, митническият орган е изложил единствено като мотив това, че се касае за
стоки с висок фискален риск за финансовите интереси на ЕС, както и факта, че
декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях
в ЕС. Въз основа обаче на какви обективни данни е направен този извод, кои са
валидните „справедливи цени“ към 20.10.2021 г. и въз основа на какъв източник
са установени, не става ясно.
Следователно
към момента на изготвяне на искането за представяне на допълнителни
доказателства за митническата стойност – 21.10.2021 г., митническите органи все
още не са разполагали с необходимата информация, че стоките са декларирани с
неверен тарифен код, за да съобразяват въобще статистически данни или извършват
сравнения със стойност по декларации за стоки, класирани в същия код, които и
да са „сходни“. Много по-късно са постъпили данните от МЛЕ – 20.01.2022 г., и е
получено становище от Дирекция „Митническа дейност и методология“ – 27.01.2022
г. Следователно всички извършени действия от митническите органи са в рамките и
контекста на общия митнически контрол, но не обосновават законосъобразност на
производството по оспорване на декларираната стойност по реда на чл. 140, § 1
от Регламента за изпълнение, поради съмнения за достоверността й.
Едва
след като дружеството е представило договора с доставчика и доказателства за
извършените разплащания, митническите органи са мотивирали съмнения по смисъла
на чл.140 от Регламента за изпълнение. За пръв път в оспореното Решение са
изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи съмненията в действителността на
договорната стойност, а именно: Представеният международен договор е рамков и в
него няма договорени стойности по видове стоки. Няма представена
кореспонденция, поръчки, оферти и други документи, които да потвърждават
договорената цена на всяка отделна стока, както е отразено в договора. Във
фактурата за покупко-продажба няма отразено различно количество на стоките.
Представен е суифт, който показва намерението за извършено плащане и не е
окончателен документ за осъществен превод към продавача.
Задължението
за мотивиране на решението за корекция на митническата стойност произтича и
изрично от общото правило на чл. 22, § 7, приложим с оглед чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, изискващо всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя,
да бъде мотивирано и в него да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44.
Изводите
на Директора на ТД Митница Варна са неправилни, необосновани и неосноваващи се
на фактите, които се извеждат от приложените към административната преписка
документи. Необосновани са посочените в решението за корекция съмнения.
За
да обоснове наличието на основателни съмнения по отношение декларираната
стойност, на първо място, Директорът на ТД Митница Варна едва в решението си се
позовава на направена справка за съпоставка на декларираната митническа
стойност за трите процесни стоки със средностатистическата стойност на приети
договорни стойности в националната база данни и е установил, че декларираната
от оспорващия митническа стойност е по-ниска от сходни стоки на кг него тегло,
както и на кв.м с декларирани и приети стойности от други вносители.
Не
е ясно (не е и установено по делото) какви средностатистически стойности на
приети договорни стойности от базата данни са взети предвид от ответника, а и
митническите органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено от Съдът на ЕС
с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че чл.
181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на
внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки,
когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки. Информацията, съобразявана в случая, не е ясно дали отговаря на това
условие, а и няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да
се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за
„сходни стоки“ при липса на данни за търговската марка/производителя,
качеството на стоките и търговското равнище.
От
тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане
следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред
критериите, по които може да се установи сходство на стоките.
Неправилно в
подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност
са съобразявани статистическите данни за митническата стойност на стоките.
С
основание оспорващият настоява, че е представил информация за обосноваване на
договорната стойност на процесните стоки – договор, платежно по търговската
фактура и износна декларация, а и в обжалваното решение са визирани
представените от оспорващия доказателства, които обаче митническият орган е
интерпретирал необосновано и изолирано и без цялостна проверка в счетоводството
на дружеството.
Обстоятелството,
че не са представени кореспонденция, оферти, поръчки и други доказателства за
кореспонденция с доставчика, не може да се тълкува във вреда на дружеството,
тъй като не е спазено посоченото по-горе условие, изведено от практиката на
Съда на ЕС по дело С-263/06, т. 52, а именно: допълнително изисканата
информация да бъде съобразена с възможностите на лицето.
Сами
по себе си констатираните обстоятелства, че договорът с продавача е рамков и че
няма договорени стойности по видове стоки, количества и определени цени, не са
достатъчни за отхвърляне на декларираната договорна стойност. В чл. 2 от
международен договор за покупко-продажба от 01.06.2021г. страните изрично са се
споразумели, че стоките като наименование, гама, количество, качество и всички
други изисквания за тях могат да бъда договаряни и поръчвани по всеки удобен за
двете страни начин – по телефон, факс, електронна поща, на място в складовите
помещения на продавача и пр. В чл. 6, изречение второ е предвидена възможност
купувачът да поръчва стоки, например други дрехи, обувки, аксесоари, материали,
части и оборудване, с цени, договорени за всеки отделен случай. Според чл. 8 от
договора, страните могат да договарят индивидуални отстъпки при закупуване на
артикули с потребителски размери, единични бройки, остатъци или обработени
отпадъци, артикули с ниско качество, бракувани или други, със значително
по-ниски от обичайните в международната търговия. По отношение на плащането в
договора е посочено, че същото се извършва в брой или по банков път в срок до
10 месеца от датата на доставка (чл. 9 от договора), като страните могат да
договорят и да се споразумеят за други начини на плащане за всяка отделна
доставка (чл. 10 от договора). От анализа на цитираните договорни клаузи се
налага извод, че в представения по делото международен договор за покупко-продажба
страните са договорили общи условия за покупко-продажба на стоки, а
индивидуализирането на всяка конкретна доставка се извършва с издаването на
съответната фактура, като е предвидена възможност за договаряне на индивидуални
отстъпки при закупуване на определени артикули на цени, значително по-ниски от
средните в международната търговска практика. Следователно митническа стойност
на процесните стоки е договорната им такава, като същата се установява от
приложените към МД съпроводителни документи. Следва да бъде отбелязано, че
турското дружество – продавач е изпълнило задължението си по чл. 20 от договора
от 01.06.2021 г. да приложи документите, придружаващи стоките.
Договорът
не е оспорен от ответната страна и следва да бъде кредитиран в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства.
Но
дори да се пренебрегне представения договор за продажба, елементите на
доставката - определената по вид стока, количество и цена, договорената и
подлежаща на плащане цена за нея, вкл. условия на доставката, се установяват по
безспорен начин от представената към митническата декларация фактура, а
митническите органи не оспорват нейната автентичност.
От
друга страна по делото се доказа, посредством заключението по назначената ССчЕ,
че е налице реално плащане на подлежащата на плащане цена от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК
БЪЛГАРИЯ“ ООД по търговска фактура № EGK2021000000173/19.10.2021 г., посочена
в процесната митническа декларация MRN 21BG002002059401R6/21.10.2021 г., като е
налице съответствие между платената цена по фактурата и декларираната стойност
по МД. Установеното в този аспект е в подкрепа на извода, че митническата
стойност на внесените стоки следва да бъде договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, по смисъла на
чл. 70 от МКС, тъй като именно тази стойност отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност, както се изисква съгласно горецитираната практика на
Съда на ЕС.
Как
е извършено плащането и дали представеният суифт показва единствено намерение
за извършено плащане, като самостоятелен довод е ирелевантно, т.к. договорната
стойност по смисъла на чл.70, § 1 МК е както реално платената, така и
подлежащата на плащане, цена. Предвид липсата на конкретни мотиви и приетата по
делото ССчЕ, видно от която декларираната митническата стойност и тази
действително заплатена са идентични, то доводите на ответника в тази част са
несъстоятелни, респ. опровергават изложените в обжалваното решение съмнения в
достоверността на декларираната митническа стойност.
Отделно
от констатираните процесуални нарушения и в контекста на приложението на
материалния закон, настоящият състав преценява, че митническите органи не са
обосновали сходство на стоките по декларациите на трети лица, използвани за
база и не са обосновали установените въз основа на тях митнически стойности на
процесните стоки.
Въпреки
дадените от съда с определение № 2233/27.07.2022 г. (л. 17 от делото) изрични
указания, че върху ответния административен орган лежи тежестта по доказване
съществуването на фактическите основания, посочени в акта, последният
не представи доказателствени
източници в тази насока, включително за наличието на „сходни стоки“ – сделки с
подобни стоки на същото или приблизително същото търговско равнище, в
приблизително същото количество като подлежащите на обмитяване стоки по MRN от
21.10.2021 г., както и за стойността на сделките със „сходни стоки“, продадени
на различно търговско равнище и/или в различно количество, както и за
извършването на корекция за различното търговско равнище и/или количество на
сходните стоки.
Трайна
и безпротиворечива е практиката на ВАС, че в тежест на митническия орган е да
докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни“ стоки.
Незаконосъобразен е административен акт - решение, в което липсва анализ на
характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и
при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите
функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в
търговската дейност.
Във
връзка с използваните за сравнителна база декларации на трети лица, основателно
жалбоподателят твърди, че не е установено сходство в стоките по процесната
митническа декларация и митническите декларации на третите лица, тъй като и в
двата случая стоката – платове не са изработени от сходни материали, предвид
различното съдържание и съотношение между съставните влакна.
За
стока №15 – „трикотажни обагрени платове от памук – 7459 кг“, митническата
лаборатория е установила, че платът представлява напречно плетен трикотажен
плат с преобладаващо съдържание на синтетични щапелни влакна, печатан.
Митническата лаборатория е установила, че процесната стока като влакнест състав
представлява 76% полиестерни щапелни влакна и 24% памучни щапелни влакна. А в
МД 21BG0058071296R8/11.10.2021 г. на третото лице, която е ползвана като база
за определяне на новата митническа стойност, стоката е описана като – „печатани
трикотажни платове 100% полиестер – 2706.77 м“. За тази стока не е извършен
лабораторен анализ, за да бъде установено сходство във съставните материали.
Видно е, че стоката по МД на третото лице не отговаря на дефиницията за
сходство от гледна точка на това, че не е произведена от сходни материали, тъй
като е изцяло произведена от 100% полиестерни влакна и не съдържа памучни
такива, което е достатъчно основание да се приеме, че стоките не са „сходни“,
тъй като са изработени от различни материали.
За
стока №16 – „платове от полиестер и памук, печатани: ширина 2.2 м, дължина –
6095 м“, според МЛЕ същата представлява памучна тъкан, съдържаща тегловно
по-малко от 85% памук, смесен само със синтетични влакна, с тегло,
непревишаващо 200 g/m2, печатана, различна от изработените
на ръчен стан. Влакнестият състав на стоката е 76% памучни щапелни влакна и 24%
полиестерни щапелни влакна. За разлика от така установения състав на плата, използваната
за база стока по МД 21BG005807128973R7/06.10.2021 г. е описана като
„напечатани памучни тъкани /60% памук + 40% полиестер/ със сплитка лито, с
тегло, непревишаващо 200 g/m2 –
шир. 240 см, 480 л. метра“. Видно е, че съотношението на памук и полиестер в
двете стоки е различно, което означава, че процесната стока е различна от тази
по декларацията на третото лице и не може да се твърди, че те са „сходни“.
-
За стока №30 – „обагрени полиестерни платове с размери: ширина 1.5 м, дължина –
341м“, според установеното от митническата лаборатория същата представлява
тъкан от прежди от синтетични нишки, съдържаща тегловно над 85% нетекстурирани
нишки от полиестер, избелена. Платът е със сбита и плътна, двустранно лъскава
шушлякова текстура, с основа и вътък, със сплитка лито. В използваната като
база за сравнение МД 21BG005*********R0/30.09.2021 г. стоката е описана като „избелен
полиестърен плат – 427 метра“, което описание без извършен точен анализ на
състава и структурата не би могло да обоснове сходност с процесната стока.
Следователно
използваните от митническия орган данни от МД на третите лица по отношение
характеристиките на сравняваните стоки и установените при извършената МЛЕ данни
за процесните три стоки, не обосновават извод, че ползваните от органа данни от
МД за други стоки, са именно за сходни стоки по отношение съдържание на влакна,
подобни характеристики и подобни съставни материали, качество, репутация,
съществуване на търговска марка, същите търговско равнище и количества по арг.
от чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение.
С
Решение от 9 юни 2022г., Baltic Master, С-566/20, EU:C:2022:457, т.56, Съдът на
ЕС е приел, че член 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (Регламент № 2913/92) трябва да се тълкува в смисъл, че
когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в
съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз
основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата
стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са „подобни“
по смисъла на член 142, § 1, буква „г“ от Регламент № 2454/93, изменен с
Регламент № 46/1999, спадат към същия код по ТАРИК.
Тълкуваната
разпоредба на чл.31, § 1 от Регламент № 2913/92 е съответна на чл.74, § 3 от
действащия МК Регламент (ЕС) № 952/2013, според която когато митническата
стойност не може да се определи съгласно §1 на база идентични или сходни стоки,
тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на
Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби, посочени в букви „а“ до „в“.
В
случая обаче не е приложен този метод за определяне на митническа стойност,
поради което неоснователно за база при митническото остойностяване са
използвани стоки, които са класирани с един код по ТАРИК, но за които не е
извършен анализ и не е аргументирано и доказано да са сходни на подлежащите на
остойностяване.
Релевираното
в жалбата възражение за това, че митническите органи не са извършили изискуемия
от чл. 141, §1 от Регламента за изпълнение, анализ и съответно не са обосновали
приложената от тях договорна стойност по вноса от третите лица също е
основателно, с оглед липсата на представени от ответника договори на третите
лица, сключени със съответните продавачи на стоките по митническите декларации,
използвани при промяната на митническата стойност, за да може да се извърши
анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане,
количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на
чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно различните
производители на стоките по използваните за сравнение митнически декларации,
което обстоятелство е релевантно по арг. от чл. 141, § 5 от Регламента за
изпълнение.
В
разпоредбата на чл.141, §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, буква „б“ от МК
се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. От друга страна според чл.141, §1, ал.2,
когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Преценката за сходство и
съпоставимост в търговското равнище и в количествата, се дължи самостоятелно и
кумулативно и следва да бъде мотивирана с конкретни доказателства, защото само
така може да се идентифицират и отчетат разликите в търговското равнище и/или
количествата, да се обоснове тяхното влияние върху стойността, както и
необходимостта (или не) от извършване на съответната корекция, а в случая не е
извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско
равнище.
Видно
от горното митническият орган е определил по-висока митническа стойност за
процесните стоки №№15, 16 и 30 при очевидно различно описание на стоката по вид
и количество, без да изложи съображения и извърши необходимия анализ на всички
фактори по чл. 1, § 2, т. 14 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, които определят стоките като сходни. В митническото решение не се
съдържа обосновка, в т. ч. чрез използване на специални знания на вещо лице, за
това как различните стойности се отнасят към качеството на стоките,
изпълнението на същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско
отношение.
Обстоятелството,
че стоките по процесната митническа декларация и по декларациите на третите
лица са с произход от Република Турция и са внесени на територията на Република
България, т.е има съпоставимост на пазара, на който се търгуват стоките, не е
достатъчно. Липсата на подобно изследване и неизлагането на мотиви в тази
връзка прави недопустимо определянето на митническата стойност по приложеното
от митническите органи вторично правило на чл.74, §2, буква „б“ от МК, поради
което в обжалваната част решението се явява незаконосъобразно /в същия см.
Решение № 2282/12.02.2020г. по адм. д. № 9217/2019г. Решение на ВАС №
2655/22.03.2022г. по адм. д. № 6898/2021г.; Решение на ВАС № 3464/12.04.2022г.
по адм. д. № 7622/2021г.; Решение на ВАС № 9714/28.09.2021г. по адм. д. №
3917/2021г./.
Основателно
жалбоподателят поддържа, че определената митническа стойност е необоснована.
Митническите
органи не са съобразили и условията на процесната доставка съгласно правилата
на Incoterms 2010,
която е CPT
Варна/Carriage
Paid To = превоз,
платен, според което условие продавачът поема разноските по освобождаването на
стоката за износ и нейния превоз до местоназначението (в случая Варна), а
всички останали разноски се поемат от купувача. В тази връзка и декларираната
от жалбоподателя стойност за митнически цели е равна на фактурната стойност на
стоки № 15, 16 и 30, т.к. в кл.4/9 от декларацията не са декларирани разходи за
транспорт, които да представляват елемент на договорната стойност по смисъла на
чл.71 МК.
При
тези условия на доставката, изрично вписани в търговска фактура
ЕGK2021000000173/19.10.2021 г., чиято автентичност не се оспорва от ответника,
при изпълнение на всички останали условия, предвидени в чл.74, §2, буква „б“ МК
и чл.140 и чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи е следвало да
обосноват определяне на новата митническа стойност, като вземат предвид факта,
че транспортните разходи, извършени от третите лица, във връзка с доставките,
са с различни условия – за МД MRN 21BG005*********R8 и МД MRN 21BG00**********R7 условието на доставка съгласно
Incoterms 2010 е FOB (Франко
борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача,
като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането,
застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по
товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение),
а за МД MRN 21BG00**********R0 не са представени данни за
доставката. Различните условия на доставка предопределят различия, обосноваващи
необходимостта от корекция съгласно разпоредбата на чл.141, §2 от Регламента за
изпълнение, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите
между внасяните стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на
разликите в разстоянията и видовете транспорт. В случая в оспорения акт липсват
данни митническите органи да са съобразили, че разходите за транспорт за
процесните
стоки са договорени за сметка на изпращача.
С
оглед гореизложеното, предвид допуснатите в административното производство
съществени процесуални нарушения и след като от страна на митническите органи
не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за
прилагане, вр. чл.74, § 2, буква „б“ МК, за неприемането на декларираната
договорна стойност на процесните стоки и е определена нова такава, по
декларации на трети лица, Директорът на ТД Митница Варна е постановил
незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.
При
този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на оспорващия
следва да се присъдят направените в производството разноски, за които са налице
доказателства за извършването им, в общ размер на 1 450 лв., както следва:
50 лв. –
държавна такса за
образуване на делото; 200 лв. – възнаграждение за вещото лице по приетата
съдебно счетоводна експертиза; и 1 200 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
тъй като същото е определено под
минималния размер, предвиден в чл. 7,
ал. 2,
т. 3
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който
при материален интерес от 13 074.73 лв. е 1576.73 лв. На основание
§ 2а от ДР на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и по арг. от Решение на Съда
на ЕС от 23 ноември 2017 г., по обединени дела С-427/16 и
С-428/16 към адвокатското възнаграждение
следва да се присъди и начисленият данък, тъй като в случая не е налице двойно
облагане с ДДС.
На
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение с рег. № 32-217838/30.06.2022 г. на Директора на Териториална дирекция
Митница Варна при Агенция „Митници“, в частта, с която е: коригирана
митническата декларация 21BG002002059401R6/21.10.2021 г. по отношение на стоки
№ 15, № 16 и № 30 във връзка с новата митническа стойност (Е.Д. 8/6, Е.Д.
„Митническа стойност“, Е.Д. 4/14, Е.Д. 4/16, данните в полетата „Задължения за
стоките) и са определени общо задълженията по митническата декларация, да се
четат: мита 0,00 лв. и ДДС 37277,02 лв.; взет под отчет начисления с решението
размер на държавните вземания; посочено начислените и взети под отчет суми:
Мита (А00) – 0,00 лв.; ДДС (В00) – 24 202,29 лв., които са погасени; установени
са суми за досъбиране – ДДС (В00) в размер на 13074,73 лв. ведно с лихва за
забава върху размера на държавните вземания; определена е дата на възникване на
задължението - 21.10.2021 г.; „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е определен за
длъжник.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция Митница - Варна да заплати в полза на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***,
сумата в размер на 1 450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
Съдия: |
||