Р Е Ш
Е Н И Е №
260143
В ИМЕТО НА НАРОДА
28.01.2021 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На дванадесети октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 1158 по
описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия К № 2323543, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В.С.Л., с ЕГН **********,
с адрес: ***, ул. „***, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА В.С.Л., с ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 –
дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалван
е Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 2323543, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В.С.Л.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ул. „***, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 100/сто/ лева.
Жалбоподателят В.С.Л.,
моли съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен,
по съображения, изложени в жалбата. Редовно призован за съдебно заседание, не
се явява лично и не изпраща процесуален представител.
Административнонаказващият
орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание. До съда е депозирано писмено становище от страната чрез гл.
юрисконсулт И.П., излагайки съображения за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба
против В.С.Л., ЕГН ********** за това, че на 08.07.2018 г. в 13:41 часа в град
Пловдив на бул. „Санкт Петербург” № 1, посока Митница Пловдив, е извършено
нарушение за скорост с МПС „Тойота Корола Версо“ с рег. № ***, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1, № 11743са, при ограничение на скоростта за
населено място - 50 км/ч., установена скорост 76 км/ч. и превишаване на
разрешената скорост с 26 км/ч. Направен е толеранс в полза на водача като от
измерената скорост на движение /79 км/ч/ са приспаднати минус 3 км/ч. Установеното
било определено като нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което бил издаден и
обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба
в размер на 100 лева.
На базата на всички събрани по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
По правилността на електронния фиш настоящият
съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен
материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което
му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на 08.07.2018
г. в 13:41 часа в град Пловдив на бул. „Санкт Петербург” № 1, посока Митница
Пловдив, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с
рег.№ ***, с установена скорост от 76 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
т.е. превишението на разрешената скорост е било с 26 км/ч. От субективна страна
деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Правилно е определен и субектът на отговорността
съобразно правилото на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като за нарушение, извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на В.С.Л.. Жалбоподателят
не се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго
лице, което да е извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство.
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие
с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на
съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото
/гр.Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 1, посока Митница Пловдив/, датата /08.07.2018
г./, точният час на извършване на нарушението /13:41ч./, регистрационният номер
на МПС /***/, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /В.С.Л./,
описание на нарушението /управление на лек автомобил с превишена скорост 26
км/ч при ограничение от 50 км/ч/, нарушената разпоредба /чл.21, ал.1 от ЗДвП/,
размерът на глобата /100 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане / четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка/.
***, че установяването на нарушението е извършено
в съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на одобрен
тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между процесния електронен
фиш и приложения към него клип от радар № 11743ca.
Техническото средство, с което е установено
нарушението, отговаря на одобрения тип, доказателство за което е приложеното по
преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. Системата за контрол е вписана в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по
метрология.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш. Безспорно в случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин – чрез клип №11743СА/0063480, изведен от паметта на АТСС. За нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП при хипотезата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП се налага административно наказание „глоба“ от 100 лв. и не се отнемат контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. Следователно правилно АНО е провел съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на административно нарушение.
В тази връзка е и разпоредбата на §6 т.65 от ЗДвП,
според която „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
В процесния случай е ноторно и служебно известно
на настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява
преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното
платно върху т. нар. „триножник“, преносима поставка с три крака. Посоченото
изключва същото да е трайно „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че
има характер на временно разположено на участък от пътя, тоест явява се
„мобилно“ по своя характер. Следователно установяването на нарушението с
мобилно средство за видеоконтрол, с каквото е било заснето и процесното
нарушение, е възможно и законосъобразно.
Спазено е и изискването на чл.10 от Наредба
№Iз-2539/17.12.2012г. за попълване на протокол съгласно приложението при всяко
използване на мобилно АТСС, както и изискването протоколът да бъде съпроводен
със снимка на разположението на уреда, предвид представената такава по делото. От
Протокол за използване на АТСС се установява, че процесното техническо средство
е било позиционирано в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до № 1, посока
Митница Пловдив. Работата с техническото средство е започнала на 08.07.2018 г.
в 10:00 часа и е приключила в 14:00 часа на същата дата. Именно в този времеви
интервал е заснето и процесното статично изображение от техническо средство ARH
CAM S1 с фабр. № 11743ca. Съставилият протокола
полицейски служител – К.Д. е компетентен да борави с процесното техническо
средство, видно от приложения по делото Протокол за запознаване на държавните
служители от сектор „Пътна полиция“ с писмо рег. №
3286р-3200/19.01.2018г., сред които е и посоченото лице.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Съдът счита,
че в случая правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В
конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 26 км/ч,
поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална
скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е била установена превишената
стойност на скоростта от 26 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в
него е отбелязана не измерената скорост,
а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на
скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая по делото се
установи да е 79 км/ч, се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. След
извършване на изчислението се получава и установената стойност на скоростта, а
именно 76 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на
разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което правилно е установено
превишаване с 26 км/ч. Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото в
случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, то съдът
приема, че наложеното наказание е правилно определено и не се налице основания
за неговото изменение.
Предвид гореизложеното и неоснователността на
наведените от страна на жалбоподателя възражения, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв
следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3
и ал.5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то
съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност,
както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска
защита в минималния размер от 80 лева, предвид фактическата и правна сложност
на делото. Поради това следва да се присъди възнаграждение в минимума от 80
лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ