Р Е Ш Е Н И Е
Номер 88 02. 09. 2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
Административен съд град
Търговище
на двадесет
и осми август 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар:ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 137 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава десета от АПК, във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
по жалба на Н.К.Х. и Е.Х. ***, с която се оспорват Заповед
за прилагане на принудителна
административна мярка №20-1292-000288/28.06.2020 г., издадена от началник-група
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Търговище. Със същата е наложена санкция по чл.171, т.2А,
б.А ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнемане
на СРМПС и 2 бр.регистрационни табели. В жалбата се
твърди, че нарушение на материалния и процесуалния закон, несъответствие с
целта на закона. Засягане правата на съпругата доколкото автомобила е в режим
на СИО. Молят оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
Претендират разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателите вземат становище, първия чрез
процесуалния си представител, който поддържа жалбата, втората лично - поддържа
жалбата.
Ответникът
взема становище, чрез процесуалният си
представител гл.ю. к. Ж., която като оспорва жалбата. Претендира ю.к.
възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Със
Заповед № 363з – 1478 – 08.10.2018 г. Директорът на ОДМВР – Търговище е оправомощил определени категории длъжностни лица да
издават ПАМ по Закона за движението по пътищата. Допълнително
е представена Заповед за заместване №363-1117/06.08.2018 г. Приложена е заповед
№8121 К-1418/12.04.2016 г. относно
преназначаване на държавни служители на
ръководни длъжности в МВР, както и акт за встъпване на Д.Д.. Приложена е Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г., относно определяне
службите за контрол по ЗДвП и Заповед №81 21з-515/14.05.2018 г. определяща
длъжностните лица имащи право да издават фишове за налагане на глоби и
съставяне на АУАН, НП, да установяват употребата на алкохол и да осъществяват
контролна дейност.
При
извършена проверка е било установено, че на 28.06.2020 г. в 05.29 ч. в
гр.Търговище по ул.“Кюстенджа“ на кръстовището с ул.“Боровец“ с посока на
движение към кръстовището с ул.“Васил Левски“ лицето Я. А. И. е управлявал лек
автомобил Фолксваген с Рег. Номер … собственост на жалбоподателя без да притежава свидетелство за правоуправление на
МПС. Издаден е бил акт №24791. Въз
основа на съставения АУАН е издадена оспорената заповед, с
която на основание чл.171, т.2а б“а“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, отнемане на
СРМПС и 2 бр.регистрационни табели.
В хода на с. з.
допълнително са представени и приети като доказателства: Справка рег.№363000-14092 от 25.08.20202 г., от която
е видно, че лицето управлявало автомобила не е притежавал и не притежава
свидетелство за правоуправление на МПС; Справка рег.№ 363000-14093 от
25.08.2020 г. от която е видно, че жалбоподателката не е притежавала и не притежава свидетелство
за правоуправление на МПС.
Жалбоподателят е
приложил удостоверение за сключен
граждански брак, епикриза от
УМБАЛ“Св.Анна“ АД гр.София и епикриза от кардиологична болница Медика кор -
гр.Русе-приети като доказателство по делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по следните
съображения:
Жалбата е
подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу
административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при
спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.
От правна
страна съдът намира следното:
На
основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл.
171, ал.1, т.1 от същия закон се издават с мотивирана заповед на ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
на оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи
с оглед разпоредбата на чл. 165, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Предвид тази правна уредба оспореният акт е издадена от
компетентен орган, с оглед представените заповеди.
По
отношение съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от
закона форма – чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2 от АПК. Фактическите
основания за издаване са изложени ясно и изчерпателно.
Релевантните факти са изяснени в пълен обем. В производството по издаването на
обжалваният акт не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила – такива, които ако не бяха извършени
щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи.
Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни
нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на
административния акт. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която
най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения ЗДвП допуска да се прилагат определени принудителни
административно мерки. Видно от текста на закона, субект на мярката по чл. 171,
ал.1, т. 2а б.“а“ от ЗДвП е и собственик /отделно от нарушителя/, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление. Предпоставките, уредени в обсъжданата правната
норма за налагане на принудителната административна мярка са налице, наложената
мярка е със срок на действие, предвиден в закона и то в минималния срок,
следователно акта не страда от порока материална незаконосъобразност.
ПАМ е законоустановена, със Закона за движение по пътищата.
Мярката е предвидена в интерес на обществото – с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата, тъй като управлението на МПС от
неправоспособен водач е дейност, която носи висок риск за живота и здравето на
водача, евентуалните пътници в автомобила и другите участници в движението,
както и за материални щети. Мярката е годна да изпълни целта си – несъмнено е,
че по време на дерегистрацията, автомобилът не
може да бъде предоставен за ползване на други неправоспособни водачи и по този
начин да се създадат предпоставки за пътнотранспортни
произшествия.
Доколко е налице
справедлив баланс между правата на засегнатото лице и интереса на обществото,
следва да се преценява с оглед конкретната ситуация: По делото се установи
съзнателното предоставяне на автомобила на водач с отнето
СУМПС при обстоятелства, които не предполагат каквато и да било крайна нужда от
ползване на автомобила. Като собственик на автомобила
жалбоподателят е бил длъжен да се увери в правоспособност на лицето,
преди да предостави съзнателно автомобила си за управление. По
тези съображения съдът приема, че в конкретния случай правото на собственост на
жалбоподателя не е засегнато по недопустим начин.
По отношение на
твърдението в жалбата, относно реквизитите на съставения АУАН, следва да се
отбележи, че административния акт съставен по реда на ЗДвП в случая ПАМ не се подчинява
на задължителните реквизити по смисъла на ЗАНН, това са две различни,
самостоятелни производства. Съдържанието на акта и законосъобразността му се преценява с оглед
разпоредбите на АПК. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана като
собственик на автомобила т.е. на корено различно основание, а не като водач на
същия допуснал съответното нарушение. Според
ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да
се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. За да е
спазено това изискване, тези документи и установените правнорелевантни
обстоятелства следва да са приобщени към акта с цитирането им, с което би бил
спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на
административното производство от административния орган, поради което не е
необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издадената заповед. В
конкретния случай обаче в оспорената заповед е налице позоваване на конкретни
документи.
Противно
на доводите, изложени в жалбата, ирелевантно за законосъобразността на
издадената заповед за прилагане на ПАМ е обстоятелството, че процесното МПС е в
режим на СИО между водача и жалбоподателката. Законодателят не е предвидил
възможност в случаите на съсобственост на МПС само съсобственикът - нарушител
да бъде лишаван от възможността за управлява същото, нито пък че тази ПАМ е
приложима единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Да се
приеме обратното би означавало, че всяко лице, сключило граждански брак или
придобило МПС в дялова съсобственост, може да го управлява в нарушение на
императивните законови изисквания и без риск от приложението на конкретната
ПАМ. Приложената превантивна ПАМ не засяга правото на собственост на
автомобила, а ограничава използването му за определен срок, респ. не рефлектира
върху правото на разпореждане, а на управление на МПС. Отношенията между
съсобствениците, свързани с ограниченията в ползването на съсобствената вещ,
като последица от поведението на един от съсобствениците, и евентуалните щети
(вреди или пропуснати ползи), нанесени от един съсобственик на друг, следва да
се уреждат по гражданскоправен ред. Диференциран подход при прилагането на
мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е недопустим, тъй като би поставил в
дискриминационно положение едноличните собственици на автомобили - участници в
движението, което е в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред
закона (чл. 6, ал. 2 КРБ) и ще доведе до неравно третиране. Макар и
конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде
законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат
охранени особено важни обществени интереси, каквито са осигуряването на
безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на останалите
участници в движението. Поради това личният интерес на съпруга-съсобственик
няма приоритет спрямо обществения, тъй като последният несъмнено е с по-висок
интензитет, а съразмерността винаги следва да се съобразява с основната цел на
закона.
Жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Претенцията за присъждане
на ю.к.възнаграждение е основателна с оглед изхода на спора, като в полза на
ответната страна следва да се присъдят 200 лв. или по 100 лв. за всеки един от
жалбоподателите.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал.1 от АПК, Административен
съд – Търговище, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Х. и Е.Х. ***, против Заповед
за прилагане на принудителна
административна мярка №20-1292-000288/28.06.2020 г., издадена от началник-група
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –гр.Търговище , с която е наложена
санкция по чл.171, т.2А, б.А ЗДвП - прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца, отнемане на
СРМПС и 2 бр.регистрационни табели, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Н.К.Х. с ЕГН:**********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА ОД на МВР-гр.Търговище
сумата в размер на 100 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Х.Х. с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ОД на МВР-гр.Търговище сумата в размер на
100 лв.-разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Председател: