Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Добрич, 17.02.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание
на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА
Секретар Геновева
Димитрова
Разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 1701 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на Т.В.В. с ЕГН**********,***,
чрез адвокат Т.А.Ч.,***“ АД, ЕИК *********, град София, ул. „Джеймс Баучер“ №
87, са предявени искове за заплащане на следните суми:
- 20 лева, предявена като частичен иск за сума в общ размер на 200 лева,
представляваща разлика между реално причинените увреждания от водач на
застрахован в ответното дружество автомобил по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобила на ищеца марка „АУДИ" модел „АЗ", с
рег.№*** по щета №********** от 23.04.2018г. от произшествие, настъпило на
20.04.2018г. около 20:30 часа в град Добрич, бул. „Добруджа" № 28 по вина
на К.Д., който е управлявал застрахования в ответното дружество лек автомобил
Фолксваген" с рег.№***, и изплатена сума на 26.06.2018г. в размер на
190,11 лева;
- 18,33 лева (след допуснато изменение на иска), представляваща заплатена
сума по Фактура №**********/15.05.2019г. за закупуване на преден ляв калник;
- 3,96 лева (след допуснато изменение на иска), представляваща общ размер
на обезщетение за забава в плащането, изчислено по размер на законната лихва
върху дължимите суми, а именно: - 2,06 лева върху главница от 20 лева,
предявена като частичен иск за сума в общ размер на 200 лева, за периода от
09.05.2018г. до 15.05.2019г.; - 1,90 лева върху главница от 18,33 лева за
периода от 09.05.2018г. до 15.05.2019г.
Претендира се законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по
делото.
Исковете се основават на следните обстоятелства: ищцата е собственик на лек автомобил, марка „АУДИ", модел „АЗ", с
per. №***, год. на производство: 1997г., шаси №WAUZZZ8LZVA086922, кубатура:
1800 куб.см., бр.врати: 3, цвят: сив металик. На 20.04.2018г., около 20:30
часа, докато управлявала автомобила по бул. „Добруджа" № 28 срещу Съдебна
палата, движещият се в лявата лента автомобил, марка „Фолксваген", модел
„Кади", рег.№***, управляван от К.Д., с адрес в град Д., бул. „***" №
***, ет. ***, ап. ***, при навлизане в средната лента я засякъл и блъснал
странично предната част на автомобила й. За произшествието подали сигнал на
спешен телефон 112. Органите на МВР съставили на място Акт за установяване на
административно нарушение на виновния водач и Протокол за ПТП
№1695553/20.04.2018г. От протокола било видно, че собственикът на автомобила има
валидна застраховка „Гражданска отговорност", обективирана в Полица №
BG/02/117002512306 към ЗД „БУЛ ИНС"АД, с ЕИК831830482. Тъй като в резултат
на ПТП ищцата претърпяла имуществени вреди по собственото си МПС, се обърнала
към застрахователя ЗД ,,БУЛ ИНС"АД. Образувана била щета №
**********/23.04.2018г. Служител на ответното дружество извършил оглед на
автомобила със следните констатации: 1.Калник преден ляв, степен 2 /средна
деформация/, боя; 2.Мигач преден ляв - П /за подмяна/; 3.Облицовка пр.броня - степен
1 /лека деформация/, мат. След проучване за стойността на щетата в оторизирани
магазини за продажба на авточасти и сервизи за ремонт на автомобили, ищцата
установила, че необходимата сума за възстановяване на автомобила, надхвърля 400
лева. Поради липса на средства в този момент поправила само предния ляв мигач
на автомобила – за услугата платила в брой 30 лева по съставена от „НК АУТО
СЪРВИС" ООД Фактура № **********/15.05.2019г. На 26.06.2018г. ответникът
превел по банковата сметка на ищцата сума в размер на 190,11 лева с основание
„********** БГ 02 117002512306", представляващи номера на заведената щета
и номера на застрахователната полица. Направеното плащане от застрахователя,
обаче, не покривало имуществените вреди върху автомобила, като неплатената
разлика до действителната стойност на щетата е около 200 лева. Претендира се
част от тази сума – 20 лева, както и 30 лева, платени за поправка на преден ляв
мигач. Претендира се и обезщетение за вредите от забавеното плащане в размер на
законната лихва.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не е дал повод
за образуване на настоящото дело, защото след завеждането на процесната щета
№********** и направената проверка по нея, с доклад №1810011944101 от
15.05.2018г. е определен размер на обезщетението от 190,11 лева и тази сума е
изплатена на ищцата на 26.06.2018г. Изтъква, че с предявената искова молба не
са представени доказателства, удостоверяващи вината на водача, управлявал
участващото в ПТП и застраховано в ЗД „Бул инс“ АД МПС. Не са представени и
доказателства за спазване изискванията на чл. 498, ал. 2 от КЗ. Оспорва
законосъобразността на издадения Протокол за ПТП № 1695553/20.04.2018г., като
намира, че същия е издаден в нарушение на материалния закон - Наредба № 1з - 41
от 12.01.2009год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. Изменено ДВ, бр. 19 от
2017год.). В скицата на ПТП в протокола не са отбелязани трасето на пътя,
позицията в момента на сблъсъка, както и пътните знаци. Така не може да се
направи преценка относно механизма на ПТП. Оспорва верността на представения
като доказателство към исковата молба Протокол за ПТП, в частта му и по
отношение на съдържанието му, касаещо описания механизъм на настъпване на ПТП,
сочените в него обстоятелства и причини за ПТП, както и схемата на ПТП. Оспорва
твърдения в исковата молба механизъм на пътно-транспортно произшествие, като
оспорва и твърдението инцидентът да се е осъществил изключително по причина от
действията на водача на л.а. „Фолксфаген Кади” с per. №ТХ 5815 ХР. Оспорва
твърденията в исковата молба за осъществен от К.Д., като водач на л.а.
„Фолксфаген Кади” с per. № ТХ 5815 ХР граждански деликт спрямо ищеца. Оспорва и
твърдяната причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и
претендирани от ищцата имуществени вреди, като оспорва и твърдението за
настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Противопоставя и възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата при
осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че
заявените в исковата молба имуществени вреди са възникнали единствено поради
виновните действия на водача на „Фолксфаген Кади” с per. № ****. Твърди, че
причина за настъпване на претепдираните щети е и извършено от ищцата нарушение
на разпоредбите на ЗДвП - съгласно чл. 42, ал. З от ЗДвП водачът на
изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да
не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин. Според Протокол за ПТП
видимите щети на МПС с рег,№*** се изразяват в деформирани заден десен калник и
задна броня, а на автомобила на ищцата е причинено увреждане на преден ляв
калник, на преден ляв мигач и на облицовката на предната броня. С поведението
си ищцата се е поставила в превишен риск спрямо нормалния, като движейки се е
несъобразена скорост е попречила на изпреварващия автомобил и е създала
предпоставките за настъпването на претендираните щети при осъществяване
механизма на произшествието. В тази връзка поддържа, че щети по автомобила на
ищцата са настъпили като резултат и от нейното собствено виновно поведение,
осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми. Съпричиняването
от страна на ищцата е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на
получените от нея щети. Оспорва размера на предявения иск за имуществени вреди,
като счита същия за недължим, респективно прекомерен, защото обезщетението,
което се претендира, не отговаря на действителната вреда. Счита за
неоснователно искането от страна на ищцата за присъждане на обезщетение за
забава и законна лихва по съображения за неоснователност на главния иск.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД. Възражението на ответника за
съпричиняване почива на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът
навежда и възражение за неизпълнение на задължение по чл. 498, ал. 2 от КЗ за
увреденото лице да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които
разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените
вреди, като му съдейства при установяването на обстоятелствата във връзка със
събитието и размера на вредите.
Не са спорни следните обстоятелства: валидно застрахователно правоотношение
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в
Полица № BG/02/117002512306 към ЗД „БУЛ ИНС"АД за автомобил, марка
„Фолксваген", модел „Кади", рег.№***; настъпването на ПТП на
20.04.2018г.; предявяване на застрахователна претенция при условията на чл. 380
от КЗ на дата 23.04.2018г.
Оспорени по делото са обстоятелствата, при които се е осъществило ПТП,
механизма на настъпването му, участието при съпричиняване от страна на ищцата,
размера на щетата и съответно на дължимото застрахователно обезщетение.
За настъпилото ПТП е съставен протокол № 1695553 от 20.04.2018г. от младши
автоконтрольор след посещение на место, подписан от двамата участници, описани
са видимите щети по автомобилите и е съставен акт за установяване на
административно нарушение, извършено от водача на автомобила с марка
„Фолксваген“ и ДК№ *** за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Относно
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП е посочено следното: участник номер
1 (водача на „Фолксваген“ и ДК№ ***) губи контрол над МПС, от най-лява лента
навлиза в средна, блъска странично движещият се там участник номер 2 и допуска
ПТП с материални щети. Ответникът оспорва верността на представения протокола
за пътно-транспортно произшествие - официален свидетелстващ документ, който,
ако е съставен от длъжностно лице в рамките на предоставените му компетенции и
по предвидения за това ред, е доказателство за удостоверените в него факти.
Оспорването е в частта относно описания механизъм на настъпване на ПТП,
обстоятелства и причини за ПТП, схема на ПТП. Протоколът за ПТП е съставен от
служител на сектор „Пътна полиция-КАТ“ след посещение на място в деня на
произшествието, след настъпването му, в присъствието на участниците в
произшествието, които са го подписали без възражение по съдържанието му.
Съставянето му в нарушение на нормативните изисквания за това подлежи на
доказване от оспорващата страна, а именно, от ответника. Длъжностното лице не е
възприело непосредствено настъпването на произшествието и затова
удостоверителното му изявление не обхваща механизма на ПТП, който е
възпроизведен в част „Обстоятелства, причини и условия за ПТП“ и графично
отчасти „Схема на ПТП“ въз основа на обясненията на двамата участници в
произшествието. За действително фактическо положение за настъпване на
пътно-транспортното произшествие, протоколът няма обвързваща доказателствена
сила, като за установяването, съответно на разпределената от съда тежест на
доказване, ищцата е посочила гласни доказателства. От показанията на свидетеля
В. М. П., който е бил на пасажерската седалка до ищцата по време на инцидента,
се установява мястото и времето на произшествието, както и обстоятелствата, при
които то се е осъществило – управляваният от ищцата автомобил се е движел в
средната лента по бул. „****“, пред Служба по геодезия, картография и кадастър,
при което водачът на застрахования при ответното дружество автомобил свил рязко
от лявата лента, в която се движел, към дясната лента, изпреварил автомобила на
ищцата и при пристрояването му настъпил удар. Ищцата се движела нормална за
градски условия, намалила, като видяла маневрата на другия автомобил, но нямала
възможност да отбие в дясно, защото там имало паркирани коли. Спрели в дясно,
обадили се на телефон 112. Вещото лице инж. Е.Ж. е дало заключение, че към
момента на сблъсъка лекият автомобил с ДКН ТХ 5445 ХР се е движел със скорост
около 35 – 40 км/час, както и че описаните от застрахователя повреди по
автомобила на ищцата съответстват на описания в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП. Въз основа свидетелските показания и заключението на вещото
лице се потвърждава описания в оспорения протокол за ПТП механизъм на
настъпване на събитието, като липсват каквито и да било данни за нарушение на
правилата за движение от страна на ищцата, които да са в причинна връзка с
вредоносния резултат. Произшествието е настъпило следствие виновното
противоправно поведение на водача на застрахования при ответното дружество по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил, поради което за
ищцата е възникнало правото да претендира и получи обезщетение за действително
претърпените материални щети по собствения й автомобил.
Относно вида на вредите и стойността на щетата е прието заключение на вещо
лице. Според експерта инж. Е.Ж. за отстраняване на подробно описаните повреди,
които са настъпили в резултат на ПТП, са необходими 444,07 лева, в т.ч. за
подмяна на преден ляв мигач 18,33 лева (стойност на детайла) и 0,40 лева
стойност на вложен труд. Няма причина заключението на вещото да не бъде
кредитирано от съда – дадено е от специалист с необходимите компетентности в
областта, подробно и обосновано е; оспорено е от ответника, но не се опровергава
от останалите доказателства по делото.
Ищцата има качеството на увредено лице по чл. 478, ал. 2 от КЗ. Съгласно
чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ, ответникът, като застраховател по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за вредите, причинени на нейното
имущество в пълен размер, поради неоснователност на възражението за
съпричиняване. Ищцата е изпълнила задължението си по чл. 498, ал. 1 и 2 от КЗ,
като е подала писмена застрахователна претенция на 23.04.2018г., включително
изискани от застрахователя документи. Банковата сметка е представена най-рано
на 24.04.2018г., доколкото не е отбелязана като предоставена на 23.04.2018г. в
уведомление за необходими документи (л. 46) и с оглед на датата на документа,
издаден от банката на ищцата (л.48).
Ответникът е изплатил на ищцата обезщетение, определено в рамките на
проведената от него оценителна процедура, в размер на 190,11 лева на
26.06.2018г, което обаче не покрива пълния размер на действителната стойност на
щетата по чл. 499, ал. 2 от КЗ, която възлиза на 444,07 лева, в т.ч и 18,33
лева – цена на подлежащия на подмяна и сменен от ищцата преден ляв мигач.
Дължимата от ответника сума възлиза на 253,96 лева, вкл. 18,33 лева.
Предявеният частичен иск за сумата от 20 лева е основателен и доказан. От
калкулация на щета (л. 52) се установява, че при определяне на
застрахователното обезщетение ответникът е включил стойност на преден ляв мигач
от 15,71 лева, поради което искането за присъждане на сумата от 18,33 лева е
основателно само отчасти – за 2,62 лева, а за разликата то следва да бъде
отхвърлено. Върху присъдените суми ответникът дължи законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.05.2019г. Претенцията за сумата от 30 лева,
а след изменението на иска за 18,33 лева, не е обоснована с различни от
наведените във връзка с искането за заплащане на застрахователно обезщетение
обстоятелства. Нейното отделно предявяване е обосновано само с това, че ищцата
вече е извършила нейното заплащане, поправила е една от щетите от ПТП. Това не
променя характера на вземането й за застрахователно обезщетение, определено по
размер от действителната стойност на щетата. Затова и исковете са докладвани само
като такива с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Независимо как е формирана цената на двете претендирани вземания, те
съставляват част от претенцията за плащане на застрахователно обезщетение,
доколкото няма изложени различни обосноваващи ги обстоятелства, а разделянето
им по размер е само с оглед на това, че ищцата вече е поправила една от щетите.
Аргумент за това е и фактът, че ищцата претендира обезщетение за забава от
изтичането на 15-дневния срок от заявяването на щетата за изплащане на
обезщетението и върху двете суми.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок от
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
(доколкото допълнителни доказателства в случая не са поискани). Непредставянето
на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва по чл. 409 от КЗ (така чл. 380, ал. 3 от КЗ). Тъй като банковата сметка е
представена на 24.04.2018г., срокът за изплащане на застрахователното
обезщетение е започнал да тече от 25.04.2018г. и е изтекъл на 17.05.2018г.,
защото той се изчислява в работни дни и защото в този период има официален
празник – 1 май и почивен ден (освен събота и неделя) - 7 май. Ответникът е в
забава от 18.05.2018г. и до 16.05.2019г., когато е подадена исковата молба в
съда; обезщетението за забава, определено от законната лихва, е, както следва:
2,02 лева върху главницата от 20 лева и 0,26 лева върху главницата от 2,62 лева
(общо 2,28 лева). Искът за обезщетение за забава над сумата от 2,28 лева до
претендираните общо 3,96 лева подлежи на отхвърляне.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, след отчитане на извършеното намаление на исковете и прекратяване
на производството в съответната част. Внесената държавна такса от 50 лева (като
за самостоятелен иск за сумата от 30 лева) е недължимо платена от ищцата и тя
следва да й бъде върната при подадено искане и посочване на банкова сметка, ***ника.
От платената дължима държавна такса в размер на 102,50 лева (с банков комисион)
ответникът следва да заплати на ищцата 46,10 лева, а от платения депозит за
вещо лице – 57,31 лева (от общо 127,50 лева, с банков комисион), или общо
разноските в полза на ищцата възлизат на 103,41 лева.
Ответникът дължи и заплатеното от ищцата възнаграждение за един адвокат,
също съразмерно с уважената част от исковете. Според представените писмени
доказателства ищцата е платила възнаграждение за адвокатска защита в размер на
700 лева, за прекомерността на което ответникът е възразил. Съгласно чл. 78,
ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ищецът е предявил два иска – един
за застрахователно обезщетение в размер от 50 лева (независимо от това, че е
формирал главницата като две отделни вземания за 20 лева, частичен иск, и 30
лева сума по фактура) и един иск за обезщетение за забава от 5,40 лева. По
правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Всеки от двата иска
е с цена под 1000 лева и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
възнаграждението за всеки от тях е в размер на 300 лева, а общо – 600 лева. Ответниковото
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, като
се има предвид фактическата и правна сложност на делото. Отговорността за
разноски има за основна цел да възстанови направените реални разходи, които са
предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство, но вземането за
разноски не може да служи за неоснователно разместване на блага. Съгласно чл.
36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, трябва да бъде справедлив и обоснован, като не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа – чл. 36, ал. 2 от ЗА. В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 на
Съда на ЕС е прието, че правната уредба на всяка страна следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който
трябва да се положи за защитата на съответното право. Такъв е по-конкретно
случаят, когато тази правна уредба цели да изключи от възстановяването
прекомерните разходи, направени в резултат на необичайно високи хонорари,
уговорени между спечелилата делото страна и нейния адвокат, или в резултат на
престирането от адвоката на услуги, които не се считат за необходими за
гарантиране надлежното упражняване на съответното право. Съдебните разноски,
които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
„пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални не би могъл да
се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна
действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар
изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна
трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то
все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне
на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е
понесла. Нещо повече - Наредба № 1/09.07.2004г. противоречи на правото на ЕС и
по-конкретно на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС (виж Решение от 05.12.2006г. по
обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела С – 427/2016 и С-428/2016), защото приемането й от Висшия адвокатски съвет
(орган на сдружението на адвокатите, състоящ се само от адвокати), липсата на
законови механизми държавата да влияе на процеса на изработване, неизвършването
на оценка на въздействието, ограничават правото на справедлив съдебен процес, а
това означава, че установените в нея минимални размери не ограничават съда във
всеки отделен случай да извършва преценка за пропорционалност на изплатеното
възнаграждение. В този смисъл – определение № 1046 от 16.12.2019г. по
вз.ч.гр.дело № 837/2019г. по описа на Окръжен съд – Добрич. Конкретното дело не
е с фактическа или правна сложност и има за предмет две вземания от 50 лева и
5,40 лева, протекло е без усложнения. Поради това съдът преценява, че оказаната
на ищцата правна помощ не надхвърля обичайната такава и претендираното от нея
адвокатско възнаграждение е прекомерно. То следва да бъде намалено до размера
на сумата от 400 лева, от които в тежест на ответника следва да се възложат 179,78
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника,
съразмерно само на отхвърлената част от исковете, доколкото при прекратяване на
делото разноски не са поискани и не са присъдени, разноски в размер на 51,40
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 148,03 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, град
София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Т.В.В.
с ЕГН**********,***, следните суми:
- сумата от 20
лева, предявена като частичен иск за сума в общ размер на 200 лева (без цената на подменения преден ляв
мигач), представляваща разлика между реално причинените увреждания от водач на
застрахован в ответното дружество автомобил по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобила на ищеца марка „АУДИ" модел „АЗ", с
рег.№*** по щета №********** от 23.04.2018г. от произшествие, настъпило на
20.04.2018г. около 20:30 часа в град Добрич, бул. „***"
№ *** по вина на К.Д., който е управлявал
застрахования в ответното дружество лек автомобил Фолксваген" с рег.№***,
и изплатена сума на 26.06.2018г. в размер на 190,11 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 20 лева, считано от
16.05.2019г. до окончателното изплащане;
- сумата от 2,62 лева, представляваща заплатена сума по
Фактура №**********/15.05.2019г. за закупуване на преден ляв мигач, ведно със законната лихва върху сумата от 2,62 лева, считано от
16.05.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата над 2,62 лева до претендираните 18,33 лева;
- сумата от 2,28 лева,
представляваща общ размер на обезщетение за забава в плащането, изчислено по
размер на законната лихва върху дължимите суми, а именно: -
2,02 лева върху главница от 20 лева,
предявена като частичен иск за сума в общ размер на 200 лева, за периода от 18.05.2018г.
до 16.05.2019г., вкл.; -
0,26 лева
върху главница от 18,33 лева за периода от 18.05.2018г.
до 15.05.2019г., вкл., като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 2,02 лева до претендираните 3,96 лева общо
и за периода от 09.05.2018г. до 17.05.2018г., вкл.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, град София, ул. „Джеймс Баучер“ №
87, да заплати на Т.В.В. с ЕГН**********,***, разноски в размер на 103,41 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 179,78 лева.
ОСЪЖДА Т.В.В. с ЕГН**********,***, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, град София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, разноски в размер на 51,40
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 148,03 лева.
Присъдените суми ответникът може да преведе по следната банкова сметка: ***,
посочена в исковата молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Добричкия окръжен съд.
СЪДИЯ :