Р Е
Ш Е Н
И Е № 71
гр.Кюстендил,
01.04.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.А
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря
Светла Кърлова и с участието на
прокурора Йордан Г., като разгледа
докладваното от съдия Стойчева КАНД № 39 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
П.Г.П. в качеството си на кмет на Община Кюстендил оспорва решение № 260097 от 27.11.2020г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 1001/2020год., с което е потвърдено Наказателно постановление № ПК-27-А-15/13.07.2020г., издадено от директора на РИОСВ – София. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на нарушение. Касаторът твърди, че е възложил дейностите по управление на отпадъците на кметските наместници. Допълнително се сочат процесуални нарушения, относими към съдържанието на НП. Налице са доводи за неясно обвинение и неправилна квалификация на нарушението, обосновани с предписанията по чл.113, ал.3 от ЗУО, дадени с КП № 763/21.11.2019г. на контролните органи, неизпълнението на които е съставомерно деяние по друг състав на ЗУО, различен от приложения от АНО. Иска се отмяна на въззивното решение и произнасяне по същество с отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, изложените в жалбата оплаквания се поддържат от юк К. С., който прави алтернативно искане за изменение на НП с намаляване на наложената глоба до законовия минимум.
Ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите – София, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № ПК-27-А-15/13.07.2020г., издадено от
директора на РИОСВ – София, с което на
кмета на Община Кюстендил П.Г.П., за нарушение на чл.19, ал.3,
т.15, предложение първо от Закона за
управление на отпадъците, на основание чл. 151, ал.2, т.6, предложение първо от
Закона за управление на отпадъците, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 4000,00лв.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя в посоченото
качество на кмет на общината, е ангажирана за деяние, съставляващо неизпълнение
на задължението да предприеме ефективни мерки и действия за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
неразрешено за това място, вследствие на което се е образувало незаконно
сметище. АНО е изложил мотиви за
неприложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, както и във връзка с размера на
наложеното наказание. По-високият размер на наказанието е обоснован с посочване
на шест на брой НП, издадени срещу кмета на община Кюстендил за предходни нарушения на ЗУО.
От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че със заповед № РД-112/20.11.2017г. на директора на РИОСВ – Перник, считано от 31.12.2017г. е спряна експлоатацията на общинско депо за битови отпадъци в землището на с. Радловци, община Кюстендил; че на 21.11.2019г. е извършена проверка от служители на РИОСВ – Перник, на терен в близост до закритото сметище, при която са установени множество купчини от предимно битови и растителни отпадъци, разположени на площ от около 5 дка и с обема на сметоизвозващ камион; че има налични множество биг-бегове, пълни с отпадъци от хартия и пластмаса, а на място има хора, които сортират отпадъците от хартия и пластмаса от съществуващите купчини. Извън горното, на място е установен спрял тежкотоварен сметоизвозващ камион, използван от ОП „Чистота“, извършващо дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване в община Кюстендил, който е пълен с битови отпадъци, а в момента на проверката са пристигнали още два сметоизвозващи камиона, също пълни с отпадъци. Резултатите от проверката са отразени в съставен Констативен протокол № 763/21.11.2019г., който е цитиран в АУАН и в НП и към който е приложен снимков материал. С оглед на горното, е прието, че жалбоподателят като кмет на община Кюстендил не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място, вследствие на което се е образувало незаконно сметище.
За деянието е съставен АУАН № 15/21.11.2019г., въз основа на който е издадено процесното НП.
В производството пред РС е представено писмо на директора на ДЗЗД „Регионално депо – Перник 2015“ до АНО с данни за предадени за депониране отпадъци от Община Кюстендил на Регионално депо „Тева“ за периода м. януари 2019г. – 25.11.2019г. общо 9440 кг. Приложено е копие и от съставения КП № 763/21.11.2019г., с който предвид установените при проверката нарушения, на осн. чл.113, ал.3 от ЗУО са дадени предписания на кмета на Община Кюстендил да почисти нерегламентираното сметище и да спазва задълженията си по чл.19 от ЗУО. Съдът е разпитал контролните органи при РИОСВ, които потвърждават констатациите в АУАН относно обстоятелствата във връзка с нарушението.
При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на актосъставителя и АНО, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и доказано противоправно деяние. Според съда, липсват предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, а наложеното наказание е определено правилно в по-висок от минималния размер съобразно критериите на чл.27 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В касационното производство е приета заповед № Рд-00-1286/22.11.2019г. на кмета на Община Кюстендил, с която възлага дейностите по управление на отпадъците на кметските наместници в населените места на територията на общината.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон, сочи на постановено правилно решение, поради следното:
При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за съставомерност и доказаност на релевираното деяние.
Обосновани от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на нарушения на процедурата по административно наказване. Неоснователна е тезата на касатора за неясно и неправилно обвинение. Обратно на поддържаните доводи, проверката на АУАН и НП сочи на пълно съответствие между словесното описание на деянието и правната му квалификация. Видно е, че на нарушителя е предявено обвинение за неизпълнение на задължението му като кмет на общината да предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. Визираното задължение е предвидено в разпоредбата на чл.19, ал. 3, т.15, предложение първо от ЗУО, а неизпълнението му е съставомерно бездействие, наказуемо по чл.151, ал.2, т.6, предложение първо от ЗУО, както коректно е посочено в АУАН и НП. Действително със съставения в хода на проверката КП, са дадени предписания на нарушителя, но в случая, отговорността му е ангажирана за нарушение, изразяващо се в бездействие по произтичащо от закона задължение, а не за неизпълнение на предписание, което е наказуемо по чл. 156, ал.1 от ЗУО. От горното следва, че деянието по предявеното обвинението е правилно квалифицирано като нарушение по чл.151, ал.2, т.6, предложение първо от ЗУО.
Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е и изводът на районния съд за доказано противоправно деяние. Нормата на чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. първо от ЗУО възлага в отговорност на кмета предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. От писмените и гласни доказателствени средства е установено, че на датата на нарушението - 21.11.2019г., на терен в близост до закритото общинско сметище, са установени множество купчини от предимно битови и растителни отпадъци, разположени на площ от около 5 дка; че има налични множество биг-бегове, пълни с отпадъци от хартия и пластмаса; че на място е спрял тежкотоварен сметоизвозващ камион, използван от ОП „Чистота“, извършващо дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване в община Кюстендил, който е пълен с битови отпадъци, а в момента на проверката - са пристигнали още два сметоизвозващи камиона, също пълни с отпадъци. Данните за горното, са включени в съдържанието на КП от проверката, който като официален писмен документ не е оспорен от жалбоподателя и е годно доказателствено средство за вписаните в него факти и обстоятелства. Последните са потвърдени и от приобщените гласни доказателства на проверяващите длъжностни лица, както и от изготвения при проверката снимков материал.
Неоснователни са възраженията на нарушителя, поддържани в касационното производство, за предоставяне на задълженията във връзка с управлението на отпадъците на кметските наместници на населените места на територията на община Кюстендил, извършено със заповед № РД-00-1286/22.11.2019г. Последната е издадена след извършената проверка, а и законът не предвижда освобождаване от отговорност на кмета при възлагане на правомощията на други длъжностни лица. От данните в представеното пред РС писмо на директора на ДЗЗД „Регионално депо – Перник 2015“, е видно че през процесния период от Община Кюстендил са предадени за депониране незначително количество отпадъци - общо 9440 кг на Регионално депо „Тева“, което сочи на действията, които не са довели до изпълнение на задължението по чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО. Правилен е извода на съда за доказано неизпълнение на визираното задължение, с което е осъществен състава на нарушението по чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. първо от ЗУО, изразяващо се в бездействие.
Съответни на доказателствата по делото са доводите в оспореното решение за отсъствие на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН във връзка с предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК, както и за правилно определяне на размер на наложеното наказание, надвишаващ законоустановения минимум. Съдът е констатирал спазване от страна на АНО, на критериите по чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, което е обосновано с неоспорените данни за предходни нарушения на ЗУО, извършени от кмета на община Кюстендил, за които срещу него са издадени шест на брой НП.
Предвид изложеното, касационната инстанция приема оспореното решение за правилно и го оставя в сила.
С оглед изхода по делото, на касатора не се следват деловодни разноски.
Водим
от горното и на осн. чл.221, ал.2
от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260097 от 27.11.2020г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД №
1001/2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.