РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 17.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10539/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, предявена от П.Д.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и С. Д. П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Г. Ф., ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищците
твърдят, че на 23.12.2013 г., около 18.00 часа, на ПП І-5, Е-85, при км. 281,
водачът на неизвестен автомобил (автомобили) нарушил правилата за движение по
пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), в резултат на което
починал пешеходецът Д. П. Д., който пресичал пътното платно на пешеходна
пътека. По
случая било образувано НОХД № 718/2014
г. по описа на Окръжен съд – Хасково, по което с влязла в сила присъда, О.Д.М.
и И.Й.И. – водачи на МПС, били признати за невиновни и оправдани по
повдигнатите им обвинения. Ищците твърдят, че смъртта на Д. П. Д.
е била причинена от водачите на най-малко две МПС, които не са установени.
В
исковата молба се твърди, че ищците са деца на починалия Д. П. Д. и са
поддържали добри отношения с него. Д. Д. бил добър и отговорен човек, който
спазвал правилата и реда. Случилото се с него било шок за ищците, а подробностите
за мъчителната му смърт предизвиквали зловещи спомени у тях. Ищците страдали и
продължавали да страдат от загубата на баща си, загубата му се отразила тежко
на емоционалното им състояние.
Предвид
изложеното, ищците молят, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да им заплати сумата от по 200 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 23.12.2013 г. до окончателното
плащане.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Ф., е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Твърди, че по делото не се установява, че
описаното ПТП е причинено от неидентифицирано МПС. Излага съображения, че не се
установява противоправност по отношение на водача на неизвестен автомобил.
Сочи, че починалият е предприел пресичане на шест-лентов път в тъмната част на
денонощието, при намалена видимост, в участък с интензивно движение, поради
което и за водачите на неизвестните автомобили, сблъсъкът е бил
непредотвратим. Водачът на лекия
автомобил не само, че не е могъл, но не е и бил длъжен да съобрази и управлява
МПС с ниска скорост, нито е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди, че внезапно
на пътното платно ще навлезе пешеходец, бутащ велосипед, който е предприел
пресичане на трите пътни ленти в еднопосочно движение. Ответникът твърди, че
основната причина за настъпване на вредоносните последици е поведението на
самия пострадал, който е предприел неправилно пресичане, без да съобрази
скоростта и разстоянието до приближаващите го МПС. Евентуално, ответникът релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Ответникът
оспорва и размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, като
заявява, че същите са прекомерно
завишени и не отговарят на принципа на справедливостта, установените в страната
икономически условия и съдебната практика.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ -отм., но
приложим в конкретния случай, тъй като правопораждащият факт е настъпил при
действието му (в този смисъл: Решение №
208/02.09.2013 г. по т.д. № 364/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, Определение №
240/31.03.2011 г. ч.т.д. № 223/2011 г. по описа на ВКС, І ТО, в което е прието, че релевантен за приложимия закон по отношение на
отговорността на Гаранционния Ф., е моментът на настъпване на ПТП като
застрахователно събитие, а оттук и релевантността на наличието или липсата на
застраховка към този момент, и др.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), Г. Ф. изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за:
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен искът, следва да бъде установено осъществяването на следните
кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: деликт с всички
кумулативно дадени елементи от фактическия му състав /противоправно деяние,
вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на
извършителя/; непозволеното увреждане да
е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно
средство, което е останало неидентифицирано.
Съдът
приема за установено по делото, че на
23.12.2013 г., около 18.00 часа, на ПП І-5, Е-85, при км. 281, е реализирано
пътно-транспортно произшествие между неизвестен автомобил или неизвестни автомобили,
и пешеходеца Д. П. Д., с ЕГН: **********, в резултат на което ПТП, Д. П. Д. е
починал.
Настъпването
на процесното ПТП се установява от представения по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 12 от ДП), съставен на 23.12.2013 г. от дознател при РУП
на МВР – гр. Димитровград, в съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има
характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена
сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
По случая е било образувано досъдебно производство № 824/2013 г. по описа
на РУП на МВР – Димитровград.
Видно
от Протокол за аутопсия (съдебно-медицинска експертиза на труп) № 259/2013 г., съставен
от специалист по Съдебна медицина, причината за смъртта на Д. П. Д. е
(описаната) съчетана травма, довела до несъвместимо с живота нарушаване на
анатомичната цялост на жизнено важни органи. Степента на изразеност на
разрушаването им сочи, че смъртта е настъпила бързо, в рамките на секунди (л.
66 и сл. от ДП).
На
следващия ден - 24.12.2013 г. е издадено Съобщение за смърт № 259/24.12.2013 г. на МБАЛ
„Хасково“ – АД, Съдебна медицина (л. 45 от делото на ОС-Хасково), в което е
посочено, че Д. П. Д., с ЕГН: **********, е починал на
23.12.2013 г. Като причини за смъртта е посочено „Съчетана травма“.
Досъдебно производство № 824/2013 г. по описа на РУП на МВР – Димитровград е водено срещу О.Д.М. и И.Й.И..
С присъда № 27/02.06.2016 г. по НОХД № 718/2014 г. по описа на Окръжен
съд – Хасково, О.Д.М. е признат за
невиновен в това, че на 23.12.2013
г., на ПП І-5, Е-85, от гр. Хасково за гр. Димитровград, при управление на МПС
– специален автомобил „Мерцедес“ с прикачено ремарке, е нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост и при независимо
съпричиняване с И.Й.И., е причинил смъртта на Д. П. Д., поради което и е оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б. „ в „ вр. чл. 342 ал.1 НК.
Със същата присъда, И.Й.И. е признат за невиновен в това, че на 23.12.2013 г., на ПП
І-5, Е-85, от гр. Хасково за гр. Димитровград, при управление на МПС – „Опел
Синтра“, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по
непредпазливост и при независимо съпричиняване с О.Д.М., е причинил смъртта
на Д. П. Д., поради което и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по
чл. 343 ал.1 б. „ в „ вр. чл. 342 ал.1 НК.
Присъдата на Окръжен съд – Хасково е потвърдена с
решение № 36/08.02.2017 г. по ВНОХД №
410/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и е влязла в сила на 01.03.2017 г. (видно от извършеното отбелязване).
За тези факти страните не спорят. Спорен е
механизмът на процесното ПТП и приносът на пострадалият Д. П. Д. за
настъпването му.
По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите О.Д.М. и И.Й.И..
Свидетелят О.Д.М. разказва, че на 23.12.2013 г., около 18 часа, е управлявал товарен автомобил „Мерцедес“
по пътя гр. Хасково – гр. Димитровград. Било в тъмната част на денонощието, имало
и гъста мъгла. Свидетелят сочи, че
управляваният от него товарен автомобил е бил с включени светлини, движел се
скорост около 70 км./ч. Зад свидетеля също имало автомобили – били три
автомобила, които „горе – долу“ се движели заедно в една посока и се една и
съща скорост.
На около километър след разклона за с. Крепост, в посока гр. Димитровград,
свидетелят видял „нещо“ в лявата лента на пътното платно, на около 50 см. до
метър в ляво от осевата линия. Възприел го долу ниско, не изглеждало като
изправен, движещ се човек. Не забелязал да е извършвал действия, за да се
предпази от автомобилите. Свидетелят не видял движещ се пешеходец, нито да е
бил ударен пешеходец или велосипедист, нито видял самия удар. Не си спомня и да е чул нещо. В момента, в
който възприел „това нещо“, свидетелят рязко завил надясно и след това
вниманието му било насочено да овладее автомобила. Спрял на около 100 метра в
аварийната лента.
След като спрял и се върнал към мястото, свидетелят разбрал, че е човек, който лежи на пътя.
Спрели и другите два автомобила, с които се движел в близост един до друг –
единият автомобил също спрял в аварийната лента, а другият спрял вляво, в
тревната част, която разделяла двете платна. Минали, обаче, други коли през
падналия човек, които не спрели.
Свидетелят заявява, че често пътувал по този път и го познавал. На мястото
на ПТП, двете пътни платна били
разделени със зелена ивица, затревена площ, с ширина около 4 метра. Нямало
островче, нямало пешеходна пътека, нито автобусни спирки, нямало възможност за преминаване от едното в
другото платно, нито за пешеходци, нито за автомобили. На мястото на ПТП нямало
и знаци, указващи наличие на спирка, ограничаване на скоростта на движение или
наличие на пешеходна пътека.
Свидетелят заявява, че тялото на пешеходеца не се е намирало на място в близост до автобусни
спирки, тъй като там нямало такива. Според свидетеля, на разклона за с. Крепост
можело и да има автобусни спирки, но там, където било намерено тялото, такива
нямало.
Свидетелят И.Й.И. също е
управлявал МПС на 23.12.2013 г., около 18 часа, по пътя гр. Хасково – гр.
Димитровград. Било тъмно, имало гъсна мъгла. Било краят на работния ден и
движението по пътя било „много голямо“. И двете ленти на пътното платно били
заети, всички коли карали бавно, с около 60-70 км/ч. Свидетелят видял
пешеходеца, когато вече бил паднал на земята. Заявява, че не го е виждал да се
движи, включително и да бута велосипед. Нищо и не чул. Свидетелят се опитал да
го избегне отляво и спрял между двете платна, на 10 метра след пешеходеца. Свидетелят слязъл от колата и се
опитал да види какво е станало. Междувременно минали най-малко 5-6 коли през
пешеходеца, без да спрат и си продължили. На инцидента имало само един ТИР и
свидетеля. Другите автомобили не спрели.
Свидетелят И. също заявява, че познава пътя гр. Хасково – гр. Димитровград. Заявява,
че пътува всеки ден по него - сутрин и вечер. Въпросният инцидент се случил на един
километър след разклона за село Крепост, в посока за гр. Димитровград. Свидетелят сочи, че „в
момента“ там се намирал мостът над магистралата (свидетелят е разпитан на
30.01.2019 г.). Пътят в едната посока се състоял от две ленти и аварийно
платно. В другата посока също имало две ленти и аварийно платно. Между двете
пътни платна имало нещо като градинка. Тогава можело да се извърши обратен
завой и да се пресече пътя, но „сега“ не можело.
Свидетелят И. също сочи, че автобусни спирки има на разклона (за с.
Крепост), но инцидентът не бил на разклона, а
между с. Крепост и гр. Димитровград. Нямало нито пътен знак за спирка,
нито пешеходна пътека. Там, където бил инцидентът, не можело да се завие към с.
Крепост, нямало път, „нямало нищо“. Тялото на пешеходеца било на един километър
по-надолу от автобусната спирка на с.Крепост. Там нямало никакво обозначение.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и
компетентно. Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото
писмени и гласни доказателства, е описало следния механизъм на ПТП:
На
23.12.2013 г., около 18.00 ч., по първокласен път I - 5 = Е-85, при км. 281, в
източното платно за движение, което е в посока от гр. Хасково към гр.
Димитровград, пострадалият велосипедист Д.
П. Д., на 70 г., се е движил в аварийната пътна лента в посока към гр.
Димитровград, по лек наклон спускане 2,5 %.
Атмосферните условия са били пълна тъмнина и наличие
на гъста мъгла. Пътят бил прав, с две самостоятелни платна за движение по едно
за посока, разделени с междинна затревена ивица с широчина 4,4 м. Всяко пътно
платно се състояло от 3 пътни ленти, от които 2 активни ленти, а най-дясната
лента била за аварийно спиране. В дясно от аварийната лента имало пътен банкет
и отводнителен канал. Активните пътни
ленти били разделени с прекъсната линия и били ограничени с непрекъсната бяла
линия. Няма данни за наличие на пътни знаци.
Велосипедистът,
по неизвестни причини, предприел пресичане на платното за движение, в посока от
изток на запад, т.е. от ляво на дясно спрямо движещите се автомобили,
най-вероятно като е въртял педалите, седнал на седалката на велосипеда.
В
същото време, в лявата пътна лента, се е движил неизвестен автомобил със
скорост, която е била значително над технически безопасната за условията на тъмнината
и мъглата. Водачът на неизвестният автомобил е имал възможност да види и
възприеме велосипедиста от разстоянието на метеорологичната далечина на
видимост в мъглата, която според свидетелите е била от порядъка на 15-20 метра, значително по- малка от опасната му зона за
спиране. Поради това, водачът на неизвестния автомобил се е поставил в невъзможност
да спре и да предотврати произшествието и е настъпил страничен удара на
велосипеда и велосипедиста в лявата им страна в зона от 10 метра преди
ориентира до около линията на ориентира.
След
удара пешеходецът и велосипедистът са били отхвърлени напред, като
велосипедистът е паднал и се е спрял в мястото, където е петното от кръв в
десния край на лявата пътна лента до прекъсната разделителна линия. Възможно е
пешеходецът да е бил прегазен от удрящия го автомобил или от друг/други
автомобили. Към момента, в който автомобилите на разпитаните двама свидетели са
спрели, велосипедистът е бил в легнало положение и около него е бил и
велосипедът.
Първи
на местопроизшествието е пристигнал специален т.а. автовоз „Мерцедес- Бенц 1841
Л Актрос”, с рег.№ *******, управляван от свидетеля О.М., със скорост около 70
км/ч., в дясната пътна лента, теглещ ремарке за превоз на автомобили “Кесборер
АЛТ 003”, с peг. № *******.
Водачът М. е видял лежащия велосипедист и е реагирал като е завил надясно и е
спрял след около 100 метра в аварийната пътна лента.
След
товарния автомобил, в лявата пътна лента, се е движил л а. „Опел Синтра”, с peг.
№ *******, управляван от И.И., със
скорост 60 -70 км/ч. Водачът му е видял лежащия пострадал велосипедист,
реагирал е като е завил наляво и е задействал спирачките, като е успял да
заобиколи тялото на пострадвалия, но с предната дясна част на автомобила си е
ударил лежащия в лявата пътна лента велосипеда „Балкан“, който се е подврял и
закачил под предната дясна част на л.а. „Опел Синтра“. Водачът И. е спрял
автомобила си на затревената междинна ивица.
Видно
от АТЕ, причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на
неустановен автомобил, който пръв е ударил велосипедиста, движещ се със
скорост, която не му е позволила да предотврати удара на препятствие върху
платното за движение. Причината за настъпване на смъртта на велосипедиста е в
действията и на други водачи на неизвестните автомобили, прегазили след това
лежащия на платното велосипедист. Предприетото пресичане на платното за
движение от страна на пострадалия велосипедист, в условията на тъмнина и гъста
мъгла, също е в причинна връзка с настъпилото произшествие.
В открито
съдебно заседание на 03.06.2019 г., ВЛ е уточнило, че видно от протокола за
оглед, велосипедистът е бил без устройство за излъчване на бяла или жълта
различима светлина отпред и червен сигнал отзад
По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Р.Д.М. и Р.Н.А.-Й..
Свидетелката М. заявява, че е израснала
заедно с ищците, познава ги много добре, познавала е и починалия Д. П. Д.. Той се грижел и обичал децата си, „като всеки баща“. Търсел ги
постоянно, помагал им, отношенията им
били близки. Смъртта му била много жестока и нелепа, отразила се много зле на
децата му, преживели го много тежко. Били разстроени от тази нелепа смърт и при
тези обстоятелства и им трябвало много време да се съвземат. Почти всеки ден,
от с. Мариино, Д. ходел при децата си с колелото и постоянно ги търсел.
Интересувал се от децата и внуците си, ако не успеел да ги види, питал
свидетелката къде може да ги намери.
Свидетелката А.-Й. е живяла с Д. П. ***. Свидетелката имала магазин - кафене и сутрин Д.
Д. го посещавал. Той споделял как уважава децата и се гордее с тях и с внуците
си. Ходел често при тях, радвал се какво са постигнали, на всички празници им
купувал подаръци, изтеглил кредит, за да им помогне. Свидетелката сочи, че лекарите препоръчали на
Д. Д. да се движи с колело и той
обикалял с колелото и зиме и лете. Така ходел и да навестява децата си.
Свидетелката заявява, че децата му са понесли тежко неговата смърт. Усещало се
как той им липсва. Особено тежко преживели начинът, по който е загубил живота
си. Били травмирани, посърнали, било им тежко. Чувствали липсата на баща си.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, съдът приема, че процесното ПТП е
настъпило в резултат на виновните действия на неизвестен водач, управляващ
неустановено МПС, който е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл. 20 ал. 2, изр.
1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждаща, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия и видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № 265/09.03.2017 г., изд. от Община
Димитровград (л. 9 от делото на ОС-Хасково), ищците П.Д.М. и С. Д. П., са били деца на
починалия Д. П. Д..
Следователно и на основание чл. 288, ал.
1, т. 1 (отм.), Г. Ф., дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увредените лица, каквито се явяват ищците по делото.
Съгласно формираната с ППВС № 4/1961
г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, ищците са
в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на своя баща.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищците от
смъртта на Д. П. Д. и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увреденото лице да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици от претърпените от ищците страдания, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България, вкл. и указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС
и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. Като база при определяне на
паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на
живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Определяйки размера на обезщетението за
неимуществени вреди от смъртта на Д. П. Д., съдът съобрази и възрастта на
починалия към датата на настъпване на
ПТП – 70 години. Съдът съобрази всички
посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси към момента на
увреждането, определящи стандарта в страната към релевантния период, лимитите,
вменени на застрахователните дружества, както и съдебната практика по
аналогични случаи.
Съобразявайки
всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че
претърпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез
парично обезщетение от по 120 000.
Неимуществените
вреди от загубата на близък са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на
ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер
на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се
изисква. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът твърди, че при настъпване на
процесното ПТП, Д. П. Д. е предприел
внезапно пресичане на шест-лентов път в тъмната част на денонощието, при
намалена видимост, в участък с интензивно движение, че пресичането на Д. Д. е
било неправилно, без да съобрази скоростта и разстоянието до приближаващите го
МПС.
Първоначално
(с исковата молба), ищците твърдят, че пострадалият е пресичал пътното платно,
на предназначено за това място – от една автобусна спирка към друга, и на
пешеходна пътека.
Впоследствие
(с писмената защита от 25.06.2019 г.), ищците излагат съображения, че
пострадалият или се е движел в крайна дясна аварийна лента или е бил там в
неподвижно състояние.
Анализирайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
(вкл. и местоположението на тялото, липсата на петна кръв освен на мястото,
където е било тялото), съдът приема, че при настъпване на процесното ПТП,
пострадалият е пресичал пътното платно.
Видно
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите О.Д.М. и И.Й.И., и
кредитираното заключение по АТЕ, пътят, в района на местопроизшествието, е бил с две самостоятелни платна за движение
по едно за посока, разделени с междинна затревена ивица с широчина 4,4 м. Всяко
пътно платно се състояло от 3 пътни ленти, от които 2 активни ленти, а
най-дясната лента била за аварийно спиране. Атмосферните условия са били пълна
тъмнина и наличие на гъста мъгла. Движението е било много интензивно, било „в
края на работния ден“. Установи се, също така, че в района на ПТП не е имало
нито пешеходна пътека, нито автобусна спирка, нито пътен знак за пешеходна
пътека или автобусна спирка (автобусната спирка е била на около един километър
от мястото на ПТП, на разклона за с. Крепост).
Съобразно
разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това
спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, изискващи от пешеходците преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение и да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
В случая по делото няма данни за налична пешеходна пътека на мястото на ПТП или
в близост до него (напротив – установи се, че няма), поради което и не е налице
нарушение на чл. 113, ал. 2 ЗДвП.
Пострадалият,
обаче, е нарушил разпоредбата на чл. 114, т. 2 ЗДвП, предвиждаща, че на пешеходците е забранено да пресичат платното за
движение при ограничена видимост. В случая, не само, че е било „пълна тъмнина“,
но е имало и гъста мъгла, поради което и пресичането на пътното платно е било
забрането.
Това
нарушение е последвано и от неизпълнението на задължението на пострадалия, при
пресичане на пътното платно, да се съобрази с приближаващото се моторно
превозно средство (чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП).
Видно от заключението по АТЕ, предприетото
пресичане от страна на пострадалия, в условията на тъмнина и мъгла, също е в причинна връзка с настъпилото произшествие. Това
поведение на пострадалия съставлява обективен принос, който е противоправен и е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Следователно, именно допуснатите от
пострадалия нарушения на ЗДвП са в причинна връзка с настъпването на
злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
намаляване на обезщетението.
Както
беше посочено, за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването
на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие
или бездействие и вредоносния резултат. Вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите.
Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента
и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на участниците в
движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще
обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
Неизвестният
водач, управляващ неустановено МПС, е допуснал нарушение на чл. 20 ал. 2, изр. 1 ЗДвП. От друга страна, пострадалият пешеходец е пресичал пътното
платно, по което се движат автомобили, в тъмната част на денонощието и при
наличието на мъгла. Несъмнено ако пострадалият
пешеходец беше спазил правилата за движение на пешеходците, вредоносния
резултат е нямало да настъпи. Въпреки това, независимо от това негово нарушение
на правилата за движение по пътищата, ако водачът на неустановения лек
автомобил беше изпълнил задълженията
си по чл.
20, ал. 2 ЗДвП и беше съобразил възможността за препяствие на пътя, пътно-транспортното
произшествие със сигурност е щяло да бъде предотвратено. Неизвестният водач е управлявал автомобила
при наличието на редица неблагоприятни
фактори –в тъмната част на денонощието и при наличието на мъгла, които фактори са останали неоценени от водача при избора му на скорост. Той сам
се е поставил в ситуация, движейки се със скорост, която не му е позволила да
предотврати удара и прегазването на пешеходеца. С оглед на
изложеното, съдът приема, че приносът на пострадалия за настъпването на вредите
следва да бъде определен в размер на 50%,
с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъдат намалени
определените обезщетения.
Следователно,
определените по-горе обезщетения следва да бъдат намалени с 50 % и на ищците
следва да се присъдят по 60 000
лева (120 000 лв. – 50%). Исковете за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди са основателни и следва да бъдат уважени за тези размери.
За разликата до пълните предявени размери, исковете следва да се отхвърлят.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./, ГФ дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срока за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице, като
срокът не може да бъде по – дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията. Няма спор между страните,
че ищците са предявили претенциите си пред ответника на 07.04.2017 г., а Г. Ф.
се е произнесъл по подадената молба от ищците с Решение № 13-3/10.04.2017 г., с
което е отказал да заплати обезщетение (видно и от писмо от 10.04.2017 г., л.
46 от делото на ОС-Хасково). От тази дата – 10.04.2017 г., увредените лица са
могли да предявят претенциите си за плащане пред съда (чл. 288, ал. 11 от КЗ -
отм.), респ. ответникът дължи лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди.
Следователно, обезщетенията за неимуществени вреди са дължими ведно със
законната лихва, считано от 10.04.2017
г. до окончателното им плащане, а исканията за заплащане на законна лихва,
следва да се отхвърлят за периода от 23.12.2013 г. до 09.04.2017 г.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
322 лева от общо направените
разноски в размер на 460 лева (460 лв. х 0.70) - депозит за АТЕ и свидетели. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 400 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 280 лева (400 х 0.70) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 4800 лева – държавна
такса, от внасянето на която ищците са били освободени.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.):
-
на П.Д.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 60 000 лева, и
-
на С. Д.
П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 60 000 лева,
представляващи обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от
смъртта на Д. П. Д., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 23.12.2013 г., на ПП І-5, ведно със законната лихва, считано
от 10.04.2017 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.),
за разликата над по 60 000 лева до пълните предявени размери от по
200 000 лева, както и претенциите за лихва за забава върху присъдените
главница за неимуществени вреди, за периода от 23.12.2013 г. до 09.04.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Д.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***
и С. Д. П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплатят на Г. Ф., с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 322 лева
– разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 280 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 4800 лева – разноски по делото,
представляващи държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: