Определение по дело №435/2020 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 10.09.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                      ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Иванова ч. гр. д. № 435 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С.” ЕООД срещу определение № 2344 от 10.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1907/2019 г. на Районен съд – гр. Ботевград, с което е върната исковата молба на „С.” ЕООД в частта по предявения иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1079/2019 г. на РС- Ботевград, за сумата – главница в размер общо на 1050,54 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени през време на ползването по силата на договор за наем на строително оборудване № ДХД4262/13.07.2018 г. на телескопичен челен товарач, както следва: 786,54 лв. – за срязана гума, и 264 лв. – за повредено стъкло, поради недопустимост на иска; производството по делото в посочената част е прекратено и е обезсилена частично издадената за изпълнение.

Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за всички процесни вземания. Оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на процесуален интерес, като твърди, че е налице пълно съответствие между подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1079/2019 г. и подадената искова молба в частта за главница. Сочи, че претендираните с исковата молба вземания се основават на задължения по три броя фактури, издадени въз основа на процесния договор за наем на строително оборудване, които са посочени и в заявлението по чл. 410 от ГПК, и с исковата молба не се въвежда друго основание, от които произтича вземането, предмет на заявлението.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 1907/2019 г. на Районен съд – Ботевград е образувано по предявени от „С.” ЕООД срещу „Б.В.Т.” ЕООД искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК  за установяване съществуването на вземанията на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1079/2019 г. на РС- Ботевград за следните суми: сумата 1446,90 лв. – главница по фактури, и сумата 829,61 лв. – договорна неустойка за забава за периода от 19.08.2018 г. до 12.06.2019 г. В исковата молба и последвалите я уточнителни молби ищецът е заявил, че вземането за сумата - главница представлява сбор от следните вземания: сумата 396,36 лв. – наемна цена по сключения договор за наем на строително оборудване, сумата 1050,54 лв. – обезщетение за вреди, причинени по време на ползването на отдаденото с договора за наем строително оборудване, а именно телескопичен челен товарач, от които сумата 786,54 лв. за срязана гума, и сумата 264 лв. за повредено стъкло.

Видно от приложеното копие на ч.гр.д. № 1079/2019 г. на РС-Ботевград е, че същото е образувано по заявление на „С.” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника  „Б.В.Т.” ЕООД за сумата от 2276,51 лв., от които 1446,90 лв. главница по фактури, и 829,61 лв. договорна неустойка за периода от 19.08.2018 г. до 12.06.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.  В заявлението е посочено, че вземанията представляват задължения по посочени фактури за наем на строително оборудване  по договор за наем на строително оборудване № ДХД4262/13.07.2018 г., и договорна неустойка за забава съгласно чл. 19/4 от договора. В графата „Обстоятелства, от които произтича вземането” е посочено, че заявителят е отдало под наем на длъжника строително оборудване, като за наемната цена са издадени фактури на стойност 1446,90 лв., представляваща главница по настоящата претенция. Заповедният съд е издал на 21.06.2019 г. заповед за изпълнение в полза на заявителя срещу длъжника за посочените в заявлението суми, като е посочено, че главницата от 1446,90 лв. е за неплатена наемна цена по договор за наем на строително оборудване по посочените три броя фактури.

С обжалваното определение съдът е приел, че предявеният установителен иск в частта му относно вземането за главница в размер на 1050,54 лв., претендирана като обезщетение за вреди, причинени по време на ползването на отдаденото под наем строително оборудване, е недопустим поради липса на правен интерес. Мотивирал се е с наличието на несъвпадение по отношение на основанието на част от претендираната главница в исковото и в заповедното производство – в заповедното производство е била предявена претенция единствено за главница за неплатена наемна цена в размер на 1446,90 лв. по договор за наем на строително оборудване, а с предявения установителен иск част от главницата в размер на 1050,54 лв. се претендира като обезщетение за вреди, причинени през време на ползването на отдаденото под наем строително оборудване. Районният съд е посочил, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск в условията на евентуалност.

Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по чл. 422 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното производство. То има за предмет установяването на вземането на ищеца срещу ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълна идентичност на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.  Наличието на такава идентичност е  процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл. 422 от ГПК. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.

В настоящия случай, не е налице идентичност между претендираното с исковата молба вземане за част от главницата в размер на 1050,50 лв. и заявеното в заповедното производство. Тази сума като част от главницата е заявена в заповедното производство като част от общо вземане за неплатена наемна цена по договор за наем на строително оборудване, а в исковото производство тя се претендира като обезщетение за причинени вреди по време на ползването на отдаденото под наем оборудване, т. е. касае се за различни основания на вземането, независимо че произтичат от един и същ договор между страните. Неоснователно е възражението в частната жалба, че в заявлението по чл. 410 от ГПК и в исковата молба главницата се претендира като задължения по посочени три бр. фактури. Фактурата не е основание за възникване на вземане, тя може да го отразява, но не съставлява правопораждащ юридически факт.

С оглед на горното, предявеният от ищеца установителен иск за вземането му в размер на 1050,54 лв. , представляваща обезщетение за вреди, причинени през време на ползването на наетото с посочения договор за наем строително оборудване, е недопустим, поради което законосъобразно районният съд е прекратил производството по отношение на тази част от претендираното вземане, и съответно е обезсилил издадената заповед за изпълнение в частта й за посочената сума.

 

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

 

С оглед  на горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2344 от 10.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1907/2019 г. на Районен съд – гр. Ботевград.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.