НОХД №126/2010г.
М
О Т И В И:
Подсъдимият И.Д.М. xxx е обвинен в това, че на 20.08.2009г. в
местността “Землището” с. В., обл. Монтана, при условията на опасен рецидив, без
редовно писмено позволително извозвал от горския фонд дървен материал – 0.5 куб.
м. дърва за огрев на стойност 12.50 лева – престъпление по чл. 235, ал. 4, предл.
2 вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимия се признава за виновен, а също така и
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съжалява
за извършеното. Защитникът му в съдебно заседание предлага на съда да
преквалифицира деянието на подсъдимия при условията на чл. 235, ал. 6 от НК, тъй
като с оглед на стойността и причинените вредни последици, случаят е маловажен,
след което да замени наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, което
ще изиграе своята поправителна и възпитателна функция по отношение на
подсъдимия.
Представителят на обвинението заявява, че
установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответствува на
тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация
на деянието. Предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия
за виновен по повдигнатото обвинение, като доказано по несъмнен и категоричен
начин и му наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК лишаване
от свобода за срок от пет месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.
По молба на ДГС Монтана е приет
граждански иск срещу подс. И.Д.М. за сумата от 12.50 лева, обезщетение за
причинени от престъплението имуществени вреди. Гражданският ищец моли съда, след
като признае подсъдимия за виновен, да уважи предявения граждански иск в
посочения размер, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските за адвокатско
възнаграждение.
Районният съд, с определение, след
като констатира, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, които са извършени по реда и при
условията на НПК, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила, с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Производството е приключило по реда
на чл. 370 и сл. от НПК.
В последната си дума подсъдимия заявява,
че осъзнава какво е извършил, признава се за виновен и моли съда за минимално
наказание.
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства, изготвена е експертиза. Съдът е
приел и огласил събраните на досъдебното производство писмени доказателства, както
и протоколите за разпит на свидетели и заключение на вещото лице по
съдебно-оценъчната експертиза.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка и логическо единство, и след като съобрази становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
И.Д.М. xxx, не работи, осъждан е за престъпления от общ характер.
Свидетелите
П. и К. работят като горски надзиратели към ДГС Монтана. Във връзка с
изпълнение на служебните си задължения на 20.08.2009г. извършили проверка по
опазване на горите в района на с. В.. При извършената проверка в землището на с.
с., местността “Землището” установяват, че подс. М. транспортира с конска
каруца, 0.5 куб. м. дърва за огрев, които не са маркирани с ЕГМ. Също така
свидетелите установяват, че подсъдимия не притежава разрешение за превозване на
дървата и документ за произхода им, за което му е съставен акт № 190 и №189 от
същата дата.
От
назначената съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на незаконно
превозвания дървен материал – 0.5 куб. м. дърва за огрев е в размер на 12.50
лева.
Подсъдимият
е наказван многократно по административен ред за нарушения разпоредбите на
Закона за горите.
Видно от данните за
съдимостта на подсъдимия, същия е осъждан за престъпления от общ характер, като
настоящето престъпление е извършено след като е бил осъждан повече от два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
изпълнението не е отлагано по реда на чл. 66 от НК, поради което се явява
извършено при условията на опасен рецидив – чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК.
Горното се
установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, от
показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство, приобщени по
надлежния ред, от направените самопризнания на подсъдимия в хода на съдебното
следствие, както и от обясненията му, дадени на досъдебното производство и от
заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза. Писмените
доказателства и съдебната експертиза не са оспорени от страните и следва да се
ценят за нуждите на процеса. Тези писмени доказателства съответствуват и на
събраните гласни доказателства. Следва да се кредитират изцяло показанията на
свидетелите, разпитани на досъдебното производство. Свидетелите предават
обективно и безпристрастно фактите, които лично са възприели. Обясненията на
подсъдимия, също следва да се ценят като годно доказателствено средство. Същите
са едновременно и средство за защита на подсъдимия, но съпоставени с останалия
доказателствен материал – протоколи за доброволно предаване и показанията на
свидетелите, се наблюдава пълно съвпадение при предаването на фактите.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че
с деянието си подс. И.Д.М. xxx е осъществил от обективна страна състава
на престъпление по чл. 235, ал. 4, пр. 2 вр. с ал. 1 от НК - на 20.08.2009г. в
местността “Землището” с. В., обл. Монтана, при условията на опасен рецидив, без
редовно писмено позволително извозвал от горския фонд дървен материал – 0.5 куб.
м. дърва за огрев на стойност 12.50 лева.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл –
подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на вредоносния
резултат. Поддържа, че дървата са му трябвали за домакинството /отопление и
готвене/, тъй като нямал пари, за да си закупи по законния ред.
При определяне на наказанието, съдът
съобрази вида наказание, предвидено в текста на чл. 235, ал. 4, предл. 2 от НК,
общата част на същия закон, касаеща материята, както и всички обстоятелства с
правно значение, разпоредбата на чл. 58а от НК, в редакцията й с ДВ бр. 27/2009г.,
а също и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. При индивидуализиране
на наказанието съдът съобрази високата обществена опасност на конкретното
деяние, обществената опасност на подсъдимия, която е сравнително висока, смекчаващите
вината обстоятелства, свързани с направените самопризнания от подсъдимия, способствали
за разкриване на обективната истина по делото, критичното отношение към
извършеното, тежкото материално и семейно положение, ниската стойност на
причинените щети, както и отегчаващи вината обстоятелства – миналите осъждания
на извършителя.
Съобразявайки всички изисквания на
закона, съдът намира, че и най-лекото, предвидено в текста на закона наказание
по отношение на подсъдимия е несъразмерно тежко с оглед извършеното от него, поради
което наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определено под най-ниския предел от три
години и на подсъдимия да бъде наложено минималното наказание от ТРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, в затворническо общежитие от
закрит тип.
Предвид имотното състояние на
подсъдимия, на основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът намира, че на същия не
следва да се налага по-лекото наказание “глоба”, което се предвижда наред с
наказанието “лишаване от свобода”.
Така определеното наказание, съдът
намира, че е от вид и характер, да изпълни целите на наказанието, както по
отношение на подсъдимия, като го мотивира занапред да спазва законите и
установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото,
като им въздействува предупредително и възпитателно.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките за преквалифициране на деянието по чл. 235, ал. 6 от НК. Действително
размера на причинената с престъплението щета е нисък, но само този признак не е
определящ за квалифициране на деянието като маловажен случай. На първо място
налице са квалифициращи признаци – деянието е извършено при условията на опасен
рецидив – чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК. Горното обуславя висока степен на
обществена опасност на деянието, независимо от ниския размер на щетата. На
следващо място налице е и висока степен на обществена опасност на извършителя, същият
освен това е “системен” нарушител на Закона за горите – наказван е по
административен ред с влезли в сила НП на Директора на ДГС Монтана.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
По молба на ДГС Монтана е приет граждански иск срещу
подс. И.Д.М. за сумата от 12.50 лева, обезщетение за причинени от
престъплението имуществени вреди. По несъмнен начин се установи, че подсъдимия
е причинил вреди на гражданския ищец ДГС Монтана в посочения размер. Налице са
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Подсъдимия със своето виновно, противоправно
поведение, е причинил имуществени вреди в размер на 12.50 лева на ДГС Монтана, които
следва да заплати, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 20.08.2009г.,
както и сумата от 200.00 лева адвокатско възнаграждение.
Съобразно изхода на делото, подсъдимия И.Д.М. следва
да заплати по сметка на РС Монтана сумата от 60.00 лева разноски по делото и
сумата от 5.00 лева ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор
на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: