Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260017 15.10.2020 г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд
Наказателно отделение
на
петнадесети септември две хиляди и двадесета година
в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР
ДИМИТРОВ
при
секретаря Петя Делчева
и
в присъствието на прокурора,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНЧХД № 236 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 20/19.02.2020год., постановена от Хасковския районен съд по
НЧХД № 228 по описа на същия съд за 2019 г., подсъдимата Д.И.М., ЕГН **********
е призната за невиновна в това, че
на 13.02.2019 г.в град Х. нанесла публична обида на М.Д.С., ЕГН:********** *** като казала нещо унизително за честта и
достойнството й /“глупав учител …,че публично е унижила ***** й въпреки, че била предупредена от класната
на ****** й…накарала я да
обясни пред всички деца защо не взема участие в часа..“, като обидата е разпространена по друг начин - чрез
публикация в личен профил на Д.И.М. в
интернет - социалната мрежа „*****“ – престъпление по чл. 148
ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.146 ал.1
от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по така повдигнатото обвинение .
РС – Хасково е признал подсъдимата Д.И.М.
със снета по делото самоличност за невинна и в това, че на 13.02.2019г. в град Х.
нанесла обида на М.Д.С., ЕГН:**********
*** в нейно присъствие като по
телефона казала нещо унизително
за честта и достойнството й /“глупав учител … който вместо да си гледа работата
постоянно унижавала ***** й
публично …, правела се на важна…, защо следващият път не свали ***** на М. да видят всички, че е в ***** ******…“ /– престъпление по чл.146
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът я е оправдал по
така повдигнатото обвинение.
С присъдата съдът е отхвърлил предявените от частната тъжителка М.Д.С., ЕГН ********** *** против подсъдимата Д.И.М., ЕГН ********** *** граждански искове за сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл.146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2019г. до окончателното й изплащане и направените разноски по делото, както и за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2019 г. до окончателното изплащане и направените разноски по делото като неоснователни. Осъдил е С. да заплати на подсъдимата и направените по делото разноски.
Недоволен
от така постановената присъда е останал адвокат А.П.- повереник на М.С., който в законоустановения
срок по чл.
319, ал. 1 от НПК я обжалва. В жалбата се релевират оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт, който бил постановен в противоречие на
материалния закон. Твърди се, че при постановяване на присъдата
съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства, поради което
неправилно е приложил материалния закон. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установявало, че подсъдимата М. е нанесла
публичната обида на тъжителката С., като обидата е била разпространена и по
друг начин, а именно в личния профил на подсъдимата в интернет, социална мрежа
„ ******“, както и е била нанесена обида лично в нейно присъствие-
по телефона. Моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови друга, с
която да признае подсъдимата М. за виновна, като й наложи справедливо наказание
и уважи в пълен размер предявения гражданските искове. Претендира се и за
разноски поделото.
Подсъдимата М. не е депозирала в законоустановения срок
писмено възражение срещу така подадената жалба.
В съдебно заседание пред ХОС жалбоподателката и частна
тъжителка, чрез повереника си - адв.П. поддържа подадената жалба.
Подсъдимата М. не се явява пред въззивната инстанция, за да
вземе отношение лично по подадената жалба и повдигнатото й с частната тъжба
обвинение. Чрез защитника си - адв. И. излага доводи за неоснователност на
жалбата по съображения, които следвало да доведат до оставянето й без уважение,
а присъдата, като правилна и законосъобразна моли да се потвърди. Претендират
се и направените пред въззивната инстанция разноски.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираната
жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери
изцяло на основание чл. 313
и чл.
314, ал. 1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на
присъдата, намира следното:
Производството по НЧХД № 228/2019 г. пред Районен съд - Хасково е образувано по тъжба от М.Д.С. против Д.И.М., като последната е била предадена на съд за това, че на 13.02.2019 г. в гр. Х. нанесла публична обида на М.Д.С., ЕГН:********** ***, като казала нещо унизително за честта и достойнството й/“глупав учител…, че публично е унижила детето й, въпреки че била предупредена от класната на ****** й…накарала я да обясни пред всички деца защо не взема участие в часа..“, като обидата е разпространена по друг начин - чрез публикация в личен профил на Д.И.М. в интернет - социалната мрежа „*******“ – престъпление по чл. 148 ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.146 ал.1 от НК, както и затова, че на 13.02.2019г. в град Х. нанесла обида на М.Д.С., ЕГН:********** *** в нейно присъствие, като по телефона казала нещо унизително за честта и достойнството й /“глупав учител… който вместо да си гледа работата постоянно съм унижавала детето й публично…,правела съм се на важна…,защо следващият път не свалиш ****** на М. да видят всички ,че е в ****** *****…“ /– престъпление по чл.146 ал.1 от НК. В съдебното производство са приети за съвместно разглеждане граждански искове против подсъдимата за сумата в размер на 1500лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди,както и за сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите и направените разноски по делото.
|
|
|
|
|
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства - писмени такива, от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, обясненията на подсъдимата М. и приетите експертни заключения. Обосновано, след задълбочен анализ на хронологията на събитията, от Хасковския районен съд е възприета следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Д.М. от няколко години и към месец февруари 2019год. изпълнявала длъжността „****** ********“ в О. Х. Имала ****** М. М., която била ******* в *-ми клас на ОУ“Х. С.“, гр.Х. през учебната 2018г.-2019г. На 13.02.2019г. подсъдимата се обадила по телефона на класната ръководителка на ***** си с молба да бъде освободена от часа по ******, тъй като била неразположена.
Същевременно към инкриминирания период частната тъжителка М.Д.С. работела като ***** по ***** ******* ******* по заместване до завръщане на титуляра в ОУ “Х. С.“ гр.Х.. Същия ден със св.А. Г. Т. провеждали едновременно часовете по ***** ***** * ******* за два от *-те класове във ****** салон на училището. Преди започване на часа ***** на подсъдимата поискала от св.Т. да бъде освободена от участие без да посочи причина за това и без да представи съответно извинителна бележка от личен лекар или родител. Въпреки това св.Т. я освободила от участие, но ученичката останала да наблюдава часа от втория етаж на салона. След приключване на учебните занятия за деня, подсъдимата взела ****** си от училище заедно със своя колега и приятелка св. А. П. Д., която потвърждава обясненията на подсъдимата, че детето било разстроено и плачело. Като причина за това то посочило, че трябвало да обяснява пред учителката и съучениците си защо не може да участва в часа по *****, а именно , че била в ***** ******. Подсъдимата в своите обяснения сочи, че решила да разговаря с госпожата по ***** /чиито имена не знаела, защото не я познавала и да разбере начина, по който следва да бъде извинено отсъствието на ****** й от часовете по *******. Успяла да намери номера и да се обади по телефона на частната тъжителка, като разговорът протекъл „на висок тон“. Според подсъдимата частната тъжителка обяснила по телефона :“ как детето й е „*******“, че децата нямали физическа култура и я лъжели“ и заплашвала, че ще вземе да изпитва и че нямало нормативи, на което подсъдимата отговорила, че е нейно право като учител да стори това, както и че няма претенции за оценка, а само знае как следващия път да бъде извинено неучастието на детето в часа по *******. Пак по обяснения на подсъдимата, тъжителката С. крещяла и викала по време на целия разговор, след което затворила телефона. След проведения телефонен разговор подсъдимата решила да коментира случилото се на личната си страница в социалната мрежа „*******“, видима и достъпна само за приятели, което се потвърждава и от заключението на експерта М. Х.
Така на 13.02.2019 г. вечерта на личния си профил в социалната мрежа "*****" подсъдимата Д.М. публикувала текст със следното съдържание: "Не съм запозната в детайли със Стратегията на детето, но дали има в тази стратегия текст за защита на детето от глупави „учители“? Не знам как да определя днешното унижение спрямо почти ** годишно *****: класната е предупредена от мен, че детето няма да участва в часа по ***** заради болезнен *****, тя е коректна, вероятно е предала на госпожата по ****** за неразположението на детето. То се е извинило на едната госпожа по ***** /те са две защото часовете са за два класа едновременно/, но другата е настояла пред децата от двата класа да обясни точно защо няма да участва в часа. Сигурно съм си изпуснала нервите, но й предложих следващия път просто да й свали *****, за да е пълно унижението. Нямам думи!!! До кога „госпожи“ ще си четкат самочувствието като унижават децата и така им доказват, че те учителите са по –важни от тях? Уважението не се печели с унижение“.
Тази публикация станала достояние на св.А. Т., която уведомила частната тъжителка. На следващия ден частната тъжителка била демотивирана и притеснена и се обърнала към св. Т. с думите:„Как е възможно да се обаждат родители за такива неща, за неслучили се неща?“. Без да предаде конкретно му съдържание, частната тъжителка споделила със св.Т. за проведения телефонен разговор с подсъдимата, в който последната я обвинила, че унижила детето пред два класа, което не било вярно. Със случая бил запознат и ******** на училището св.В. Т. Последният не се интересувал от свободното интернет пространство и лично не се бил запознал със съдържанието на публикацията. За съдържание й разбрал от тъжителката С., разговарял и със св.А. Т., като и двете изложили една и съща версия за станалото в часа по *******. Св.Т. провел разговор и с ученичката М., която единствено заявила , че е притеснена от държанието на учителката, след което се разплакала.
В показанията си св. А. С. Д. /колега на подсъдимата/ също потвърждава за проведен по инициатива на подсъдимата телефонен разговор между нея и учителката по ***** на ****** й, чието съдържание обаче не му било преразказано от подсъдимата. Прочел и въпросната публикация в личния профил на подсъдимата в социалната мрежа „*****“ и коментарите под нея, като според него не ставало ясно коя е личността на учителя и в нея нямало употребени обидни думи.
Вещото лице М. Л. Х. от назначената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, след предоставения му достъп от страна на подсъдимата до личния й профил в социалната мрежа „*****“ е възпроизвело съдържанието на публикациите от 13.02.2019г. като първата от тях отразявала изявление на Д.И. в смисъла на инкриминираната. В тази връзка, при изследване на публикацииите от горната дата експертът заключава, че има изтрити публикации преди да получи достъп до страницата на подсъдимата, а конкретната публикация е разрешена за преглед и коментари само от приятели.
Изложената фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели А. Г. Т., А. П. Д., В. К. Т. и А. С. Д., заключенията на назначените експертизи и писмените материали, приобщени към доказателствата по делото по реда на НПК .
|
|
|
|
|
Настоящият съдебен
състав намира, че решаващите изводи на първоинстанционния съд досежно приетите
за установени факти по делото и правната им квалификация са законосъобразни и
обосновани, а обективираното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда е
изградено въз основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
факти и обстоятелства по делото.
В изпълнение на задължението си по чл.
303, ал. 3 от НПК, съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз
основа на какви доказателства е изградил вътрешното си убеждение.
Категорично в мотивите си първоинстанционният съд е
посочил, че кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели – А. Г. Т., А. П. Д., В. К. Т. и А. С. Д.,
които са в корелация, както помежду си, така и с приобщените писмени
доказателства, което се възприема и от настоящия съдебен състав, не се оспорва
и от тъжителката. Установяването на релевантните по делото факти е станало след
направена точна оценка на показанията на посочените по-горе свидетели и анализа
им, свързан с последователността им, логичността и непротиворечивостта им с
принципите на формалната логика.
Анализирайки мотивите на първоинстанционния съд досежно обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК, и по обвинението по чл. 146,ал.1 НК въззивният съд споделя напълно направените от районния съд правни изводи. От обективна страна не е доказано, че подсъдимата е посочила конкретно тъжителката С., което се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на експерта, и обясненията на самата подсъдима.
Не са събрани нито гласни, нито писмени доказателства, че
изразеното мнение от подсъдимата, обективирано на личния и профил във „ ******“ се отнася до конкретно лице, т.е. лицето да е посочено
поименно. Не са събрани и доказателства, които да установят съдържанието на
разговора между подсъдимата и тъжителката, както и датата на провеждането му,
съотносимо към обективния момент на извършване на деянието. Следва да се
изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без
те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което
да се счете за засегнато от тях.
Отделно от това, по другото повдигнато обвинение, следва да
се посочи, че с публичната обида, в случая и разпространена по друг начин- чрез
публикация във **/ ******, се засяга достойнството и честта на физическото лице по
начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение,
обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка
за него, която то получава в средата, в която работи и живее, но само и когато
е посочен конкретен адресат, какъвто в
случая категорично липсва.
Само за пълнота на изложението настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че изводите на първоинстанционния съд относно недоказаност на повдигнатото обвинение са напълно обосновани. В тъжбата се твърди, че подсъдимата М. е отправила към тъжителката по телефона израза: „глупав учител,… който вместо да си гледа работата постоянно унижавала детето й публично…,правела се на важна…,защо следващият път не свали ******* на М., за да видят всички, че е в ***** **** " , респективно в публикация във ** / ******/ „ глупав учител …,че публично е унижила детето й въпреки, че била предупредена от класната на ****** й…накарала я да обясни пред всички деца защо не взема участие в часа", като нито едно от тези две деяния не се доказва по безспорен начин. Всъщност относно деянието по чл. 146,ал.1 НК не се установява нито точната дата, нито точното съдържание на проведения между подсъдимата и тъжителката разговор, както правилно е приел РС.
От друга страна възпроизведеното съдържание на тази публикацията във ** по никакъв начин не сочи конкретната личност, към която е отнесена темата или репликата „глупави учители“. Липсата на конкретна насоченост към тъжителката на цитати от статията или цитираната реплика не може да се вмени на подсъдимата като престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК. Както се посочи, тази публикация във ***** с посоченото във фактическата обстановка съдържание е без конкретен адресат и категорично не е установено името на тъжителката да фигурира в нея. Като краен извод следва да се посочи, че липсата на конкретен адресат на публикацията възпрепятства ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата и по другото повдигнато обвинение.
Съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства не мотивира настоящия съдебен състав да направи извод за доказаност по изискуемия от чл. 303, ал. 2 НПК начин на обвинението срещу подс. М. по настоящото дело. Предвид недоказаността на деянията следва да бъде приложени последиците, визирани в чл. 304 от НПК – подсъдимата да бъде оправдана, както правилно е подходил и РС. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно обективните и субективни признаци на престъплението. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на същия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 от НПК. Несъставомерността на деянието от обективна страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането за наличието на умисъл у подсъдимата / в случая/ е безпредметно.
В тази връзка
доколкото за постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни
доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на съда за
виновността на М., то констатираната липса на такива, налага единствения
възможен извод, че извършването на престъпленията от страна на подсъдимата не са
доказани по несъмнен начин.
Извършената проверка на съдебния акт в тази насока от
настоящия съдебен състав сочи, че твърденията на повереника на тъжителя,
изложени в жалбата пред настоящата инстанция за неправилно прилагане на закона,
не могат да формират у настоящия съдебен състав извод, различен от този,
изведен от първоинстанционния съд. Същите са неоснователни, доколкото събраните
в хода на съдебното дирене доказателства по безспорен начин установяват
поведение на подсъдимата, несъставомерно по чл.
148, ал. 1, т. 1 и т.2 вр. чл.
146, ал. 1 от НК, както и относно деянието по чл. 146,ал.1 НК.
Като е признал подсъдимата за невиновна по повдигнатите й с
тъжбата обвинения за престъпление по посочените по-горе текстове от НК, РС -
Хасково е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден от настоящия състав на ОС- Хасково.
Като закономерна последица от оправдаването на подсъдимата е отхвърлянето на иска на тъжителката за заплащане на суми за обезвредата й за вреди и в тази й част първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и също следва да бъде потвърдена.
След цялостната служебна проверка на присъдата въззивният
съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила или необоснованост, които да налагат отмяна
или изменението на атакуваната присъда, поради което същата следва да бъде
потвърдена.
С оглед изхода на делото и направеното от защитника на
подсъдимата искане за заплащане на направените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лева, настоящият съдебен
състав счита, че същото е основателно.
Водим от гореизложено и на основание чл. 338 НПК, Хасковския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20/19.02.2020 г. по НЧХД № 228 по
описа на РС - Хасково за 2019 г.
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН:********** *** да заплати на Д.И.М., ЕГН ********** сумата в размер на 400/четиристотин/лева,
представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
|
|
|
|
|