Решение по дело №341/2017 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 май 2018 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Йордан Иванов Геров
Дело: 20175150100341
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

49

     Година

29.05.2018

    Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд                 

 

състав

 

На

08.05.

                                       Година

2018………..

В публично заседание и следния състав:

                                         Председател

Йордан Геров

 

Секретар

Хюсние Алиш

 

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

 

 

гражданско

дело номер

341

по описа за

2017

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

     Предявен е иск  от Б. Икиз /Б.М.Ю./ против С.И.С., Т.Ш.С., Н.Ш.К. и Т.Ш.С. с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата си молба ищеца твърди, че през 1969 год. е заминал за Р.Турция с членовете на семейството си, където са се установили да живеят. С Указ на Държавния съвет на НРБ всички те са лишени от бълг.гражданство, а притежаваното имущество от родителите му посочено в исковата молба е актувано с Акт за частна държавна собственост. В резултат на извършени законодателни промени ищеца в качеството на наследник на баща е депозирал молба документ до община Кирково на основание чл.20 и чл.18 от Наредба за прилагане на чл.5 от ЗАВОИ. Кметът на Община Кирково не е направил конкретно предложение до Областния управител тъй като сформираната комисия е констатирала, че за този удържавен имот е съставен нотариален акт за собственост на същия придобит по наследство и давност в полза на ответниците. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на описания недвижим имот, тъй като същите не могат да придобият имот частна държавна собственост, като отмени при уважаване на отрицателния установителен иск нотариален акт на ответниците. Претендира за разноски по делото.

Ответниците чрез процесуалния си представител оспорват иска първо като недопустим/липса на правен интерес и второ като неоснователен и недоказан по съображения изложени в писмения отговор и писмената защита.

   Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В настоящия случай е предявен отрицателен установителен иск. С оглед тълкувателно решение на ВКС на Р.България, следва всеки съд да прецени, кога е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, какъвто имаме в случая. Указано е, че за да е налице правен интерес, следва ищеца да притежава самостоятелно право, което се оспорва. Очевидно е, че тук не е налице такъв случай. Позовава се на фактическо състояние, каквото в случая очевидно също няма или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Ищецът счита, че в случая би могъл да има правен интерес и би могъл да придобие правото на собственост върху този имот, ако отрече правата на ответната страна в случая, а именно, че те не са собственици на имота. Отново следвайки Тълкувателното решение касаещо отрицателния установителен иск е наложително да посочим, че по такъв иск ищеца доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът фактите, от които произтича правото му. Фактите, които следваше ищеца да докаже са: че от 1998 год. до 2008 год. имотът придобит от ответниците е бил частна държавна собственост, тъй като на това твърдение се крепи искането му за отричане на правата на собственост на ответниците. Нито едно доказателство в тази посока няма представено от страна на ищеца. Това, че има АЧДС от 1977 год. не е доказателство за това, че от 1998 год. до 2008 год. този имот е бил ЧДС. Това е двадесет годишен период, който е прекалено голям за да настъпят различни трансформации на собствеността. Не най-края трябва да бъде посочено, че единственото доказателство по делото е точно обратното и то е, че към момента на издаване на нотариалния акт имотът не е държавна собственост. Тук следва да бъде спомената и че независимо от откритото производство по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на удостоверение на Областна управа Кърджали, в което е посочено, че имота към датата му на издаване не е държавен, ищецът не представи нито едно доказателство, от което съдът да направи извод за неистинността на този документ. Ищецът за да докаже своя иск и своята теза, че този имот е държавен следваше да убеди съда, че удостоверението издадено от Областна управа през 2008 год. е невярно. Това не е сторено от ищцовата страна. Следва пак да бъде повторено, че в тежест на ищцовата страна е да докаже, че този имот е бил частна държавна собственост за периода от 1998 год. до 2008 год., нещо което по никакъв начин не е сторено.

По допустимостта на иска касаеща правния интерес съдът следва да повтори, че ищцовата страна би могла да се ползва само от случая в който тя има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В настоящия случай следва да бъде обърнато внимание, че се движи производство уредено от ЗАВОИ, следва да бъде обърнато внимание на чл.8 от този закон с посочените в него срокове, както и със самата административна процедура упомената и касаеща удържавени имоти. В този случай няма завършена административна процедура. По тази молба следва да има произнасяне от страна на съответната областна управа, която има различни начини, ако прецени, че се касае за такъв имот, който следва да бъде върнат, как да обезщети молителя при положение, че имота не се намира във владение на самата държава, но пак следва да бъде повторено, датата на приемане на този нормативен акт и срока посочен в чл.8 в същия и  датата на молбата на молителя и ищец по настоящото дело. Най-накрая следва да бъде посочено и това, че с Акт за частна държавна собственост на наследодателя на ищеца е удържавен имот : двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м. и обща площ на дворното неурегулирано място 700 кв.м. при описани граници, докато  ответниците  са признати за собственици на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м. и НПИ с площ от 600 кв.м. и съвсем други съседи.

С оглед гореизложеното съдът намира, че така предявения отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като недопустим, поради липса на правен интерес и поради недоснователност и недоказаност на същия.

При това положение следва ищеца да заплати на ответниците направените от същите разноски по делото в размер от по 400 лв. за всеки един от тях, платен адвокатски хонорар.

Водим от изложеното, съдът

 

Р     Е   Ш    И  :

 

   ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Икиз /Б.М.Ю./***, с ЕГН:********** против С.И.С. ***, с ЕГН:**********;***, с ЕГН:**********; Н.Ш. ***, с ЕГН:********** ***, с ЕГН:********** иск, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот, а именно:Неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизараната територия на с.Загоричане, мах.Малко Загоричане, общ.Кирково, обл.Кърджали с площ от 600 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от: приземен етаж – две стопански помещения всяко с отделен вход, първи етаж – три стаи, баня и коридор; втори етаж – три стаи, баня и коридор, при граници на целия имот: изток-имот КВС на селото; запад-празно място в урбанизираната територия на селото и 2ПЖ на Мюмюнали Юсеин; север-нереализирана улица с осови точки 4-5; юг-имот на Осман Мюмюн и селски път като недопустим и неоснователен и недоказан.

       ОСЪЖДА Б. Икиз /Б.М.Ю./ със снета по-горе самоличност да заплати на С.И.С. ***, с ЕГН:**********, сумата в размер на 400 лв., разноски по делото – платен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Б. Икиз /Б.М.Ю./ със снета по-горе самоличност да заплати на Т.Ш.С. ***, с ЕГН:**********, сумата в размер на 400 лв., разноски по делото – платен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Б. Икиз /Б.М.Ю./ със снета по-горе самоличност да заплати на Н.Ш. ***, с ЕГН:**********, сумата в размер на 400 лв., разноски по делото – платен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Б. Икиз /Б.М.Ю./ със снета по-горе самоличност да заплати на Т.Ш.С. ***, с ЕГН:**********, сумата в размер на 400 лв., разноски по делото – платен адвокатски хонорар.

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

                                                                                                                                       

                                                      Председател :

                                                                    /Й.Геров/