РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. Благоевград, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Г. Б. Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Г. Б. Янев Административно наказателно дело
№ 20221210201498 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Б., бл. ,
вх. , ет. , ап. , против Наказателно постановление № 22-1116-001358 от
20.06.2022 г., на Началник група към ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.145, ал. 2
от ЗДвП, на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се като се оспорва и възприетата
фактическа обстановка. Излагат се съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление. Иска се от съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и не взема становище по същество.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и
допълнителни доказателства, както и не взема становище по същество.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и
становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази събрания доказателствен материал и закона,
1
установи от фактическа страна на следното:
На 23.07.2021 г., в 15.20 часа, в сградата на Сектор „Пътна полиция“ –
Благоевград, гр. Благоевград, бул. Св. Димитър Солунски № 83, в пункт за
регистрация на МПС е установено, че за времето от 28.04.2021 година до
29.05.2021 година, в качеството си на управител на фирма „Б.“ ООД, с ЕИК ,
не е представил придобитото от фирмата превозно средство марка и модел С.
А., с рама № , в срок за регистрация, видно от фактура № 01/28.04.2021
година.
На по-късен етап, преписката е докладвана на свидетелят Г. Ш., който приел,
че Б. Ч. е извършил нарушение на чл. 145, ал. 4 от ЗДвП и му съставил АУАН
№ 22-1116-001358, с бл. № 162649 от 27.04.2022 година. АУАН е съставен в
отсъствие на жалбоподателя, но в присъствие на свидетеля И. Д.. АУАН е
връчен на Ч. на 10.06.2022 година.
Въз основа на така съставения акт, на 20.06.2022 година, Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Благоевград, упълномощен с МЗ №
8121з-1632/02.12.2021 г., издал атакуваното Наказателно постановление №
22-1116-001358, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.145, ал.2 от
ЗДвП, на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева. Наказателното
постановление е връчено на 29.09.2022г., като на 30.09.2022 г. в
деловодството на наказващия орган е постъпила разглежданата в настоящото
производство жалба.
С показанията си разпитаните по делото свидетели Ш. и Д. установяват, че
във връзка с докладвана им преписка е съставен процесния АУАН за това, че
е изтекъл едномесечния срок за регистрация на МПС.
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР
удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното
наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП (чл.59 ал.2 от ЗАНН, в сила от 23.12.2021г.),
поради което е допустима, разгледана по същество e основателна по следните
съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган (съгласно т. 1.2 на Заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 г.).
На първо място, съдът намира, че едно от основните условия за
2
законосъобразно провеждане на административно-наказателното преследване
е да не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което
административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят
служебно за това. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН е
императивна и урежда два давностни срока за образуване на
административнонаказателно производство. Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. С Тълкувателно постановление № 1/
27.02.2015г. ОСС, НК ВКС и OCC, II- ра колегия на ВАС по т.д. № 1/2014г. е
приет давностен характер на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Срокът по чл. 34
ЗАНН от 3 месеца тече от откриване на нарушителя. В конкретния случай
този 3 м. срок започва да тече от датата, на която Б. Ч. се е явил в сградата на
Сектор Пътна полиция Благоевград – 23.07.2021 година за регистрация на
МПС, защото именно тогава е и констатирано процесното нарушение.
Считано от тази дата /23.07.2021г/, компетентните да съставят АУАН
длъжностни лица е следвало да съставят АУАН, но само в рамките на
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН. Този срок е изтекъл
на 23.10.2021г. Въпреки това, АУАН е съставен на 27.04.2022г., което
надхвърля законоустановения 3-месечен срок. Изтичането му препятства
възможността съответният контролен орган законосъобразно да образува
административно-наказателното производство. По аргумент на обратното,
съставяне на АУАН, извън 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, винаги
представлява съществено процесуално нарушение, а оттам и самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Ето защо, само на това основание НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно без съдът да изследва има ли извършено нарушение и
извършено ли е то от жалбоподателя.
На следващо място, процесните АУАН и НП се явяват издадени в нарушение
на чл.42 и чл.57 ЗАНН изискващи точно, ясно и изчерпателно описание на
нарушението със съответните обективни и субективни признаци и на
обстоятелствата, при които е извършено. Първият порок, който се констатира
в двата акта е непосочването на това какъв е законовия срок според
актосъставителя и наказващия орган, в който е следвало да се изпълни
задължението за регистрация. Посочването, че жалбоподателят не е
представил придобитото от фирмата МПС в законовия срок съставлява извод,
който не е подкрепен с описание на конкретните обстоятелства, въз основа на
които се прави този извод. Срокът за регистриране на МПС тече от
придобиването му или от внасянето му в България, арг. от разпоредбата на
чл. 145 от ЗДвП. Т. е. абсолютно задължително е посочване на датата на
3
придобиване на автомобила, за да се фиксира началният момент на
задължението за регистрирането му в определен срок, а оттам да се посочи и
кога изтича този срок, тъй като нарушението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП се
извършва в деня, следващ изтичането на едномесечния срок, даден на
собственика да извърши регистрацията. Задължително е, съобразно чл. 42, т.
3, предл. 1 и т. 4, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, да бъде описано от фактическа
страна кога и как е бил придобит автомобилът, какъв е бил конкретно срокът
за регистрацията му, за да може да бъде очертан предметът на доказване в
съдебната фаза, включително и отново в аспекта на преценката по чл. 34 от
ЗАНН – този път за спазване на едногодишния срок от извършване на
нарушението въз основа на твърденията за датата на деянието. Съдът не може
да събира доказателства общо, без очертаване на съответните
правнорелевантни факти. Липсата на пълно, точно и ясно описание на
твърдяното нарушение, изложено по разбираемо за сочения нарушител начин,
води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същият следва да
е наясно и да знае всички факти от състава на нарушението, които е
необходимо да са конкретно и безпротиворечиво вписани, за да се защити
именно срещу тези факти. Твърдения в тази насока, при това релативни с
дадената правна квалификация, е необходимо да се съдържат, както с цел
гарантиране правото на защита на лицето, вписано като нарушител, така и за
обезпечаване възможността за съдебен контрол на фактическите и правни
изводи на контролните органи, като недопустимо е същите да се извеждат по
логически или тълкувателен път, включително и от събраните по делото
доказателства. Допуснатото несъответствие на АУАН с изискванията за
неговата редовност, изтъкнато по – горе, е неотстранимо, а така или иначе не
е и било отстранено при издаване на наказателното постановление по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, поради което съставлява друго самостоятелно
основание за отмяна на санкционния без да се обсъждат въпросите по
същество. Административният процес е строго формален и е свързан с
прилагането на конкретни процесуални норми. Нарушаването им, когато е
довело до ограничаване на процесуалните права, винаги е съществено и е
основание за отмяна на съответния санкционен акт, с който са допуснати тези
нарушения.
На следващо място, съдът намира, че неправилно е определен субекта
на извършеното нарушение. Предвид характера на нарушението по чл.145
ал.2 от ЗДвП, а именно осъществено чрез бездействие неизпълнение на
задължението от страна на приобретателя на пътно превозно средство в срок
4
до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, същото следва да се счита за извършено в деня,
следващ изтичането на регламентирания едномесечен срок. В случая
моторното превозно средство е придобито от „Б.“ ООД на 28.04.2021 година,
който факт не се оспорва, поради което приобретателят е бил длъжен в срок
до 29.05.2021г. да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация, като нарушението следва да се счита за извършено на
29.05.2021г. Ето защо и в АУАН и в НП като дата на нарушението е следвало
да се посочи именно 29.05.2021 г., а не посочената от актосъставителя и
наказващия орган 23.07.2021г., което всъщност представлява датата на
установяване на нарушението. Неяснотата касаеща датата на извършване на
нарушението затруднява съществено правото на защита на санкционираното
лице и му отнема възможността да разбере в какво точно е обвинено, като
представлява неспазване на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН.
Въпреки че констатираното от съдебния състав нарушение е достатъчно
основание за отмяна на НП, за прецизност на изложението следва да бъде
посочено, че в случая наказващият орган е определил некоректно
административнонаказателно отговорния субект, тъй като процесното МПС е
придобито от дружество, а именно от „Б.“ ООД следователно адресат на
установеното с чл.145 ал.4 във връзка с ал.2 от ЗДвП задължение за
регистриране в едномесечен срок на придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, е бил именно на търговеца „Б.“ ООД.
Действително търговските дружества се представляват от техните законни
представители, като това са именно лицата, които са натоварени с действия
по управление и изразяват волята на съответното търговско дружество, но
същите в тези случаи не са преобретатели на МПС, а такова се явяват самото
юридическо лице - търговец. С разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН
законодателят е регламентирал, че в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет
случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Ето защо при неизпълнение
на предвидено със съответния закон задължение, в случая чл.145 ал.4 във
връзка с ал.2 от ЗДвП от страна на юридическото лице, именно последното, а
не неговият управител и законен представител е субект на
административното нарушение и на същото следва да бъде наложена
имуществената санкция, предвидена за установеното нарушение, така както е
предвидено и в санкционната разпоредба на чл.177 ал.6 от ЗДвП.
Предвид горното административнонаказващият орган при наличие на
доказателства установяващи нарушение на цитираната разпоредба е следвало
да наложи имуществена санкция на юридическото лице „Б.“ ООД, а не да
санкционира с наложената глоба жалбоподателя Б. Д. Ч., дори и в качеството
му на управител и законен представител на търговеца, както е сторил в
5
настоящия случай.
Изложените съображения обуславят извод за основателност на жалбата и
отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №
22-1116-001358 от 20.06.2022 г. на Началник група към ОДМВР -
Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя Б. Д. Ч.,
ЕГН **********, с адрес гр. Б., бл. , вх. , ет. , ап. , за извършено нарушение по
чл.145, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд-
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6