ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5
гр. Перник, 05.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500691 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Предмет на същото е частна жалба, подадена от „А1 България“ ЕАД, чрез адв.
Л.Р., срещу Определение от 02.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 272 по описа на
Районен съд Радомир за 2021 г., с което е обезсилена заповедта за изпълнение на
парично задължение № 260160 от 01.04.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 272 по описа на
Районен съд Радомир за 2021 г. срещу длъжника „Викторови – 18“ ЕООД и е
прекратено производството по делото. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност
на постановеното определение по съображения, че жалбоподателят не е получил
разпореждането с указанията на съда за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК и срокът за предявяването му не е започнал да тече за него. Отделно от това се
поддържа, че правилата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК не намирали приложение по частни
дела с длъжници юридически лица, тъй като по отношение на тях не бил приложим
редът за връчване на съобщения по чл. 47 ГПК, а този по чл. 50 ГПК, като в настоящия
случай заповедта за изпълнение следвало да се счита за редовно връчена на основание
чл. 50, ал. 2 ГПК.
В срок не е постъпил отговор на частната жалба.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства,
направените с частната жалба оплаквания и твърдения, намира за установено
следното:
Производството по ч. гр. д. № 272 по описа на Районен съд Радомир за 2021 г. е
образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от „А1 България“ ЕАД, против длъжника „Викторови – 18“ ЕООД, с искане за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението
суми.
С разпореждане от 01.04.2021 г., постановено по делото, заповедният съд е
1
уважил подаденото заявление по реда на чл. 410 ГПК и е издал заповед за изпълнение
на парично задължение с № 260160.
Съобщението до длъжника за връчване на така издадената заповед е изпратено по
вписаното му в Търговския регистър седалище и адрес на управление, като същото е
върнато в цялост, с отбелязване от длъжностното лице, че адресът на търговското
дружество е посетен три пъти, за период по-дълъг от един месец, като са отразени
конкретните дати на посещаване на адресата, но не е открит представител на
дружеството, на когото да бъде връчено съобщението.
При тези данни, с разпореждане от 12.05.2021 г., съдът е разпоредил да се залепи
уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Със залепеното уведомление на длъжника е
указано, че разполага с двуседмичен срок, считано от 21.05.2021 г., да се яви в съда за
получаване на съобщението по ч. гр. д. № 272 по описа на Районен съд Радомир за
2021 г.
С разпореждане от 09.06.2021 г., съдът е указал на заявителя, на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск
за установяване съществуването на вземането си по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение.
Разпореждането е връчено на заявителя на 18.06.2021 г., като поради грешка в
съобщението е записано, че е получено на 18.06.2022 г. Констатирайки, че в
преклузивния едномесечен срок не са представени доказателства пред заповедния съд
за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, същият е постановил обжалваното в
настоящото производство Определение от 02.08.2021 г., по силата на което е обезсилил
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260160 от
01.04.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 272 по описа на РС Радомир за 2021 г. и е
прекратил производството по делото.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема от
правна следното:
Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалване. По същество въззивният съд я приема за основателна. Съображенията в
тази насока са следните:
Въззивният съд след преценка на приложените по делото документи и в частност
адресираното до длъжника съобщение за издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, върнато в цялост, приема, че по отношение на длъжника
„Викторови – 18“ ЕООД правилно заповедният съд е разпоредил да се изпълни
процедурата по чл. 50, ал. 4 от ГПК, тъй като на вписания в ТР към АВ адрес по
седалището на дружеството не е намерено лице, което да получи книжата по делото.
Залепено е уведомление по реда чл. 47, ал. 1 от ГПК на 21.05.2021 г. на последния
посочен в търговския регистър адрес на длъжника, а именно: ***.
Настоящият състав споделя преобладаващата съдебна практика, обективирана в
2
Определение № 385 от 4.06.2020 г. на ОС – Кюстендил по в. ч. гр. д. № 205/2020 г.,
Определение № 710 от 16.09.2019 г. на ОС – Ловеч по в. ч. гр. д. № 483/2019 г.,
Определение от 5.12.2018 г. на ОС – Габрово по в. ч. гр. д. № 303/2018 г., Определение
№ 408 от 20.02.2018 г. на ОС – Пловдив по в. ч. гр. д. № 165/2018 г. и множество други
съдебни актове, че за връчването на съобщения по съдебни дела на търговци са
приложими разпоредбите на чл. 50, ал. 1-4 от ГПК, като от систематичното място на
тези разпоредби в ГПК следва, че по отношение на тях не се прилага чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК за даване на указания за предявяване на иск за вземането, когато заповедта е
връчена при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК
препраща единствено към тази на чл. 47, ал. 1 от ГПК, а нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК препраща само към чл. 47, ал. 5 от ГПК. Формален аргумент за това е, че чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК не препраща към чл. 50, ал. 2 и чл. 50, ал. 4 от ГПК,
регламентиращи нарочно начините на връчване на съобщения на търговци, а само към
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Мотивите на законодателя за приемането на разпоредбата на чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК е с оглед постигане на по-засилена защита на длъжниците-
физически лица. Съгласно чл. 9 от ГПК въвеждащ основен принцип на гражданския
процес, а именно за равенство на страните в процеса „съдът осигурява на страните
равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона
еднакво спрямо всички“. Именно осигуряването на равенството в процеса между
юридическите лица и физическите лица би могло да бъде постигнато чрез по-голяма
закрила на икономически по-слабата страна, каквато е физическото лице.
Юридическите лица и търговците се третират от закона като професионалисти и лица,
които могат да организират защитата си. Даденото в чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
законово разрешение ползва именно физическите лица, поради което приложното му
поле е ограничено и следва да се тълкува стриктно. С чл. 50, ал. 4 от ГПК „препраща“
към разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, за да укаже само и единствено, че се залепя
същото по вид уведомление като по чл. 47, ал. 1 от ГПК и то само веднъж, но не и че
се прилагат правилата на чл. 47 от ГПК в цялост.
Следователно, след изтичането на срока за получаване на съобщението от
канцеларията на съда – 04.06.2021 г., заповедният съд е следвало да приеме, че
заповедта е връчена редовно при условията на чл. 50, ал. 4 от ГПК, от който момент е
започнал да тече и срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника. С
изтичането на този срок, на основание чл. 416 ГПК, заповедта за изпълнение в влязла в
сила и въз основа на нея заповедният съд е следвало да издаде изпълнителен лист в
полза на взискателя.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав счита, че обжалваното
определение е неправилно и подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато на
заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 02.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 272 по описа
на Районен съд Радомир за 2021 г., с което е обезсилена заповед за изпълнение на
парично задължение № 260160 от 01.04.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 272 по описа на
Районен съд Радомир за 2021 г. срещу длъжника „Викторови – 18“ ЕООД и е
прекратено производството по делото.
3
ВРЪЩА делото на Районен съд – Радомир за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4