РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София,
05.08.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на осемнадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 830/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 22382/27.12.2013г., уточнена с молба от 17.03.2015 г.
и с молба от 11.06.2015 г., предявена от Н.Д.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Г.И.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и „Р.Б.“
АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
В
исковата си молба Н.Д.К. твърди, че по силата на договор за продажба на
държавен недвижим имот от 03.06.1996 г., сключен по реда на НДИ (отм.), е
собственик на апартамент № 4, находящ се в гр. София, СО-район Връбница 1
(стар–ж.к. Надежда – V част), бл. ********състоящ се от две стаи, дневна, кухня
и обслужващи помещения, със застроена площ от 92.25 кв. м., при съседи: изток –
фасада, запад – апартамент № 5, север – фасада, юг – фасада, отгоре –
апартамент № 7, отдолу – апартамент № 1, заедно с принадлежащото избено
помещение № 4, със застроена площ от 3,42 кв. м., при съседи: изток – коридор,
запад – фасада, север – избено помещение на ап. 5, юг – избено помещение на ап.
3, ведно с 4,501% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото
на строеж върху мястото.
Ищцата
твърд, че от края на 1996 г. до средата на 2001 г., е живяла на фактически съпружески начала с Г.И.И.. През
2000 г., И. казал на ищцата, че ще сключи договор за кредит за общи нужди от
„Банка ДСК” АД. Ищцата твърди, че е подписала някакви книжа, за които била
убедена, че са за заема. В началото на месец ноември 2000 г., намерила
нотариален акт, от който установила, че собственик на апартамента й станал Г.И..
Впоследствие, ответникът дал на ищцата собственоръчно написан от него документ,
с който гарантирал, че сделката с имота й е фиктивна. По-късно, ответникът
задлъжнял при хазарт и напуснал ищцата. През 2013 г., апартаментът бил изнесен на публична продан
за задължения на И.. Имотът бил ипотекиран в полза на „Р.” АД с нотариален акт
от 2006 г. Ищцата поддържа, че тя и децата й живеят в описания по-горе
апартамент от 1989 г. и тя лично винаги е била със съзнанието, че е единствен
негов собственик, като до момента никой нямал претенции към имота. Била го
придобила и по давност поради непрекъснато и добросъвестно негово владение.
Предвид изложеното, ищцата моли, да бъде постановено
решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците Г.И.И. и „Р.Б.”
АД, че:
-
договорът
за покупко-продажба на описания недвижим имот, сключен във формата на
нотариален акт № 183, т. III, рег. № 16781, дело 695/2000 г. по описа на
нотариус с рег. № 310 от РНКРБ е нищожен като привиден и сключен без нейно
съгласие, а евентуално – ако договорът не е нищожен,
-
договорът
да бъде унищожен като сключен чрез измама, тъй като Г.И. въвел ищцата в
заблуждение, че договорът е фиктивен и не прехвърля правото на собственост,
евентуално, че
-
ищцата
е единствен собственик на описания апартамент № 4, на основание придобивна
давност.
Ответниците,
Г.И.И. и „Р.Б.“ АД, са депозирали отговори на исковата молба, с които оспорват
предявените искове.
Ответникът
Г.И. чрез назначения му процесуален представител по реда на чл. 47 ГПК, счита
исковете за неоснователни. Твърди, че в нотариалния акт за покупко – продажба
нотариусът е удостоверил, че актът е прочетен на страните, че е подписан от
ищцата и че последната е изявила воля да продаде процесния имот за сумата от
18 600 лева, която била получила изцяло в брой, поради което в тежест на
ищцата е да обори материалната доказателствена сила на нот. акт за тези
обстоятелства. Счита, че сключеният договор не е привиден. Ищцата твърдяла, че
действителната воля на страните била да сключат договор за заем, но тъй като договорът
за заем бил реален и се сключвал с предаване на сумата, оспорването на ищцата
да е получавала суми от ответника било достатъчно доказателство, че договорът
за покупко – продажба не бил привиден. Също така съгласно чл. 17, ал. 3 ЗЗД
дори и да бил привиден, този договор не можел да се противопостави на другия
ответник – „Р.Б.“ АД, тъй като исковата молба била вписана след учредяването на
ипотеката и налагането на възбраната в негова полза.
По
отношение на иска за унищожаване на договора поради измама, ответникът прави
възражение за погасяването му по давност съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЗД, тъй като
ищцата открила твърдяната измама през 2000 г., а исковата молба била от 2013г.
Отделно оспорва да е била въведена умишлено в заблуждение и въобще да е
съществувало заблуждение у ищцата относно характера на сделката, което се
установявало и от изявленията, обективирани в нотариалния акт.
По
отношение на иска по чл. 79 ЗС, счита за недоказан началният момент, в който
ищцата е започнала да свои имота, както и че към завеждане на исковата молба в
нейна полза не е изтекъл 10-годишния давностен срок. Ищцата не била
противопоставяла завладяването на имота на ответника. След сключване на
договора за продажба, на ищцата била предоставена възможността от новия
собственик да го ползва безвъзмездно, поради което била държател, а не владелец
на имота. Липсвали изискваните от закона предпоставки за придобиване на имота
чрез придобивна давност. Претендира разноски.
Ответникът,
„Р.Б.“ АД, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Счита, че по отношение на исковете за нищожност на договора за покупко
– продажба липсвал правен интерес да бъде конституиран като ответник като се
позовава на чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Относно иска за унищожаване на договора, прави
възражение за погасяването му по давност. Оспорва твърдението на ищцата, че
притежава правото на собственост върху процесния имот. Твърди действителност на
договора за покупко – продажба, като се позовава на материалната
удостоверителна сила на нотариалния акт относно обективираните в него
волеизявления на страните. Твърденията на ищцата за придобивна давност били
неотносими по отношение на него съгласно чл. 173, ал. 1 ЗЗД. Счита, че
представеният частен документ не е обратно писмо, което пряко да е свързано с
твърдяната от ищцата прикрита сделка, а също, че нямал достоверна дата.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 03.06.1996 г., Н.Д.К. е придобила правото на собственост върху апартамент № 4, находящ се
в гр. София, СО-район Връбница 1 (стар–ж.к. Надежда – V част), бл. ********състоящ
се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от
92.25 кв. м., при съседи: изток – фасада, запад – апартамент № 5, север –
фасада, юг – фасада, отгоре – апартамент № 7, отдолу – апартамент № 1, заедно с
принадлежащото избено помещение № 4, със застроена площ от 3,42 кв. м., при
съседи: изток – коридор, запад – фасада, север – избено помещение на ап. 5, юг
– избено помещение на ап. 3, ведно с 4,501% ид.ч. от общите части на сградата и
толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото. Това се установява от договор за продажба на
държавен недвижим имот от 03.06.1996 г., сключен по реда на Наредба за
държавните имоти
Към 03.06.1996
г., гражданският брак на Н.Д.К. и В. И. Й.е бил прекратен, по силата на решение от
27.10.1980 г. по гр.д. № 265/1990 г. на Трети районен съд, Брачна колегия, 2
състав, което е влязло в сила на 18.12.1980 г.
На 01.11.2000 г., между Н.Д.К. и Г.И.И. е сключен договор
за продажба на недвижим имот, по силата на който ищцата е продала на първия
ответник въпросния апартамент № 4, за сумата от 18 600 лева, от която сума
продавачката е заявила, че е получила изцяло и в брой от купувача, сумата от
5600 лева, а остатъкът от 13 000 лева, ще бъде изплатен чрез заем от
„БАНКА ДСК“ ЕАД, след вписване на законна ипотека в полза на същата банка.
Договорът за продажба от 01.11.2000 г. е сключен във формата на нотариален акт
№ 183, т. III, рег. № 16781, дело 695/2000 г. по описа на нотариус с рег. № 310
от РНКРБ.
По делото е представено документ, озаглавен „писмо“ от
07.11.2000 г, с който Г.И.И. е заявил, че нотариалният акт за продажба от
01.11.2000 г., с който е купил апартамент № 4 в гр. София, ж.к. „********,, от Н.Д.К.,
не е истински и целта не е била покупко-продажба. Посочено е, че действителното
положение е договор за заем между И. и Н.Д.К., по който И. й дал сумата от
20 000 лева, а като обезпечение, тя е прехвърлила апартамента, като
уговорката им е била, след като Н.К. му върне парите да й прехвърли обратно
апартамент. Г.И. е заявил и че се задължава да не прехвърля апартамента на
трети лица и да не го ипотекира или залага.
На 21.02.2006 г., Г.И.И. е учредил в полза на „Р.Б.“ АД договорна
ипотека върху апартамент № 4, за обезпечаване на задълженията му по договор за
банков кредит, по силата на който „Р.Б.“ АД е предоставило на И. кредит в
размер на 30 000 лева. Договорната ипотека е учредена с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от 21.02.2006 г. - № 27, том І, рег. № 1787,
дело № 23 от 2006 г. по описа на нотариус с рег. № 151 от РНКРБ.
По кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, описаният апартамент № 4 е с идентификатор
68134.2820.1976.1.4, с площ от 92.25 кв.м., заедно с избено помещение № 4 с
площ от 3.42 кв.м. и 4.501 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти:
68134.2820.1976.1.5, 68134.2820.1976.1.1, и 68134.2820.1976.1.7, намиращи се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2820.1976 – видно
от Схема № 37542/21.06.2013 г. на АГКК.
Видно от обявление и
уведомление, срещу Г.И.И. е било образувано изпълнително дело № 20138380400285
по описа на ЧСИ с рег. № 838, по което е била насрочена публична продан на
процесния апартамент № 4.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля П.Й.С.. Свидетелят заявява, че познава Н.К. от 1979 г., от когато били
съседи в ж.к. „Л.“. След това, от края
на 80-те години, Н.К. ***.
Някъде през средата на 90-те
години, Н. *** с Г.И.. Двамата имали общо дете, М.. Свидетелят сочи, Н. и Г. са живели доста
време заедно, но не може да посочи точно колко години. Г.И. отначало се грижел
за семейството си, но впоследствие го
изоставил. Ходил в игрални зали, заложил апартамента. Не плащал издръжка, спрял
да се интересува от детето М., е
напуснал жилището. Оттогава до настоящия момент (свидетелят е разпитан на
18.03.2019 г.) в апартамента в ж.к. „Надежда“ живеелаН.. Свидетелят заявява,
през две - три вечери ходи на гости „там“ и
че със сигурност знае, че откакто Г. е напуснал жилището, никой не е
имал претенции към апартамента, освен съдебния изпълнител.
Други доказателства по делото
не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2 и 5 ЗЗД за прогласяване на
договора за покупко-продажба, сключен на
01.11.2000 г. във формата на нотариален акт № 183, т. III, рег. № 16781,
дело 695/2000 г. по описа на нотариус с рег. № 310 от РНКРБ, поради липса на
съгласие и привидност; чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договора за
покупко – продажба поради измама; чл. 79 ЗС за придобиване правото на
собственост върху процесния имот чрез придобивна давност.
По принцип при заявени с една искова
молба на няколко иска, съдът следва да разгледа исковете в поредност, съответна
на естеството на правоотношението (определение № 494/05.08.2011г. по ч.гр.д.№
267/2011г. на ВКС, ІV ГО).
В настоящия случай, съдът приема, че
първо следва да се разгледат исковете за нищожност на правната сделка, и само в случай, че всички те са неоснователни, да разгледа иска за
признаване за установено, че ищцата е собственик на имота, поради изтекъл
давностен срок.
Предмет на иск за обявяване на нищожността на правна сделка, е установяването със сила на пресъдено
нещо, че същата е засегната от посочените в исковата молба пороци (в случая
липса на съгласие и привидност), обуславящи несъществуването на правоотношение между ищцата и първия ответник
със съдържание прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот.
Поради това, основателността на всеки от предявените евентуално съединени
искове, се обуславя от установяване на съответния порок при осъществяване на
фактическия състав на сделката – липса на съгласие или привидност.
При предявени искове за обявяване на
нищожност на правна сделка на няколко основания, съдът не е обвързан с
въведения от ищеца начин на съединяване на исковете, а следва да се произнесе
по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията по чл. 26 ЗЗД
(решение № 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО).
Относно
иска по чл. 26, ал. 2,
пр. 2 ЗЗД:
Сделката,
като сложен юридически факт е сключена при обективиране на две насрещни
припокриващи се по съдържание волеизявления, като липсата на едно от тях, влече
липса на съгласие и сключената сделка е нищожна, като от нея не настъпват
целените от страните правни последици. Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадат,
но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без
намерение за обвързване. Няма намерение за обвързване, когато съгласието е
изтръгнато чрез насилие и когато е дадено на игра, на шега или като учебен
пример.
С
оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищцата е било да установи
съзнавана липса на съгласие за сключване на процесния договор за покупко –
продажба към момента на неговото сключване (01.11.2000 г.), с оглед на обстоятелството, че
нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила в тази част
съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК.
По делото не са
ангажирани доказателства в тази връзка (което е изрично указано на ищцата, с
определението от 27.09.2018 г.). Поради това, не е налице липса на валидно
волеизявление на страната прехвърлител по процесната сделка, което сочи и на
постигнато между страните съгласие, т.е. не е налице порокът, предвиден в чл.
26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД: в тежест на ищцата е да установи
абсолютната привидност (симулативност) на сключения на 01.11.2000 г. договор за покупко – продажба на процесния
имот.
При привидния
договор волеизявленията на страните по него се правят симулативно, а
действителната им обща воля е да не се създава облигационна връзка (абсолютна
симулация) или да се сключи друг договор, различен от привидния (относителна
симулация). Т.е. когато волята на страните по облигационното правоотношение е
насочена не към пораждане на правното действие на съответната правна сделка, а
само да се създаде привидна правна обвързаност, симулацията е абсолютна (без
прикрита сделка), а когато волята на страните е да бъдат обвързани по различен
начин от обективираното в съглашението намерение, симулацията е относителна.
Във втория случай са налице една привидна сделка, чиито правни последици
страните не желаят, и една прикрита сделка, чийто резултат страните желаят, но
без той да става известен на трети лица.
По делото относителна
симулация не се твърди, като ищцата твърди,
че страните по договора от 01.11.2000 г.
„не са целели прехвърляне на собствеността, същата фактически и реално не е
прехвърлена, както и че не е извършено разплащане по договора.
Според правната
теория и съдебна практика обратното писмо (пълен обратен документ) е документ,
съставен нарочно за разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления
на страните по сделката относно действителните им отношения чрез отразяване
нежеланието им привидната сделка да породи действие или излагане съдържанието
на прикритата сделка. Обратното писмо доказва директно симулативността на
привидната сделка, без да са необходими други доказателства, то е достатъчно за
разкриване на симулацията.
За разлика от
него непълният обратен документ (начало на писмено доказателство) е случаен
документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на привидната
сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които
правят наличието на симулация вероятно. Разликата е в съдържанието, а не в
издателя – той винаги е страна по сделката. Наличието на непълен обратен
документ по делото е само предпоставка за преодоляване на забраната, установена
в чл. 164, ал.1 ГПК, със свидетелските показания да се установяват правни
сделки, за действителността на които законът изисква писмена форма, да се
опровергава съдържанието на официален документ или да се опровергава
съдържанието на изходящ от оспорващата страна подписан от нея частен
документ.
В настоящия
случай, съществуването на симулацията се установява от представения по делото
документ, озаглавен „писмо“ от 07.11.2000 г, с който Г.И.И. е заявил, че
нотариалният акт за продажба от 01.11.2000 г., с който е купил апартамент № 4 в
гр. София, ж.к. „********,, от Н.Д.К., не
е истински и целта не е била покупко-продажба. Посочено е, че действителното положение е договор за заем
между И. и Н.Д.К., по който И. й дал сумата от 20 000 лева, а като
обезпечение, тя е прехвърлила апартамента, като уговорката им е била, след като
Н.К. му върне парите да й прехвърли обратно апартамент. Г.И. е заявил и че се
задължава да не прехвърля апартамента на трети лица и да не го ипотекира или
залага.
Следователно,
налице е изричното волеизявление на страните по договора от 01.11.2000 г. (на
пъвия ответник – в представеното „писмо“, което е било в държане на ищцата, и
която се позовава на него) за наличие на съгласие манифестираният договор да не
породи договор. Представеното „писмо“ представлява пълен обратен документ,
който установява симулативността на договора за продажба от 07.11.2000 г.
В тази връзка, не е било необходимо и е било оставено без уважение искането на
ищеца за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетел. Така
или иначе, анализирайки съвкупност, събраните по делото доказателства – писмото
на ответника от 07.11.2000 г., както и фактът, че Г.И. е напуснал жилището и не
се е интересувал от него (видно от показанията на свидетеля П.С.), несъмнено се
установява, че страните по договора от 01.11.2000 г. не са изразили
действително, а само привидно намерение (воля) за пораждане правните последици
на договора за продажба. Съгласно в чл.
26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД, такъв договор е нищожен. Прикритият договор е
договор за заем, а съглашението, с което страните са уговорили прехвърлянето на
апартамента, като „обезпечение“, също е нищожно – на основание чл. 152 ЗЗД.
Искът е
основателен и следва да бъде уважен.
С уважаването на
иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД не настъпват вътрешно процесуалните
условия за разглеждането на иска за унищожаемост на договора, поради което и
същият следва да бъде оставен без
разглеждане.
По същите
причини следва да бъде оставен и без
разглеждане и иска за признаване за установено, че ищцата е собсвеник на
процесния недвижим имот, поради изтекла в нейна полза придобивна давност.
Отделно от това,
ищцата няма правен интерес от иска по чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС.
Както сочи и
вторият ответник, съгласно чл. 17, ал. 2 ЗЗД, правата, които трети лица са
придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съгласие се запазват.
Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността (ЗС), правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определение в
закона (приращение, наследяване, публична продан, регулация и т.н.).
Само по себе си неупражняването на правото на собственост не води до
изгубването – съгласно чл. 99 ЗС, правото на собственост се изгубва ако друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него.
Веднъж осъществен съответният способ за придобиване на правото на
собственост легитимира лицето като носител на правото. Ето защо, дори и
впоследствие да бъде осъществен друг способ, това по никакъв начин не променя
това му положение, тъй като не може да стане повече собственик от това което е
(разбира се ако е придобил правото на собственост). Носителят се легитимира
като собственик именно въз основа на първоначалното придобивно основание и това
е така докато не изгуби правото на някое от основанията, предвидени по чл. 99
ЗС. С други думи, не е мислимо собственикът на имота да го придобие и на
основание придобивна давност.
Нищожната сделка не е правно нищо, но не поражда характерните и обичайно
целени с нея правни последи. Нищожният договор за продажба няма
вещно-транлатавен ефект и не легитимира приобретателя по него като собственик
на имота.
В настоящия случай е прието, че договорът от 01.11.2000 г. е нищожен. Следователно и
предвид липсата на транлативен ефект по него, ищцата не е изгубвала правото си
на собственост върху апартамента, поради което и е нямало как да го придобие
след изтичането на предвидения в закона давностен срок.
Относно разноските: При този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се
присъди сумата от 475.48 лева от общо
направените разноски в размер на 1901.91 лева (1901.91 лева х 0.25), в т.ч.:
платена държавна такса за ИМ (335.48 лева), платени държавни такси за частните
жалби (30 лева), и депозит за особен представител (1536.43 лева)
На ищцата, разноски за адвокатско
възнаграждение не се присъждат, тъй като е налице и искане за присъждане на
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, а съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, се дължи възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на процесуалния представител на
ищеца – адв. Й.Д., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на 384.11 лева (1536.43 лева х 0.25).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
11.25 лева от общо направените
разноски в размер на 15 лева (15 лв. х 0.75), в т.ч.: държавни такси за СУ и за
АВп. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 337.50 лева (450 х 0.75) за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Г.И.И., с ЕГН: **********, с
обявен постоянен и настоящ адрес:***, и „Р.Б.“ АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, че договор за продажба от 01.11.2000
г., сключен във формата на нотариален акт № 183, т. III, рег. № 16781, дело
695/2000 г. по описа на нотариус с рег. № 310 от РНКРБ, е нищожен, поради това, че е привиден, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване нищожност на договора, поради липса на съгласие, като
неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените, при условията на евентуалност, от Н.Д.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Г.И.И., с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ
адрес:***, и „Р.Б.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
както следва:
-
иск по чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД - за унищожаване, поради измама, на договор за
продажба от 01.11.2000 г., сключен във формата на нотариален акт № 183, т. III,
рег. № 16781, дело 695/2000 г. по описа на нотариус с рег. № 310 от РНКРБ, и
-
иск по чл.
124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС, за признаване за установено, че ищцата, е собственик
на основание придобивна давност на апартамент № 4, находящ
се в гр. София, СО-район Връбница 1 (стар–ж.к. Надежда – V част), бл. ********състоящ
се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от
92.25 кв. м., при съседи: изток – фасада, запад – апартамент № 5, север –
фасада, юг – фасада, отгоре – апартамент № 7, отдолу – апартамент № 1, заедно с
принадлежащото избено помещение № 4, със застроена площ от 3,42 кв. м., при
съседи: изток – коридор, запад – фасада, север – избено помещение на ап. 5, юг
– избено помещение на ап. 3, ведно с 4,501% ид.ч. от общите части на сградата и
толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото, представляващ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на
изп. директор на АГКК, самостоятелен обект с идентификатор 68134.2820.1976.1.4, с площ от 92.25 кв.м.,
заедно с избено помещение № 4 с площ от 3.42 кв.м. и 4.501 % ид.ч. от общите
части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: 68134.2820.1976.1.5, 68134.2820.1976.1.1, и
68134.2820.1976.1.7, намиращи се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
68134.2820.1976.
ОСЪЖДА Г.И.И., с ЕГН: **********, с
обявен постоянен и настоящ адрес:***, и „Р.Б.“ АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплатят на Н.Д.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 475.48 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.И.И., с ЕГН: **********, с
обявен постоянен и настоящ адрес:***, и „Р.Б.“ АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплатят на адвокат Й.Г.Д.от САК, с адрес: гр.
София, бул. „Княз ********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 384.11 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Д.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати
на „Р.Б.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 11.25 лева - разноски по делото и на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 337.50
лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: