Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 695 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 517, ал. 3 ГПК.
Ищецът - „А.“ ЕООД, твърди, че е взискател по и.д. № 20188510401600 по описа на ЧСИ М.П., което е образувано за принудително събиране на негови вземания срещу длъжника В.Д.В., присъдени с изпълнителен лист, издаден на 30.05.2013 г., по ч. гр. д. № 45357/ 2012 г. по описа на Софийски районен съд, II гр.о., 54 състав. Посочва, че длъжникът притежава дялове от капитала на ответното дружество „С.3” ООД и принудителното изпълнение е насочено към тях – наложен е запор върху притежаваните от това лице дружествени дялове от капитала на „С.3” ООД. Твърди, че до настоящия момент вземането на взискателя, за чието събиране е образувано посоченото изпълнително дело, не е погасено, поради което моли съдът на основание чл. 517, ал. 3 ГПК да постанови решение, с което да прекрати ответното дружеството „С.3” ООД. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - „С.3” ООД, не заявява становище по основателността на
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 31.07.2013 г. от „П.И.Б.“ АД е подадена молба за образуване на изпълнително производство срещу длъжниците „Е.К.“ ООД, „У.Р.“ ООД, И.Д.Б., В.Д.В. и А.К.Ч.за принудително събиране на негови вземания, присъдени с изпълнителен лист, издаден на 30.05.2013 г., по ч. гр. д. № 45357/ 2012 г. по описа на Софийски районен съд, II гр.о., 54 състав.
По така подадената молба е образувано и.д. № 20137860401669 по описа на ЧСИ М.М., което след това е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от частен съдебен изпълнител А.Б.и след това от частен съдебен изпълнител М.П., пред който делото е образувано под следния номер – и.д. № 20188510401600 по описа на ЧСИ М.П..
В хода на образуваното изпълнително дело вземането, което е предмет на принудителното изпълнение, е прехвърлено от първоначалния взискател в полза на дружеството „В.К.2000“ ЕООД, което е конституирано като взискател по делото и впоследствие в полза на друго дружеството „А.“ ЕООД, което също е конституирано като взискател в изпълнителното производството на мястото на предходния носител на вземането.
В хода на изпълнителното дело взискателят е отправил изявление до „С.3“ ООД, с което е прекратило участието на съдружника В.Д.В. в това дружество. Съгласно разпореждането на частен съдебен изпълнител това изявление е връчено на „С.3“ ООД на 11.07.2018 г. на основание чл. 50, ал. 2 ГПК.
С постановление, издадено на 06.11.2018 г., по и.д. № 20188510401600 по описа на ЧСИ М.П., взискателят е овластен на основание чл. 517, ал. 3 ГПК да предяви иск за прекратяване на търговско дружество „С.3“ ООД.
С писмо вх. на СГС № 113317/ 17.09.2019 г. частният съдебен изпълнител е информирал съда, че и.д. № 20188510401600 по описа на ЧСИ М.П. е висящо към 16.09.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на предявения в процеса конститутивен иск по чл. 517, ал. 3 ГПК е упражняване на уреденото в закона потестативно право за прекратяване на едно търговско дружество с правноорганизационна форма ООД, което възниква за взискателя по образувано и висящо изпълнително производство, по което длъжник е лице, което притежава дялове от капитала на дружеството.
Абсолютни процесуални предпоставки за предявяването на този иск са следните: 1) наличието на висящо изпълнително производство по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество, чието прекратяване се иска - на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, както и 2) наличието на изрично овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви този иск.
В случая от представените в производството доказателства се установява, че е образувано и.д. № 20188510401600 по описа на ЧСИ М.П., по което страни са ищецът „А.“ ЕООД, който има качеството на взискател, който е конституиран по делото като такъв на мястото на първоначалния взискател, поради осъществено прехвърляне на спорното право, както и В.Д.В., който субект има качеството на длъжник /той е един от длъжниците, които са осъдени да заплатят паричното вземане, което е предмет на принудителното изпълнение/. Следва да се приеме, че така образуваното изпълнително производство е висящо към момента. Това е така, тъй като не се установява то да е прекратено от съдебния изпълнител в нито една от хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК, нито пък поради пълно изпълнение на задължението, което е предмет на принудителното изпълнение. По делото не се твърди и не са представени доказателства, от които да е видно, че са настъпили предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантни факти, при които изпълнителното производство се прекратява по силата на закона.
В настоящото производство се доказа, че е налице и изрично овластяване на взискателя, каквото качество по силата на настъпилото правоприемство има ищецът, от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството „С.3“ ООД, което е направено с постановление от 06.11.2018 г. Ето защо следва да се приеме, че предявеният конститутивен иск е допустим и съдът следва да се произнесе по неговата основателност.
При тълкуване на нормата на чл. 517, ал. 3 ГПК, се налага изводът, че за да се приеме, че е възникнало правото на взискателя да прекрати търговско дружество с правноорганизационна форма ООД, следва да се докаже настъпването на следните елементи от фактическия състав: 1) длъжникът по изпълнението да притежава дялове от капитала на ответното дружество, чието прекратяване се иска; 2) изпълнението по образуваното и висящо изпълнително производство да е насочено върху дяловете от капитала на ответното дружество, които се притежават от длъжника; 3) взискателят да е направил изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството; 4) това изявление да е връчено на дружеството от съдебния изпълнител, както и да е изтекъл тримесечен срок от датата на връчване на заявлението, в който дружеството да е бездействало и да не е удовлетворило взискателя, в полза на който е вписан запора върху притежаваните от длъжника дружествени дялове.
Както беше посочено, от представените по делото доказателства се установява, че длъжник по изпълнителното дело, по което ищецът е взискател и по което е налице овластяване за предявяване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 3 ГПК, е лицето В.Д.В.. От вписванията, извършени в търговския регистър е видно, че това физическо лице притежава 50 дружествени дяла от капитала на „С.3“ ООД, който е в размер на 50 000 лв. и е разделен на 100 дружествени дяла, всеки на стойност от 500 лв.
В производството се доказа и това, че принудителното изпълнение по и.д. № 20188510401600 по описа на ЧСИ М.П., образувано за събиране на парични вземания на взискателя „А.“ ЕООД, е насочено именно върху тези дружествени дялове, собственост на длъжника по изпълнението В.Д.В., което е осъществено с налагането на запор върху тях по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК. Запорът върху 50-те дружествени дялове от капитала на „С.3“ ООД се счита наложен на 16.08.2013 г., когато той е вписан в търговския регистър по партидата на това юридическо лице, което се установява въз основа на извършена служебна справка за настъпване на това обстоятелство.
От представените по делото доказателства се установява, че взискателят е направил изявление за прекратяване участието на длъжника Василев в дружеството „С.3“ ООД, което е обективирано в писмения документ, намиращ се на л. 17 от делото на СГС. В производството се доказа и това, че съдебният изпълнител е предприел действия по връчване на това изявление на ответното дружество – изявлението е връчено като приложение към придружително писмо изх. № 46884/ 10.07.2018 г., по и.д. № 20188510401600 по описа на ЧСИ М.П.. Писмото е изпратено до вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството „С.3” ООД. От отбелязванията, направени в разписката за връчване на това писмо от длъжностното лице- връчител е видно, че при посещението е установено, че дружеството изобщо няма канцелария на адрес. След като „С.3” ООД няма канцелария на адреса на управление, който е вписан в търговския регистър, то това означава, че този търговец го е напуснал. Ето защо и предвид факта, че дружеството не е заявило тази промяна за вписване в търговския регистър до момента, в който е извършено връчването, трябва да се приеме, че са налице всички предпоставки за прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК и изпратеното до него придружително писмо, към което е приложено изявлението на ищеца за прекратяване на участието на съдружника В.В. в „С.3” ООД, трябва да се счита връчено на последното на датата, на която съдебният изпълнител е приложил книжата по делото на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, т.е. на 10.07.2018 г. От тази дата започва да тече предвиденият в чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК тримесечен срок, след изтичане на който и при бездействие от страна на дружеството или на друг от съдружниците в него да удовлетвори взискателя като изплати изцяло дълга на съдружника-длъжник, възниква правото на взискателя да прекрати дружеството чрез предявяване на иск пред съда. Той изтича на 10.10.2018 г., до която дата не се установи вземането на ищеца към съдружника-длъжник, предмет на образуваното изпълнително дело, да е погасено от „С.3” ООД.
Следователно по делото се доказа, че са осъществени всички предпоставки, предвидени в правната норма на чл. 517, ал. 3 ГПК, което означава, че в полза на взискателя „А.“ ЕООД е възникнало уреденото с нея потестативно право. С оглед на това и доколкото не се представиха доказателства за това, че към датата на приключване на устните състезания в процеса ответното дружество е изплатило на ищеца стойността на дружествения дял от имуществото, който притежава длъжника В.В., определен по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, както и не се ангажираха доказателства за това, че вземането на ищеца към съдружника-длъжник, което е предмет на принудително събиране по и.д. № 20188510401600 по описа на ЧСИ М.П., е погасено от дружеството, длъжника или някое трето лице, то предявеният в процеса конститутивен иск е изцяло основателен и съдът следва да постанови исканата с него правна промяна, а именно да прекрати дружеството „С.3” ООД.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи по водене на делото в размер от 60 лв. – платена държавна такса за предявяване на иска.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК, предявен от „А.” ЕООД, с ЕИК: ******със седалище и адрес на управление:***, дружеството „С.3” ООД, с ЕИК: ******със седалище и адрес на управление:***, партер.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.3” ООД, с ЕИК: ******със седалище и адрес на управление:***, партер, да заплати на „А.” ЕООД, с ЕИК: ******със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 60 лв. /шестдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да
се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на служебно вписване на прекратяването на дружеството в търговския регистър и
за започване на производство по ликвидация по отношение на него.
СЪДИЯ: