Номер 111315.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20203100501677 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Водоснабдяване и канализация-
Варна" ООД срещу решение № 5995/30.12.2019 г., постановено по гр.дело №
5398/2019 г. по описа на РС – Варна, поправено с решение № 2217/08.06.2020
г., постановено по същото дело, с което съдът е отхвърлил предявения от
"Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД иск с правно основание чл. 422
от ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено,
че ответникът С. П. П. дължи на ищеца сума в общ размер на 960.85 лв.,
представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени В и К услуги
за периода от 22.06.2010 г. до 12.11.2018 г.; сума в общ размер на 108.88 лв.,
представляваща остатък от лихва за забава за периода от 28.12.2016 г. до
10.01.2019 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.01.2019г. до окончателното й плащане, за
които суми е издадена заповед № 340 от 21.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 805/2019г. по описа на ВРС, като е присъдил
в полза на ответницата сторените по делото разноски.
1
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради
противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи се, че
съдът неправилно е приел исковата претенция за недоказана. Безспорно е
установено, че ответницата е собственик на водоснабдения имот и в него се
ползват ВиК услуги. Неправилно са интерпретирани данните от карнета, тъй
като се касае за начислена служебно консумация, при което не се изисква
подпис на абоната. Последният, от своя страна, не е изпълнил задълженията
си да поддържа в изправност измервателния уред, което е довело до
служебно начисляване на количества вода на база броя на обитателите на
имота, установен от свидетелските показания на инкасатора. В случай, че се
кредитират показанията на свидетеля Андреев, то следва да се има предвид,
че абонатът е бил длъжен да подаде заявление за временно неотчитане на
обекта предвид негодността на водомера. Отправя искане за отмяна на
обжалваното решение, уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е подала отговор, с който
оспорва жалбата. Сочи, че обстоятелството, че имотът е водоснабден не е
достатъчно за установяване на извършените доставки на ВиК услуги, в
частност размера на доставеното количество вода, което може да е и нула.
Поддържа, че отчитането на услугата се извършва срещу подпис на абоната, а
при неосигурен достъп – отчетът се подписва от свидетел, което не е спазено.
Липсват и твърдения на ищеца за причините, поради които е начислявана
служебно консумация. Оспорва получаването на писмо за смяна на водомера,
евентуално възразява, че дори да е получено такова писмо, този факт не
доказва твърдяната консумация на вода. Липсват безспорни данни и за броя
на обитателите на жилището. Позовава се на нарушение на
водоснабдителното предприятие в начина на отчитане на етажна собственост
по главен водомер. Отправя до съда искане за потвърждаване на решението
на ВРС и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
2
ВРС е бил сезиран с установителен иск от "Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД по реда на чл.422, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че ответницата С. П. П. , в качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1532578, дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД сума в общ размер на 960.85лв.,
представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени В и К услуги
за периода от 22.06.2010 г. до 12.11.2016г. на адрес гр.Варна, ул. „Рали
Мавридов“, бл.17, ап.18; сума в общ размер на 108.88лв., представляваща
остатък от лихва за забава върху тази главница за периода от 28.12.2016г. до
10.01.2019г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.01.2019г. до окончателното й плащане, за
които суми е издадена заповед № 340 от 21.01.2019г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 805/2019г. по описа на ВРС. В молба –
уточнение от 10.05.2019 г. ищецът е заявил, че претендира главница за
отчетен период от 22.06.2010 г. до 12.11.2018 г. по фактури за периода от
28.11.2016 г. до 10.01.2019 г.
В исковата молба ищецът твърди, че предоставя В и К услуги на С. П.
П. за имот на адрес гр.Варна, ул. „Рали Мавридов“, бл.17, ап.18, които се
отчитат по партида с абонатен номер 1532578. Твърди, че ответницата не е
заплащала цената на доставените количества питейна вода и др. ВиК услуги.
Поддържа, че претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури
са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № 1532578 до
10.01.2019 г. Предвид възражението на Панайотова за изтекла погасителна
давност исковете са предявени за фактури за периода от 28.11.2016 г. до
10.01.2019 г. по отношение на главниците и лихвите за забава (за част от
сумите, предмет на заповед № 340 от 21.01.2019г. по ч.гр.д. № 805/2019г. по
описа на ВРС).
Ответницата чрез процесуален представител е подала отговор в срока
по чл.131 ГПК, с който се оспорва наличието на договорни отношения между
нея и ищеца за посочения обект на потребление. Оспорва, че претендираното
количество ВиК услуги е доставено на абоната. Твърди, че ищецът не спазва
процедурата за отчитане на количествата питейна вода, съгласно Общите
условия, даващи право на потребителя да присъства при отчитането и
подписва отчета. Прави възражение за изтекла погасителна давност на всички
3
претенции, отнасящи се период преди 18.01.2016 г.
В първото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител не е направил пояснения и допълнения на исковата молба
съобразно чл. 143, ал. 2 от ГПК. С извършения доклад по делото, съдът е
разпределил доказателствената тежест съобразно наведените в исковата
молба фактически твърдения и изготвения проект за доклад.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Спорни между страните във въззивното производство са реалното
доставяне, респ. правилното отчитане, на посочените от ищеца количества
питейна вода и ВиК услуги.
За доказване на извършените доставки ищецът е представил справка за
недобора, карнети и уведомително писмо от м.06.2016 г.
От предоставената по делото справка за недобора се установява, че
титуляр на партида с абонаментен № 1532578 на водомер и обект на
потребление гр.Варна, ул. „Рали Мавридов“, бл.17, ап.18, е ответницата С. П.
П. .
От представените карнети за отчитане на потреблението на ВИК услуги
по партидата на частен абонат №1532578 се установява, че за периода м.
06.2010 г. до15.11.2016 г. водомерът не е отчитан, а след тази дата до
неустановена дата през 2019 г. всички отчитания носят подпис единствено на
инкасатора, който ги е извършил – св. Й.Б., като е отразено, че посочените
количества потребена вода са служебно начислени („СК“).
4
Представеното уведомително писмо от м.06.2016 г. е адресирано до
ответницата Силвияна Панайотова, но в същото не е отразено за какво се
отнася писмото. Вместо това е написано на ръка „нямам достъп“ и е изписано
разпореждане „СК по ОУ за неосигуряване на достъп“, съответно са
положени подписи от лица, които се предполага да са служители на ищцовото
дружество.
Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила, че
претендираните суми за главница и лихви са изчислени правилно с оглед
счетоводните записи при ищцовото дружество.
Оплакванията във въззивната жалба, че данните от карнета са
неправилно интерпретирани от ВРС, тъй като се касае за начислена служебно
консумация, при което не се изисква подпис на абоната, са неоснователни.
На първо място следва да се отбележи, че нито в исковата молба, нито в
първото по делото заседание, процесуалният представител на ищеца е навел
фактическо твърдение, че се касае за служебно начислени количества вода.
Съответно не е посочено, каква е причината за извършеното служебно
начисляване. Нещо повече, за първи път във въззивната жалба ищецът излага,
че абонатът (т.е. ответницата) не е изпълнил задълженията си да поддържа в
изправност измервателния уред, което е довело до служебно начисляване на
количества вода на база броя на обитателите на имота. Това ново фактическо
твърдение е преклудирано на основание чл. 147 от ГПК и не подлежи на
разглеждане от въззивния съд.
Допуснатите от ВРС по искане на ищеца свидетелски показания за
установяване получаване на уведомителното писмо от м.06.2016 г. и
служебно начисляване на средна консумация са за обстоятелства, заявени за
първи път след приемане на доклада по делото, за които с исковата молба и
по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК не са били въведени фактически твърдения. В
този смисъл същите са недопустими на основание чл. 147 от ГПК.
За пълнота ще се отбележи, че показанията на св. Й.Б. – инкасатор –
сочат, че живущите в обекта изрично са отказали да осигурят достъп на
инкасатора до индивидуалния водомер на апартамента. В тази хипотеза,
съгласно чл. 23, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 от Общи условия на договорите за
5
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор -
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД (ОУ), отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. В случая
не се твърди реално отчитане на водомера в присъствие на представител на
потребителя, но не е налице и подпис от страна на свидетел, удостоверяващ
неосигурен достъп до имота. Нещо повече, когато по реда на чл. 24, ал. 4 от
ОУ е установен отказ на потребителя да осигури достъп, съгласно чл. 49 от
ОУ разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с за периода
до предишен реален отчет, но не повече от шест месеца. В случая е начислена
служебна консумация в размерите по чл. 25, ал. 8, т. 1 от ОУ, която се
прилага при липса на индивидуален водомер, каквато не се твърди от
страните по делото. Представеното уведомително писмо също не води до
извод за наличие на хипотезата липсващ, респ. неизправен водомер, защото в
него се съдържа изрично волеизявление на инкасатора „нямам достъп“ и е
изписано разпореждане „СК по ОУ за неосигуряване на достъп“, т.е. по реда
на чл. 49 от ОУ.
Неосигуряването на достъп за отчет би имало значение само в случай на
служебно начисляване на количества по реда на чл. 24, ал. 4 вр. чл. 49 от ОУ,
но такова твърдение от страна на ищеца не е въведено до приемане на
доклада по делото. Ищецът се позовава единствено на издадените от него
фактури, които не били заплатени в 30-двевен срок. същите били издадени за
доставени и ползвани в имота на ответницата ВиК услуги. След направените
в отговора на исковата молба оспорване на доставката на претендираните ВиК
услуги и възражение за неспазен от страна на ищеца ред за отчитане на
доставените количества вода, в първото по делото заседание процесуалният
представител на ищеца е заявил, че поддържа исковата молба така както е
предявена и проектът за доклад е приет за окончателен.
Изводът е, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване по установения процесуален ред не само размера, но и основанието
на исковата си претенция, поради което същата следва изцяло да се отхвърли.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението
6
на ВРС ще бъде потвърдено като съдът препраща и към мотивите на ВРС на
основание чл. 272 от ГПК.
По разноските:
При този изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от въззиваемата страна в
производството пред Варненски окръжен съд съдебно-деловодни разноски в
размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5995/30.12.2019 г., постановено по
гр.дело № 5398/2019 г. по описа на РС – Варна, поправено с решение №
2217/08.06.2020 г., постановено по същото дело.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” №
33, да заплати на С. П. П. , ЕГН **********, гр.Варна, ул. „Рали Мавридов“,
бл.17, ап.18, сумата от 300 лева, представляваща направени съдебно-
деловодни разноски в производството пред ВОС, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7