№ 13
гр. Ловеч, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200630 по описа за 2021 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №4312674 на ОД на МВР Ловеч на ЗДР. С. Г., ЕГН
********** от гр. С., е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
това, че на 06.12.2020 год. в 13.03 часа в обл. Ловеч на ПП І-4, км 38+600, землището на с.
Голец, при движение в посока гр. С., при максимално разрешена за извън населено място
скорост 90 км.ч., установено с АТС „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3 %, с
МПС Ауди А3 вид л.а. с рег. № СА **** ХТ е извършено нарушение за скорост, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Посочено е, че при разрешена
скорост от 90 км.ч. е установена скорост от 117 км.ч., като е налице превишаване на
разрешената скорост с 27 км.ч.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена от жалба от ЗДР. С.
Г., в която излага, че издадения ЕФ е незаконосъобразен, и като такъв моли да бъде отменен.
Излага, че в случая е допуснато нарушение, тъй като използваната АТС е мобилна, което
предполага наличието на контролен орган при установяване на нарушението, като в случая,
в разрез с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е бил издаден процесния ЕФ, а е следвало да
бъде съставен АУАН и издадено НП, поради което моли да се отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Същата е
депозирала по делото писмена молба, с която е направила искане делото да се разгледа в
нейно отсъствие и е изложила аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
1
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че
жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения
електронен фиш относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в законния срок, и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган – ОД МВР Ловеч, на чиято
територия е извършено нарушението в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Видно от събраните писмени доказателства преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е
одобрен тип средство за измерване, вписано в регистъра под №5126 със срок на валидност
до 07.09.2027 година и на 09.07.2020 година й е била извършена последваща техническа
проверка, което се доказва от приложения Протокол от проверка №28-С-ИСИС/09.07.2020 г.
на БИМ.
В приложената снимка №11743С0/0121539 се съдържа информация за това къде се е
намирала системата за видеоконтрол (географски координати), разстоянието, от което е
засечен автомобила, отчетената скорост, допустимата скорост, часът и датата на отчитане на
нарушението.
При издаване на ЕФ са отчетени и допустимите отклонения при измерване на
скоростта, като измерената скорост е била намалена с 3%, закръглена до цяло число в полза
на нарушителя.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г., видно от представения Протокол с рег. № 906р-6639 от 01.10.2020 г. по описа
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на
споменатото техническо средство на 06.12.2020 година, от който е видно къде е било
разположено техническото средство – на км.38+600 от път ПП І-4, землището на с. Голец,
както и че е контролирал МПС-та, движещи се в двете посоки.
От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189
2
ал.4 от ЗДвП реквизити. Същият е издаден от ОД на МВР Ловеч, което е изрично посочено в
титулната част, а от приложения към административнонаказателната преписка списък с
намерени фишове се установява, че същият е издаден на 29.12.2020 година, т.е. преди
изтичане на законоустановения срок.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложените към делото веществени доказателства
– разпечатка от видеоклип №11743С0/0135468 /л.13 от делото/ заснет от видеосистемата за
контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила
и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 121 км/час. След като бил
приспаднат толеранса от 3 % (допустимата техническа грешка при измерването),
наказуемата скорост е била определена на 117 км/час и въз основа на нея е било изчислено
превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 27 км/час. Следва да
се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за
контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана така, че
едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така че, ако
автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече,
че жалбоподателката не ангажира доказателства, които убедително да оборват данните от
вещественото доказателствено средство. На разпечатката от видеоклипа ясно е видно, че в
момента на заснемането и засичането на скоростта, е бил засечен именно автомобил с рег.№
СА 85 44 ХТ, като липсват събрани по делото доказателства, които да внасят съмнения чия
скорост системата е измерила. Съдът приема за доказано и обстоятелството, че участъка, в
който е заснет процесния л.а. е извън населено място, за което съгласно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП максимално допустимата скорост е 90 км.ч. От представеният по делото
снимков материал е налична информация за времето, когато е била направена представената
по делото 1 бр. снимка. Тези доказателства кореспондират и с данните от представения
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Изискването за съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата не е
самоцелно, тъй като протокола удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час е било
използвано мобилно АТСС, което е било разположено на конкретен участък от път отворен
за обществено ползване и са били проверявани МПС движещи се в конкретна посока.
Протоколът съдържа характеристиките на официален свидетелстващ документ и е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво
АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта (ако такова е въведено
със съответния пътен знак за контролирания участък), автомобилът на който е поставено
мобилното АТСС и други изисквания по наредбата, поради което направените в тази връзка
3
възражения се явяват неоснователни. Налице са безспорни доказателства по делото и че
автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е
било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български институт по метрология и от протокол от проверка
№ 30-С-ИСИС/09.07.2020 г. на ГД „МИУ” при БИМ, системата за контрол на скоростта е
имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също е била
преминала първоначална и последваща периодична проверка на годността, като е
отговаряла на изискванията на Закона за измерванията. С оглед на тези съображения съдът
намира, че категорично и безспорно се установява, че на 06.12.2020 г., в 13:03 часа в обл.
Ловеч на ПП І-4, при км 38+600, с посока на движение към гр. С., землището на с. Голец,
при максимално разрешена за извън населено място скорост от 90 км.ч., жалбоподателката е
извършила нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като същата е преминала през
този участък от пътя със скорост от 117 км/час.
От посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението – път ПП І-
4, при км 38+600 става ясно, че наказващият орган е приел, че е извършено в извън населено
място, поради което е приложил и санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, с
оглед стойностите на установеното превишение на скоростта.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателката, като в
случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е
регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.
В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по
Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е
разрешено използване на мобилни устройства за заснемване на нарушения, поради което
направените в тази насока възражения се явяват неоснователи.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по
делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС,
собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателката Г.. Наказанието е
наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателяката е счела, че не е
4
извършила нарушението е следвало след като и е бил връчен ЕФ да упражни правата си по
чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. В случая видно от събраните по делото доказателства жалбоподателката не е
оспорила тези обстоятелства и не е депозирала писмена декларация от която да се
установява, че не тя а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е
направила и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът
приема, че правилно е санкционирана З.Г. като собственик на процесния автомобил, с който
е извършено нарушението.
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването
на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и
вложени: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-
8712/07.12.2020 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно
наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания ЕФ.
Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е
представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други
обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения
електронен фиш. Към датата на извършване на нарушението – 06.12.2020 г. чл.7 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се
обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
5
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно
чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно
постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис,
а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна
степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че
тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При
издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е
точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната
квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 29.12.2020 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателката на
01.07.2021 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия.
/Жалбата срещу процесния ЕФ е депозирана в законоустановения от закона срок за
обжалван, поради което съдът намира, че не е нарушено по никакъв начин правото на
защита на жалбоподателката и е дадена възможност пълноценно да реализира правото си на
защита.
Съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
тъй като са налице безспорни доказателства, че нарушението е извършено в участък от пътя,
който е извън населено място за което максимално разрешената скорост е фиксирана в
закона и е 90 км.ч.
Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП размер, тъй
като превишението на скоростта е 27 км.ч.
Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира, че направените с жалбата възражения, касаещи допуснати
процесуални нарушения при издаване на ЕФ са неоснователни. В случая не е налице
6
нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от
установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и
реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Съдът не споделя изразеното в жалбата становище за недостатъци на
електронния фиш и приема, че същият отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на
ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ и не може да
се приеме, че сочените пороци са такива, след като закона не ги е въвел като задължителни
реквизити, поради което съдът не споделя изложените възражения в жалбата. Видно от ЕФ,
същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде
с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е
обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателката, съществено е кога е издаден. В ЕФ
е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на
твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение
на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената
скорост.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са
ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №4312674 издаден от ОД на МВР Ловеч, с
който на ЗДР. С. Г., ЕГН ********** от гр. С., е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр.
с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
7
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8