П Р
О Т О К О Л № 115
гр.
Пловдив, 05 март 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на
пети март две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: ВЕРА ИВАНОВА
Членове: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на секретаря Стефка Тошева и
прокурора Андрея Атаонасов, сложи за разглеждане докладваното от съдия Антонова ВЧНД № 92 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:47 часа се
явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) В.П.П. се явява лично и с адв.
Д.И., упълномощен на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът
намира, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото - Настоящото производство
е образувано по частна жалба на адв. Д.И., в качеството му на защитник на В.П.П., против протоколно определение № 247/24.02.2020 г., постановено по ЧНД № 353/2020 г.
по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на
В.П.П. - обвиняем по досъдебно производство № 326/2018 г. по описа на
Отдел „И.п.“ при ОДМВР – Пловдив, за изменение на взетата спрямо него мярка
за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. И.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият В.П.П.: Също не възразявам този
състав да гледа делото за мярката ми, както и нямам искания.
Поддържам жалбата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се
даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. И.: Само с няколко изречения ще
се спра на атакуваното първоинстанционно определение, с което ни се отказа
изменението на мярката за неотклонение на подзащитния ми. То страда от
определени пороци, доколкото в него няма мотиви, изложени по отношение на това
защо ни се отказва изменението на мярката за неотклонение.
В крайна сметка от тези 5 изречения мотиви, първоинстанционният съд приема,
че се касае за престъпления, които подзащитният ми е извършил. Нещо, с което не
мога да се съглася е това, че са събрани доказателства и по отношение и на
двете обвинения, които на основание чл. 63 от НПК могат да наведат на едно
обосновано предположение за извършване на деянието, и то касателно обвинението
по чл. 253 от НК. Така че в тази си част аз считам, че по делото не са събрани
доказателства в тази насока и така обобщавайки, че се налице данни за
извършване и на двете деяния за мен е недостатък в самото определение.
На следващо място, отказът да бъде изменена мярката за неотклонение е на
базата на това, че първоинстанционният съд приема, че е налице висока степен на
обществена опасност от страна на подзащитния ми. В тази насока съдът е посочил
3 аргумента – дългия период на инкриминираната дейност, големият брой
пострадали лица. Друг е въпросът колко от тях се явяват пострадали и изобщо
може ли да се говори за пострадали лица, и на трето място значителния размер на
нанесените щети. Прави впечатление, че в постановлението за привличане на обвиняем
са посочени едни суми, за които към настоящия момент – вече 8 месеца без 8 дни,
няма доказателства за размера на сумите, които са давани и впоследствие едва ли
не са били изпрани. Съпоставяйки всичките разпити на свидетелите в тези 17 тома
се установява, че размерът на вредите е далеч много по-нисък от това, което е
посочено от обвинението.
Затова аз считам, че това не може да бъде аргумент и следваше съдът да се съобрази
с това при постановяване на мотивите си.
По отношение високата степен на обществена опасност на дееца съдът определено
е посочил чистото съдебно минало, липсата на висящи наказателни производства,
постоянния адрес, на който живее подзащитния ми. Не е посочил малолетното дете
и семейството, за което така или иначе той е полагал грижи, но независимо от
това аз считам, че дори и само това, което е посочил в определението си не може
и не следва да бъде прието като даденост за охарактеризиране на обвиняемия П. и
за това, че той е лице с висока степен на обществена опасност.
Аз няма да ви губя повече времето, поддържаме си изцяло жалбата. Подробни
аргументи сме изложили в нея и моля да отмените първоинстанционния съдебен акт
и измените мярката за изменение на П. от „Задържане под стража“ в по-лека.
Съдът
даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият В.П.П.: Напълно
съм съгласен с това, което каза адвокатът ми. Няма какво да добавя към
изчерпателно изложените от него мотиви в жалбата и днес.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение жалбата против
определението на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение
искането на В.П. за изменение на мярката му за неотклонение.
Действително, изправени сме пред едно изключително кратко определение, но мотивите
му са маркирани всички важни обстоятелства.
Посочени са от съда дългия период инкриминирана дейност, големият брой
пострадали лица (дали са пострадали, ще каже съдът), големият брой свидетели и
значителния размер на нанесените щети.
Считаме, че е налице и не е отпаднала опасността да се извърши друго
престъпление обвиняемият във връзка със зависимостта на немалко на брой
свидетели от него, предвид паричните им задължения към него, предвид последните
разпити на 16 свидетеля, приложени в последния том на ДП.
Относно срока на задържане – действително той изтича след една седмица, но
към настоящия момент не го обсъждам, защото ако той е изтекъл, налице е
задължение на прокурора, а и негова отговорност да промени мярката за неотклонение
в този момент.
Съдът даде последна дума на
обвиняемия.
Обвиняемият В.П.П.: Това,
което искам е да бъде променена мярката ми за неотклонение в по-лека от тази,
която ми е определена в момента.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено
следното:
Производство е по реда на чл. 65, ал. 8 - 9 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпилата въззивна жалба на адв. И. срещу
определение на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, с което е било
оставено без уважение искането на обвиняемия В.П. за изменение на взетата
спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека такава.
В жалбата на адв. И. – защитник на обвиняемия се релевират доводи за
отпадане на необходимостта от изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение с
напредване на разследването. Подробно се сочат и стандарти, установени в
практиката на ЕСПЧ, от които се прави извод за хипотетичност на опасността от
укриване и извършване на престъпление.
В съдебно заседание пред настоящия съд доводите в жалбата се поддържат от
защитника и обвиняемия.
В последната си дума последният моли за по-лека мярка за неотклонение,
различна от задържане под стража.
Представителят на държаното обвинение пледира за потвърждаване на
определението на първия съд, като намира атакуваното определение за правилно и
законосъобразно, съобразено с всички данни по делото.
След като прецени доводите на страните и след проверка на
атакуваното определение на ПОС, настоящият съд намира, че жалбата е основателна,
по следните съображения:
Напълно споделяеми са доводите на първия съд, че и
към настоящия момент на разследването е налице обосновано предположение за
авторството на вменените престъпления, като в хода на развилото се досъдебно
производство, същото е укрепнало и се е надградило. Коректно е било отбелязано,
че обв. В.П. е бил привлечен в това процесуално качество за престъпление по чл.
252, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, осъществявано в продължителен
времеви период, като без съответно разрешение съгласно чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал.
5, т. 1 и чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ДВ бр.
59/21.07.2006 г. ведно с изменения и допълнения/ са били осъществявани по
занятие банкови сделки. Спрямо него е налице и обвинение по чл. 253, ал. 4 вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Както правилно е посочил и първият съд,
събраните доказателства, в значителен обем, сочат на продължителна и сложна
престъпна дейност, като предстои извършването и на други процесуално-следствени
действия и преценка на събраните доказателства. Наред с това, в случая
предвидените от законодателя по-тежко наказуеми квалифицирани престъпни състави
с висок минимум и максимум на кумулативно предвиденото наказание лишаване от
свобода, разкриват и висока степен на обществена опасност и морална укоримост
на процесните деяния като престъпно поведение.
Следва да се съобрази, обаче, че обвиняемият В.П.П. е привлечен в това
процесуално качество на 10.07.2019 г. за посочените две престъпления с правна
квалификация по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 253,
ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е
бил задържан във връзка с тях, считано от 12.07.2019 г. с определение на
ОС-Пловдив по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК. В този смисъл изтичането на срока на
максимално допустимата продължителност
на мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство е
непосредствено предстоящо и на обвиняемия следва да се определи подходяща мярка
за неотклонение, съобразена с това обстоятелство. Мярката за неотклонение
домашният арест също се влияе от коментирания срок, тъй като е свързана с
лишаване от свобода на придвижване. Наред с това, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 65, ал. 10 НПК, като бъде определена подходяща мярка, съответна
на това, че производството по чл. 65 НПК се провежда малко преди изтичането на максимално допустимия
срок за задържането под стража на обвиняемия и не са отпаднали опасностите по
чл. 63, ал. 1 от НК, коментирани от първия съд. Ето защо, въззивният съд
намира, че следва да измени задържането под стража на обвиняемия в парична
гаранция в размер на 20 000 лева, като се съобразят данните по делото и
възможността да се организира своевременното внасяне на определената
мярка.
Предвид изложеното, Пловдивският
апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 247 от 24.02.2020 г. по ЧНД № 353/2020 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия В.П.П. за изменение на взетата спрямо него мярка
за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ взетата спрямо В.П.П. - обвиняем по досъдебно производство № 326/2018 г. по описа на
Отдел „И.п.“ при ОДМВР – Пловдив мярка за неотклонение от „Задържане под
стража“ в „Парична гаранция“ от
20 000 лв.
На основание чл. 65, ал. 10 от НПК задържаният под
стража обвиняем се освобождава след внасянето й или при възникване на друго
законово основание за това.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:02 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: