О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен
съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно
гражданско дело № 675 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, изр.
2-ро от ГПК.
Образувано е по частна
жалба с вх. № 8184/30.01.2020 г., депозирана от М.В.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Определение № 805 от 15.01.2020 г., постановено по
гр. дело № 17563 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 49-ти съдебен състав, с което,
на основание чл. 130 от ГПК, поради недопустимост на предявения иск по чл. 439
от ГПК, производството е прекратено и е върната исковата молба с вх. №
78650/28.10.2019 г. депозирана от частния жалбоподател против М.С.П.,***, с която ищецът
иска да бъде прието за установено със сила на пресъдено
нещо по отношение на ответниците, че не дължи
принудително изпълнение на паричното вземане в размер на 1720.60 лева,
представляващо съдебно-деловодни разноски сторени в хода на гр. дело №
15910/2017 г. по описа на РС-Варна и в. гр. д. № 1699/2018 г. по описа на
ОС-Варна, за което е образувано изп. дело № 1064 по
описа за 2019 г. на СИС при РС-Варна, поради неправомерно издаден изпълнителен
лист № 9004/16.11.2018 г. по гр. дело № 15910/2017 г. на РС-Варна, доколкото въззивното съдебно решение не е влязло в сила.
В жалбата са наведени
доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, поради нарушаването на
материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите за установени фактически
положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен
материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт, с
който обжалваното определение се отмени и делото се върне на РС-Варна за
произнасяне от друг съдебен състав по така предявения иск.
Частната жалба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно и приложимия закон, приема за установени следните фактически и
правни положения:
От приложеното гр. д. № 17563 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 49-ти
съдебен състав се установява, че производството е образувано по подадена от М.И.
против М.П.,*** искова молба с правно основание чл. 439 от ГПК. С три
последователни разпореждания, а именно № 48209 от 30.10.2018 г.; № 50087 от
12.11.2019 г. и № 57129 от 23.12.2019 г. сезираният съд е оставил без движение
производството с идентични указания за отстраняване на допуснатите в исковата
молба нередовности. На ищеца му е указано да уточни
фактите, от които произтича правният му интерес да води дело едновременно срещу
физическото лице и двете съдилища – ОС-Варна и РС-Варна, както и фактите, на
които се основава отрицателният му установителен иск,
т.е. тези, които са настъпили в обективната действителност след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
– съдебното решение, материализиращо изпълняемото
право.
С
уточняваща молба вх. № 82617 от 08.11.2019 г. ищецът-частен жалбоподател в
изпълнение на дадените му указания е уточнил, че правният интерес да води дело
срещи ОС-Варна произтича от обстоятелството, че същият като въззивна
инстанция е постановил незаконосъобразен съдебен акт, с който потвърдил първоинстанционното решение; срещу РС-Варна – от
обстоятелството, че същият въз основа на този незаконосъобразен акт на ОС-Варна
е издал изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело, а срещу М.П. – от обстоятелството, че последният
черпи права от този изпълнителен лист като титуляр на облигационно право на
парично вземане спрямо него. Допълва още, че отговорността на тримата ответници е солидарна и че оспорва вземането
материализирано в посочения изпълнителен титул, представляващо
съдебно-деловодни разноски сторени пред РС-Варна и ОС-Варна във връзка с
предявения от М.П. срещу него иск по чл. 439 от ГПК, които са в общ размер на
1720.60 лева и са присъдени в полза на П.. Уточнява още, че фактите настъпили
след приключване на съдебното дирене по в. гр. д. № 1699/2018 г. по описа на
ОС-Варна, по което е издадено изпълнителното основание са 1.) пропускане на
срока за касационно обжалване на въззивното решение
поради незаконосъобразното неуказване от въззивния
съд за тази призната и гарантирана от закона възможност, доколкото цената на
иска по гражданското дело е над 5000.00 лева; 2.) издаването на изпълнителния
лист, както и 3.) образуването на индивидуалното производство по принудително
изпълнение по описа на СИС при РС-Варна. С допълнителни молби с вх. № 95588 от
20.12.2019 г. и вх. № 2808 от 14.01.2020 г. в резултат на последващи
указанията на съда, навежда нови уточнения, идентични с горепосочените.
Предявен по делото е иск с правно
основание чл. 439 от ГПК с предмет оспорване на изпълнението на паричното
задължение в общ размер на 1720.60 лева, представляващо съдебно-деловодни
разноски сторени пред двете съдебни инстанции, обективирано
в издаден изпълнителен лист в полза на М.П..
Допустимостта на иска по чл. 439 от ГПК в този случай е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на
твърдения за съществуването на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния
случай такива твърдения са наведени от ищеца в уточняващите молби, като
преценката за тяхната правнорелевантност по смисъла
на законовия текст и това дали същите могат да бъдат подведени под хипотезата
на процесната правната норма, обективирана
в цитираната разпоредба, следва да се извърши от съда с окончателния акт по
съществото на спора, което би обусловило основателността или неоснователността
на предявения иск, а не неговата допустимост.
Наред с изложеното обаче ищецът има
правен интерес от водене на дело по специалния отрицателен установителен
иск по чл. 439 от ГПК, единствено против М.П., доколкото изпълнителният лист е
издаден в негова полза и само той е титуляр на субективното материално притезателно право на парично вземане. Отговорността на
ОС-Варна и РС-Варна за техните незаконосъобразни действия или бездействия
следва да се реализира по друг законов ред и те не са пасивно материалноправно легитимирани по този иск и производството досежно тях е правилно прекратено поради липса на правен
интерес.
За пълнота следва да се посочи, че обективираното в частната жалба искане за връщане на делото
на РС-Вана за ново разглеждане от друг съдебен състав е неоснователно, тъй като
при отмяна на определение за прекратяване на делото след връщането му то
продължава под същия номер и се докладва на същия съдия докладчик – арг. от чл. 76, ал. 7 от Правилника за администрацията в
съдилищата.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на настоящия съдебен състав с тези на РС-Варна, обжалваният съдебен
акт следва да бъде частично отменен.
Водим от изложените
мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 805 от 15.01.2020 г., постановено по гр. дело № 17563 по описа за 2019 г. на
РС-Варна, 49-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, в която на основание чл. 130
от ГПК, поради недопустимост на предявения иск по чл. 439 от ГПК,
производството по гр. дело № 17563 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 49-ти
съдебен състав е прекратено и е върната исковата молба с вх. № 78650/28.10.2019
г. депозирана от М.В.И., ЕГН ********** против М.С.П., ЕГН
**********, с която ищецът иска да бъде прието за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че не дължи
принудително изпълнение на паричното вземане в общ размер на 1720.60 лева,
представляващо съдебно-деловодни разноски сторени в хода на гр. дело №
15910/2017 г. по описа на РС-Варна и в. гр. д. № 1699/2018 г. по описа на ОС-Варна,
за което е образувано изп. дело № 1064 по описа за
2019 г. на СИС при РС-Варна, поради неправомерно издаден изпълнителен лист №
9004/16.11.2018 г. по гр. дело № 15910/2017 г. на РС-Варна, доколкото въззивното съдебно решение не е влязло в сила, като
ВРЪЩА
делото на РС-Варна за продължаване на процесуалните действия в производството по
гр. дело № 17563 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 49-ти съдебен състав, съобразно
мотивната част на определението.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 805 от 15.01.2020 г., постановено по гр. дело № 17563 по описа за
2019 г. на РС-Варна, 49-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, в която на
основание чл. 130 от ГПК, поради недопустимост на предявения иск по чл. 439 от ГПК, производството по гр. дело № 17563 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 49-ти
съдебен състав е прекратено и е върната исковата молба с вх. № 78650/28.10.2019
г. депозирана от М.В.И., ЕГН ********** ***, с която ищецът иска
да бъде прието за установено със сила на пресъдено
нещо по отношение на ответниците, че не дължи
принудително изпълнение на паричното вземане в общ размер на 1720.60 лева,
представляващо съдебно-деловодни разноски сторени в хода на гр. дело №
15910/2017 г. по описа на РС-Варна и в. гр. д. № 1699/2018 г. по описа на
ОС-Варна, за което е образувано изп. дело № 1064 по
описа за 2019 г. на СИС при РС-Варна, поради неправомерно издаден изпълнителен
лист № 9004/16.11.2018 г. по гр. дело № 15910/2017 г. на РС-Варна, доколкото въззивното съдебно решение не е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в потвърдителната
си част, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, в едномесечен срок от
съобщението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условие че са налице
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
в останалата си част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.