Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка И. гр. д. № 4094 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 541542/21.11.2018 г., постановено по гр.
д. № 31754/2017 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, Т.Х.И. и И.Н.И. са осъдени
да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 626, 27 лв., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.149 ЗЕ, представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот в гр. София, ж. к. „******за периода 01.05.2013 г. -
30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2017 г. до
окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 895, 04 лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски по делото. Искът за заплащане
на сумата над уважения размер до пълния предявен размер е отхвърлен, както и
иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за сумата от 275, 10 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 09.08.2013
г. - 18.04.2017 г. Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на ищеца „Б.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
В раздел VII от Общите му условия „Заплащане на топлинна енергия“, чл.32, ал.1 е
регламентиран реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни
да плащат месечните дължими суми за топлинна енергия: 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това срокът за заплащане
на задължението на ответниците за заплащане на дължимите суми е най-късно до
края на текущия месец, който следва месеца на доставката на топлинна енергия. С
изтичане на този срок ответниците са изпаднали в забава и дължат заплащането на
обезщетение за това. За топлоснабдения имот са
издавани фактури и изравнителни сметки съгласно действащото законодателство и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към
първата дължима сума за процесния период. Ако
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Ответниците не са оспорили задълженията си. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск, както и да му присъди
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата
Т.Х.И., чрез адв. Р.К., назначена по реда на чл.47,
ал.6 ГПК, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната
част е правилно и законосъобразно. По делото не са представени никакви
доказателства относно датата на публикуване на дължимата сума в сайта на ищеца,
поради което същият не е установил момента на поставянето в забава на
ответницата. По делото не се спори относно наличието на облигационно
правоотношение между страните. Моли съда да потвърди решението, постановено
спрямо нея, в обжалваната част.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответника И.Н.И..
Третото лице – помагач на ищеца -
„Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците
са собственици на топлоснбаден имот: апартамент № 41,
находящ се в гр. София, ж. к. „******************** и в това си качество са
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, г.42 от ДР на ЗЕ. Дяловото разпределение в имота се
извършва от „Б.Б.“ ООД (понастоящем с фирма „Б.“
ООД). Ответниците не са погасили задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. -
30.04.2016 г. Отговорността на ответниците разделна, като всеки отговаря по
1/2. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят
сумата от по 999, 33 лв., от която: 861, 78 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за горепосочения период и по 137, 55
лв. - лихва за забава за периода 09.08.2013 г. - 18.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на делото до
изплащане на вземанията, както и да му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
от ответницата Т.Х.И., депозиран чрез адв. Р.К., назначена
по реда на чл.47, ал.6 ГПК, оспорва предявения иск по основание и размер.
Счита, че исковата претенция не е подкрепена с доказателства. Оспорва
извършеното от топлинния счетоводител дялово разпределение на топлинната
енергия. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения спрямо
нея иск.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника И.Н.И. чрез процесуалния му представител
адв. Р.Г., назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Съгласно писмо от СО до ищеца с договор да покупко - продажба от 28.07.1988 г., издаден въз основа на
заповед № ДИ-03-092/88 г. от 20.06.1988 г., апартамент № 41, находящ се в ж. к.
„******е продаден на И.Н.И. и Т.Х.И.. Не е установено жилището да е общинска собственост.
Видно от представения протокол от проведеното Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
„******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.
България“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 03.09.2002 г. е сключен договор между „Б.Б.“ ООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к.
„******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45
дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № ТС 2105/26.09.2002
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.Б.“
ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От
заключението на вещото лице инж. Х.Д.Б.по изслушаната съдебно - техническата
експертиза се установява, че за исковия период е осигурен достъп до имота за
отчет на уредите за дялово разпределение. Вещото лице приема, че фирмата за
дялово разпределение извършила дяловото разпределение за процесния
имот през разглеждания период в съответствие с действащата нормативна уредба. За
периода 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г. общата сума за прогнозно начислена
топлинна енергия по фактури с ДДС възлиза на 1 478, 49 лв. Стойността на
топлинната енергия за исковия период с отчитане на изравнителните сметки
възлиза на 1 626, 27 лв. В тази сума не са включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди, както и стойности по фактури за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът е
спазил нормативната уредба в областта на енергетиката при начисляване на сумите
по съобщения към фактури. Вещото лице не е установило добавяне на топлинна
енергия към изчислената такава за от страна на фирмата за дялово разпределение
и за трите отчетни периода. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и тези
технологични разходи са били за сметка на ищеца съгласно действащата нормативна
уредба. Вещото лице е установило, че за исковия период топломерът, монтиран в
абонатната станция, е преминал метрологични проверки на следните дати:
10.11.2011; 18.10.2013 г. и 01.07.2015 г., като са посочени оправомощените
лица, които са извършили тези проверки.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно,
като същото е процесуално допустимо.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ
преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти)
на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази
нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008 г., и Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и 2014 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че същият ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия.
Във въззивното производство не са заявени оплаквания относно
извода на решаващия съд, че ответниците са страна по облигационно
правоотношение с ищеца с предмет: доставка на топлинна енергия за битови нужди
през исковия период, както и че отговарят разделно при равни дялове. Ето защо и
с оглед изискването на чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Б.Б.“
ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане
на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина
енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
В производството пред СРС е допуснато изслушването
на съдебно -техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените
по делото и допълнително изискани документи,
въз основа на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в съответствие
с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е
извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба. От
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза се
установи, че стойността на реално потребената топлинна енергия за периода м.05.2013
г. – м.04.2016 г. възлиза на сумата от 1 626, 27 лв. Съдът изцяло
възприема изводите на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно – техническа
експертиза, тъй като същото е компетентно и обстойно обосновано, като вещото
лице е определило размера на реално потребената
топлинна енергия, съобразно изискването на чл.156 ЗЕ.
Задължението
на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят релевира довод,че в общите му условия е уговорен срок за
заплащане на месечните суми, поради което ответниците са поставени в забава и
дължат заплащането на мораторна лихва.
В
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008 г., в сила от 14.01.2008
г., е предвидено, че потребителят - купувач е длъжен да заплати цената на
месечно доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. С оглед на това длъжникът изпада в забава след
изтичането на този срок, без да е необходимо отправянето на покана или
осъществяването на друг факт. Същевременно
съгласно чл.33, ал.1 от общите условия на ищеца, които са одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на купувача. При това
положение за периода м.05.2013 г. –
м.02.2014 г. са действали общите условия на ищеца от 2008 г., а за периода
м.03.2014 г. – м.04.2016 г. са действали общите условия от 2014 г., като в тях
режимът на забавата е уговорен по различен начин.
За
периода м.05.2013 г. – м.02.2014 г. потребената
топлинна енергия от ответниците съгласно таблица № 2 на вещото лице от
експертното заключение по изслушаната съдебно техническа експертиза, възлиза на
411, 94 лв. С оглед приложимите за този период общи условия, длъжникът е
поставен в забава на 01.07.2013 г. Същевременно ищецът претендира лихва за
забава от по – късен момент: 09.08.2013 г. С оглед установения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес и изискванията
на чл.6, ал.2 ГПК, лихвата за забава следва да се определи за претендирания от ищеца по – кратък период: 09.08.2013 г. –
18.04.2017 г. Същият възлиза на 154, 60 лв. Това обуславя основателност на
предявения иск в посочения размер и период.
Съдът
счита, за обосновани изводите на решаващия съд, че на основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствената тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на
изискуемостта на задължението за главница - моментът, в който са публикувани
месечните дължими суми на интернет страницата му, в каквато насока е и
съставения по реда на чл.146 ГПК доклад по делото. В хода на производството
доказателства в тази насока не са ангажирани, нито са заявени признания от
страна на ответниците. Ето защо за задълженията на ответниците за периода
м.03.2014 г. –м.04.2016 г. искът за заплащане на мораторна
лихва се явява неоснователен.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 154, 60 лв. – лихва за забава за периода
09.08.2013 г. – 18.04.2017 г., дължима поравно от ответниците, като искът
следва да се уважи в посочения размер и период върху стойността на доставената
топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.02.2014 г., като решението в
останалата обжалвана част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да
се присъдят сторените във въззивното производство
разноски по съразмерност. Техният размер възлиза на 10, 36 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване, както и 41, 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство на страната в настоящото производство.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
541542/21.11.2018 г., постановено по гр. д. № 31754/2017 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявенияj иск от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, срещу Т.Х.И., ЕГН **********
и И.Н.И., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. София, ж. к. „******, ет.7,
ап.41, с правно основание чл.86, ал.1 ГПК, за сумата от 154, 60 (сто петдесет и четири лева и шестдесет стотинки) лв.,
представляваща лихва за забава върху стойността на доставената топлинна енергия
за периода м.05.2013 г. – м.02.2014 г. за апартамент № 41, находящ
се в гр. София, ж. к. „******, вх.А, аб. № 200373, за
периода 09.08.2013 г. – 18.04.2017 г., дължими по равно, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.Х.И., ЕГН
********** и И.Н.И., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. София, ж. к. „******,
ет.7, ап.41, да заплатят на„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, поравно сумата от 154, 60 (сто петдесет и четири лева и шестдесет
стотинки) лв., представляваща лихва за забава върху стойността на доставената
топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.02.2014 г. за апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж. к. „******, вх.А, аб. № 200373, за периода 09.08.2013 г. – 18.04.2017 г.,
както и да заплатят поравно сумата
от 10, 36 (десет лева и тридесет и шест стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК – заплатена държавна такса за въззивно
обжалване, както и поравно сумата от 41, 50 (четиридесет и един
лева и петдесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.8 вр.
с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
541542/21.11.2018 г., постановено по гр. д. № 31754/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 153 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***,
срещу Т.Х.И., ЕГН ********** и И.Н.И., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.
София, ж. к. „******, ет.7, ап.41, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ – за заплащане на сумата над 1 626, 27 (хиляда шестстотин
двадесет и шест лева и двадесет и седем стотинки) лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ж. к. „******, вх.А, ап.41, до
пълния предявен размер, както и е отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 ГПК, за сумата над 154, 60 (сто петдесет и четири лева и шестдесет
стотинки) лв. до пълния предявен размер от
275, 10 (двеста седемдесет и пет лева и десет стотинки) лв., представляваща
лихва за забава за периода 09.08.2013 г. – 18.04.2017 г., дължими по равно.
Решението в частта, с която са уважени предявените
искове, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на ищеца „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул. „*****.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.