Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ……………..2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10436 по описа за 2015 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от С.Ц.Д. против “З.А.Д.А.“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.
Ищецът твърди, че на 15.03.2014 г., около 08.40 часа, пострадал при управление на мотоциклет марка „Хонда“ с ДК № *******при
пътно - транспортно произшествие, настъпило в гр. Червен бряг, на кръстовището между
ул. „*******“ и ул. „К. и Методий“, по вина на водача И.Ц.В., който управлявал лек
автомобил марка „Пежо“, модел „106“ с ДК № *******ВК. В резултат на
пътно-транспортното произшествие му била причинена телесна повреда - фрактура на дясна раменна кост в областта на
шийката в горната й част към раменната става. Ищецът претърпял неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от нанесената телесна повреда.
Отговорността на виновния водач била застрахована от ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, поради което ищецът предявил застрахователна
претенция срещу ответника, по която
застрахователят му изплатил обезщетение в размер на 8000лв. Ищецът твърди, че
размерът на претърпените неимуществени вреди възлизал на 34 000лв., поради
което изплатеното обезщетение не било досатъчно да обезщети претърпените от
него вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати остатъка от дължимото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2014г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва ищецът да
е претърпял описаните в ИМ неимуществени вреди; оспорва размера на иска; прави
възражение за съприничяване на вредите от ищеца, който се движел със скорост,
несъобразена с пътните условия, предприел изпреварване/заобикаляне в район на
кръстовище, при наличие на навлязъл в кръстовището автомобил, без да намали
скоростта на движение. Твърди, че заплатил застрахователно обезщетение в размер
на 8 000лв., с което напълно обезщетил ищеца. Наред с това поддържа
възражението, че сумата от 8000лв. била платена от него без основание. В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че двете
възражения относно заплатената сума от 8000лв., не били взаимноизключващи се,
тъй като поддържал второто възражение, при условията на евентуалност, в случай,
че съдът приемел, че на ищеца се дължи обезщетение в по-висок размер от
платеното обезщетение от 8000лв., да разгледа възражение, че сумата от 8000лв.
е платена без основание. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявеният иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/:
Тежестта на доказване на всички юридически факти от състава на чл.226, ал.1
от КЗ /отм./ е върху ищеца, което означава, че следва да ангажира доказателства
за следните обстоятелства: 1/за
наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика
на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата и ответното
дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че отговорността на водача на лекия автомобил марка
„Пежо“, модел „106“ с ДК № *******ВК, е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на пътно-транспортното произшествие от
ответното дружество, което се потвърждава и от представената по делото
разпечатка за публикувана на електронния сайт на Гаранционния фонд информация
за сключени договори за застраховка „Гражданска отговорност” за процесния
автомобил.
По делото е представена застрахователна претенция от 21.11.2014г., подадена
от С.Д., до ответното дружество, с която е поискал да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесното
пътно-транспортно произшествие в размер на 25 000лв. С писмо изх. №
Л-12870/09.12.2014г. застрахователното дружество го е уведомило, че е
определило обезщетение от 8 000 лв.
Страните не спорят, че ответникът е заплатил на ищеца, преди датата на
подаване на ИМ, обезщетение в размер на 8000лв. за претърпените от
пътно-транспортното произшествие неимуществени вреди.
С оглед на извършеното плащане, съдът приема, че ответникът извънсъдебно е
признал фактите от състава на чл.226, ал.1 КЗ/отм./ до размера на платеното
обезщетение.
Спорни въпроси по делото са: какъв е обемът на претърпените телесни повреди
и неимуществени вреди от ищеца, допринесъл ли е пострадалият за настъпване на
вредоносния резултат, какъв е размерът на дължимото обезщетение.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм
на развитие на произшествието: В района на X-образно кръстовище, регулирано с
вертикална сигнализация, водачите на двете пътни превозни средства са навлезли
в кръстовището. Лекият автомобил се е движел по път без предимство,
сигнализиран с поставен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Водачът на
мотоциклета се е движел по път с предимство, навлязъл е в кръстовището по ул. „*******“.
При навлизането му в кръстовището, траекторията на движение на двете пътни превозни средства се
е пресякла. Ударът между тях е настъпил в кръстовището.
Мотоциклетът се е ударил челно в левия заден калник на лекия автомобил. При този удар автомобилът е отхвърлен напред,
завъртял се е в посока, обратна на часовниковата стрелка на 75°, и се е установил
на пътното платно. Мотоциклетът след удара се е плъзнал с предната част по
автомобила, завъртялл се е обратно на часовниковата стрелка на 180 °, продължил
е движението си напред и се е преобърнал. При преобръщането е изпаднал водачът
заедно със седалката на мотоциклета. Според вещото лице, скоростта на движение
на лекия автомобил преди удара е била 20 км/ч, а на мотоциклета – 34 км/ч. Опасната
зона за спиране на мотоциклета при такава скорост на движение е била 17,52
метра. При потеглянето на л.а. „Пежо 106“ от стоп линията и навлизането му на
пътното платно отдясно наляво, мотоциклетът е отстоял на 28,79 метра от
местоудара. Използвайки тези изчисления, експертът е установил, че ударът е бил
предотвратим за водача на мотоциклета при скорост от 34 км/ч, с която се е
движел, само ако двамата водачи са
разполагали с такава видимост, че да могат своевременно да се възприемат.
Тяхната видимост, обаче, е била ограничена, както от паркирания попътно на
около 5 метра преди кръстовището, отдясно на пътното платно, микробус с дължина
6 метра, така и от дърветата на тротоара. При това положение ударът се е оказал
непредотвратим за водача на мотоциклета, тъй като водачът на лекия автомобил не
е имал видимост към мотоциклетиста и е навлязъл в неговото платно за движение, без да спре или да намали скоростта си.
Водачите са имали видимост един към друг едва, когато мотоциклетистът е излязъл
пред паркирания микробус. В случай, че мотоциклетистът се е движел със скорост
до 17 км/ч, тогава ударът би бил предотвратим. Според вещото лице, причина за
настъпване на пътно-транспортното произшествие е както поведението на водача на
автомобила, който е навлязъл в кръстовището, без да има предимство, при
ограничена видимост, така и поведението на мотоциклетиста, който се е движел с несъобразена скорост от 34 км/ч, при
ограничена видимост преди кръстовището в дясно. В случай, че водачът на
мотоциклета се бе движил със скорост от 17 км/час, ударът би бил предотвратим
за него.
В своите показания св. В. - водач на лекия автомобил, заявява, че на
процесната дата, приближавайки кръстовището, видял пред себе си знак „Стоп“,
магазин за хранителни стоки и голямо дърво. Спрял, огледал се и пропуснал
отдясно намиращия се автомобил. Отляво имал „почти нулева видимост”, „придърпал
колата” напред, не видял друго МПС и отново потеглил. В този момент видял
моториста и направил опит да изтегли колата си по най-бързия начин, но не успял.
Не си спомня с каква скорост е навлязъл в кръстовището, но ударът по автомобила
му бил в задната лява част, а за мотоциклета ударът бил отпред.
С оглед заключението на автотехническата експертиза и показанията на
свидетеля В., съдът приема, че пътно – транспортното произшествие е настъпило в
резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил
„Пежо 106“, който при ограничена видимост в кръстовище е отнел предимството на
водача на мотоциклет „Хонда“, с което е нарушил чл. 50, ал.1 от ЗДвП, съгласно
който на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран, като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, както
и чл.102 от ППЗДвП, който задължава водачите при приближаване към кръстовище да
проявят необходимата предпазливост, за да могат да намалят скоростта или да
спрат, за да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство при
преминаване. Водачът на автомобила не е
изпълнил задължението си да съобрази скоростта си на движение с
обстоятелството, че не е имал видимост към кръстовището, през което е искал да
премине. Св.В. заяви в показанията си, че е имал „почти нулева видимост” и въпреки
това е навлязъл в кръстовището. Според вещото лице от автотехническата
експертиза, водачът на автомобила е навлязъл в кръстовището, без да спре пред
знак Б2 и без да намали скоростта си, с което е нарушил чл.45, ал.2 от ППЗДвП.
Нарушен е и чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, която
съдът приема, се установява, че след пътното произшествие на 15.03.2014г. ищецът
е хоспитализиран в Клиника по ортопедия
на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен. След извършване на необходимите
изследвания и прегледи е открито счупване на дясна раменна кост в горната й
част. Извършено е оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза - плака и винтове.
Няколко месеца по-късно, на 23.06.2015 г., пострадалият отново е постъпил в същото
лечебно заведение с оплакване за болки в дясна раменна става, поради което е предприето
отстраняване на остеосинтетичния материал. По време на операцията, при
премахване на плаката, е установено незарастване на фрактурата, което е
наложило отново да бъде поставена остеосинтеза на счупването. Според вещото
лице, по време на травмата и първите 20 дни от започване на лечението, болките,
търпени от ищеца, са били с интензивен характер, след което постепенно са
затихнали към края на възстановителния период. Полученото от ищеца увреждане е
в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.
В съдебно заседание от 22.11.2017г. вещото лице заявява, че след изготвяне на
експертизата е извършил преглед на ищеца, при който е установил, че след
лечението е ограничен обемът на движение
на дясна раменна става, поради което пострадалият можел да повдигне ръката си
само до 90 градуса. Останал е белег по външната страна на дясна раменна става и
мишница с дължина 30 см. на нивото на кожата, без патологични промени по него.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят Ц. Ц. – негов син, който заявява в
своите показания, че непосредствено след пътно-транспортното произшествие
посетил баща си в болницата. Разговарял с лекуващия лекар, който го информирал,
че ищецът е със счупена кост на дясното рамо. Заедно с близките си изчакал до
приключването на операцията, която продължила между 3-5 часа. Баща му останал
10 дни в болницата. След изписването продължил лечението си в къщи. Изпитвал
затруднения в ежедневието си, не можел да става от леглото без помощта на
близките си. Това състояние продължило около 3-4 месеца. Впоследствие се
наложила и втора операция на същата травма, тъй като костта не била зараснала.
Втората операция била извършена през месец юни 2016 г. След нея баща му отново
изпитвал болки и затруднения при движението на ръката. През цялото време на
лечението не можел да ходи на работа, което се отразило и на психическото му
състояние. Според свидетеля, баща му вече преодолял този момент.
При така събраните доказателства, съдът приема, че е осъществен всеки един
от фактите на състава на чл.226, ал.1 КЗ /отм./, поради което предявеният иск е
доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на настъпване на ПТП – 53 г., вида
на причинената травма - счупване на дясна раменна кост в горната й част; проведеното оперативно лечение, изразило се в
открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална
остеосинтеза /плака и винтове/ и допълнителното оперативно лечение за
отстраняване на остеосинтетичния материал, поради незарастване на фрактурата,
поставянето на втора плака, която е била доста по-дълга от първата/становище на
вещото лице С. в съдебно заседание от 22.11.2017г./; продължителният лечебен и възстановителен
период, характеризиращ се с интензивни болки през първите 20 дни
от започване на лечението с постепенно затихване на болките към края на периода.
Вещото лице не е посочило общият период на възстановяване, но предвид
обстоятелството, че втората операция е извършена три месеца след първата
операция, съдът приема, че периодът е продължил около шест месеца, през които
ищецът е претърпял редица неудобства от личен, битов и социален характер. Наред
с това съдът отчете обстоятелството, че пострадалият, независимо от лечението,
е с ограничен обем на движение на дясна раменна става - повдига ръката си до 90
градуса, както и, че е останал белег по външната страна на дясна раменна става
и мишница с дължина 30 см.
Като отчете всички тези обстоятелства, съдът определи размера на
неимуществените вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, на 34 000
лв. От
този размер следва да бъде приспаднато изплатеното от ответника извънсъдебно
обезщетение в размер на 8 000 лв., при което
неизплатеният остатък възлиза на 26 000 лв., до който размер искът е доказан.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът направи възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
се движел със скорост, несъобразена с пътните условия, предприел изпреварване /заобикаляне в района на
кръстовище и при наличието на навлязъл в кръстовището автомобил, не намалил
скоростта на управлявания от него мотоциклет.
Съдът намира възражението за основателно, поради следните съображения:
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установи, че причина за настъпване на ПТП е не само поведението на водача на
лекия автомобил, но и поведението на водача на мотоциклета/ответникът/, който
се е движел с несъобразена скорост от 34 км/ч, при ограничена видимост преди
кръстовището в дясно. В случай, че водачът на мотоциклета се бе движил със
скорост от 17 км/час, ударът би бил предотвратим за него. Скоростта на движение
на мотоциклета преди удара е била 34 км/ч. Видимостта на мотоциклетиста е била ограничена от
спрелия в неговото пътно платно микробус с дължина 6 метра и дърветата по
тротоара. Според автотехническата експертиза, ако те не бяха ограничили
видимостта, ищецът щеше своевременно да забележи
навлезлия в кръстовището лек автомобил. Въпреки, че се е движел по път с
предимство, водачът на мотоциклета е следвало да съобрази поведението си и
своята скорост с обстоятелството, че видимостта е ограничена. Съгласно чл. 20,
ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта си на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдът приема, че приносът на водача на лекия автомобил за настъпване на
пътно-транспортното произшествие значително надхвърля приноса на водача на
мотоциклета. Водачът на автомобила е допуснал редица нарушения на правилата за
движение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП, чл.102 от ППЗДвП, чл.45, ал.2 от ЗДвП и
чл.20, ал.2 от ЗДвП - не е спрял пред
знак Б2 и не е намалил скоростта си при навлизане в кръстовището, не е съобразил поведението си и скоростта си на
движение с ограничената си видимост към
кръстовището, не е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклетист.
Според заключението на автотехническата експертиза, скоростта на движение на
автомобила преди удара е била 20 км/час, а след удара - 26 км./час. За разлика
от него, мотоциклетистът е намалил скоростта си, след като е видял видял
автомобила. Скоростта на движение на мотоциклетиста преди удара е 34
км./час, а по време на удара –
23км./час.
По делото е установено, че мотоциклетистът се е движил по път с предимство,
при това с невисока скорост от 34 км./час и е намалил скоростта след като е
видял автомобила в кръстовището, поради което съдът приема, че неговият принос
за настъпване на ПТП е значително по-малък, в сравнение с поведението на водача
на автомобила и определи процент на съпричиняване на вредите от 5%.
Тъй като съдът определи размер на обезщетение за неимуществени вреди от 26 000
лв., при прилагане на процент на съпричиняване от 5 %, общият размер на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 24 700 лв., до който размер искът
е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 26 000 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение в размер на 2517.50лв., съобразно уважената част от иска.
При определяне на размера на разноските, дължими на ищеца, съдът частично
уважи възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С
оглед на фактическата и правна сложност на делото, разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца следва да бъдат
намалени от 2000лв. на 1610лв. По делото е проведено едно съдебно заседание, в
което са разпитани свидетели за установяване на механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие и претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изслушани са автотехническа и медицинска експертизи. Делото не е сложно от
правна страна, но е усложнено от фактическа страна, поради поддържаните от
ответника възражения за съпричиняване на вредите от ищеца и възражение, касаещо
причинените на ищеца неимуществени вреди. Възраженията на ответника наложиха събиране на гласни доказателствени средства
относно механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и изслушване на автотехническа
и медицинска експертизи, независимо от извършеното от ответника преди датата на
подаване на ИМ плащане. С оглед на физическата и правна сложност на делото и
осъществена защита, съдът приема, че разноските на Ц. за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до размера на 1610лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 56лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Р.Г.и Ц.Д.К., да
заплати на С.Ц.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 512, на основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 24 700лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от счупване на дясна раменна кост в горната й част, причинено при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 15.03.2014г. в гр. Червен бряг, по
вина на водача И.Ц.В., при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„106“ с ДК № *******ВК, по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 15.03.2014г.
до окончателното изплащане, като иска в
останала част до пълния предявен размер от 26 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ”З.А.Д.А.“ АД да заплати на С.Ц.Д., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 2517.50лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА С.Ц.Д. да заплати на ”З.А.Д.А.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 56лв., съобразно отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :