№ 2246
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100511952 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.06.2022 г. по гр.д. № 30429/20 г., СРС, I ГО, 49 с-в е
признал за установено по предявените от М. Н. В., ЕГН **********, с
адрес:гр.София, ж.к. „******* № *******, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.
„*******, ап.128, чрез адвокат Д. срещу „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „******* *******, сграда „М.
Тауър“, със съдебен адрес: гр.София, бул. „*******, чрез адвокат Х., искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че М. Н. В. не дължи на „ЕОС М.“
ЕООД сумата от 558.23 лева-главница по договор за потребителски кредит №
FL592025 от 16.06.2011 за периода от 16.06.2011 до 24.04.2015, и сумата от
903.51 лева -договорна лихва за периода от 16.06.2011 до 24.04.2015.
Отхвърлил е предявените от М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. „******* № *******, със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „*******, ап.128,
чрез адвокат Д., срещу „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „******* *******, сграда „М. Тауър“, със
съдебен адрес:гр.София, бул. „*******, чрез адвокат Х., искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за горницата над 558.23 лева до пълния
предявен размер от 1865.99 лева- главница по договор за потребителски
1
кредит № FL592025 от 16.06.2011, както и за горницата над 903.51 лева до
пълния предявен размер от 1093.80 лева, договорна лихва за периода
25.04.2015г. до 31.12.2015г. Осъдил е „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „******* *******, сграда „М.
Тауър“, със съдебен адрес: гр.София, бул. „******* да заплати на адвокат Т.
Д., процесуален представител на М. Н. В., адрес: гр.София, ж.к. „*******,
ап.128, на основание чл.38 ЗА сумата от 221.27 лева-адвокатско
възнаграждение. Осъдил е М. Н. В., ЕГН **********, с адрес.гр.София, ж.к.
„*******, № *******, със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „*******, ап.128, да
заплати на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „******* *******, сграда „М. Тауър“, със съдебен
адрес: гр.София, бул. *******, на основание чл.78, ал.З от ГПК сумата от
276.56 лева-разноски по делото.
Решението, в частта, в която СРС, I ГО, 49 с-в е отхвърлил предявените
от М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „******* № *******,
със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „*******, ап.128, чрез адвокат Д. срещу
„ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „******* *******, сграда „М. Тауър“, със съдебен
адрес:гр.София, бул. „*******, чрез адвокат Х., искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за горницата над 558.23 лева до пълния предявен размер
от 1865.99 лева- главница по договор за потребителски кредит № FL592025
от 16.06.2011, както и за горницата над 903.51 лева до пълния предявен
размер от 1093.80 лева, договорна лихва за периода 25.04.2015г. до
31.12.2015 г. е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. Н. В., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к. „******* № *******, чрез пълномощника
по делото адвокат Д. С. К., със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* като
единственият мотив е, че съдът неправилно е възприел, че давността в
настоящия процес е прекъсната с подаване на Заявлението по чл.410 ГПК.
Неправилно съдът е посочил, че Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
24.04.2020 г., с оглед на което погасени по давност са всички
вземания/вноски/, чиято изискуемост е настъпила преди 24.04.2015 г. Съдът
неправилно е възприел, че в настоящият случай давността се счита
прекъсната от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК на 24.04.2020
г. Константната съдебна практика на ВКС е точно в обратната насока, съгласно - т. 14 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията
2
Борислав Белазелков: ,,Новият ГПК урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е
предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
давността не се счита прекъсната със заявлението. Отмененият ГПК не
съдържа подобна уредба, поради което на молбата за издаване на
изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва
давността. Такова действие е неприемливо и поради едностранния характер
на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за
това производство, едва при връчването на призовката за доброволно
изпълнение, когато давността е прекъсната със започването на изпълнителния
процес.“ По този начин съдът не е взел предвид, че давността, в настоящия
случай не се счита за прекъсната от датата на подаването на Заявлението по
чл.410 ГПК, поради което първоинстанционният съд неправилно се е
произнесъл относно погасените по давност суми.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваните части и да бъдат уважени изцяло предявените искове.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, както и на
основание чл.38, ал.2 ГПК присъждане на адвокатско възнаграждение за
пълномощника на въззивника/ищец за двете съдебни инстанции.
Въззиваемото дружество „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „******* *******, сграда „М. Тауър, чрез
пълномощника адвокат Г. Х. оспорва въззивната жалба.
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в двуседмичния
преклузивен срок по чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260
ГПК, подадена е от страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима.
Въззивната инстанция при условията на служебната проверка по чл.269
ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на
обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното
решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма,
поради което се явява валидно и допустимо, поради което въззивният съд
3
дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Ищецът М. Н. В. е предявил срещу „ЕОС М.“ ЕООД искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1865,99 лева-
главница по договор за потребителски кредит № FL592025 от 16.06.2011 и
сумата в размер на 1093.80 лева-договорна лихва за периода от 16.06.2011г.
до 31.12.2015г.
Ищецът твърди, че със заповед за изпълнение от 22.05.2020 г. по гр.дело
№15731/2020, СРС, 39 състав е осъден да заплати на ответното дружество
следните суми: сума в размер на 1865.99 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № FL592025 от 16.06.2011, сума в размер на
1093.80 лева - договорна лихва за периода от 16.06.2011г. до 31.12.2015г. и
209.20 лева - разноски по делото. Заявява, че е сключил с „Ю. и Е.Д.Б.“АД
договор за потребителски кредит № FL592025 от 16.06.2011. С допълнително
споразумение от 20.10.2014г. се е задължил да върне на „Ю. и Е.Д.Б.“АД
сумата от 1526.14 лева, включваща главница и договорна лихва. По силата на
договор за цесия от 18.06.2016г. „Ю. и Е.Д.Б.“АД е прехвърлило на ответното
дружество вземанията си по договор за потребителски кредит № FL592025 от
16.06.2011. Счита, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Твърди, че е изтекла погасителната давност по отношение на вземанията по
погасителния план към допълнителното споразумение от 20.10.2014., че
процесиите вземания са погасени по давност.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС М.“ЕООД е оспорил
предявените искове.
СГС констатира следното:
По силата на договор за потребителски кредит № FL592025 от
16.06.2011г., „Ю. и Е.Д.Б.“АД се е задължил да предостави на М. В. кредит в
размер на 2010 лв., като общата дължима сума от кредитополучателя е
3805.54 лева, при срок на договора- 16.08.2020г. Към договора е представен и
погасителен план от 16.06.2011г. Безспорно е, че сумата по договора за
кредит е преведена на ищеца и усвоена от него. С допълнително
споразумение от 20.10.2014 г., сключено между „Ю. България“АД /като
4
кредитор/ и ответника М. Н. В. / в качеството на длъжник/ кредиторът се е
съгласил да опрости 50 % от общия дълг, а длъжникът се е задължил да върне
сумата от 1526.14 лева при първоначална вноска от 150 лева и 10 равни
месечни вноски от по 126 лева и една изравнителна вноска. Съгласно
погасителния план последната вноска е с падеж 20.09.2015г. Допълнителното
споразумение е подписано под условие, като съгласно чл.4, ал.3 от
Допълнителното споразумение плащането на всяка от вноските по
погасителния план е условие за действието на споразумението. При
непогасяване изцяло или частично в срок, на която и да е вноска от
погасителния план, както и при неизпълнение, на което и да е друго
задължение, действието на споразумението се прекратява. Според ССЕ, от
ответника са платени само 3/три/ вноски по допълнителното споразумение,
като поради неплащане на останалите вноски по споразумението, същото е
прекратено. С прекратяване на споразумението е отпаднала уговорката за
опрощаване на 50 % от дълга и за възстановяване само на част от сумата по
кредита.С прекратяване на споразумението към договора, остават в сила
първоначалните уговорени условия по договора за потребителски кредит от
16.06.2011г. Срокът на договора е 16.08.2020г.
По силата на договор за възлагане на вземания „Ю. България“ АД от
2016г. е прехвърлило на „ЕОС М.“ЕООД всички свои права, права на
собственост, облаги и участия върху и във вземанията. С потвърждение от
18.01.2016г. Ю. България“АД и „ЕОС М.“ЕООД /цедент и цесионер/ са
потвърдили, че цесията е в сила от 18.01.2016 г. и че цесионерът е придобил
всички вземания на цедента включително всякакви вземания за погасяване
или издължаване на всякакви предоставени суми по главницата и за
изплащане на лихви върху такива предоставени суми. Видно от приложение
към потвърждението за извършена цесия в него са включени и вземанията
спрямо М. В. по потребителски кредит по договор №FL592025 от 16.06.2011 в
размер на 1865.99лева - главница , 1093.80 лева - лихва и 100 лева - разноски.
Ето защо, вземанията по договор № FL592025 от 16.06.2011г. спрямо ищеца
са предмет на договора за цесия, поради което ответникът „ЕОС М.“ЕООД е
придобил вземанията по договора за кредит спрямо М. В.. За да породи
договора за цесия своето действие спрямо длъжника, същият следва да му
бъде съобщен в съответствие с чл.99, ал.4 от ЗЗД. По делото е представено
уведомление до длъжника за договора за цесия, но не са ангажирани
5
доказателства за връчването му. Ето защо, ищецът е уведомен за извършената
цесия с връчване на заповедта по чл.410 от ГПК по гр.дело №15731/2020,
СРС, 37 състав. С уведомяване на длъжника за извършената цесия, същата е
породила действието си спрямо него и след уведомяването му кредитор на
длъжника се явява „ЕОС М.“ЕООД.
От данните по делото е видно, че заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е подадено от „ЕОС М.“ ЕООД на 13.04.2020 г. и
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на
„ЕОС М.“ ЕООД е издадена на 29.05.2020 г. срещу длъжника М. Н. В. за
сумите 1865.99 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № FL592025 от 16.06.2011г., сума в размер на 1093.80 лева -
договорна лихва за периода от 16.06.2011г. до 31.12.2015г. и 209.20 лева -
разноски по делото.
На 17.06.2020 г. на длъжника М. Н. В. е бил връчен препис от Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, който в едномесечния срок от връчване на
заповедта по чл.414, ал.2 ГПК на 14.07.2020 г. е подал възражение по чл.414
ГПК.
Един ден преди това, на 13.07.2020 г., длъжникът М. Н. В. е предявил
ОУИ за тези суми, по който е било образувано гр.д. № 30429/20 г. на СРС, I
ГО, 49 състав, чието решение е предмет на разглеждане пред настоящата
инстанция.
Настоящият съдебен състав приема следното:
В Решение № 50295 от 23.01.2023 год. на ВКС по гр.дело № 1030/2022
год., IV г. о., ГК, е прието, че когато кредиторът се е снабдил със заповед за
изпълнение, в т.ч. по чл. 417 ГПК, длъжникът може да оспори вземането,
позовавайки се на погасителна давност: 1/ с възражението, подадено в срока
по чл. 414 ГПК; 2/ с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК /когато
подаденото в срок възражение е необосновано/ и 3/ с отрицателен
установителен иск. Отрицателният установителен иск може да бъде
предявен преди момента, в който длъжникът е узнал за издадената заповед за
изпълнение. Тя влиза в сила, само когато вземането е безспорно установено -
с влязло в сила решение или поради това, че длъжникът не го е оспорил,
упражнявайки предоставените му от закона възможности /чл. 416 ГПК/. С
отрицателния установителен иск длъжникът оспорва вземането и когато
6
искът е предявен до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК,
заповедта за изпълнение не влиза в сила. По правило, основанието не е
индивидуализиращ белег при отрицателните установителни искове, а в
тежест на кредитора /на ответника/ е да докаже съществуването на
оспореното вземане. Давността обаче не се прилага служебно, което
предполага длъжникът да се позове на давността /чл. 120 ЗЗД/.
В Определение № 278 от 19.05.2022 год. на ВКС по т.дело № 1811/2021
год., I / т. о., ТК, и цитираните в същото определения на ВКС, ТК, е прието,
че предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е
недопустимо, поради липсата на правен интерес, произтичаща от
съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в
чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. Съществува и ред за спиране на
изпълнението по издаден въз основа на заповед за изпълнение изпълнителен
лист - чл. 420 ГПК, но само от възможността за обезпечаване на иска е
поначало невъзможно да се обоснове правен интерес от предявяването му. В
посоченото определение е съобразено, че в Определение № 318 от 9.07.2019
год. на ВКС по ч. гр. дело № 2108/2019 год., IV г. о., ГК, е разгледана
специфична хипотеза-на заведен отрицателен установителен иск, паралелно
с възражение по реда на чл. 414 ГПК, но последващо оттеглено, именно
предвид заведеното от длъжника исково производство - т.е. при безспорно
манифестирано и в срок оспорване на вземането, но вече лишено от защитата
по реда на чл. 422 ГПК, в който случай недопустимостта на иска би реализирала
неприемлив правен резултат, в Решение № 76 от 7.05.2013 год. на ВКС по гр.
дело № 391/2012 год., IV г. о., ГК, е разрешена аналогична хипотеза /както
всъщност и в Определение № 154 от 27.02.2014 год. на ВКС по ч.гр. дело №
769/2014 год., IV г. о., ГК/, а специфична хипотеза е разгледана в Решение №
207 от 31.07.2015 год. на ВКС по гр. дело № 7030/2014 год., IV г. о., ГК -
допустимостта на осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
събиране на вземане, предходно присъдено в заповедно производство, е
предпоставена от двукратното му събиране от кредитора.
В разглеждания случай се касае за паралелно упражнени от длъжника
процесуални средства за защита-ищецът е подала възражение по чл. 414 ГПК
и е предявил отрицателен установителен иск /т.е. въвел е като предмет на
7
делото оспореното от него субективно материално право- всички хипотези,
разгледани в горепосочените съдебни актове, се отнасят до отрицателни
установителни искове.
Следователно въззивният съд счита, че за ищеца не е налице правен
интерес от защита чрез предявяването на отрицателен установителен иск,
след като вземането вече е станало спорно в пълния му размер/обем/ с
оглед упражненото от него право на възражение по чл. 414 ГПК.
Решението в обжалваната му част, а именно само в частта, в която е
отхвърлен ОУИ за горницата над 558.23 лева до пълния предявен размер от
1865.99 лева- главница по договор за потребителски кредит № FL592025 от
16.06.2011, както и за горницата над 903.51 лева до пълния предявен размер
от 1093.80 лева, договорна лихва за периода 25.04.2015г. до 31.12.2015 г.,
следва да бъде обезсилено.
В необжалваната част, същото е влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 16.06.2022 г. по гр.д. № 30429/20 г. на СРС,
ГО, 49 състав в обжалваната му част, а именно в частта, в която е отхвърлен
ОУИ за горницата над 558.23 лева до пълния предявен размер от 1865.99
лева- главница по договор за потребителски кредит № FL592025 от
16.06.2011, както и за горницата над 903.51 лева до пълния предявен размер
от 1093.80 лева, договорна лихва за периода 25.04.2015г. до 31.12.2015 г.,
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8