Мотиви
към Присъда № 35 / 03.ХІ.2015г. постановена по НОХД № 292/
2015г. по описа на Харманлийски районен съд
Обвинението против подсъдимия Д.М.Г. ЕГН ********** е за
престъпление по чл. 151 ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура-Харманли поддържа в съдебно
за-седание обвинението като доказано по
несъмнен начин и предвид характера на прове-деното производство пледира за
индивидуализация на наказанието при условията на чл.54 от НК.
Подсъдимия – редовно призован се
явява – доведен от органите на съдебна охрана и със служебния си защитник адв.
Д.Д. ***. Признава се за виновен по
повдигнатото обвинение. Дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”. С оглед на това с Определение на основание
чл.372 ал.4 вр.с чл.371 т.2 от НПК , състава на съда прие, че направените в
хода на съкратеното съдебно следствие самопризнания на подсъдимия се подкрепя
по несъмнен и категоричен начин от всички останали до-казателства по
делото,поради което и обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата
без да бъдат събирани доказателства,относно фактите,изложени в обстоя-телствената
част на обвинителния акт.
Подсъдимия Г. и защитника му пледират
за налагане на минимално наказание при условията на 55 от НК .
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за уста-новено от фактическа страна следното.
През м.август 2014г. в
гр.Симеоновград подс.Г. се запознал с малолет-ната св.Ж. – на 13 години. От преди подсъдимия се познавал и с нейните
родители св. А. и св. Щ. , тъй като работел при тях.
На 24.ХІ.2014г. в гр.Симеоновград
без знанието на родителите подсъдимия се
срещнал със св.Ж., и въпреки, че знаел че тя е на 13 години осъществил с нея
полов акт в дома си. Според свидетелката това е било за първи път и с нейно
съгласие. След тази дата двамата продължили да се срещат и осъществили още три
полови акта в различни дни.
На 05.ХІІ.2014г, вечерта подсъдимия
и св. Ж. напуснали заедно гр. Си-меоновград, без знанието и съгласието на
родителите на Ж., за да живеят заедно. Пешком те двамата отишли до с.В. *** – където живеела
сестрата на Г.. От нея те поискали пари за
билети до гр.Стара Загора, но след ка-то не получили пари, решили да продължат пеш
до с.Опан общ.Стара Загора. Там те пренощували при познати на подсъдимия. На следващата
сутринта - 06.ХІІ.2014г. два-мата отишли на автобусната спирка на селото за да
се качат на автобуса за гр.Стара За-гора.
Междувременно св. А., притеснен
от отсъствието на дъщеря си, започ-нал да я търси. Разбрал, че двамата са
ходили до с.В. Левски при сестрата на подсъ-димия за да искат пари за билети до
гр.Стара Загора. На сутринта на 06.ХІІ.2014г.
св. А. намерил подсъдимия и дъщеря си на
автобусната спирка в с.Опан. Качил два-мата в автомобила и заедно се върнали в
гр.Симеоновград, където ги откарал до Учас-тъка на полицията, където съобщил за
деянието на подсъдимия .
На 09.ХІІ.2014г., родителите на св.
Ж. я завели на медицински преглед при д-р Х.Д.Е. - началник отделение ”Съдебна
медицина” при МБАЛ-Хасково АД, който след преглед и издал съдебномедицинско
удостоверение № 557/ 2014г.за осъществено полово сношение.
От заключението на приобщената по
делото съдебномедицинската експерти-за по писмени данни се установява че състоянието
на външния полов орган на св.Жеко-ва отговаря на извършено с нея полово
сношение по времето което тя съобщава. При прегледа не са установени следи от
насилие по главата, тялото и крайниците.
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категори-чен начин от събраните доказателства, приложени по Досъдебно
производство № 6/ 2015г. по описа на РУ гр. Харманли при ОД МВР Хасково -
писмени доказателствени средства – протоколи за
разпит на свидетели, справка за съдимост, протоколи за разпит на
обвиняем, заключението на вещото лице по изготвената съдебно медецинската експертиза,
приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Установените в хода на съкратеното
съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на
подсъдимия в съдебно заседание, одоб-рено от съда по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл.371 ал.2 от НПК. По
категоричен начин се установяват по делото времето, мястото и начина на
извършване на деянието.
При така установеното от
фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл. 373 ал.3 НПК съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъди-мия Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление-то визирано в чл. 151 ал.1
от НК, а именно, че на 24.ХІ.2014г. в гр.Симеоновград, обл. Хасково се съвкупил
с М.В.Ж., родена на 11.VІІІ.2001г. от гр. Симео-новград, ненавършила 14-годишна
възраст, доколкото извършеното не съставлява прес-тъпление по чл.152 от НК.
Съдът намира за безспорно
установено авторството на деянието на подсъди-мия по така повдигнатото му
обвинение. Тези изводи се основават на самопризнанията на подсъдимия ,
подкрепено по несъмнен и категоричен начин от всички останали до-казателства по
делото, за което с Определение по реда на чл.372 ал.4 вр.с чл.371 т.2 от НПК е
обявено на страните, че съдът ще ползва от него при постановяване на присъда-та
без да бъдат събирани доказателства,относно фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Категорично установено е, че на
процесната дата подсъдимия е осъществил полов контакт със св. Ж.. Така
посочения полов контакт е бил осъществен без въз-противяване от нейна страна, т. е. спрямо нея не е било използвано
насилие, изразява-що се в някоя от формите на сила или заплашване. Без съмнение
е установен и факта, че подс. Г. е знаел възрастта на Ж. към датата на
осъществяване на половия акт.
От субективна страна деянието е
извършено при общност на предварително възникнал, пряко насочен умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния харак-тер на деянието, желал е
неговото извършване, като предвиждал неговите последици и е искал тяхното настъпване..
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до грубо незачитане от страна на подсъдимия на
половата и телесната неприкосновеност на личността, а съ-що на честта и
достойнството на личността, на свободата на избор на полов партньор, на обществените
отношения съблюдаващи половия морал в обществото.
По изложените съображения, съдът
призна подсъдимия Д.Г. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 151 ал. 1 от НК.
Подсъдимия Д.М.Г. е ром, български гражданин, негра-мотен, неженен, неработи,
осъждан, род. на 17.VІІ.1992г. в с.Езеро общ. Нова Загора обл. Сливен, живущ ***,
ЕГН **********, по настоящем в Затвора гр. Стара Загора.
Съдът като отчита обществената
опасност на престъплението и на подсъдимия Д.Г. намира, че за постигане целите
на генералната и личната превенция, визирани в нормата на чл.36 от НК, с оглед
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, разглеждана във връзка с чл.58а ал.1 от НК,
за осъщественото престъпление по чл.151 ал.1 от Наказателния кодекс подсъдимия,
следва да бъде санкционирана с наказание “Лишаване от свобода“ за срок от
3години. Наказанието е отмерено при условията на чл. 54 от НК. Като смекчаващи
вината обстоятелства съда отчита: ниското правно съзнание на подсъдимия, средата
в която той живее и критичното му отношение към извършеното. Като отегчаващи
вината обстоятелства съда отчита: предходните
осъждания на лицето и степента на опасност на деянието изразяваща се в незачитане
от страна на подсъдимия на половата и телесната неприкосновеност на личността .Така определеното наказание от 3
години , съобразно разпоредбата на чл. 58 А ал.1 от НК, следва съда да намали с
1/3, или наказанието следва да се редуцира до 2 години .
Предвид миналите осъждания на
подсъдимия Д.Г. за престъп-ления от
общ характер на “Лишаване от свобода” е изключено приложение разпоред-бата на
чл.66 ал.1 от НК. Ето защо наложеното на подсъдимия наказания на основание
чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор при първоначален „Строг”
режим.
Съда отмерва наложеното наказание
при условията на чл. 58 ал.1 от НК с ог-лед разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК , като счита ,че в настоящия случай не следва да се прилага разпоредбата на
чл. 58 А ал.4 от НК, определяща възможност за опреде-ляне на наказание при
условията на чл. 55 от НК ,тъй като счита , че в настоящия случай не са налице
изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства .
С оглед постановената осъдителна
присъда, съда намира че следва да осъди подсъдимия Д.Г. ЕГН **********, да
заплати разноските по делото а имен-но сумата от 60.00лв. по сметка на ОД МВР
Хасково – за възнаграждение на вещо лице
Водим от горните
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия : ..................
/В. Коларов /