Р Е Ш Е Н И Е
№ V-30 16.08.2019 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На осемнадесети март
през две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 200 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №2253 от 12.11.2018г. постановено по гр.д.№844 по описа за 2018г.
на Районен съд гр.Бургас е прекратено като недопустимо производството по иска
на И.С.Х. от гр.Дупница за установяване по отношение на „Булсевън Груп“ ЕООД
съществуването на трудово правоотношение между страните за периода от 21.06. до
31.08.2017г., а за времето от 19.05. до 20.06.2017г. и от 01 до 08.09.2017г.
претенцията е отхвърлена като неоснователна.
Със същото решение „Булсевън Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на И.С.Х.
сумата от 230 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за
м.август 2017г. по сключен между тях трудов договор №6/20.06.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 1.11.2017г. до окончателното плащане, като за
разликата над нея до пълния предявен размер от общо 4800 лв., включително и за
времето от 19.05. до 31.07. и от 01. до 08.09.2017г. претенцията е отхвърлена
като неоснователна.
Освен това Булсевън Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на И.С.Х. сумите от
175,24 лв. и 318,34 лв., представляващи възнаграждения за положен извънреден
труд през месеците юли и август 2017г. , ведно със законната лихва, считано от
1.11.2017г. до окончателното плащане, като за разликите над тези суми до
1874,40 лв. и 1663,20 лв., както и изцяло за месеците май, юни и септември,
съответно- 528 лв., 1636,80 лв. и 422,40 лв. исковете са отхвърлени като
неоснователни.
Дружеството е осъдено също да заплати на ищеца и обезщетение в размер на 30
лв.- за три дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва,
считано от 1.11.2017г. до окончателното плащане, като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 420 лв. претенцията е отхвърлена като
неоснователна.
„Булсевън Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на И.С.Х. сумата от 15 лв.-
платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на БРС д.т. в размер на 150 лв.,
както и 20 лв. за ССЕ.
Х. е осъден да заплати на дружеството сумата от 480 лв., представляваща
платено адвокатско възнаграждение.
В законния срок против решението е постъпила въззивна жалба от адв.Н.Г.
като пълномощник на „Булсевън Груп“ ЕООД. С нея решението е обжалвано в частта,
с която исковете против дружеството са уважени, включително в частта за
разноските. Изложени са оплаквания, че в обжалваните от дружеството части
решението е неправилно и необосновано, като изводите на съда не съответстват на
събраните по делото доказателства. Развити са подробни съображения. Моли
решението да бъде отменено в обжалваните части, като вместо него се постанови
ново, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани,
а на въззивника- ответник се присъдят разноските.
Въззиваемият И.С.Х., представляван от адв.С. е представил своевременно
отговор на жалбата, с който я оспорва като неправилна и неоснователна и моли да
бъде отхвърлена като недоказана, а решението на БРС да бъде потвърдено в
обжалваните от ответника части. Изложени са конкретни аргументи.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от И. С.Х., представляван от адв.С., против
решението на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена исковата
претенция за установяване полагането на труд от ищеца в периода от 19.05. до
20.06.2017г. и осъждане на ответника да му заплати трудово възнаграждение в
размер на 1200 лв. месечно за този период; също в частта, с която е отхвърлена
претенцията за заплащане на реално договорено трудово възнаграждение в размер
на 1200 лв. месечно за месеците юни, юли и август 2017г.; в частта, с която са
отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетение за положен извънреден труд,
както и в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на решението
в атакуваните от ищеца части и се моли за неговата отмяна и уважаването на
исковете до пълните предявени размери. Претендира присъждане на всички
разноски, сторени по делото.
Ответникът по насрещната жалба е подал писмен отговор чрез пълномощника си
адв.Г., с която оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна. Изложени
са подробни съображения, основани на анализ на доказателствата по делото, в
подкрепа на становището на ответника, че в обжалваните от въззивника- ищец
части решението на БРС е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено.
По допустимостта на производството:
Въззивната и насрещната въззивна жалби са подадени против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощени
представители на страни, които имат правен интерес да го обжалват в съответните
части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими,
поради което следва да се разгледат по същество.
Ищецът И.С.Х. от гр.Дупница твърди, че е работил по
трудово правоотношение в ответното дружество „БУЛСЕВЪН ГРУП“ ЕООД в периода от
19.05.2017г. до 8.09.2017г. на пълно работно време- 8 часа, с договорено
трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. месечно. Работил както следва:
1.
В периода от 19.05.2017г. до 19.06.2017г.- на длъжност
„общ работник“ с място на работа гр.Бургас, кв.“Крайморие“, където подготвяли
работата на две заведения за хранене- каравана и ресторант „Деляна“;
2.
В периода от 20.06.2017г. до 19.08.2017г.- на длъжност „барман“
с място на работа гр.Бургас, кв.“Крайморие“, каравана на плажа, стопанисвана от
ответника;
3.
В периода от 20.08.2017г. до 8.09.2017г.- на длъжност
„помощник готвач“ с място на работа гр.Бургас, кв.“Крайморие“, ресторант
„Деляна“, стопанисван от ответника.
Разбрал от обява в интернет за свободното работно място.
След като с ответника се договорили за всички параметри на трудовия договор по
телефона, на 18.05.2017г. ищецът пристигнал в кв.“Крайморие“ и бил настанен в
квартира. След като подал молба за започване на работа, започнал да се труди от
следващия ден- 19.05.2017г. До 20.06.2017г. подготвяли двете заведения-
почистване, боядисване, поставяне на чадъри, шезлонги и пр. От 20.06.2017г.
започнал да работи като барман на караваната- без почивен ден, по 12 часа
дневно до 19.08.2017г. След като работодателят му казал, че от следващия ден
трябва да започне работа в ресторанта, от 20.08.2019г. ищецът работил като
помощник готвач в кухнята на ресторант „Деляна“, отново без почивен ден и по 12
часа дневно. За целия период ответникът му платил трудово възнаграждение в
размер на 100 лв. През цялото време работодателят се оправдавал, че ще плати
възнаграждението по-късно, а ищецът бил съгласен да получи трудовото
възнаграждение изцяло в края на лятото. След като в началото на м.септември
ищецът започнал да настоява да му бъде изплатено възнаграждението, ответникът
заявил, че прекратява договора с него от 10.09.2017г. Понеже отново не му
платил трудовото възнаграждение ищецът подал сигнал в Инспекция по труда-
гр.Бургас. От отговора на Инспекцията научил, че регистрирания от ответника
трудов договор бил с други параметри, както и че е ползвал неплатен отпуск през
м.август. Заявява, че се е подписал единствено на молбата за започване на
работа и в никакви други документи. Затова намира, че има правен интерес да
иска установяване съществуването на ТПО с ответника за периода от 19.05.2017г.
до 8.09.2017г. при договорено възнаграждение от 1200 лв. месечно, при пълно
работно време. За целия период на договора положил извънреден труд, за който му
се дължи допълнително възнаграждение както следва:
За м.май 2017г.- 5 почивни дни по 8 часа дневно, по 13,20
лв. на час- общо 528 лв.
За м.юни 2017г.- 8 почивни дни по 10 часа дневно и 22 дни
по 2 часа, по 13,20 лв. на час- общо 1636,80 лв.
За м.юли 2017г.- 10 почивни дни по 10 часа дневно и 21
дни по 2 часа, по 13,20 лв. на час- общо 1874,40 лв.
За м.август 2017г.- 8 почивни дни по 10 часа дневно и 23
дни по 2 часа, по 13,20 лв. на час- общо 1663,20 лв.
За м.септември 2017г.- 2 почивни дни по 10 часа дневно и
6 дни по 2 часа, по 13,20 лв. на час- общо 422,40 лв.
На основание чл.224 от КТ ответникът му дължал и
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 420 лв.
за 7 дни.
Моли да се признае за установено в отношенията между
страните съществуването на трудово правоотношение /ТПО/, възникнало на
основание трудов договор за периода от 19.05.2017г. до 8.09.2017г., на пълно
работно време- 8 часа, с договорено възнаграждение 1200 лв. месечно, на
описаните по-горе длъжности за съответните периоди.
Моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати
неплатено трудово възнаграждение за периода от 19.05.2017г. до 8.09.2017г. в
размер на 4800 лв., ведно с лихва забава, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 528 лв. за м.май 2017г.;
1636,80 лв. за м.юни 2017г.; 1874,40 лв. за м.юли 2017г.; 1663,20 лв. за
м.август 2017г. и 422,40 лв. за м.септември 2017г., или общо- 6124,80 лв.,
ведно с лихва забава, считано от предявяването на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати
сумата от 420 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 7 дни, ведно с лихва забава, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответното дружество своевременно е представило отговор, с
който е оспорило исковете като недопустими, респективно- като неоснователни и
недоказани. Сочи се, че действащата правна уредба е недопустимо установяването
на трудово правоотношение по исков ред, тъй като е налице административен ред
за това- чл.405 а КТ. Специалният ред изключвал възможността за установяване на
ТПО по исков ред. Затова първият иск бил недопустим и производството по него
следвало да се прекрати като недопустимо. В същия смисъл била и нормата на
чл.124, ал.3 ГПК, която предвиждала, че искове за възникване и съществуване на
граждански правоотношения, каквото в широк смисъл било и трудовото, били
допустими само в изрично хипотези, каквато изрична норма в случая липсвала. При
условията на евентуалност се сочи, че предявеният иск за установяване на ТПО е
изцяло недоказан, понеже за него е предвидена писмена форма за действителност и
доказване. Недопустимо е доказването на ТПО с гласни доказателства. По отношение на останалите
искове се оспорват всички фактически твърдения на ищеца, касаещи периода на
работа, длъжностите, които е заемал, наличието на неплатено възнаграждение и
полагащ се ползван отпуск. Заявява, че съгласно представения от него трудов
договор, сключен на 21.06.2017г., ищецът е постъпил на работа на 21.06.2017г.
на длъжност „общ работник“ след прилагане на процедурата по чл.62, ал.5 от КТ.
Договорът бил прекратен по искане на ищеца на основание чл.325, т.1 ТК на 1.09.2017г.
ТПО между страните било за периода от 21.06.2017г. до 1.09.2017г., на длъжност
„общ работник“, за непълно време от 4 часа, с уговорено основно месечно
възнаграждение в размер на 230 лв. Извън горните условия и периоди не бил
полаган труд от ищеца, което било установено и от извършената проверка от ДИТ-
Бургас. В периода от 1.08.2017г. -31.08.2017г. ищецът ползвал неплатен отпуск
по чл.160 КТ. Трудовите възнаграждения на ищеца били заплатени за периода на
работа /извън неплатения отпуск/, както следва: 83,64 лв.- за периода от
21.06.2017г. до 30.06.2017г., както и 230 лв. за м.юли 2017г. Заплащането им
било удостоверено с подписа на ищеца върху ведомостите за възнаграждение.
Затова моли всички осъдителни искове да бъдат отхвърлени. Ангажира
доказателства.
Районният съд е изслушал обясненията на ищеца по реда на чл.176 ГПК, приел
е писмените доказателства, приложени по делото и е разпитал свидетели. Приети
са съдебно-графологични експертизи: еднолична и тричленна, както и
съдебно-икономическа експертиза- основно и допълнително заключение.
Въз основа на представения трудов
договор районният съд е приел, че за времето от 21.06.2017г. до 31.08.2017г.
между страните съществувало валидно трудово правоотношение. Предвид
свидетелските показания е приел, че ищецът работил ежедневно като барман на
караваната, находяща се на плажа в кв.Крайморие, включително и през м.август
2017г., за който период подал молба за ползване на неплатен отпуск.
Посочил е, че съгласно чл.357,
ал.1 от КТ, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, работник/служител може да предяви иск за
установяване възникването и съществуването на трудово правоотношение, когато
има интерес за това, както и че интересът предполага наличието на спор между
страните. Такъв липсвал по отношение на периода от 21.06. до 31.08.2017г., тъй
като ответникът признавал наличието на трудово правоотношение с ищец и е
регистрирал надлежно в НАП трудовия договор с него. Затова е счел претенцията за
установяване съществуването на ТПО за периода на действие на писмения трудов
договор за недопустима и е прекратил производството по този иск. По същество е
разгледан иска за установяване съществуване на трудово правоотношение между
страните за времето от 19.05.17г. до 20.06.2017г. и от 01.09.2017г. до
08.09.2017г.
Съдът приел за безспорно
установено, че на 18.05.2017г. ищецът и приятелката му са се договорили с Мая
Пепелянкова да помагат за подготовката за летния сезон на две заведения на
плажа в кв. „Крайморие”, гр.Бургас, а именно – каравана и ресторант „Деляна”,
срещу заплащане. Липсвали доказателства същата да разполага с представителна власт
по отношение на ответното дружество, което било учредено седмица след това и било
обявено в търговския регистър на 30.05.2017г. Затова съдът е приел, че иска за установяване
съществуването на ТПО с ответното дружество за периода от 19.05.17г. до 20.06.17г.
бил насочен срещу ответник, който не разполагал с пасивна материално- правна
легитимация, поради което го е отхвърлил като неоснователен. Приел е също, че
този иск следва да се отхвърли и за периода от 01.09.17г. до 08.09.2017г., тъй
като ищецът не доказал този иск пълно и главно. Съобразил е още, че на
31.08.2017г. ищецът подал нарочна молба за прекратяване действието на трудовия
му договор с дружеството, а нямало данни страните да са постигнали ново
съглашение.
Районният съд е констатирал, че
трудовите възнаграждения на ищеца за месеците юни и юли 2017г. били изплатени
от работодателя изцяло. Ответното дружество не било ангажирало надлежни
доказателства да е платило възнаграждението за месец август 2017г. в размер на 230
лв. Затова е приел, че иска за заплащане на трудово възнаграждение за м.август
е основателен и го е уважил до този размер. За разликата до 4800 лв., включая
за периодите от 19.05. до 31.07. и от 01. до 08.09.2017г. е отхвърлил
претенцията като неоснователна.
Районният съд е приел за доказана
по основание претенцията за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, но
предвид липсата на категорични доказателства за това кога ищецът е полагал труд
е счел, че размерът ѝ следва да се определи съгласно чл.162 от ГПК. Намерил
е за удачно реално положеният от ищеца труд да бъде определен съобразно данните
за работата на касовия апарат в обекта, с оглед изпълняваната от работника
трудова функция, а именно- барман / продавач. Въз основа на заключението по
допълнителната СИЕ съдът установил, че отчетите за реализирани обороти по касов
апарат за обекта включват периода от 01.07. до 03.09.2017г. С оглед на това е
приел, че за месец юли ищецът е положил 25.04 часа извънреден труд в делнични
дни и 15.11 часа в празнични дни, като дължимото му брутно възнаграждение следвало
да бъде: 102,84 лв. за делнични и 72,40 лв. за празнични дни. За месец август ищецът
положил 36.29 часа извънреден труд в делнични дни и 35.33 часа в празнични дни,
за което му се дължало възнаграждение от 149,05 лв. за делнични дни и 169,29 лв.
за празнични дни. Затова е уважил иска за възнаграждение за извънреден труд до
посочените размери, а е отхвърлил иска за разликата над тези суми, както и за
месеците май, юни и септември.
Констатирал е също, че за целия
процесен период дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е 30
лв., дължими за 30 дни, поради което е уважил иска до този размер, а го е
отхвърлил за разликата до претендираните 420 лв.
С оглед изхода на делото е
разпределена отговорността за разноски между страните.
При
извършената служебна проверка в рамките на правомощията по чл.269 ГПК
Бургаският окръжен съд приема, че в обжалваните от въззивника
части обжалвания
съдебен акт е валиден и допустим, поради което
исковете следва да се разгледат по същество.
1.
По иска за установяване съществуването на трудово
правоотношение между страните за периода от 19.05.2017г. до 20.06.2017г., с
месечно възнаграждение в размер на 1200 лв., на длъжност „общ работник“.
Този иск е с правно основание чл.124, ал.1, предл.2 от ГПК вр. чл.357 от КТ.
На първо място следва да се отбележи, че този иск е допустим. Настоящият
съдебен състав споделя формирана трайна съдебна практика на ВКС- например
решение №458 по гр.д.№1526/2009г., IV г.о.; решение №7 от 5.04.2016г. по гр.д.№3874/15г., III г.о., определение №355 от
21.05.2014г. по ч.гр.д.№1045/14г., IIIг.о. и цитираните в него множество съдебни актове, според която регламентираното
в чл.405а от КТ административно производство не изключва предявяването на иска
за установяване на трудово правоотношение пред съда. Съществуването на изрична
законова разпоредба- чл.357, ал.1 от КТ, легитимира правния интерес на ищеца от
търсената съдебна защита. Нормата на чл.357, ал.1 от КТ определя като трудови
споровете за възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на
трудово правоотношение, респективно трудов договор. От нея следва, че няма
пречка предмет на установителен иск да бъде съществуването на трудово
правоотношение с конкретните елементи от неговото съдържание, например както е
в случая- размера на възнаграждението.
Затова въззивната инстанция намира, че така предявения
иск за периода от 19.05.2017г. до 20.06.2017г., който не е за съществуването на
факт с правно значение, а за съществуването на трудово правоотношение между
страните, е допустим, респективно- постановеното по него решение е допустимо.
По същество решението на БРС по този иск е правилно.
За установяването на
фактическите си твърдения по този иск и по –конкретно за обстоятелствата във
връзка със сключването на договора, ищецът е ангажирал свидетелски показания-
тези на Велислава Емилова, намираща се с него във фактическо съпружеско
съжителство /показанията ѝ са дадени в с.з. на 15.06.2018г./. Тази
свидетелка сочи, че лятото на 2017г. намерила обява в интернет, че се търсят
работници за ресторанта и караваната в Крайморие. Сочи, че разговаряла по
телефона с Мая Пепелянкова, която била съпруга на Николай Димитров- управителя
на ответното дружество. Тя им обещала заплата от по 1200 лв., като щяла да им
бъде осигурена и квартира, която се поемала от ответната страна. Сочи още, че с
ищеца пристигнали в Крайморие на 18.05.2017г. с автобус. Мая Пепелянкова,
заедно с дъщеря си, ги чакала с кола и ги отвела на обекта. В офиса бил и
управителя на фирмата- Димитров. Те казали на ищеца и св.Емилова, че
заплащането ще е по 1200 лв. чисто за всеки от двамата. Тя щяла да работи в
ресторанта, а ищеца- на караваната, като бармани. Заявява, че тогава не са
сключвали договори. След това ги закарали в квартирата, а от 19.05.2017г.
започнали да работят. Работата била обща- оправяли се заведенията, боядисвали
се. В началото на м.юни 2017г. заведенията били отворени и двамата започнали да
работят като бармани- тя в ресторанта, а ищеца- в караваната. На нея не
предложили трудов договор, а с ищеца сключили такъв през м.юни 2017г. Сочи, че
нейната заплата била изплащана, с изключение на 500-600 лв., но но ищеца не
давали пари. В началото И. работел сам, а впоследствие имало колежка, която му
помагала. Управителят бил по цял ден в ресторанта- наблюдавал ги и похапвал.
Заявява, че управителят никога не работел на караваната. Ищецът работел на
караваната до края на август 2017г. от осем часа сутринта до 18-19 ч. вечерта,
без почивен ден, като почивали само когато валяло дъжд.
В обясненията си по
чл.176 ГПК /с.з. на 11.04.2018г./ ищецът заявява, че научил телефона на Мая Пепелянкова
от обява в интернет. Свързал се с нея и тя му казала, че търси работници за
персонал на плажа в Крайморие. Говорили за заплата за 1200 лв. за изграждането
на заведенията. На 18.05.2017г. отишъл с приятелката си в Крайморие и се
срещнали на плажа с Пепелянкова и Димитров. В момента на срещата им се строяло
едното от заведенията- ресторант „Деляна“. Отново провели разговор са заплата
от 1200 лв., като той трябвало да помага навсякъде, където има нужда, докато
поеме единия обект- караваната. След това ги настанили на квартира. Започнал
работа на 19.05.2017г. Заявява, че не е ползвал неплатен отпуск. Тръгнал си на
8.09.2017г., след като разбрал от разговор с управителя, че няма да получи
никакви пари. Признава, че той е подписал и подал сигнала до ДИТ-Бургас.
Признава, че е подписал молбата за започване на работа с дата 20.06.2017г.
Оспорва да е подписвал трудовия договор, длъжностната характеристика, молбата
за отпуск, молбата за освобождаване от работа, заповедта за прекратяване на
трудовия договор, ведомостите за заплати за м.юни-август 2017г.
В обясненията си по
чл.176 ГПК /с.з. на 15.06.2018г./ ищецът заявява, че в началото в бил сам в
караваната, а по-късно имало една жена, която му помагала. Тя пържела картофи и
цаца, но не продавала. Била с него докато затворили караваната, а след това
около 10 дни били помощници в кухнята на ресторанта. Сутрин отварял караваната
в 8 ч., а затварял около 19.30ч. Заявява, че всичко в караваната се водело на
него, отговарял за стоката. Караваната отворила през м.юни и работила докъм
27-28.08.2017г. Сочи, че касовият апарат нямал пароли.
Законният
представител на ответното дружество- управителят Николай Димитров сочи в
обясненията си по чл.176 ГПК /с.з. на 15.06.2018г./, че на караваната работели
той и ищеца, но последният бил перманентно пиян. Твърди, че е пържил, наливал,
продавал, стоял по цял ден на караваната. Жена му Мая също продавала. Твърди,
че някога са отваряли в 10ч. сутринта, а като видели, че ищеца го няма отваряли
и в 12 ч. Затваряли и в 17ч. и в 14ч. следобед, когато валяло. Имало и дни, в
които изобщо не били работили. Сочи, че касовият апарат имал една парола.
Заявява, че офиса бил ремонтиран около 10-15 юни, а свидетелката Емилова видял
около средата на м.юни, но твърди, че тя не е работила за тях.
Останалите свидетели
/Торопов, Алексиев, Пенева, Мицов/ не излагат показания, свързани с
обстоятелствата във връзка с твърдяното възникване на трудовото правоотношение
на 19.05.2017г. и за отношенията между страните до 20.06.2017г. Първият
свидетел сочи, че ищецът отишъл да работи при тях на плажа в средата или края
на месец юни 2017г. Вторият свидетел сочи, че е започнал работа на 20.6.2017г.,
защото дотогава имало дела. Третата свидетелка започнала работа в ответното
дружество през м.юли 2017г. Св.Мицов установява единствено, че ищецът бил нает
от ответното дружество като общ работник и като такъв бил ползван и от него, но
не сочи кога ищецът е започнал работа.
Не се спори, че
ответното дружество- „БУЛСЕВЪН ГРУП“ ЕООД, с управител Николай Димитров е
регистрирано в ТР на 30.05.2017г., а учредителният му акт- устав, е от
25.05.2017г. Това се установява и при служебна справка в ТР. Приложена е
фактура /л.125/ с дата 6.06.2017г., установяваща монтаж на декинг за ответното
дружество /но не и къде е монтиран/. На 23.06.2017г. дружеството се е снабдило
с удостоверение за регистрация на обект за обществено хранене- павилион с адрес
гр.Бургас, кв.Крайморие, плаж /л.66/, а на 30.06.2017г. се е снабдило със
свидетелство за регистрация на фискално устройство /л.67/. Видно от основното
заключение на СИЕ, изпълнена от в.л.Джалева, отчетите от касовия апарат са за
периода от 1.07.2017г. до 3.09.2017г., като от приложеното копие от съкратен
отчет от фискална памет /л.68/ се установява, че касовият апарат е въведен в
експлоатация на 30.06.2017г. в 15.26ч.
От договора, сключен
на 24.01.2017г. /л.72-74/ се установява, че наемател на обект- изключителна
държавна собственост- морски плаж „Крайморие“ с обща площ 42123 кв.м. не е
ответното дружество, а „БУЛСЕВЪН“ АД, което също е представлявано от Николай
Димитров. Договорът е в сила от 20.07.2017г. /чл.2.1/ и е за срок от 5г.
В останалите писмени
доказателства- графици и присъствени форми за явяване/ неявяване на работа /л.38-42,
които са само за периода от м.юни до м.септември, не се съдържат данни ищецът
да е работил в ответното дружество преди 21.06.2017г. и след м.юли 2017г.
Същото се отнася и до приложените платежни ведомости, които са от м.юни до
м.август 2017г. /л.43-47/.
След преценка на
събраните по делото доказателства- поотделно и в съвкупност, въззивният съд
намира, че не се установява съществуването на трудово правоотношение между
ищеца и ответното дружество в периода от 19.05.2017г. до 20.06.2017г.
На първо място следва
да се отбележи, че предвид разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, за сключването на
трудовия договор законът изисква писмена форма. Трайната съдебна практика
приема, че след отмяната на чл.62, ал.2 КТ /действала от 1996г. до 2002г./
писмената форма е необходима както за действителността, така и за доказването
на трудовото правоотношение.
Ето защо недопустимо
е установяването на трудовото правоотношение единствено със свидетелски
показания. Този извод следва и от разпоредбата на чл.164, ал.1 т.5 от ГПК.
Видно е от процесуалните действия на страните и по-конкретно на ответника, че
същия не само не е дал съгласие на основание чл.164, ал.2 от ГПК за
установяването на трудово правоотношение между страните със свидетелски показания,
но и изрично- още с отговора на исковата молба и в хода на делото многократно
се е противопоставял на допускането на свидетели по този въпрос. Ето защо
показанията на св.Емилова не могат да послужат като доказателство за
установяване наличието на трудово правоотношение между страните в процесния
период – от 19.05.2017г.- 20.06.2017г.
Неоснователно е
позоваването в насрещната въззивна жалба на разпоредбата на чл.69, ал.2 от ТЗ,
тъй като същата касае търговските сделки, сключени от учредителите преди
вписването на търговското дружество, като тази разпоредба не може да бъде
отнесена към трудови правоотношения.
Други доказателства в
подкрепа на твърденията на ищеца за момента на възникването на ТПО между
страните /извън показанията на св.Емилова/ по делото не са събрани. Ето защо
установителният иск по чл.124, ал.1, предл.2 ГПК във връзка с чл.357, ал.1 КТ е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Решението на БРС по
този иск е правилно и следва да бъде потвърдено.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че в останалата част му- за периода от
21.06.2019г. до 8.09.2017г. решението по този иск не е обжалвано, поради което
не е предмет на въззивното производство.
След като не се
установява наличието на ТПО между страните за периода от 19.05.2017г. до
20.06.2017г., то неоснователни са и претенциите на ищеца за заплащане на
трудово възнаграждение за този период /иск по чл128, ал.2 КТ/, както и за
възнаграждение за извънреден труд /иск по чл.150 КТ/, съответно- и за
присъждане на законна лихва върху тези претенции /иск по чл.86 от ЗЗД/. Ето
защо решението на БРС по тези искове също следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
2.
По иска с правно
основание чл.128, ал.2 КТ- за заплащане на трудово възнаграждение за периода от
21.06.2017г. до 31.08.2017г., ведно с лихва за забава в размер на законната
лихва от подаването на исковата молба /иск по чл.86, ал.1 ЗЗД/.
Този иск, както и
акцесорната претенция за лихви, също са неоснователни.
От приложените от
ответното дружество писмени доказателства- молба от 20.06.2017г. от И.С.Х. за
назначаване на работа като общ работник в „Булсевън груп“ ЕООД /л.22/; трудов
договор №6/20.06.2017г. /л.24/; длъжностна характеристика /л.26/, справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ /л.25/ се установява, че
трудов договор между страните е сключен на 20.06.2017г. Ищецът е приел да
изпълнява длъжността общ работник в Заведение Крайморие, на непълно работно
време- 4 часов работен ден, срещу месечно възнаграждение в размер на 230 лв. Няма
данни екземпляр от договора да е бил връчен на ищеца /не е попълнено
съответното поле/. С договора ищецът се е задължил да постъпи на работа на
21.06.2017г. Съгласно служебната бележка на л.28, на 21.06.2017г. на ищеца е
проведен начален инструктаж по безопасност, за което същият се е подписал освен
на служебната бележка, така и в книгата за инструктаж /л.30/. На платежната
ведомост за м.юни /л.43/ също е наличен негов подпис /л.43/, че през м.юни е
работил 8 дни, начислено му е било брутно възнаграждение в размер на 83,64 лв.
и е получил в брой сумата от 65,23 лв. /след приспадане на удръжките/. В
платежната ведемост на м.юли 2017г. /л.44/ също е наличен негов подпис, че е
работил 21 дни, за което му е начислено брутно възнаграждение в размер на 230
лв., от което след удръжките са му били изплатени 179,39 лв. в брой.
Безспорно е, че в
периода от 21.06.2017г. до 31.07.2017г. ищецът е полагал труд в заведение
/каравана/, разположено на плажа в гр.Бургас, кв.Крайморие. Същото се
установява и от свидетелските показания.
На л.33 от делото е
налична молба от И.Х. до управителя на ответното дружество, с която същият е
поискал да му бъде разрешен неплатен отпуск в периода от 1.08.2017г. до
31.08.2017г. включително. Със заповед №9 от 1.08.2017г. /л.34/ на управителя на
ответното дружество такъв е разрешен. Видно от отразеното във ведомостта за
изплащане на трудово възнаграждение за м.август 2017г. /л.45/ ищецът се е
подписал, че му е начислено и е получил трудово възнаграждение за м.август
2017г. в размер на нула лева. В присъствената форма за явяване на работа през
м.август 2017г. /л.41/ е отразено, че същият не е бил на работа, макар в
графика за м.август 2017г. /л.40/ да е било предвидено , че ищецът е следвало
да бъде на работа през работните дни от месеца от 10 до 14 ч. Според
присъствената форма през целия месец август 2017г. на работа е бил управителят
на дружеството.
Ответникът оспорва да
е подписвал описаните по-горе документи /с изключение на молбата за постъпване
на работа/, изхождащи от него или съдържащи негов подпис. В тази връзка по
делото са допуснати и приети еднолична и тричленна съдебно-графологически
експертизи. Експертите безпротиворечиво установяват, че оспорените подписи са
положени от ищеца. Само за пълнота следва да се отбележи, че експертизите са направени
въз основа на преписите, предоставени на ДИТ-Бургас във връзка с жалбата на
ищеца, защото ответното дружество е декларирало пред МВР /л.62 и л.63/, че на
10.09.2017г. от търговския обект за бързо хранене, находящ се на плажа в кв.Крайморие
е установил липсата на 220 лв. и документи на фирмата, а на 18.10.2017г. от
административната сграда на дружеството на същия плаж била установена липсата
на 5-6 бр. папки съдържащи всички трудови досиета и ведомости, договори с фирми
и др.
С оглед приложените
писмени доказателства- трудов договор и длъжностна характеристика, както и
молба за ползване на неплатен отпуск за м.август 2017г., подписани от ищеца,
въззивният съд намира за недопустимо доказването с гласни доказателства на различни
от посочените в тези документи съществени елементи от съдържанието на трудовото
правоотношение- заемана длъжност / че фактически ищецът работил като барман
вместо като общ работник/ и трудово възнаграждение /1200 лв. вместо 230 лв./. Приложимо
в случая е ограничението на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, във връзка с изискванията
на чл.62, ал.1 КТ и чл.67, ал.1 от КТ за установяването на съществените
елементи на трудовото правоотношение посредством писмен договор.
Дори да се приеме
обратното- че свидетелските показания са допустими- твърденията на ищеца за
договорено възнаграждение от 1200 лв. се установяват единствено от показанията
на св.Емилова. Същата като съжителстваща с ищеца е заинтересована от изхода на
делото, още повече, че тя също има претенции да не е получила дължими
възнаграждения от ответника и жена му, поради което съдът на основание чл.172 ГПК намира, че показанията ѝ не следва да се кредитират, доколкото не се
подкрепят от каквито и да било други доказателства по делото. Относно размера
на договореното възнаграждение от 1200 лв. тези показания се подкрепят
единствено от показанията на св.Пенева, но последната признава, че тази сума ѝ
е казана от ищеца и св.Емилова, а няма лични впечатления. С оглед изложеното
съдът намира за недоказано твърдението, че договореното възнаграждение по
трудовия договор между страните от 20.06.2017г. е било 1200 лв. месечно.
Твърдението, че ищецът
фактически е работил като барман се установява освен от показанията на
св.Емилова и от показанията на водените от ответника свидетели Торопов и
Алексиев, както и частично от св.Мицов /“управителят му направи жест да
поработи малко на караваната“/, също така и от показанията на св.Пенева.
Доколкото това обстоятелство не е намерило отражение в писмения договор или
допълнително споразумение за изменението му в частта, касаеща заеманата
длъжност, респективно- относно дължимото възнаграждение, то не може да се
приеме, че на ищеца се дължи възнаграждение за фактически заеманата длъжност.
По делото са
представени доказателства- разплащателни ведомости, от които е видно, че ищецът
е получил дължимото му възнаграждение за месеците юни и юли 2017г., за което се
е подписал в съответствие с изискването по чл.270, ал.3 КТ за удостоверяване
плащането на трудово възнаграждение, поради което претенцията му са присъждане
на трудово възнаграждение е неоснователна. Неоснователна е и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху тази сума.
Въззивната инстанция
намира за основателна жалбата на ответното дружество по отношение присъденото
от БРС трудово възнаграждение за м.август 2017г. в размер на 230 лв. Както и
по-горе се спомена, по искане на ищеца за целия август му е било разрешено
ползването на неплатен отпуск, като няма данни същия да е отправил писмено
искане до работодателя този отпуск да бъде прекъснат. При това положение на
ищеца не се дължи трудово възнаграждение за м.август 2017г., макар свидетелката
Емилова да сочи, че той е работил през целия м.август. Нейните показания не се
кредитират и поради това, че същата е заинтересована от изхода на делото, а
липсват други безспорни доказателства, които да ги подкрепят /никой от
останалите свидетели не заявява, че ищецът е работил през м.август 2017г./.
С оглед изложеното
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ищеца е
присъдено възнаграждение за м.август 2017г., ведно със законната лихва върху
тази сума, а вместо него следва да се постанови ново, с което иска за заплащане
на трудово възнаграждение за м.август 2017г., както и на обезщетение за забава
следва да се отхвърлят като неоснователни.
В останалата
обжалвана част- с която исковете за заплащане на трудово възнаграждение за
м.юни и юли са отхвърлени, ведно с претенцията за законна лихва, решението е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
3.
По иска с правно
основание чл.150 КТ- за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, ведно
със законната лихва върху претендираната сума /иск по чл.86, ал.1 ЗЗД./.
Видно от ведомостта за заплати за м.юли /л.44/ ответното
дружество е начислило трудово възнаграждение на ищеца за 21 отработени дни за
този месец.
От свидетелските показания- на св.Торопов / „работи два
месеца, всеки ден работеше, в събота и неделя също, караваната беше отворена от
около 10ч. сутринта поне до 17ч., работеше сам“/; на св.Пенева /“работеше всеки
ден, сутрин от 8ч. вечер до 20-21 ч., заедно с една жена, без да са на смени“/,
които съдът намира за дадени от свидетели, които не са заинтересовани от изхода
на делото, във връзка с обясненията на ищеца по чл.176 ГПК /“затварях вечер
около 19.30ч.“- с.з. на 15.06.18г.- на гърба на л.115/ съдът приема, че ищецът
е работил повече от предвидените в трудовия договор 4 часа дневно.
Съгласно чл.143 КТ извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Следователно положените от ищеца часове над уговорените 4
часа дневно, представлява извънреден труд и следва да бъде заплатена на
основание чл.150 КТ.
Ирелевантно е обстоятелството, че ответното дружество не
е отчитало положения извънреден труд, както и че при проверката от ДИТ- Бургас
/само документална/ не са открити нарушения на трудовото законодателство. Работодателят
не може да черпи изгодни за себе си последици от неизпълнението на задълженията
си по чл.149 КТ. Резултатите от проверката на ДИТ- Бургас нямат обвързваща съда
доказателствена стойност. Ирелевантно е и оплакването в жалбата на ответника,
че от свидетелските показания се установява, че работникът често е бил в
нетрезво състояние. Не се установява, че в тези случаи работодателят се е
възползвал от правото си да го отстрани от работа, респективно- да го уволни.
По делото не може да се установи по категоричен начин
точната продължителност на отработените от ищеца часове над дължимите от 4
часа, тъй като от показанията на св.Торопов се установява, че казаното от него
касае само впечатленията му в рамките на неговия работен ден /до 17ч./, т.е. не
му е известно дали и докога е работил ищеца след 17ч. Затова е налице и
разминаване с показанията на св.Пенева относно края на работното време на ищеца,
а сочената от нея крайна продължителност на работния ден надвишава заявената от
ищеца в обясненията му по чл.176 ГПК /19.30ч./. Същевременно нейните показания
не съвпадат с тези на останалите свидетели за началото на работното време /тя
твърди, че заведението отваряло в 8 ч., докато всички останали свидетели сочат,
че обичайно заведенията отваряли около 10ч./ .
При това положение, доколкото искът за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд за м.юли 2017г. е доказан по основание, на
основание чл.162 ГПК съдът е длъжен да определи размера по своя преценка.
Въззивната инстанция намира за правилен възприетият от
районния съд подход на определяне продължителността на действително
отработеното време - въз основа на данните за работата на касовия апарат, които
са видни от неговия отчет. Това е така, защото в обясненията си по чл.176 ГПК
/с.з. на 15.06.2018г.- на гърба на л.116 от делото/ ищецът е заявил, че всяка
сутрин е включвал касовия апарат и го е изключвал вечер, като рядко е имало
случаи да не е издавал касови бележки, поради което продължителността на работата
на касовия апарат във връзка с тези обяснения на ищеца, дават възможност за
обоснован извод относно положения извънреден труд.
С оглед данните от СИЕ /допълнително заключение/- л.152
от делото на БРС положения извънреден труд в делнични дни е 25,04 ч., като
брутното трудово възнаграждение за него възлиза на 102,84 лв. В почивните дни
положения от ищеца извънреден труд е 15,11ч., като брутното възнаграждение за
него е в размер на 72,40 лв. Или общо за м.юли дължимото на ищеца брутно
възнаграждение за положения извънреден труд е в размер на 175,24 лв.
Ето защо искът за възнаграждение за извънреден труд за
м.юли 2017г. е основателен и доказан до размер от 175,24 лв. и следва да бъде
уважен до този размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаването на исковата молба до окончателното плащане. За горницата над тази
сума до претендираните 1874,40 лв., ведно със законната лихва върху тях иска е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Понеже изводите на въззивната и първата инстанция по тези
искове съвпадат, то решението на БРС следва да бъде потвърдено в тази му част.
По претенцията за извънреден труд за м.август 2017г.
въззивната инстанция приема следното:
Както и по-горе се посочи искът за заплащане на трудово
възнаграждение за м.август 2017г. е неоснователен, поради това, че не се
установява с допустими доказателствени средства ищецът изобщо да е престирал
труд по трудовото правоотношение с ответника през м.август 2017г. Поради това неоснователна
се явява и претенцията на ищеца за присъждане на възнаграждение за извънреден
труд за м.август.2017г. Ето защо искът му по чл. 150 КТ за възнаграждение за
извънреден труд е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователна е и акцесорната претенция за законна лихва върху сумата от
1663,20 лв., която има акцесорен характер.
Тъй като изводите на БОС и БРС по иска по чл.150 КТ не
съвпадат досежно присъдената от РС сума от 318,34 лв., ведно със законната
лихва върху нея, то обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 318,34 лв.- възнаграждение за
извънреден труд за м.август 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
като вместо това се постанови ново решение, с което иска по чл.150 КТ бъде
отхвърлен и в тази му част. За разликата над тази сума до претендираните
1663,20 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, решението на БРС е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото- частично уважаване на жалбата
на ответното дружество /за 230 лв.- трудово възнаграждение за м.август 2017г. и
за сумата от 318,34 лв.- възнаграждение за извънреден труд за м.август 2017г./,
следва да бъдат преразгледани и присъдените от БРС разноски, поради което
решението на БРС следва да бъде отменено и в частта, касаеща разноските.
Пред районния съд страните са направили следните
разноски: 300 лв. адвокатско възнаграждение, платено от ищеца и 500 лв.-
адвокатско възнаграждение платено от ответника. Претенцията /сумата от всички
искове/ е за 11344,80 лв. Същата е уважена за 205,24 лв. /175,24 лв. за иска за извънреден труд за юли
и 30 лв. – обезщетение за неползван отпуск/. Отхвърлена е за 11139,56 лв.
Предвид изхода на делото за първата инстанция на ищеца се дължат разноски в
размер на 5,43 лв., а на ответника- 490,96 лв., съобразно уважения/ отхвърлен
размер на исковете. Предвид това, че е уважен само един от исковете, то
ответникът следва да заплати в полза на БРС д.т. от 50 лв. /колкото е
минималния размер на таксата за един иск/, както и сумата от 5,07 лв- разноски
за СИЕ.
За въззивната инстанция разноските са следните: 300 лв.
за адвокатско възнаграждение, платени от ответника и 50 лв. за д.т. за въззивно
обжалване. В разноските следва да се включат само 25 лв., представляващи
половината от д.т. за обжалване на отхвърлените искове, или общо 325 лв. /за
уважената и от въззивната инстанция част от иска минималната такса за обжалване
е 25 лв., поради което тя се изключва от базата за определяне на дължимите му
разноски/. Ищецът не е приложил доказателства за разноски за въззивното
производство. По жалбата на ответника обжалваемия интерес е 723,58 лв. /уважената
срещу него част от исковете/. Същата е уважена за 548,34 лв. и е отхвърлена за
175,24 лв. Предвид изхода на делото за въззивната инстанция ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 246,29 лв.
Понеже претенцията на ищеца за извънреден труд е над 5000
лв., решението подлежи на обжалване пред ВКС в тези му част. В останалата част
решението е необжалваемо на основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.3 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2253 от 12.11.2018г. постановено по
гр.д.№844 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас В ЧАСТТА, с която „Булсевън
Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на И.С.Х. сумата от 230 лв., представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.август 2017г. по сключен между
тях трудов договор №6/20.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от
1.11.2017г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която дружеството е
осъдено да заплати възнаграждение за положен извънреден труд за м.август 2017г.
в размер на 318,34 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
1.11.2017г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА за разноските по делото,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.Х. ЕГН:********** ***, за осъждане
на „БУЛСЕВЪН ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.58, вх.4, ет.7, ап.154 да му заплати сумата от
230 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.август
2017г. по сключен между тях трудов договор №6/20.06.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 1.11.2017г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.Х. ЕГН:********** ***, за осъждане
на „БУЛСЕВЪН ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.58, вх.4, ет.7, ап.154 да му заплати сумата от
318,34 лв., представляваща неизплатено брутно възнаграждение за извънреден труд
за м.август 2017г. по сключен между тях трудов договор №6/20.06.2017г., ведно
със законната лихва, считано от 1.11.2017г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2253 от 12.11.2018г. постановено по
гр.д.№844 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „БУЛСЕВЪН ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.58, вх.4, ет.7, ап.154 да
заплати на И.С.Х. ЕГН:********** *** сумата от 5,43 лв., представляваща
разноски- адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА И.С.Х. ЕГН:********** *** да заплати на „БУЛСЕВЪН
ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.58, вх.4, ет.7, ап.154 сумата от 490,96 лв.- разноски за
първата инстанция и сумата от 246,29 лв.- разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „БУЛСЕВЪН ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.58, вх.4, ет.7, ап.154 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Бургаския районен
съд държавна такса в размер на 50 лв., както и 5,07 лв.- съответна част от
разноските за СИЕ.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
с касационна жалба пред Върховния касационен съд В ЧАСТТА, касаеща иска по
чл.150 КТ- за присъждане на възнаграждение за извънреден труд.
В останалите части решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.