№ 60
гр. Плевен, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430102267 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по делба ІІ-ра фаза.
С Решение № 672/06.07.2021г. по делото, съдът е допуснал на
основание чл.341 от ГПК вр. чл.69 от ЗН да се извърши съдебна делба между
ЕМ. Н. К. с ЕГН ********** от с.**** и Г. Н. Г. с ЕГН ********** от с.***,
ул.*** *** №21, върху следния недвижим имот, представляващ ДВОРНО
МЯСТО в село *** с площ от 1020 кв.м., парцел III, планоснимачен номер
270, стр. кв. 50 при съседи *** и улица от две страни, а съгласно
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-25/21.01.2019г. на ***, по скица №15-198070-24.02.2021г. на ***,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 17854.201.324, с
площ от 836 кв.м, при съседи : 17854.201.1068, 17854.201.1337,
17854.201.1338, 17854.201.1067. В имота попадат сгради с идентификатор
17854.201.324.1 със застроена площ от 69 кв.м., жилищна еднофамилна и
17854.201.324.2 със застроена площ 46 кв.м., жилищна еднофамилна, който
имот е с административен адрес с.*** ул.*** *** №21.
С решението съдът е постановил от допуснатия до делба недвижим
имот да се образуват шест равни дяла, от които ЕДИН за ЕМ. Н. К. с ЕГН
********** от с.**** и ПЕТ за Г. Н. Г. с ЕГН ********** от с.***, ул.*** ***
№21.
Назначена е съдебно-техническа експертиза с оглед оценяване на
1
имота и становище за неговата поделяемост.
Преди втора фаза на делбата ответникът Г.Н., представляван от адв.Д.
от ПлАК е направил искане на основание чл.349 ал.1 от ГПК за възлагане на
делбения имот. По така направеното искане съделилителката Е.К. е изразила
становище, че е налице смесена съсобственост, поради което не е налице
условие за възлагане на имота на съделителя Г.Н..
Съделителят Г.Н. е предявявил иск по сметки за сумата от 3204 лева,
представляваща стойността на подобренията, които е извършил в имота. В
подадената молба подробно са описани подобренията по вид и стойност. По
така направеното искане, процесуалният представител на другата страна е
изразил становище, че е недоказана.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
разпоредбите на закона и доводите на страните намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е назначена съдебно- техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че пазарната стойност на процесният
имот, предмет на делбата е 70600 лева, като стойността на един дял е 11766,67
лева. По делото по искане на страните, съдът е допуснал и назначил повторна
експертиза, заключението на която е прието със съгласие на двете страни и от
която се установява, че пазарната стойност на имота е 63957,90 лева и
стойността на един дял е 10659,90 лева. Процесният имот е неподеляем
Ответникът Г.Г. Найденов е направил искане за възлагане на имота, на
което ищцата ЕМ. Н. К. се е противопоставила, тъй като в случая е налице
смесена съсобственост. В практиката си ВКС приема, че хипотезата на
смесена съсобственост, разглеждана в тълкувателното решение, обхваща
случаи, при които собствеността е разнородна и е възникнала от различни
юридически факти, но не и случаи като настоящата хипотеза, характеризиращ
се с това, че собствеността на имота е възникнала на основание наследство и
покупко-продажба, като страни в производството са само наследници на
общия наследодател. В този смисъл е определение № 225 от 06.04.2012г.
ВКС, по което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по
релевантния за спора въпрос: „За характера на съсобствеността в
конкретния случай във връзка с приложението на ТР № 1/2004г. на
ОСГК на ВКС по някои въпроси на съдебна делба.“ ВКС изтъква, че е
налице концентрация на правото на собственост в лицето на един от
наследниците, с което характерът на имота като наследствен не се е променил
след направеното по-късно завещание. Обстоятелството, че делът на една от
наследниците е по-голям вследствие на извършеното от наследодателката
завещание, не променя наследствения характер на имота, защото в
съсобствеността не участват трети лица, чужди на наследството на починалия
наследодател. Целта на закона е наследственият имот да остане в
патримониума на един от наследниците му, в който смисъл следва да се
разбират и дадените в т.8 на ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС разяснения,
2
както и с оглед на последващата съдебна практика, застъпена в Решение №
148 от 7.04.2010г. по гр. д. № 437/2009г. на I г.о. на ВКС. В случая е налице
прехвърляне на идеална част от имот с покупко-продажба, а не завещание или
дарение, но основното, което трябва да се съобрази е, че купувач по сделката
е другия съделител и също наследник на общия наследодател. В същото време
предпоставките за извършване на делбата по този ред, а именно чрез
възлагане, са налице – този съделител е живял в делбения имот при откриване
на наследството и не притежава друго жилище, което е установено от
събраните по делото доказателства.
При така изложеното съдът приема, че следва да постави в дял на Г. Н.
Г. с ЕГН ********** процесния недвижим имот, представляващ ДВОРНО
МЯСТО в село *** с площ от 1020 кв.м., парцел III, планоснимачен номер
270, стр. кв. 50 при съседи *** и улица от две страни, а съгласно
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-25/21.01.2019г. на ***, по скица №15-198070-24.02.2021г. на ***,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 17854.201.324, с
площ от 836 кв.м, при съседи : 17854.201.1068, 17854.201.1337,
17854.201.1338, 17854.201.1067. В имота попадат сгради с идентификатор
17854.201.324.1 със застроена площ от 69 кв.м., жилищна еднофамилна и
17854.201.324.2 със застроена площ 46 кв.м., жилищна еднофамилна, който
имот е с административен адрес с.*** ул.*** *** №21. За уравнение на
дяловете, Г. Н. Г. следва да заплати на ЕМ. Н. К. полагащият и се дял.
По отношение на стойността на имота, предмет на делбата, съдът счита,
че следва да бъдат обсъдени двете заключения изготвени по делото.
Заключението, внесено по делото на 02.11.2021г. сочи, че цената на имота е
70600 лева. За да установи тази цена, вещото лице е посочило, че пазарната
стойност на имота е 70600 лева, като по отношение на другите два метода е
посочило стойност 23300 лева по метод на разходи за създаване и 0 лева
метод на директна капитализация. Второто изготвено по делото заключение
сочи метод на капитализираните приходи, метод на сравнителните аналози и
метод на амортизираните разходи на подмяна. Съдът счита, че реална цена на
имота би могла да се получи при използване на метод на пазарните
(сравнителните) аналози. Този метод е оценка на имота чрез сравнения на
оценявания имот с други подобни недвижими имоти, оферирани или
продадени в рамките на шест месеца или до една година назад, които са
разположени в близост до оценявания имот. В двете заключения е дадена
почти една и съща оценка по метода на пазарните аналози като в едното
заключение тя е 69290,70 лева, а в другата 70600,00 лева. В заключението от
02.11.2021г. са описани трите имота, които са използвани за сравнение, като
са посочени включително дворно място и застроена площ и критериите за
оценка - в таблицата са посочени площ, местоположение, нифраструктура,
общо състояние на сградата, функционалност, външни мрежи, използваемост
по предназначение, търговска привлекателност на обекта. Всички тези
критерии дават възможност да се направи по реална оценка и сравнение на
3
имотите. Във второто заключение вещото лице е посочило само линковете
към офертите, но не и самите оферти, от които би могло да се прецени
доколко са близки по описание до имота, предмет на делото. Поради това и
съдът счита, че следва да се приеме първото изготвено по делото заключение,
съгласно което пазарната стойност на имота, предмет на делото е 70600 лева.
Същото е по-пълно и съответно по-обосновано.
Отделно от това, съдът счита, че при определяне на пазарната стойност
не следва да се обсъжда стойността на имота по метод на капиталиризаните
приходи, тъй като този метод по – скоро би могъл да се използва за градски
имоти, които биха могли да бъдат отдавани под наем. Настоящият имот на
практика трудно би могъл да бъде отдаден под наем.
Не следва да се обсъжда и метода на вещната стойност, тъй като се
касае за имот, изграден преди дълъг период от време и цените на имотите
нямат основа за сравнение.
При тези доводи, съдът приема, че пазарната стойност на имота е 70600
лева. За уравнение на дяловете, Г.Г. следва да заплати на ЕМ. Н. К. сумата от
11766,67 лева.
По предявеният иск по сметки:
Ищецът претендира сумата от 350 лева за изграждане на тоалетна и
400 лева за материали и труд за ремонт на покрива. От показанията на
с*** К. и свиде*** се установи, че в имота има изградена нова външна
тоалетна. Св.К. твърди, че е снаха в този дом от 2002г., и помни, че през
2008г. се наложило да се прави нова външна тоалетна, защото старата вече
била с пълна яма. Свидетелката твърди, че наследодателите на страните
споделили, че са заделили пари и Г.Г. ще я изгради, но те ще купят
материалите. Свидетелката не знае каква сума са били подготвили за
материали. По отношение на ремонта на покрива заяви, че също
наследодателите на страните са платили материали, а *** е организирал
ремонта. Спорно по делото обстоятелство е дали наследодателите на
съделителите са заплатили материалите за изграждането на външната
тоалетна и ремонта на покрива. Свидетелката К. заяви : “Не съм била,
когато са дали парите“, „Точна сума не знам какво са дали, не мога да кажа“,
„Аз не съм била, за да видя дали са дали“, „От тях знам, че те са дали парите.
Не съм лично присъствала на подаване на парите“, „Това, че са дали парите за
материалите го знам от свекъра ми“. Свидетелката първоначално твърди, че
знае от самите наследодатели на страните, че са дали пари за материали.
Впоследствие твърди, че от свекърва си знае, че са давани пари за ремонт. От
показанията и не се установява по безспорен и категоричен начин, че
наследодателите на страните са заплатили материалите за изграждането на
външната тоалетна и за частичния ремонт на покрива. С оглед на така
събраните доказателства, съдът приема за установено, че съделителят
Г.Н. със собствени средства и труд е изградил през 2008г нова външна
тоалетна, а през 2010г. е извършил частичен ремонт на покрива като е
4
подменил керемиди и капаци. Съобразно заключението на вещото лице тези
подобрения са на стойност 106,38 лева за ремонт на покрива и 374 лева за
изграждане на външна тоалетна. Съдът приема, че ищецът е доказал
извършени подобрения и претенцията му за подобрения за изградената
външна тоалетна е основателна до предявения размер 350 лева и по
отношение ремонта на покрива до посочения от вещото лице размер 106,38
лева.
По отношение на останалите подобрения, извършени в имота, по
делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи, че през
2020г. Г.Г. е изградил метална конструкция, за която претендира 1500 лева,
през 2021г. метална конструкция за асмалък за която претендира 450 лева. По
делото са изслушани показанията на свидетелката К., която твърди, че преди
1 -2 години *** си е направил метален навес, а през 2019 – 2021г. си е правил
асмалък. По отношение на бетоновите колове, свидетелката К. не заяви
категорично, че са взети от старо лозе, а само, че не са нови, а стари колове. В
този смисъл са и показанията на свидетелката ***, която се е грижила за баща
му от месец октомври 2018. и твърди, че през есента на 2018г. *** си е купил
лозови насаждения, а по- късно си е правил асмалък и метален покрив на
желязна конструкция за дърва. Свидетелката *** заяви, че в двора Г.Н. е
засадил лозови насаждения.
При така събрените свидетелски показания, съдът приема, че по делото
от фактическа страна се установи, че Г.Н. е изградил метален навес и асмалък
в двора, както и че е положил бетонови колове за лозови насаждения и е
насадил лозови насаждения. Съобразно заключението на вещото лице, искът
за подобрения за изградената метална конструкция следва да бъде уважен до
сумата от 1456,53 лева като за разликата до 1500 лева е неоснователен.
Изцяло следва да бъдат уважени претенциите за подобрения за изградения
асмалък – 450 лева, положени бетонни колове за сумата от 100 лева и за
засадени лозови насаждения на стойност 300 лева.
По отношение на претенцията за подобрения в имота – засаждане на
плодови дръвчета : Не е спорно между страните, а и се установява от
заключението на вещото лице, че в имота има засадени 2 броя ябълки, 4 броя
сливови дръвчета, 3 броя смокинови и 1 бр дюля. По отношение на
засаждането на плодни дръвчета свидетелят Красимир Русанов заяви, че е
купувал на ищеца Г. Н. Г. няколко сливи, праскови, ябълки и кайсии. В
заключението вещото лице е посочило, че стойността на закупените дръвчета
е 100 лева и до този размер претенцията следва да бъде уважена, като за
разликата до 104 лева претенцията не неоснователна.
Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота в качеството си
на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите
съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат
по правилото на чл.30, ал.3 ЗС, ако подобренията са извършени със
съгласието на останалите съсобственици. При наличието на такова
5
съгласие съделителят отговаря съразмерно дела за реално извършените
разходи по чл.30, ал.3 ЗС. Касае се за необходими разноски, които е следвало
да бъдат направени. Изграждането на нова външна тоалетна е било
наложително с оглед установеното, че на предходната такава яма вече е била
пълна. По отношение на извършения ремонт на покрива, съдът приема също,
че е необходим за да се запази целостта на имота. По отношение на
останалите подобрения, не са представени доказателства и не са навеждани
доводи от страна на съделителката Е.К. да се е противопоставила или да не е
имало съгласие от нейна страна. Поради това и по отношения на тези
подобрения, съдът приема, че се дължи стойността на разходите за
извършените подобрения, а не увеличената стойност на имота. Отделно
следва да се отбележи и това, че страните не са събирали доказателства в тази
насока.
При така обсъдените доказателства, съдът счита, че по делото се
установи, че ищецът е извършил подобрения в имота на обща стойност
2862,91 лева ( 350 лева изграждане на външна тоалетна , 106,38 лева
ремонта на покрива до посочения от вещото лице размер , 1456,53 лева
изграждане на метална конструкция , 450 лева за изградения асмалък , 100
лева за положени бетонови колове , 300 лева за засадени лозови насаждения
, 100 лева за засадени плодни дръвчета) като за разликата до 3204 лева не
са представени доказателства. Ответницата в предявения иск по сметки
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 477,15 лева като за
разликата до 534 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съделителите по делото следва да заплатят по иска за делба държавна
такса по сметка на Плевенски районен съд, както следва: Е.К. - 470,66 лева и
Г.Г. 2353,33 лева. За разноските за адвокатско възнаграждение по предявения
иск по сметки, Е.К. следва да заплати на Г.Г. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 178,70 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.349 ал.1 от ГПК В ДЯЛ на Г. Н. Г. с ЕГН
********** от с.***, ул.*** *** №21, следния недвижим имот,
представляващ ДВОРНО МЯСТО в село *** с площ от 1020 кв.м., парцел III,
планоснимачен номер 270, стр. кв. 50 при съседи *** и улица от две страни, а
съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-25/21.01.2019г. на ***, по скица №15-198070-24.02.2021г. на
***, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 17854.201.324, с
площ от 836 кв.м, при съседи : 17854.201.1068, 17854.201.1337,
17854.201.1338, 17854.201.1067. В имота попадат сгради с идентификатор
6
17854.201.324.1 със застроена площ от 69 кв.м., жилищна еднофамилна и
17854.201.324.2 със застроена площ 46 кв.м., жилищна еднофамилна, който
имот е с административен адрес с.*** ул.*** *** №21, оценен от вещото лице
по назначената съдебно-оценителна експертиза на сумата от 70600 лв., като
ОСЪЖДА Г. Н. Г. с ЕГН ********** от с.***, ул.*** *** №21 ДА
ЗАПЛАТИ на ЕМ. Н. К. с ЕГН ********** от с.**** за уравнение на дела си
сумата 11766,67 лева, която на основание чл.349 ал.5 от ГПК следва да бъде
изплатена заедно със законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на
решението за възлагане.
ОСЪЖДА ЕМ. Н. К. с ЕГН ********** от с.**** ДА ЗАПЛАТИ на Г.
Н. Г. с ЕГН ********** от с.***, ул.*** *** №21 сумата в размер на 477,15 за
извършени подобрения, ведно със законната лихва от 27.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата като за разликата до 534 лева
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕМ. Н. К. с ЕГН ********** от с.**** ДА ЗАПЛАТИ на Г.
Н. Г. с ЕГН ********** от с.***, ул.*** *** №21 разноски по делото в размер
на 178,70 лева по предявения иск за подобрения.
ОСЪЖДА Г. Н. Г. с ЕГН ********** от с.***, ул.*** *** №21 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса върху
стойността на дела си 2353,33 лева.
ОСЪЖДА ЕМ. Н. К. с ЕГН ********** от с.**** ЗАПЛАТИ по сметка
на Плевенски районен съд държавна такса върху стойността на дела си
470,66 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен
съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7