№ 268
гр. Пещера, 21.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
Сложи за разглеждане докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело
№ 20255240100761 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Ищецът Д. С. Ч., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител
адв.Л. К. - с пълномощно по делото.
Ответникът Р. Н. К., редовно призована, се явява лично и с адв.И. К. - с пълномощно
по делото.
Съдът докладва:
Постъпило писмо с вх. рег. № 3795/09.07.2025г. писмо от ТД на НАП – Пловдив, офис
Пазарджик със служебно изискана информация относно регистирраните трудови
договори и осигурителни доходи на Д. С. Ч. и Р. Н. К.;
Постъпил с вх. рег. № 3924/15.07.2025 г. Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Пещера относно детето С. Ч.;
Постъпил с вх. рег. № 3961/16.07.2025 г. Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Пазарджик относно детето С. Ч..
По хода на делото:
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна
на спора.
АДВ. К. – Поддържам исковата молба. Да се приемат писмените доказателства,
1
включително докладваните днес – служебно изискани. Нямам възражения по
проектодоклада.
АДВ. К. – Поддържам отговора на исковата молба. Да се приемат доказателствата.
Нямам възражения към доклада.
Съдът, като взе предвид липсата на възражения от страните срещу изготвения проект
за доклад, и на основание чл.146, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА делото, съобразно изготвения в закрито съдебно заседание проект за
доклад, обективиран в Определение № 324 от 02.07.2025 г., който да се счита за неразделна
част от протокола от днешното съдебно заседание.
Съдът като взе предвид становището на страните счита, че следва да се приемат като
допустими, относими и необходими писмени доказателствата приложените към исковата
молба и отговора документи, както и служебно изисканите, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените документи в
оригинал и заверени преписи, сред които: Удостоверение за раждане на С. Д. Ч., издадено
въз основа на акт за раждане № 0431/15.05.2024г.; Допълнително удостоверение №
00000022/01.01.2025г. към Трудов договор № 00000027/22.10.2021г.; Извлечение от
Разплащателна сметка на Р. К.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 161, том
ІІ, рег.№ 4423, нот.д. № 313/2006 г.; психологическо изследване на Д. Ч.; Амболаторен лист
№ 25008502С111/08.01.2025 г. на Д. Ч.; Епикриза от детско отделение към УМБАЛ
„ПЪЛМЕД“ ООД – клон МС „Здраве“ гр.Пазарджик; Епикриза от детско отделение на
МБАЛ „Хигия“ АД - Пазарджик на С. Ч.; както и днес докладваните: писмо с вх. рег. №
3795/09.07.2025г. писмо от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, ведно със справки;
Социален доклад № ПР/Д-РА-ПЩ/41-001/15.07.2025г. от Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Пещера и Социален доклад № ПР/Д-РА/140-001/14.07.2025г. от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Пазарджик.
АДВ. К. – Водим си допуснатите ни свидетели, които са трима.
АДВ. К. – Ние също водим трима свидетели при режим на довеждане, които молим
да допуснете до разпит. Моля да се произнесете и по доказателствените искания, които съм
направил с отговора на исковата молба, а именно: да се изиска и приложи от Агенция
„Закрила на детето“ доклад от Татяна Гълъбова, която на 26.05.2025 г. е посетила дома на
моята доверителка по повод подадена жалба от ищеца и отделно от това съм изискал да бъде
приложено гр.дело № 1033/2024 г. по описа на РС – Пещера, образувано по молба за
домашно насилие, която впоследствие моята доверителка е оттеглила. Това е във връзка с
твърдения, посочени в исковата молба.
2
Съдът приканва страните към спогодба, включително в производството по
определяне на привременни мерки, и констатира, че такава не се постига.
С оглед равнопоставеност на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит още двама свидетели при режим на довеждане от страна на
ответника.
Пристъпи се към снемане на самоличността и разпит на допуснатите свидетели от
страна на ищеца.
Въведе се първият свидетел в залата.
СВИД. ЕВДОКИЯ Д. Ч. – родена на 09.01.1974г. в гр.Пазарджик, живее в
гр.Пазарджик, ул.„******“ № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 32, български гражданин, българка, вдовица,
със средно образование, неосъждана, ЕГН **********, майка на ищеца;
Уведомена за правото й по чл. 166 ГПК. Желае да свидетелства.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
На въпросите на адв.К.:
СВИД. ЕВДОКИЯ Ч. – Познавам Р. К. откакто е с моя син, може би 2-3 години. Те се
събраха да живеят заедно от преди 2-3 години. Живееха в моя апартамент. Не живееха с мен
първоначално. Мен ме нямаше там, аз живеех с моя приятел в с. Радилово. Аз в началото не
съм била толкова често при тях. Те живееха двамата, заедно с моята дъщеря в апартамента в
гр.Пазарджик. Преди да се роди детето им моята дъщеря излезе на квартира с нейния
приятел. Мисля, че 2-3 месеца преди да се роди детето. Аз идвах много рядко да ги
посещавам. Случвало се е, когато съм идвала Р. да плаче и съм я питала защо плаче, същите
неща се случваха и по време на самата й бременност, но тя все нищо не ми отговаряше... На
21.01.2024 г. аз се върнах да живея в апартамента при тях. Живеехме заедно, нямаше
проблеми. Случвало се е по време на бременност Р. да избухва, да реве, даже 1 път имаше
спор. Тя беше на село същия ден, дойде с майка й и баща й. Качиха се горе с майка й, не
знам какво се е разправяла с М. прееди това, но - качиха се горе и тя почна да си събира
нещата. Обадих се на Д. да си дойде, че той беше в сервиза си. Той си дойде. Баща й беше
долу и той се качи човека, това беше преди да роди, вече живеех с тях. Същият ден имаше
някакъв спор между мен и Д.. Майка й и баща й дойдоха и на тях им обясних, че не е
нормално явление Р. така да плаче и да се тръшка. Даже й разказах на майка й как една вечер
беше сервирана масата и ние стоим трима човека да сядаме и да вечеряме, а те седят отвън
двамата Р. и Д. и се карат. Като докато разказвах на майка й, че това на Р. не е нормално
поведение - и тя като скочи от дивана, ме хвана и ме раздруса и аз излезнах. После Д. ми се
обади да дойда и да ми се извини. Като плаче постоянно, казва „Писна ми! Не мога да
издържам повече! Д. ми съсипа живота!“. Детето още не беше родено за това, което говоря.
Даже пак един път като идваха нейните родители и като говорихме, че не е нормално нещо
все да се карат тя ми каза „Ще ви родя това скапано дете и ще ви го зарежа да си го
3
гледате!“. Това й бяха приказките. Тя от самото начало си е такава. Незнам какъв е
проблемът на Р., и решиха да имат дете - и това продължава. Помагала съм в домакинството
като живеехме заедно. Д. един ден ми заяви, че Р. искала тя да си поема нещата и аз да не се
меся. В домакинството съм помагала, когато съм имала възможност, но специално за
детенцето - С. съм била винаги до тях. Когато детето лежа два пъти в болница, заради
пневмония Р. плачеше на Д. по телефона, че не можела да издържа и аз ходих в болницата да
спя при детето нощно време и през деня съм го гледала. Не съм й правила забележка за
готвенето, нито за чинии, това са глупости, което е написано от нея. Не съм й изземвала
майчинските й функции. Сутрин като стане - тя пие кафе на терасата и детето с чувала
зимата стои на столчето до нея, за да си пие тя кафето. Ако е проблем, че съм й казвала
първо да оправи детето и съм и давала съвети за детето - аз и на Д. съм казвала „Не искам да
се сърдите, че ви питам за С. дали е яла, дали е пила вода“. Никога не съм я избутвала Р., не
съм я измествала за грижите за детето. Даже тя ми е викала „Аз ще ти я подаря“. Хранила
съм го бебето, почти всеки път съм я хранила, когато не съм на работа. Аз от самото начало
съм била до бебето, в деня на раждането, след раждането. Когато Р. ми се обади, че са й дали
детето и трябва да се смени памперса - отидох веднага с моята дъщеря. Казах й „Дай, Р., да я
сложим на гърдата“ и С. си засука много добре детето, но Р. като изпищя - „Аз не искам да
я кърмя, много ме боли!“. Ако е моята дъщеря - ще й ударя два шамара, това не е нормално
за майка. Храня детето с шишенце. В повече случаи съм го хранила аз и леля му. Р. даже е
имала време да ходи на курс на маникюри, на козметици, на фризьори - аз съм я гледала
малката. Отидохме със С. на море, те си спяха до 10,00-11,00 часа, аз ставах и изкарвах С. да
диша йонни пари, те даже не усещаха, че я извеждам. Помагах с пари, даже съм им давала
пари и накуп. Мога да кажа - С. беше много запечена и един път не Р. не й е направила
клизма на детето, Д. и аз сме й правили клизма.
За психиатъра - тя Р. с Д. си говореше, никога не съм казвала да иде на лекар. Само
по повод скандалите им казах, че има компетентни хора – психолози, психиатри не съм
казала. Те двамата си коментират. Аз, като страничен човек не всичко знам. Когато беше Р.
при майка й, когато М. имаше ограничителна заповед, тя дойде да си говорят и още тогава
говориха и ходиха на някакъв психиатър. М. я заведе, тя си беше уговорила час. Доколкото
разбрах – изписани й бяха хапчета пиеше. Не знам колко време ги е пила. Аз не мога да я
следя дали си пие лекарството. После ходиха при някаква в Пловдив и жената й е изписала
антидепресанти, които трябва да ги пие година и половина, аз така знам. Когато си пиеше
лекарството беше по-спокойна. Имаше моменти, където пак изпадаше в някакви състояния,
когато не си ги пиеше. Той Д. ходи на психолог също, защото той страда от глава. Правиха
му операция - хидроцефалия и постоянно се тормози за детето. Изписа му жената лекарство,
сега е по-добре той. След като тя се изнесе - първият път я срещнах Р. в с.Радилово, пред
„Кобо бар“ с приятелката й. Тя беше вътре и си вземаше фрапе, нямаше я близо 15 минути.
Аз видях детето това беше на 09.05.2025г., точно преди рождения й ден на малката. Попитах
Р. кога ще доведе С. и тя каза, че ще дойде. Другото ми виждане с нея беше на 16.06.2025г. С
моя приятел пиехме кафе пак в Радилово и видях детето. Отидох, В. гледаше детето на
площадката. Те двете са приятелки – В. и Р.. Р. тогава беше в заведението и като ме видя
4
скочи и дойде. Попитах я защо С. на 10-и не е била на ваксина. Тя ми каза, че я записала на
23-и. Видях се с детето тогава, детето беше здраво, и това беше. Тя Р. много пъти си събира
багажа, ама не си тръгва. Два пъти напусна жилището ни. През септември месец 2024 г. с М.
нещо се спречкваха пак и мен намесваха. Бях й казала, че на мен не ми пречи да излезе на
квартира и тя ми казваше „А кой ще гледа С.?“. Имаха с Д. пак спор. Тя си мисли, че
промивам главата на Д. и му я пълна с глупости. Може би 10 дена я нямаше и после се
върна. Беше поставила ограничителна заповед на моя син тогава. Детето не сме го спирали
да не го взима, тя просто не го взима като си тръгва. Тогава – през септември месец 2024 г.
идваха полиция и те казаха според тях, че няма домашно насилие. Тогава всъшност стана
така, че моят син се прибра от работа и каза, че е много изморен и да му оправи леглото в
моята стая да си почине и тя почна „Ти пак започваш, писна ми от теб! Старата песен на
нов глас!“. Детето спеше и М. ми каза „Иди и й кажи да дойде да говорим“. Тя се завива
през глава, реве и аз я попитах защо плаче. Тя вика „Писна ми! Омръзна ми! Виж го какъв
е!“. Попитах я „Какъв е проблемът да спи в моята стая като е изморен?“. Тя абсолютно
нищо не отговори и отидох да се къпя. Той ходи няколко пъти при нея. М. дойде при мен и
ми каза -„Мамо, отиди и й кажи да дойде“. Аз му отговорих – „Аз не мога да се занимавам
с вашите истории повече! Оправяйте се!“. Тя скочи тогава от леглото и пак почва да ме
намесва, аз толкова й помагах, не знам какъв й е проблемът на Р..
На въпроси на адв.К.:
СВИД. ЕВДОКИЯ Ч. – Р. не ме е възпрепятствала да виждам детето. Аз съм я
виждала за 5-10 мин, не повече. Не е имало проблем. Последният път ми каза, че ще ни го
доведе детето след делото. Тя не е довеждала детето у нас след като се изнесе. Само един
път я доведе и ще разкажа сега. На 01.04.2025 г. М. й беше звънял кога да доведе детето,
защото тя беше казала, че от детето няма да го лиши. Аз ходих на гр. Пещера тогава с моя
приятел и й писах „Росе, ти ли ще доведеш детето или ние да минем да го вземем?“ Тя ми
каза, че сестра й дошла от Пловдив и е била нощна смяна, спала, трябвало да види С.. Това
става до 17,00 часа и след това взехме детето. Тя излезе пред тях, даде ни детето с една
найлонова торбичка от 10 стотинки. Вътре имаше един чорапогащник, потник, едни чорапи
и шишето за вода. На следващия ден ми звъня да пита как е С..
Като взехме С., тя беше цялата в пъпки. На 03.04.2025 г. го върнахме детето – Р. дойде в гр.
Пазарджик преди обед, пак с приятелката й В., но Д. й каза, че С. спи. Затова тя дойде да го
вземе по-късно - в 15,00 часа. Нямахме уговорка за час, понеже аз й казах С. като се наспи,
ще я нахраня и ще й я дам. С моята дъщеря слезнахме и я дадохме, даже с едно кремче за
дупе, защото нямаше крем. Р. е разговаряла с Д. и той ми се обади от работа и ме пита какво
прави С.. Аз му казах, че спи и като се събуди ще я нахраня, облека и ще я дам. Като се наспа
С. и я нахраних – тогава се обадих на Р. да дойде. Тя каза, че е пред блока. Облякохме С.,
събрахме чантичката от 10 стотинки и й я предадохме. От тогава Д. и моята дъщеря не са
виждали въобще С.. Не я познавам лично д-р Панчева, където Р. е била на преглед.
Санитарка съм в ортопедията в същата болница „Здраве“. Не съм провеждала разговор с д-р
Панчева. Просто като Р. излезна от прегледа каза, че не е имало никакви проблеми. Моят син
5
я заведе на преглед, аз бях на работа в отделението цял ден тогава. М. ми се обади и каза
„Мамо, ела ако можеш да изпушим по една цигара, докато Р. излезе.“ Р. като излезе каза, че
докторката нищо не й е изписала и била добре. Иначе откакто тя се изнесе моят син й звъни
и й пише, той искаше да оправи нещата в началото и после тя го блокира, както и мен
блокира и на дъщеря ми телефона блокира. Той много пъти е звънял от на приятели
телефоните. Звъня на нейните родители, даже говори с майка й, говори с баща й. Даже му
звъня на детето на рождения ден, М. искаше да я вземе за половината ден и я чувахме как се
тръшка и реве. Баща й на Р. каза да я оставим, че била много разстроена сега и той щял да
говори с нея - да вземем детето на другия ден, за да му се порадваме. Не мога да кажа дали е
ходил Д. в с.Радилово, аз не съм постоянно с моя син. Каза, че е ходил един път, обаче не е
имало никой. Той не можеше да се свърже с нея, тя се укриваше. Звъня на баща й, на 10-и
май звъня. Знам, че Д. е подавал жалба в Агенция „Закрила на детето“. Беше за детето,
незнам какво е писал. При нея са ходили социални работници и са казали че трябва да му се
обади на Д. - да си види детето. Септември 2024 г. полицаите дойдоха у нас вечерта. Тя ги
извика. Не мога да ви кажа за какво ги извика. Тя си тръгва в 23,00 часа вечерта. След като
извика полицията, после изкъпахме детето и след това Р. се обади на баща й да я вземе. Тя
си взе детето чак на 22-и септември със заповед. Полицаите казаха, че са ги извикали,
защото тя беше казала, че й налагаме тормоз.
АДВ.К. – Нямам повече въпроси.
АДВ.К. – Нямам повече въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетеля и същата остана в съдебната зала.
Въведе се втория свидетел в залата.
Сне се самоличността й, както следва:
СВИД. Й. С.А Ч. - родена на 10.05.1998 г. в гр.Пазарджик, живее в гр.Пазарджик, ул.
****** № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 32, български гражданин, българка, неженена, със средно
образование, неосъждана, ЕГН **********, сестра на ищеца.
Уведомена за правото й по чл. 166 ГПК. Желае да свидетелства.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
СВИД. Й. Ч. – Познавам Р. от 3 години. Живях с нея и брат ми в на мама
апартамента на ул. „******“ № 3. Отношенията ни бяха съвсем нормални. Мама си дойде да
живее с нас март месец 2024г. Помагала съм на Р., ходила съм с нея на консултации, общо
взето за всичко й помагам. Отношенията ни бяха много добри - помагала съм й от сутрин до
вечер, гледала съм детето, хранила съм го, сменяла съм памперси, къпала съм го. Понякога
го правеше Р., понякога не го правеше. Молеше ме да го правя аз и аз го правех. Тя си
изпадаше в някакви нейни състояния преди това, в смисъл - една година след като започна
да живее в нас – ревеше, крещеше, не мога да кажа за какво, не знам. Вдигаше скандали на
брат ми. Не мога да Ви кажа за какво бяха скандалите, аз не ги подслушвам. Вследствие на
тези скандали изпадаше в такива състояния. Много често бяха тези състояния - в седмицата
по два пъти. След като се роди детето той почна да й прави елементарни забележки, а тя
6
изпадаше в такива състояния. Примерно й правеше забележки да гледа детето да не се
удари, като проходи малката, и тя почваше да крещи и да изпада в такива състояния. През
това време брат ми ходеше на работа от 09,00 часа до 18,00 часа. Майка ми си живееше в
апартамента преди да се роди детето. След като се роди детето тя си беше вкъщи майка ми и
даваше съвети. В началото нормално ги приемаше Р. съветите, обаче след това излезе така,
че майка ми е виновна за всичко, че се стига до тук в момента. Имало е случаи Р. на малката
не й даваше вода с отговора, че детето не искало. Аз не знам на 11 месеца бебе как няма да
иска вода. Мама се грижеше нощем за детето, тя си спеше Р. всяка нощ. През деня тя си го
гледаше и аз й помагах. Принципно се хранеше на три часа. Ние го хранехме и
преобличахме. Тя сутрин като станеше пиеше кафе до 12,00 часа. Оставяше детето в
столчето по чувал и пиеше кафе, нито го преоблича, нито го храни детето.
На въпросите на адв.К.:
СВИД. Й. Ч. – Там бях като си тръгна Р. септември месец. Не разбрах за какво си
тръгна. Не е искала да си тръгне с детето никога. Последно като се върна, на 29.03.2025 г.
пак си тръгна без детето. Не разбрах защо си тръгна пак, тогава не съм чула скандал.
Откакто си взе детето, на 01.04.2025 г. сме ходили с майка ми да вземем детето за малко и Р.
ни го даде с една найлонова торбичка с два парцала вътре, и на 03.04.2025г. дойде да си го
прибере. От 03.04.2025 г. до ден днешен не сме го виждали. Търсихме контакт, но тя и майка
й и баща й ни блокираха всичките. Каза по телефона на брат ми, аз бях свидетел, че когато
умре – той тогава ще си види детето. Знам, че Р. ходи на преглед при психиатър. Тя изяви
желание да отиде. Никой не я насочвал към този психиатър. Той беше в същата болница,
където работи моята майка. Психиатърът, тя не е провела преглед с нея, защото тя е
излезнала от кабинета и си е тръгнала. Разбрах това от брат ми. Брат ми също ходи на
психиатър или психолог септември миналата година, когато Р. си тръгна първия път. Той
започна да посещава тази жена – психолог, ходеше при нея, защото се притесняваше за
детето, чувстваше се зле, главоболие постоянно. Не съм разбрала какво му е предписал
психолога. Детето боледуваше, два пъти лежа с майка ми в болница заради пневмония, не е
лежало с Р. изобщо. Първият път беше миналата година юни месец. Вторият път януари тази
година. В апартамента живеех и двата пъти. В момента съм на квартира от 2 месеца.
Първият път в „Хигия“ лежа детето, вторият път в „Здраве“-то. В „Хигия“-та 5 дни, в
„Здраве“-то 10 дни, не помня за кой период. Моята майка е виждала детето в с. Радилово три
пъти след април месец. Р. не е възпрепятствала срещите й с детето. Аз не съм го търсила
детето в с.Радилово. Брат ми ходи три пъти, в началото, когато тя си тръгна и му беше
блокирала телефона. През седмица ходи там, но никой нямаше вкъщи или поне не отваряха.
Р. викна полиция у нас септември месец миналата година, според нея - за домашно насилие.
Не мога да кажа в какво се изразяваше домашното насилие - пак крещеше, пак ревеше, обаче
полицаите не установиха домашно насилие и си тръгнаха. Беше у нас Р., детето също беше
в апартамента, аз я държах малката в ръце. Р. не го е докарвала в гр.Пазарджик детето
изобщо, от 03.04.2025 г. не сме го виждали. Докато живееше при нас много често идваха
нейните родители и двамата идваха. Не мога да Ви кажа за какво идваха, не са помагали за
7
детето. Оставаха до вечерта до 21,00 часа, примерно от 15,30 часа до 21,00 часа. Не са
полагали грижи за детето, нито памперс са сменяли, нито са го преобували, нищо.
АДВ.К. – Нямам повече въпроси.
АДВ.К. – Нямам повече въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетеля и същата остана в съдебната зала.
Въведе се третия свидетел от страна на ищеца в залата.
Сне се самоличността й, както следва:
СВИД. И. Р. Н. – родена на 05.04.1998 г. в гр. Пловдив, живее в гр. Пазарджик, ул.
„******“ № 3, вх. Б, ет. 3, ап. 7, българска гражданка, българка, с висше образование,
неженена, неосъждана, без дела и родство със страните, ЕГН **********.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
СВИД. И. Н. – Познавам страните по делото. Първо се познавам с Д. Ч., след това се
запознах с Р.. Запознах се с тях, когато се преместихме там, може би преди 3 години. Те
двамата – Р. и Д., майка му Евдокия и сестра му Й., живееха там в апартамента.
Впоследствие Д. излезе на квартира, но тя си идва в апартамента почти всеки ден. Майка му
на Д. си е там, тя живее в апартамента, постоянно си е там. Ходила съм на гости, в
седмицата един - два пъти, в зависимост от това как се стекат обстоятелствата. Още преди да
забременее Р., ходих там. В началото се разбираха. Имаше определени моменти като във
всяко едно семейство, битови неща. С течение на времето започнаха да стават все по-
обтегнати нещата. Според мен обтягането стана заради странично влияние, отчасти от
нейните родители. Виждала съм ги два пъти нейните родители. Един път долу пред блока,
един път пред апартамента. Ние живеем на един етаж, няма как да не се засичаме. По-скоро
съм забелязала, когато Р. провежда разговор с майка й и след това придобива един
специфичен поглед - все едно е напрегната, а не трябва да е. Не съм чувала самия разговор с
майка й, подозирам,че й е говорила нещо, което я напряга. Случи се един път, когато Д. и Р.
бяха пред двата апартамента на площадката, и аз чух повишения тон на Р., беше леко
разстроена. Детето беше родено вече. И тогава отворих врата да видя всичко е наред. Като
отворих врата - никой нищо не каза реално погледнато, но очевидно имаше нещо не както
трябва. Разбрах впоследствие, че са се разделили, защо - не знам. Засякохме се с нея, тъкмо
излизах от асансьора и тя взимаше един чувал с дрехи и детето. Това беше преди три месеца.
На вратата беше гушнала детето, помоли ме да сваля надолу чувала и аз го взех и го свалих,
изпратих я до вън. Беше разстроена, майка й и баща й я чакаха отвън. Аз дадох дрехите на
баща й. След това говорих с Д. и тя каза, че са се скарали, но подробности не ми е казвала.
След което няколко пъти си писахме с Р., но не за конкретната ситуация, а „Как си? Добре ли
си?“. Тя каза, че е добре и как вървят дейностите през деня. От пътите, в които съм била там
на гости - единият път детето беше в едно кошче на дивана, Р. отиде да изкара прането,
малката плачеше, аз я извиках, но тя каза „Остави я да плаче. Трябва да го оправя това и
ще дойда да я видя.“, но на мен ми стана неприятно, затова я гушнах и стоях при нея, докато
майка й оправи прането. Виждала съм Р. да я храни. Единият път беше като ми правеше
8
маникюр, ние бяхме с детето, Д. беше полегнал, че го болеше главата. След което я остави
на земята да си играе, докато ми оправи ноктите, а аз бях с лице към детето и я наблюдавах -
да не налапа нещо. По едно време стана късно, към 21,00 часа, малката започна да плаче и аз
предложих да приключим с целите процедури. Станахме си близки с Р.. Истината е, че
според мен има нужда от помощ, изпада в истерия, все пак живеем стена до стена и чувам
нейния глас повече отколкото другите. Чисто човешки я усещам напрегната, изнемощяла,
все едно й идваше в повече. Случвало се единия път, когато си правихме ноктите да ми
споделя, че има нужда от повече помощ откъм детето, но малко не го разбрах. Била съм
свидетел, че в повечето време Д. е там. Ние сме се чували с нея всеки ден и като я питам
къде е - тя казва, че е с малката. Когато се прибирам от работа и ги засичам долу, те са си
заедно. Виждала съм Д. да си играе с малката, да я храни. Според мен Р. не може да си гледа
детето, когато е толкова напрегната и има нужда от повече почивки. Това да го оставя детето
в кошчето и да си ровиш в телефона, да го оставя до един огромен телевизор, за да гледа
малката детски, и да не се занимава с нея - не мисля, че е „ок“.
На въпроси на адв.К.:
СВИД. И. Н. – Нямам деца, имам братовчеди, които ги отглеждах. Имам приятел,
разделяме си домакинската работа. Знам, че е била тя главно, тя е вършила домакинската
работа, докато гледа и детето, но и докато Д. е там да й помага все пак.
АДВ.К. – Нямам повече въпроси.
АДВ.К. – Нямам повече въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетеля и същата остана в съдебната зала.
Въведе се първия свидетел от страна на ответницата в залата.
Сне се самоличността й, както следва:
СВИД. В. СТОЯНОВА Я. – родена на 15.08.1999 г. в гр.Пещера, живуща в
с.Радилово, ул. „Тодор Банчев“ № 22, българска гражданка, българка, със средно
образование, неженена, неосъждана, без дела и родство със страните, неженена, ЕГН
**********.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
СВИД. В. Я. – Познавам се с Р., майка й и баща й са ми кръстници. Нямам представа
отколко време са били заедно с Д., само съм забелязала, че тя не беше щастлива. Не сме си
говорили много, мога да Ви кажа само откакто роди детето. Тя сама го гледаше и като я
питам къде е Д. - Д. все спи, или Д. е в сервиза, ей такива неща. Тя един ден от нищото, не се
бяхме чували скоро, и тя ми се обади и каза, че чака полиция. Миналата година беше, беше
много разстроена по телефона, „тормозят ме“ само разбрах, „не мога да си взема въздух“.
Аз я попитах дали да се обадя на някой и тя ми отговори „Не искам да се обаждаш на
никой, чакай да ти затворя да видя с полицията какво става.“ и приключи нашият разговор
и аз се обадих на майка й, която нищо не знаеше. Оттам нататък не знам какво се е случило.
Така и не можахме да се чуем този ден. На следващият ден с майка й говорих и тя ми каза,
9
че си е дошла на Радилово. Казваше ми, че тя била за нещо все виновна в онзи дом, ей
такива неща.
След като Р. си беше вече в Радилово - първият път когато бабата на детето го видя,
бяхме заедно. Роси беше влезнала да вземе кафе, а аз бях отвън с малката. Майка му на Д.
спря до нас и Стефи си беше в колелото. Детето първоначално не можа да я познае, после
започне да й се усмихва, обаче не я пипа от колелото. Р. излезе от кафето и каза на майката
на Д. - „Защо я гледаш така? Вземи я.“ откопча я, даде й я, съвсем спокойно се разбраха.
Вторият път в парка беше същата работа - дойде тя, видя си внучето. Случайни бяха
срещите. Казвала ми е Р., че се е обаждал Д., че ще дойде да вземе малката след час и след
един час - така и не се появявал. Помня, че Р. даде детето за денонощие или две на баща й в
Пазарджик. Бях с нея, когато отидохме да си я вземе малката от Пазарджик. Беше 10,30 часа
-11,00 часа. Тя кореспондираше с майка му. Отиде да я вземе, ни майката на Д. ни каза „сега
детето спи“; „сменям памперса“; „сега детето яде“ и после пак спеше и така ни
размотаваха до 16,00 часа, вкл. и тогава ходихме до сервиза, където Д. работи - да проведат
разговор. Накрая майка му и сестра му донесоха детето.
На въпроси на адв.К.:
СВИД. В. Я. – Сервитьорка съм в с.Радилово. Не е нощно заведение, то си е
ресторант, работи до 23,00 часа вечер. Най-късно до 21,30 часа да са били Роси с детето при
мен, най-много един път да е идвала така до 21,30 часа. През деня до 18,00 часа – 19,00 часа
е седяла повече пъти, но с дете на заведение не може да стоиш дълго, то му става скучно.
Познаваме се двете откакто сме родени. Не е психически нестабилна, съвсем нормална си е,
не пие никакви лекарства. Прекрасно се грижи за детето.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетелката и същата остана в съдебната зала.
Въведе се втория свидетел от страна на ответницата в залата.
Сне се самоличността му, както следва:
СВИД. Н. ГЕОРГИЕВ К. – роден на 06.04.1969 г. в с.Радилово, живее в с.Радилово,
ул. „****“ № 24, женен, българин, български гражданин, със средно-специално образование,
неосъждан, ЕГН **********, баща на ответницата.
Уведомен за правото й по чл. 166 ГПК. Желае да свидетелства.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
Пристъпи се към разпита му:
СВИД. Н. К. – Баща съм на Р.. Отначало всичко беше добре. Заживяха от преди 2-3
години заедно с Д.. След раждането на детето започнаха сериозните скандали. Седем-осем
пъти сме ходили там. Веднъж заварих семеен скандал между майка му и дъщеря ми, детето
още го нямаше. Скараха се, разтървахме ги и това беше. Преди това не ми се е оплаквала Р..
След това се оплака, за да си я заберем. Усещахме го с майка й, че има нещо, но Р. в
10
началото не се е оплаквала. Усещах го, защото дъщеря ми отслабна с 20 кг. Не й даваха да се
обажда по телефона. Ние като я търсим по телефона, когато има някой от тях край нея – тя
не вдигаше. Само, когато остане насаме - тогава вдигаше. Дали не е искала или не са й
давали да говори с нас - аз в началото не знаех. След като си дойде у нас, каза, че са й
забранявали да разговаря с нас. Ходихме с жена ми на гости 2-3 пъти след като се роди
детето и след това започнаха да не ни приемат в тях. Като отидем - ние си стоим пред блока,
като видят, че идваме просто слизат всички пред блока и там стоят и по това разбрахме, че
не сме желани там. След това спряха да го прикриват, открито ни казаха, че сме нежелани
там. Септември месец, като отидохме да вземем Р., я намерихме пред икономиката по
пижама, без никакъв багаж, беше изгонена. Детето беше у тях. След това с полиция
отидохме да вземем детето. Не помня дали вечерта или сутринта. Издадохме съдебна
заповед и го взехме детето, но после тя се върна при Д. и всичко пак почна отначало. Март
месец след 12 часа вечерта Р. пак се обади да я вземем. Взехме я пак без детето, обаче на
другата сутрин си взе детето. Не ни обясни защо е било. Първоначално не са й давали да
идва вкъщи. След първото прибиране у нас вече й разрешиха да идва един път в седмицата у
нас. Говорили, че сме били пълни с бълхи у нас, жена ми била виновна, че детето се е
разболяло от пневмония. Помагаме й за отглеждане на детето, храни се и се къпе редовно. С
парно се отопляваме, достатъчно площ имаме и градина имаме с люлки. Помагаме
финансово, Р. взима само майчинство – не работи, за да се грижи за малката.
Знам, че само веднъж насилствено Д. и семейството му те са завели Р. на психиатър.
Доколкото разбрах тогава - психиатърът казал, че нищо й няма, че те са за там. За Р. мога да
кажа, че си е съвсем добре и здрава, имала е един път, в който беше в емоционална криза –
когато се разделиха с предишния й приятел, но това са нормални неща. Като си дойде в с
Радилово - по 60 -70 пъти на ден й звънеше Д.. На жена ми звъняха за един ден 74 пъти.
Звъни и той, и майка му, и сестра му. Подадохме жалба заради тормоза. Те й звъняха на Р. и
тя ги блокира. Бабата на детето беше видяла случайно на улицата детето. Аз казах на Д. да
идват у нас да го видят детето - няма проблем. Те го взеха един път и след това малко трудно
си го взехме обратно. Това стана 2 дни след като се беше прибрала Р. у нас. Бяха се разбрали
сутринта да го вземе и беше чакала до 16,00 часа следобяд в Пазарджик, за да й го дадат
обратно. Затова на него му казах - ако иска да дойде да види детето. Чухме се доста пъти
преди и аз да ги блокирам. Беше в болница детето, Р. още живееше у тях тогава. Беше в
болница детето с майка си. Майката на Д. там работи. Знам, че единият път в болницата
детето беше с дъщеря ми, за другия път - не знам с кой е било.
На въпроси на адв.К.:
СВИД. Н. К. – В самостоятелна къща живеем в с.Радилово. Отглеждаме 3 кучета и 3
котки. Влизат тези животинки в нашата стая, те са расови кучета и влизат вътре. Съседите
не гледат домашни животни или добитък.
АДВ.К. – Нямам повече въпроси.
АДВ.К. – Нямам повече въпроси.
11
Съдът приключи с разпита на свидетеля и същия остана в съдебната зала.
Въведе се третия свидетел от страна на ответницата в залата.
Сне се самоличността й, както следва:
СВИД. В. В. К. – родена 14.11.1980 г. в гр.Велинград, български гражданин,
българка, живуща в с. Радилово, ул. „****“ № 24, омъжена, със средно специално
образование, ЕГН **********, майка на ответницата,
Уведомена за правото й по чл. 166 ГПК. Желае да свидетелства.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
СВИД. В. К. – Майка съм на Р.. Точно кога са се запознали те с Д. - не мога да кажа.
Заживяха заедно от 2 години в дома на Д. в гр.Пазарджик. С него се запознах, когато
заживяха заедно. За мен проблемите започнаха след преместването на неговата майка в
техния дом. Тя се премести малко преди да се роди детето им. Дотогава живееше в с.
Радилово на семейни начала с един човек от селото. Познавах я майка му на Д. по
физиономия, беше магазинерка в селото. Обща приказка с нея не съм си имала, запознах се с
нея в момента, когато те заживяха заедно. Сестра му си живееше в апартамента с тях, но в
момента в който разбра, че те очакват бебе - реши да излезе на квартира. Момичето се беше
изнесло на квартира и вече в последствие между майка му и човека с когото живееше, стана
конфликт и майката на Д. се прибра при тях и оттогава започнаха скандалите. Първият
скандал беше за някакви писаници в социалните мрежи. Дъщеря ми беше в 9-ти месец и Д.
ми се обади дали се е прибрала в нас, а аз не знаех какво се случва. Писаниците са били
между него и неговата майка, а дъщеря ми е видяла и не е знаела на момента как да реагира
и е решила да дойде до нас. Казала е на М., че ще дойде до нас, стигнала до вкъщи, но не е
посмяла да влезне. След като се обади М. ние тръгнахме към града, където се срещнахме и
вече впоследствие в техния апартамент разбрахме за какво е целия проблем - за тези
писаници, които са засегнали Роси. Написаното касаело мен, съпруга ми, свекърва ми, нея
самата. Не мога да кажа какви са били, тя така и не ни показа какво е писала. Явно е било
нещо обидно по наш адрес. След като разговарях с майката на Д. - тя каза, че го е направила
в момент на яд и че съжалява, защото в течение на времето е разбрала що за хора сме ние и
че не била права - не е искала да ни обиди по този начин. Изяснихме го въпроса, всичко си
продължи по старому, нямаше никакви проблеми. Дойде момента на раждането - нямаше
никакви проблеми. Аз първоначално ходих събота и неделя - ако можех с нещо да помогна,
наглеждах малката, дъщерята да си свърши домакинска работа. В интерес на истината, дори
и в моето присъствие аз не съм оставяла насаме с детето, присъствала е или майка му или
сестра му на Д.. Аз бях свидетел на ситуация, в която, моята дъщеря, примерно след
изкъпването на детето, опитва да я облече, а Дочка/майката на Д./ я избута с предтекста, че
ще оправи бебето по-бързо. Забелязах едно напрежение, когато посещавах събота и неделя
техния дом и казах на дъщеря ми, че чувствам, че нямам място там. Веднъж, когато стана
адски скандал, моята дъщеря е поискала да дойде с детето към село с майка му. Това става
юни месец 2024 г. При което Дочка категорично е отказала, като казала, че нямала да ходи
12
по моите прищевки и на Р. не й беше позволено да дойде. Оттам почнаха проблемите. Една
събота Р. се обади и ми каза „Мамо, ела да ме вземеш“. Отидох, посреща ме майка му на
вратата и беше приготвила памперс, вода, всичко и аз мисля, че всичко е точно ставам и
тръгвам. Слизаме долу, качваме се в колата и Д. й се обади по телефона и пита защо не
изчакала да боядиса косата на майка му. Р. каза, че й е предложила, но тя сама щяла да се
оправи. При което отидохме на село, в един момент влезнах да приготвям обяда, при което
започна едно прозвъняване постоянно на дъщеря ми през 10 минути. В един момент чувам,
че дъщеря ми му каза „Престани! Остави ме на мира!“ Обадих се на съпруга ми, тъй като
тогава М. работеше при моя съпруг, и му казах да помоли М. да не звъни, че всичко е точно,
детето е добре, приспали сме го, всичко е ок. Тогава съпругът ми ми каза, че не може пред
колегите да му прави забележка и да се обадя на него. Тогава му се обадих на Д. и го
попитах какво става. Той ми вика „Лельо В., детето снощи беше при майка да спи и тя ми
каза, че детето започнало да покашля“ и аз му казах, че нищо на мен не е казала и че
всичко е точно, при което за мен разговора приключи, мислех, че сме се разбрали, но той
продължи да звъни, да звъни, да звъни… Не знам какво искаше, аз мислих, че всичко е ок. Р.
се ядоса и спря да му отговаря. Към 19,00 часа трябваше да я върна с малката вкъщи, при
което забелязах едно притеснение в нея, видях я уплашена да се прибере. Помолих моя
съпруг да ни придружи - да се приберат. Отидохме горе в апартамента, детето спеше в
кошчето. Тя се обади на Д. да го попита къде е и той й се сопна „От кога те интересува
къде съм?“ и тя каза „Щом е така…“ и почна да си събира багажа. Помолих моя съпруг да
се качи и започнах да й говоря. Тя се съгласи и в присъствието на баща си и с Д. седнаха да
поговорят. Първоначално разговора не тръгна много добре с крясъци и викове над кошчето с
детето. Аз влезнах и извадих детето и го занесох в другата стая. В другата стая неговата
майка ме посрещна с думите, че моята дъщеря не била права с постъпката си. Аз казвам „Д.,
с какво не е била права?“, а тя - „Вчера Д. ми каза да гледам малката, за да могат да
останат те насаме“. Аз останах в шок „Д., чуваш ли се какво говориш! Какво значи това
да си останат насаме?“ – „Еми той така, пък тя -отказа и се нацупи“. Аз викам -
„Съгласна съм, но това не е причина за един скандал.“, при което тя ми се обиди и тръгна да
излиза и аз казах „Д., недей така! Нека младите да се грижат за детето, ние като баби да
седим настрана!“ Тя почна „Аз какво съм направила! Аз толкова съм направила за нея“, но
прекалено много се отдаваш на това нещо. Септември месец, на 26.06.2024 г. разговарях
последно с Д.. Стана пак конфликт между тях двамата, за една въпросна снимка според мен,
при което Р. пак ни се обади да я вземем. Въпросният господин с който живееше майка му на
Д. ме накара да го снимам и искаше да я изпратя снимката на лично съобщение на „Вайбър“,
при което аз написах на Д.то „Аз нямам нищо общо с това, снимката я изпращам по
желание на еди-си-кой“. Не ми се даде никакъв отговор, тя беше видяла снимката, обадила
се на Д. и става пак някакъв конфликт. Септември месец, благодарение на Д., аз не видях
нито дъщеря си, нито внучка си. Благодарение на него Р. ми се обади и ми каза „Повече не
ми пиши, не ме търси и нищо не ми казвай!“, два месеца и половина не си говорихме. При
което след 2 месеца и половина, от нея нямахме ни вест, ни кост, един ден се прибирам от
бащиния ми дом и ми звъни приятелката на Р. - В. на която сме кръсници и плаче по
13
телефона ми казва „Лельо В. нещо се случва! Отидете в веднага Пазарджик! Говорих с Р.,
нещо са се скарали, нещата са стигнали до полиция“. Прибрах се вкъщи, съобщих на моя
съпруг какво се случва. Почнахме да звъним на дъщерята, тя не ни вдигаше. Обади ни се и
каза „Ела да ни вземете, аз ще съм пред „Икономиката.“ Отидохме, заварих я по тениска,
анцуг и джапанки, без лични документи и вече като се качва в колата, тя каза, че е
възникнал конфликт, извикала е полиция. Като е дошла полицията, полицаите казали, че Р.
може да си тръгне, но детето не може да го вземе, защото детето ще се извади само със
съдебна заповед. Казали й, че ако си иска детето трябва да отиде в съда и да подаде жалба,
че си иска детето. Тя пусна такава жалба, започнаха веднага да действаме, но се случиха
едни почивни дни в които детето беше една седмица при тях. След като взехме
ограничителна заповед и си взехме детето започна едно звънене през 10 мин. от страна на Д.
и семейството му. Искаха Р. да праща снимки дали детето е добре. Това винаги се е
изисквало като дойде тя у дома, през 10 минути да се снима как е детето, облечено ли е,
нахранено ли е и т.н. В един момент, явно си бяха говорили Д. и Р., бяха се разбрали в името
на семейството да опитат наново, той беше обещал, че нещата няма да са така, след което тя
си тръгна. Баща й каза „Аз не виждам никакъв смисъл, защото явно нещата няма да се
оправят между вас“ и така си стана. От март месец тя си живее у нас. Всичко е наред.
Имаме си условия да си го гледаме детето, помагаме й на Р. за всичко. Във въпросния ден,
когато те ми звъняха над 70 пъти, накрая проведох разговор и ми вика Д. - „Какви са тези
работи, че не искам да си виждам детето?“ и аз му казах „М., няма такова нещо!
Заповядай у дома съм си. Ела да си видиш детето!“, той ми казва „Аз нямам работа на
Радилово“.
Два пъти беше в болница детето. Първият път нямаше и 40 дни и тогава една от
лекарките се съмняваше, че това не е пневмония, а е изострен рефлукс на детето. Детето му
беше проведено лечение в „Хигия“. Детето беше с Р. там. Майката на Д. отиде да я смени, за
да се изкъпе дъщеря ми. Вторият път бяха в „Здравето“. Пак си влезна бебето с майка си. На
Д. майка му й носеше ядене, ходеше детето да види как е, но иначе те си влезнаха двете
заедно – Р. с малката. Не страда от никакво психично заболяване Р.. Доколкото разбрах, в
месеците в които нямахме контакт с нея, впоследствие след като се прибра септември месец,
разказа ни, че е била накарана да отиде да се прегледа при психолог или психиатър. При
лекаря семейството на Д. били изискали предварително да се назначи някакво лечение, без
дори да прегледа дъщеря ми. Р. ми разказа това, че са си поговорили с лекарката и тя й е
казала, че е добре и не й е назначила никакво лечение. Имаше преди години един труден
период Р., когато се раздели с първото гадже и малко тежичко го преживя, но чак да се стига
до лекарства – не е било. Доколкото разбрах от мои съселяни, майката на Д. е идвала с
колата, обикаляла е - да види Р.. Доколкото аз съм запозната е видяла детето 2 пъти. Първото
е било пред „Лазур“, даже Р. е откопчала детето и е й е дала да го гушне. Второто посещение
е било с човека, с който тя живееше на семейни начала – и е видяла детето в парка на селото.
Не е била възпрепятствана майката на Д. или той да виждат детето. Д. не знам да е виждал
детето в селото. Детенцето е добре, вече ходи, говори, развива се напълно нормално. Те ги
бяха изпратили - дойдоха хората от социалното и ни казаха, че ги изпращат по сигнал от
14
бащата на детето - че нямаме необходимите условията за отглеждане на детето. Аз бях на
работа, присъствал е съпругът ми, качвали са се горе, дъщерята с внучката тъкмо са ставали
от сън. Жената е огледала каквото е необходимо и е казала, че за нея условията са повече от
необходимите. Къщата ни е на 2 етажа. Имаме домашни животни, които влизат вътре, но те
са малки породи с всички имунизации и т.н.
На въпрос на адв.К.:
СВИД. В. К. – Има детска количка за детето, разхождаше я из селото с нея, но сега в
момента кара триколка. По принцип, след като се нахранят сутрин Р. и малката излизат в
парка на разходка и се прибират преди обяд и вечер излизат около 18,00-18,30 часа и ходят в
парка, където се събират всички майки.
АДВ.К. – Нямам повече въпроси.
АДВ.К. – Нямам повече въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетелката и същата остана в съдебната зала.
На основание 59, ал. 6 от СК, съдът даде възможност на страните да да бъдат
изслушани:
ИЩЕЦА Д. Ч. – Половината от това са пълни небивалици. Цялата история е, че аз и
Р. нямаме нито един скандал, не съм й казал думата „ма“, камо ли да я обиждам. Повечето от
всичките случаи, където са се случили, тя изпада в криза или какво е, има един скандал,
който продължава 2-3 часа и утихва. В момента и аз не знам Р. защо си тръгна, просто явно,
защото съм искал да се наспя. Изкарал съм всички документи от личната докторка на детето
– колко пъти е ходила на ваксина, кога е боледувала малката. Изкарал съм всички смс-и,
които съм й пращал. Такива звъненета, заплахи и глупости - изобщо ги няма. Тук съм
приготвил документите, ако може да ги приемете. Ходил съм да търся три пъти детето,
написал съм над 500 смс-а - „как е малката?; снимай ми я да я видя; кога смяташ да ми я
дадеш?; не е нормално това!“, общо взето е това. За родителите й - имаше един спор между
нас, те обидиха моята майка, баща й я псува на майка и аз казах, че с тези хора не искам да
контактувам. Не съм спирал някой да ходи някъде, всяка събота и неделя бяха на село, ако не
отидем някъде в неделя и ние ако отидем се връщаме, защото тя забрави шишето с водата
или нещо и ние трябва да се приберем. Аз не мога да кажа защо ние не сме заедно, защото аз
не знам Р. защо си тръгна. Ако това, че съм работил цял ден и съм изморен и сутринта
трябва да стана рано е причина... Детето при мен ще се чувства по-добре и мога да му дам
повече грижи отколкото тя.
ОТВЕТНИЦАТА Р. К. - Скандали имаше ежедневни. Аз бях подложена на тежък
психически тормоз, бях обиждана, заплашвана, ще ми разбие главата, ще ме направи да се
удавя в собствената си кръв. Това са заплахи, които са ми крещяни в лицето, докато аз държа
детето на ръце. Въпросният случай септември месец миналата година, когато аз си тръгвам –
помолих познат да ми даде номера на адв.К. понеже виждах, че нещата не се случват и това
15
е изхода от ситуацията. При което, като разбраха, че търся адвокат, бях „парцал“, „курва“,
„боклук“ и каква ли още не. Хвърчеше коритото на детето, блъскаше се масата, аз взех
детето на ръце. Те застанаха тримата на вратата и казаха, че от този апартамент с детето аз
няма да изляза и бях принудена да тръгна без детето, защото едно е да блъснат или да ударят
мен, друго е мен с детето в ръце. Той не е полагал грижи за детето, той не знае през колко
време се храни детето, с какво се храни детето и каквото и да е било. Детето не го познава.
Аз като майка съм се чувствала супер зле детето да протяга ръце към други хора, а от него да
плаче и да бяга. Имам условия, детето си го отглеждам изцяло аз и ми помагат родителите
ми. Детето няма пропусната ваксина, има една забавена, поради това, че лекарката беше в
отпуска.
АДВ.К. – Представям документи, касаещи здравословното състояние на детето и
вайбър-комуникациите на Д. с ответницата Р. и с нейните родители, с оглед подкрепа
свидетелските показания и молим да се приемат като доказателства. Ние твърдим, че детето
се е разболяло по вина на Р. К.. Бащата е лишен в пордължение на повече от 4 месеца да
осъществява контакт с детето, както и да опровергае част от свидетелските показания, т.е. с
тази комуникация може да се види кои свидетелски показания са истински. Съществено е да
бъдат изслушани и социалните работници, изготвили докладите.
АДВ.К. – Тези доказателства нямат нищо общо с предмета на спора.
Съдът като съобрази направените доказателствени искания и становища по тях
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до разпит социалните
работници, изготвили социални доклади относно детето С. Ч., доколкото по делото са
представени изготвените от тях социални доклади.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената в днешното
съдебно заседание медицинска документация и разпечатки от мобилна кореспонденция,
представени от ищцовата страна, като доказателствената им стойност по делото ще се цени с
крайния акт по същество.
ДА СЕ ИЗИСКА за следващо съдебно заседание да бъде приложено гр.д. №
1033/2024 г. на РС – Пещера, образувано по молба по ЗЗДН от Р. К..
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ от Агенция „Закрила на детето“ изготвения доклад
от Татяна Гълъбова, която на 26.05.2025 г. е посетила дома на Р. Н. К. по повод подаден
сигнал от Д. Ч..
По направено от страна на ищеца искане по чл.323, ал.1 от ГПК и с оглед
допълнително събраните в днешното съдебно заседание доказателства, Съдът съобрази
становището на страните, представените по делото доклади, показанията на разпитаните
свидетели, физическите и емоционалните потребности на детето, полаганите до момента
грижи за него, ниската му възраст, както и пола му, с оглед което
16
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ по отношение на детето С. Д. Ч. с ЕГН
********** считано от постановяване на настоящото определение – до приключване на
производството по делото както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето С. Д. Ч. с ЕГН
********** на майката Р. Н. К. с ЕГН **********, ори която определя местоживеенето на
детето на нейния адрес: с.Радилово, ул. „****“ № 24.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. С. Ч. с ЕГН ********** с
дъщеря му С. Д. Ч. с ЕГН **********, както следва:
всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа в
събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване, както и 10 дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск, със задължение на бащата да връща детето
след изтичане на определеното време;
ОСЪЖДА Бащата Д. С. Ч. с ЕГН **********, считано от постановяване на
настоящото определени – до приключване на производството по делото, да заплаща на
дъщеря си С. Д. Ч. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Р. Н. К. с
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лв., платима до 10 число всеки месец,
ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното й изплащане, като издръжките да се заплащат по посочена от майката
банкова сметка /IBAN BG ***********************/
Определението по определяне на привременните мерки не подлежи на обжалване,
но може да бъде изменяно от същия съд.
За събиране на допуснати и изискани доказателства Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 31.07.2025 г. от 15,00 часа, за която дата и час
страните са уведомени от днес.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 17,30 ч.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
17