РЕШЕНИЕ
гр.София,
…………….. 2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание
на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Весела Венева и прокурора Борис Балев като
разгледа докладваното от съдия Маринкова ВЧНД
№ 4485 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С определение от 21.08.2018 г. по НЧД № 10323/18
г., СРС, НО, 103 състав е извършил групиране на наказанията, наложени на
осъдения К.С.Ш. по осъжданията на лицето до този момент, като от определеното
общо най-тежко наказание лишаване от свобода, респ. от това, което е постановил
осъденият да търпи отделно е приспаднал времето на задържане на лицето по
съответните дела под стража, респ. времето, през което е търпял ефективно
наказание лишаване от свобода. Към общото най- тежко наказание лишаване от
свобода е присъединил и наказанията по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, наложени
му по едно от осъжданията. На основание чл.24 от НК съдът е увеличил общото
най-тежко наказание от 5 години лишаване от свобода с 2 години, като е
определил общо най-тежко такова в размер на 7 години лишаване от свобода,
определяйки и режима, при който следва да бъдат изтърпени наказанията, а именно
строг такъв.
Срещу определението в законоустановения
срок е постъпила жалба от защитника на осъдения К.Ш. - адв. С.И., който твърди,
че определението на СРС е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която
съдът е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК, респ. по твърдения на осъдения и
в частта относно приспадане на времето, през което той е бил задържан под
стража по различните дела. Излага подробни съображения защо според него в
случая не следва да бъде увеличавано общото най - тежко наказание на осъдения,
като счита, че към настоящия момент осъденият си е взел поука и е преустановил
своята престъпна дейност. Счита, че неправилно също така съдът не е зачел част
от времето, което според неговия подзащитен е бил задържан под стража и е
търпял наказание лишаване от свобода.
Иска от въззивния съд да отмени определението
на СРС в тези му части, респ. да коригира същото като приспадне изцяло времето
на задържане на осъденото лице и времето, през което е търпял наказание
лишаване от свобода.
В жалбата не се правят искания за
събиране на доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
осъдения, както и разпит на свидетели и вещи лица. За обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото обаче, съдът намери за необходимо да бъде изискана актуална
справка за съдимост за осъдения К.Ш. ведно с всички бюлетини за съдимост за
същия, както и справка от ГДИН за търпените от него наказания лишаване от
свобода и времето, през което е бил задържан с МНО задържане под стража по
различните дела, както и определенията на съда, с които до този момент е било
извършвано групиране на наказанията, наложени на осъденото лице, като за
приобщаване на изисканата информация е проведено въззивно съдебно следствие.
В съдебното заседание пред въззивната
инстанция защитникът на осъдения Ш. моли за уважаване на жалбата по
съображенията изложени в нея. В случай на неуважаване на искането за неприлагане
на чл. 24 НК, моли размерът на увеличението да бъде намален.
Представителят на държавното обвинение
намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение.
В правото си на лична защита, осъденият Ш.
се придържа към казаното от защитника си. В последната си дума моли да се
измени определението на СРС в частта за увеличение на наказанието му, като
същото бъде премахнато.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Делото пред СРС е протекло по реда на
чл. 306, ал.1, т.1 от НПК и е било образувано по предложение на Софийска
районна прокуратура за групиране на наложените на осъдения К.Ш. наказания по НОХД
№ 12610/2012 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, по НОХД 8674/2012 г. на СРС, по
НОХД 14132/2012 г. на СРС, НО 16 състав, по НОХД 22060/2011 г. на СРС, НО 23
състав, по НОХД 9691/2012 г. на СРС, НО 103 състав, по НОХД 21329/2014 г. на
СРС, НО 108 състав, НОХД 22142/2016 г. на СРС, НО 22 състав и по НОХД № 13473/2012
г. на СРС, НО 103 състав. В хода на първоинстанционното производство са представени
доказателства за влезли в сила съдебни актове по НОХД 4381/2014 г. на СРС, НО
17 състав и по НОХД 1597/2015 г. на СРС, НО 105 състав.
С оглед изисканите справка за съдимост,
бюлетини за съдимост и справка от СРС, НО, 105 състав първостепенният съд е
констатирал, че до момента на постановяване на определението от първата
инстанция Ш. е бил осъждан многократно, като същевременно са били извършени и
групирания на наложени на Ш. наказания.
Първоинстанционният съд е приел, че са
налице предпоставките на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК за групиране на
наложените на осъдения Ш. наказания по следните дела: по НОХД № 12610/2012 г.
по описа на СРС, НО, 1 състав, по НОХД 8674/2012 г. на СРС, по НОХД 14132/2012
г. на СРС, НО 16 състав, по НОХД 22060/2011 г. на СРС, НО 23 състав, по НОХД
9691/2012 г. на СРС, НО 103 състав, по НОХД 21329/2014 г. на СРС, НО 108
състав, по НОХД № 13473/2012 г. на СРС, НО 103 състав, по НОХД 4381/2014 г. на
СРС, НО 17 състав и по НОХД 1597/2015 г. на СРС, НО 105 състав, по които
осъждания е определил на Ш. едно общо най- тежко наказание в размер на 5 години
лишаване от свобода. Едновременно с това съдът е постановил наказанието по НОХД
22142/2016 г. на СРС, НО 22 състав да бъде изтърпяно от осъдения отделно, тъй
като такова групиране на наказанията по конкретно посочените дела се явява
най-благоприятно за него.
Както е посочил и първостепенния съд
престъпленията по цитираните дела са извършени от Ш. преди да е имало
постановена и влязла в сила присъда за което и да е било от тях, поради което
те се намират в съвкупност и за тях са налице основанията на чл. 25 вр. чл. 23
от НК. Ето защо и правилно съдът е определил на Ш. едно общо най - тежко
наказание измежду наказанията, наложени му по цитираните НОХД, а именно -
"Лишаване от свобода" за срок от пет години, наложено на осъдения по
НОХД 21329/2014 г. на СРС, НО 108 състав, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор.
Изисканите от настоящата съдебна инстанция
писмени доказателства не дадоха основание за промяна на определението на
първостепенния съд в тази му част.
Същевременно с обжалваното определение
съдът е преценил, че така определеното общо най-тежко наказание от 5 години
лишаване от свобода следва да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК с две
години, като Ш. следва да изтърпи наказание "Лишаване от свобода" за
срок от 7 години. Съдът е приел, че това се налага за постигане целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, доколкото в групата са включени
наказанията по множество осъждания, голяма част от деянията по които са
извършени от осъдения К.Ш. в условията на рецидив по отношение на предходни
деяния, за които на същия са налагани съответни наказания „лишаване от свобода“.
Изводите на съда за необходимостта от
приложението на чл. 24 от НК спрямо осъдения са правилни и законосъобразни. Неправилно
обаче съдът е увеличил общото най-тежко наказание на осъдения само с 2 години.
Съображенията на въззивния съд за това за следните: в групата са включени
множество наказания – по 9 осъждания, като всяко едно от тях е за престъпление,
извършено при условията на опасен рецидив. Наред с това сами по себе си някои
от производствата са водени срещу осъдения за няколко престъпления, а други -
за деяния, извършени при условията на продължавано престъпление. Същевременно и
видно от свидетелството за съдимост на Ш. той е осъждан многократно, вкл. по
дела, невключени в съвкупността, при това за разнородна престъпна дейност. От
друга страна към този момент същият многократно е изтърпявал и ефективно
наказание лишаване от свобода, но това очевидно по никакъв начин не е могло да
спомогне за неговото поправяне и превъзпитание и в този смисъл за постигане
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и най-вече за целите на
индивидуалната превенция. Обстоятелства, сочещи на изключително висока степен
на обществена опасност на осъдения Ш. и на трайно установени у него престъпни
навици, очертаващи го като личност, която трудно се поддава на поправяне и
превъзпитание, са дългият период от около 4 години, през който са извършвани
деянията в съвкупността, както и наличието на престъпна дейност дори и след
влизане в сила на някои от присъдите в групата. Ето защо и към този момент
определянето на по-високо наказание на осъдения Ш. по реда на чл. 24 от НК
следва да е насочено преди всичко към другата визирана в закона цел на
наказанието, а именно - същият да бъде отделен за по- дълго време от
обществото, като му се отнеме възможността да върши други престъпления.
Поради това в конкретния случай са били
налице предпоставките за увеличение на общото най-тежко наказание на осъдения Ш.
в максимален размер, което обаче не е сторено от първостепенния съд. Последният
е бил твърде снизходителен към осъденото лице, като е увеличил общото най-тежко
наказание на същия само с 2 години. Така допуснатото от първостепенния съд
нарушение, не може да бъде поправено от въззивния съд, доколкото делото пред
въззивната инстанция е образувано единствено и само по жалба на осъдения, като
липсва съответен протест в тази насока. Ето защо и за въззивния съд не
съществува възможност да измени определението на съда в тази му част, тъй като
би нарушил забраната за влошаване на правното положение на осъденото лице, без
наличието на съответен протест. Поради изложеното по-горе обаче въззивният съд
е категоричен в разбирането си, че жалбата на осъдения се явява абсолютно неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
В съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ и б. „б“ от ЗИНЗС
СРС е определил така формираното, увеличено по реда на чл. 24 от НК наказание
за групата, да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Първостепенният съд законосъобразно е
приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част от
наказанията, включени в групата, както и времето, през което осъденият е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и времето, през
което е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР по делата, включени в съвкупността.
Законосъобразно на осн. чл. 23, ал. 2 НК
към определеното общо най-тежко наказание съдът е присъединил наказанието
„Лишаване от право да упражнява търговска дейност“ за срок от 7 /седем/ години
наложено на осъдения К.Ш. по НОХД 21329/2014 г. на СРС, НО 108 състав, както и
наказанието „Лишаване от право да упражнява професия или дейност“ свързана с
пазене или управление на чуждо имущество за срок от 5 /пет/ години, наложено на
осъдения К.Ш. по НОХД 1597/2015 г. на СРС, НО 105 състав.
Въззивният съд споделя изводите на
районния, че наказанието по НОХД 22142/2016 г. на СРС, НО 22 състав да бъде
изтърпяно от осъдения отделно при първоначален „строг“ режим, като е приспаднал
времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане
под стража“, считано от 10.09.2016 г, както и времето, през което е бил
задържан по реда на НПК и ЗМВР. Деянието по това осъждане е извършено след
влизане в сила на съдебните актове по НОХД № 12610/2012 г. по описа на СРС, НО,
1 състав, по НОХД 8674/2012 г. на СРС, по НОХД 14132/2012 г. на СРС, НО 16
състав и по НОХД 22060/2011 г. на СРС, НО 23 състав, като най-благоприятният
вариант за осъдения е именно то да бъде изтърпяно отделно.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото
отменяване или изменение, като и не разполага с възможност да увеличи
определеното по реда на чл. 24 от НК на осъдения общо най- тежко наказание,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение,
като потвърди изцяло определението на СРС.
Така мотивиран и на основание чл. 334,
т. 6 вр. чл. 338 от НПК СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло протоколно определение от 21.08.2018 г., постановено по НЧД № 10323/18
г., СРС, НО, 103 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.