Решение по дело №46/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр.посл. ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Св.П.-Ямбол“АД, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор д-р П.Д., чрез адв.С.Т. *** за проверка на Решение № 67/10.04.2023 г. постановено по анд № 20222330201011 по описа на Районен съд-Ямбол за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-388/31.10.2022 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, с което на основание чл.32, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) на МБАЛ „Св. П.-Ямбол“ АД, със седалище и адрес на управление на дейността *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.13, ал.3, т.3 във връзка с чл.13, ал.1 във връзка с чл.13, ал.4 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), обн. ДВ, бр. 21 от 10.03.2006 г., изм. и доп. ДВ, бр. 13 от 12.02.2019 г., осъдена е МБАЛ „Св. П.-Ямбол“ АД да заплати на АДФИ гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и не е уважено искането на МБАЛ „Св. П.-Ямбол“ АД за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че при постановяването на съдебния си акт първоинстанционният съд е разтълкувал и приложил неправилно разпоредби на материалния и процесуалния закон, като по този начин неправилно се е солидаризирал с административнонаказващия орган, достигайки до погрешни правни изводи и потвърждавайки едно незаконосъобразно наказателно постановление, с което административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана неправомерно, при което са допуснати съществени процесуални нарушения, резултат от неправилното тълкуване на материалноправни разпоредби, вкл. такива на ЗФУКПС и ЗДФИ, от една страна и такива на ЗАНН, от друга, уреждащи процедурата по установяване на нарушението и налагане на административно наказание. Поради това се претендира да се отменят съдебния акт и наказателното постановление, като се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касатора чрез процесуалния си представител подържа жалбата и исканията в нея.

Ответната страна по касацията редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание, като с писмен отговор оспорва жалбата с искане да се остави без уважение.

Участващият в процеса прокурор счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Касационната инстанция, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

С Решение № 67/10.04.2023 г. постановено по анд № 20222330201011/2022 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление № 11-01-388/31.10.2022 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, с което на основание чл.32, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) на МБАЛ „Св. П.-Ямбол“ АД, със седалище и адрес на управление на дейността *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.13, ал.3, т.3 във връзка с чл.13, ал.1 във връзка с чл.13, ал.4 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), обн. ДВ, бр. 21 от 10.03.2006 г., изм. и доп. ДВ, бр. 13 от 12.02.2019 г., осъдил е МБАЛ „Св. П.-Ямбол“ АД да заплати на АДФИ гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и не е уважил искането на МБАЛ „Св. П.-Ямбол“ АД за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.

За да постанови решението си районният съд приема, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, т.к. при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, НП е издадено от компетентен орган и както в АУАН, така и в НП по недвусмислен и ясен начин са посочени всички признаци на нарушението от обективна страна. Според въззивната инстанция от материална страна фактическа обстановка в наказателното постановление е безспорно установена и се потвърждава от доказателствата по делото. Посочено е, че в случая нарушението е извършено чрез бездействие от управителя, който е отговорното длъжностно лице, на което е вменено управлението и контрола на дружеството, и който е отговорен за осъществяване на финансовото управление и контрол в ръководената от него структура, съгласно чл.3 от ЗФУКПС, за което в чл.32, ал.2 от ЗДФИ е предвидено налагане на имуществена санкция на организациите и лицата по чл.4, т.3 от ЗДФИ, каквото в случая е МБАЛ „Св.П.-Ямбол“ АД. На тази база съдът е намерил, че нарушението е безспорно доказано и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, като предвидена в чл.32, ал.2 от ЗДФИ имуществена санкция е от 500 до 2000 лв., респ.на наказаното юридическо лице е определена такава в минималния предвиден от закона размер, а именно 500 лв., поради което и не може да бъде намалена.

Изводите на районния съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление не се споделят от касационната инстанция поради следното.

В настоящия случай е налице противоречие в наказателното постановление, изразяващо се в това, че конкретно формулираното словесно описание на деянието в НП и в АУАН сочи на вменено деяние на д-р Р. в качеството му на Изпълнителен директор на МБАЛ „Св. П.-Ямбол“ АД към релевантния момент, а не на вменено деяние на дружеството. В този смисъл не се споделя крайният извод на въззивната инстанция за законосъобразно ангажирана отговорност на санкционираното дружество.

Както в съставения против МБАЛ „Св. П.-Ямбол“ АД АУАН, така и в НП, с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност не се сочи дружеството като нарушител. Наведените в АУАН и НП фактически и правни основания за ангажиране на отговорността сочат за нарушения, извършени от изпълнителния директор на МБАЛ „Св.П.-Ямбол“ АД, а не от самото дружество.

Ето защо е налице несъответствие между посочения във фактическото описание на нарушението нарушител-извършител на деянието и лицето, на което е наложена имуществената санкция. Това несъответствие обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото се засяга правото на защита на наказаното лице. Не би могло да се приеме, че тази формулировка на вмененото административно нарушение в наказателното постановление като единство на фактически и правни основания обезпечава изискуемата яснота и категорична установимост кого приема административнонаказващият орган за извършител на вмененото деяние – дружеството или неговия представител – изпълнителния директор, при условие че с посочената в НП разпоредба на чл.32, ал.1, т.1 ЗДФИ е предвидена възможност за налагане на административно наказание както на виновните длъжностни лица, така и на лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол. В НП е цитирана разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗДФИ, която предвижда налагане на имуществена санкция на организациите и лицата по чл.4, т.2-6 в случаите по ал.1, т.1, но факти относими към разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗДФИ не са посочени в АУАН, с който е вменено административното нарушение на дружеството, нито пък в процесното НП. Недопустимо е при фактическа обстановка, сочеща неправомерно деяние на физическо лице, включително и длъжностно такова, да се ангажира административнонаказателната отговорност на представляваното от него дружество.

Като е стигнал до обратния извод, ЯРС е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, ведно с оспореното пред въззивната инстанция Наказателно постановление № 11-01-388/31.10.2022 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София.

Необходимо е да се посочи, че съобразно Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, Районен съд-Ямбол неправилно е конституирал като страна в производството Агенция за държавна финансова инспекция-София, вместо Директора на АДФИ като наказващ орган, което съставлява нарушение на процесуалните правила. Същевременно поради обстоятелството, че отмяната на наказателното постановление от касационния съд се основава единствено и само на допуснато в хода на издаването му нарушение, което не може да бъде санирано при едно повторно разглеждане на делото, то се явява несъществено и с оглед принципа за процесуална икономия прави безпредметно връщането му на районния съд за ново разглеждане само за конституиране на наказващия орган на мястото на организацията, чийто орган е издал наказателното постановление и това налага постановяване на акт по съществото на спора за отмяна на решението на ЯРС и на наказателното постановление.

С оглед изхода на делото следва да се уважи искането на касатора за присъждане на направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 1000 (хиляда) лева, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 67/10.04.2023 г. постановено по анд № 20222330201011/2022 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-388/31.10.2022 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София.

ОСЪЖДА Агенцията за държавна финансова инспекция-София да заплати на МБАЛ „Св. П.-Ямбол“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор П. Г. Д., сумата от 1000 (хиляда) лева за направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:	/п/ не се чете
	Членове:	/п/ не се чете

                                                                                                                                                                                                          /п/ не се чете