О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр. Враца, 11.06.2020 г.
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в съдебно заседание на 11.06.2020 година, в състав:
Председател: Веселка Иванова
при участието на секретаря Миглена
Костадинова
и прокурора Владимир Дилков,
като разгледа докладваното от
съдия Иванова
ЧНД № 207 по описа на съда за
2020 г.,
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано
е по молба на осъдения И.С.И., с ЕГН **********,***, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от определеното му по НОХД № 1185/2019 г. на РС-Видин
наказание лишаване от свобода за срок от
3 месеца, при първоначален строг режим.
Към
сезиращата молба са приложени писмени документи, предписани от чл.155 и чл.156 ЗИНЗС, личното затворническо досие на И.И. и
актуална справка за изтърпяната към днешна дата част от наказанието.
В
съдебно заседание участието на осъдения И. е осигурено чрез видеоконферентна
връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Упълномощеният
представител на Затвора-Враца изразява становище, че молбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, тъй като осъденият не е дал доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание.
Участващият
по делото прокурор също намира молбата за неоснователна. Позовава се на това,
че е изпълнена само една от предпоставките на закона, а именно изтърпяна
изискуемата част от наказанието. Сочи, че не са налице доказателства за окончателното
поправяне на осъдения.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
С одобрено споразумение от 27.11.2019 г. по НОХД № 1185/2019
г. по описа на РС-Видин на И.С.И. е наложено наказание от 3 месеца лишаване от
свобода, при първоначален строг режим, за извършено на 06.12.2018 г.
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК-повторно шофиране след употребата на
алкохол. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието
от 4 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 105/2016 г. по описа на
РС-Кула, при първоначален строг режим, за извършено на 27.05.2016 г. идентично деяние
по чл.343б, ал.1 от НК.
В
приложените документи е отразено, че активираното по реда на чл.68, ал.1 от НК наказание
от 4 месеца лишаване от свобода е изтърпяно от осъдения в периода 11.12.2019 г.
до 11.04.2020 г., от която дата е започнал да търпи наказанието от 3 месеца
лишаване от свобода. Към настоящия момент фактически е изтърпял 2 месеца. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1
месец.
При
това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал. 1, т. 1 от НК.
В
първоначалния доклад на лишения от свобода, изготвен при постъпването му в
затвора, е отразено, че при същия рискът от рецидив е с ниски стойности-38
точки. Причините и детерминиращите фактори за извършване на престъплението са
ниското му правно съзнание, некритичното отношение към криминалните действия,
честата употреба на алкохол и шофирането в пияно състояние. Като зони с
най-голям дефицит са отчетени злоупотребата с алкохол и уменията за мислене. Посочено
е, че л.св.И. в живота на свобода употребява ежедневно алкохол и има предишно
осъждане за управление на МПС след употреба на алкохол. Въпреки това, същият не
осъзнава нуждата от промяна на модела на употреба на алкохол, не разпознава
изцяло факторите, довели до извършване на престъплението, няма стабилна
мотивация за положителна промяна и недопускане на последващи нарушения и има склонност
към необмислени действия и постъпки. Освен това при него липсва ясно и
адекватно целеполагане. В доклада на социалния работник е посочено, че рискът
от вреди за служителите и останалите
лишени от свобода е нисък. С ниски стойности е и рискът от бягство,
укривателство и самоувреждане. Рискът от вреди за обществото е среден и се
обуславя от характера на настоящото престъпление и извършеното в миналото идентично
деяние-шофиране след употреба на алкохол. Посочено е, че рискът от вреди е
насочен към всички участници в движението, включително и към уязвими групи-деца
и възрастни хора. С неразумното си поведение л.св.И. създава предпоставки за
възникване на пътнотранспортни произшествия с летален изход. За това в плана за
изпълнение на присъдата са заложени като цели подобряване на уменията за разпознаване
и разрешаване на проблемите, формулиране на ясни и реалистични цели в житейски
план, формиране на самокритичност и осъзнаване на нанесените вреди, изграждане
на мотивация за промяна модела на употреба на алкохол.
При
постъпването му л.св.И. е настанен в стационара на затвора поради наличието на
хронични заболявания и необходимостта от постоянно медицинско наблюдение и
грижа.
Поради краткия престой в затвора не е
извършена междинна преоценка на риска и профила на криминогенните нужди.
В приложения доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди, изготвен във връзка с молбата на осъдения за наличието на
предпоставките за предсрочното му освобождаване, е констатирано, че през
наблюдателния период от престоя му рискът от вреди е запазил стойностите си за
всички категории.
Проследявайки
цялостното поведение на И., социалният работник е отразил, че въпреки проведената
индивидуално-корекционна работа с него, не са отчетени трайни положителни
промени в зоните на дефицит. Макар отчасти да признава вината си, осъденият е
слабо критичен към извършеното деяние; продължава да не разпознава вредите,
които има вероятност да причини с поведението си и омаловажава рисковете от
подобен тип поведение. Уменията му за мислене също не са на необходимото ниво,
тъй като е склонен да повтаря едни и същи грешки. Двете му осъждания-предходно
и настоящо, за сходни престъпления против транспорта по чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК са показателни за това, че същият проявява престъпна упоритост, самонадеяност
и склонност към импулсивни и безразсъдни действия. Очевидно е, че наложеното му
преди условно наказание за извършено еднотипно нарушение-управление на МПС след
употреба на алкохол, не е успяло да коригира поведението му и да го принуди да
спазва изискванията на правилата за движение.
В
доклада е посочено, че по време на престоя И. не е нарушавал затворническия
режим и не е наказван. Не е имал агресивни прояви и други форми на неподчинение
на служителите от надзорно-охранителния състав.
Отчетеният
резултат от проведените възпитателни мерки са, че с оглед на относително
краткия престой в затвора договорените дейности в плана за изпълнение на
присъдата не са постигнати в пълен обем. При осъдения не се наблюдава трайна
положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот и
все още не са преодолени окончателно дефицитите в първоначално набелязаните зони.
Осъденият не е дал категорични основания да се смята, че след освобождаването
му ще промени досегашния си утвърден модел на криминално поведение, свързано с управление
на МПС след употреба на алкохол. Външните признаци на добро поведение в
контролирана среда-спазването на правилата в затвора, не са достатъчни и не
надхвърлят обичайното дължимо поведение, за да се приеме, че е настъпила
дълбока положителна промяна. Досегашният престой в пенитенциарното заведение е
твърде кратък и не позволява да се счете, че ресоциализацията при осъдения ще
бъде успешна.
В
социалния доклад е отбелязано, че корекционната работа с осъденото лице следва
да продължи в посока осъзнаване на собствените дефицити и постигане на траен
стремеж за положителна промяна и водене на законосъобразен начин на живот на
свобода.
В
обобщение на горното съдът намира, че към настоящия момент осъденото лице не отговаря
на изискванията за наличие на трайна положителна промяна, съгласно чл.70, ал.1 НК и не са налице доказателства за неговото окончателно поправяне и
превъзпитание. Действително, че осъденият спазва правилата и предвидените
ограничения в ЗИНЗС, не е наказван за допуснати дисциплинарни нарушения, което сочи на започнал поправителен процес, но
не и за пълно постигане на целеното от закона чрез наказанието поправяне. В
тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода
имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода И. е незавършен към момента.
Имайки
предвид горното, от всички данни по делото може да се направи единствения
извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл.70, ал.1, т.1 НК - изтърпяване на
не по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно
убедителни доказателства за своето трайно поправяне и превъзпитание. Това е
основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване
от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр.
чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И.С.И. ***, понастоящем в Затвора
Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
неизтърпяната част от наложеното му по НОХД № 1185/2019 г. по описа на РС-Видин наказание от 3 месеца
лишаване от свобода, с остатък от 1 месец.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред
Апелативен съд гр.София, в 7-дневен срок от днес.
След
влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Председател: