Р E Ш Е Н И Е
№ 724
гр.Плевен, 05.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 852 по описа за
2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 464 от 27.06.2019 год., постановено по НАХД № 1057/2019 год., Районен съд – Плевен потвърдил Наказателно
постановление № 85 от 19.03.2019 година на
Директора на ОДБХ – Плевен, с което на „Надя 69“ ЕООД-гр. Плевен,
представлявано от Н.В.И.с ЕГН ********** за извършено на 01.02.2019 година
нарушение по чл. 21а, ал. І-ва, т. 1 от ЗХ на осн. чл. 48, ал. ІІ от ЗХ е
наложена административна санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от „Надя 69“ ЕООД-гр. Плевен, представлявано от Н.В.И.,
подадена чрез пълномощника адв. Т.М. ***,
в която се излагат доводи, че оспореното решение е
неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства и оспореното НП се
установява, че описанието на нарушението не съответства на посочените като
нарушени норми. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил събраните
доказателства в тяхната пълнота, тъй като в хода на съдебното производство е
установено, че търговския обект не е работел, а въпросните етикети са се
намирали в обекта, но поради извършена през предходния ден ревизионна проверка
и ремонтна дейност са се намирали в плик, който е бил в обекта. Сочи се, че в
обекта е съхраняван дневник за входящ контрол, в който е налична информацията
по чл.21а, ал.1, т.1 от ЗХ. Твърди се, че въззивният съд е допуснал процесуално
нарушение като не е приел по делото представеното от жалбоподателя копие от
този дневник. Касаторът излага и доводи, че въззивният съд необосновано е
приел, че ответникът правилно е издирил и приложил санкционната норма на чл.48, ал.2 от ЗХ, защото в НП като
нарушена норма е посочена не само тази на чл.21, ал.1, т.1 от ЗХ, а и
разпоредбата на чл.18, т.1 от Регламент № 178/2002 г. на ЕП и съвета, която не
е част нито от ЗХ, нито представлява подзаконов акт по прилагането му.
В заключение се сочи, че не е спазен
принципът за справедливост на наложеното наказание, тъй като същото не отговаря
на степента на обществена опасност на деянието, каквато в процесния случай
липсва, поради което е направено искане да бъде отменено обжалваното решение и
да бъде постановено ново такова, с което да бъде отменено оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя на
дружеството Н.И.и от адв. Т.М. ***. Процесуалният представител на касатора
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да бъде отменено
въззивното решение, както и оспореното НП.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че касационната жалба е основателна, поради което следва да бъде
уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
оплакването, че описанието на нарушението в оспореното НП не съответства на
посочените като нарушени норми. В обжалваното решение е направен цялостен
анализ на събраните гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в
достатъчен обем, от които е видно, че фактическата обстановка, описана в АУАН и
възпроизведена в НП е достоверна. Настоящият съдебен състав е напълно съгласен
с изложените мотиви, поради което не
намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на
чл.221, ал.2 от АПК. С оглед фактическите
констатации в АУАН правилно административнонаказващият орган е определил
нарушените норми, а именно чл. 21а, ал. І, т.1 от ЗХ във връзка с чл. 48, ал.
ІІ от ЗХ. Не е налице нарушение на правата на касатора с оглед обстоятелството,
че в обжалваното НП като нарушена е посочена и разпоредбата на чл.18, т.1 от
Регламент /ЕС/ № 178/2002 г., тъй като тази норма е инкорпорирана в ЗХ,
доколкото разпоредбата на 21а, ал.1, т.1 от ЗХ е идентична.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и
оплакванията, че въззивният съд неправилно е игнорирал показанията на свидетеля Н.И.Г., както и че е допуснал
процесуално нарушение, като не е приел представеното от жалбоподателя писмено
доказателства, а именно заверено копие от дневник за входящ контрол. По
отношение свидетелските показания на Г.в оспореното решение са налице мотиви,
от които е видно какви са причините същите да не бъдат ценени и настоящият съд
напълно ги споделя. Допълнително следва да се посочи, че АУАН е бил съставен в
присъствие на представляващия „Надя 69“ ЕООД-гр. Плевен - Н.В.И., която в графа
възражения е вписала, че няма такива. Очевидно е, че в момента на проверката на
проверяващите не са представени въпросните етикети, нито пък е заявено
наличието на дневник за входящ контрол, съдържащи информацията по чл.21а, ал.1,
т.1 от ЗХ.
Неоснователни
са и оплакванията за несъразмерност на наложената санкция и липса на обществена
опасност на деянието. Нарушените от жалбоподателя правни норми защитават важни
обществени отношения, свързани с опазване на здравето на неограничен кръг лица,
т. е. е благо, ползващо се с особена защита от закона – аргумент от
разпоредбата на чл.1а, т.1 от ЗХ. Липсват основания да се приеме, че случая се
отличава от обичайните такива с по-ниска степен на обществена опасност.
Ответникът е наложил минималната предвидена от закона санкция за съответното
нарушение.
Оспореното решение е постановено от родово и местно
компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на
производството, поради което АС- Плевен намира, че същото е валидно, допустимо
и съответно на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 464 от 27.06.2019 год.,
постановено по НАХД № 1057/2019 год. по описа на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.