Р Е Ш Е Н И Е №
260267
27.05.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковския районен
съд
Трети граждански състав
на двадесет и седми
април
през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Ваня
Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1167 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Т.А.Б. с ЕГН:********** ***, против Гаранционен фонд, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2,
ет.4, представляван от изпълнителните директори Борислав Иванов М. и Стефан
Георгиев Стоилков, иск с правно основание чл.558 ал.5 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че на 05.12.2018г. около 7,40ч. в гр.Хасково на
********* настъпило ПТП между л.а. и пешеходката Т.А.Б.. Вследствие на
злополуката пострадала ищцата Т.А.Б.. За пътния инцидент бил съставен протокол
с пострадали лица от същата дата 05.12.2018г., видно от който виновният за
произшествието водач не бил установен. Твърди се, че на горепосочената дата
неизвестен автомобил, движещ се по ******* при предприемане на маневра „завой
на дясно“ за включване по ********* не пропуснал и ударил ищцата, пресичаща
платното за движение по продължението на тротоара, намиращ се на кръстовището
между двете улици. След настъпване на инцидента автомобилът напуснал
местопроизшествието и до сега не бил установен, както и неговия водач. След
инцидента ищцата била откарана по спешност в болницата с болки в корема и
кръста, където била приета за лечение в „Акушеро-гинекологично отделение“, тъй
като била бременна в 8-ма гестационна седмица.
След направените й редица прегледи, изследвания и рентгенография
лекарите поставили диагноза „Заплашващ аборт“. Престоят на ищцата в болницата
продължил от 05.12.2018г. до 10.12.2018г. След пътния инцидент ищцата
продължила лечението си в домашни условия при спазване на хранително диетичен
режим, издаден й бил болничен лист за периода 05.12.2018г. – 08.01.2019г. С
оглед получените увреждания на ищцата било предписано да не се натоварва
физически, както и да прекарва повече време в легнало положение. Това налагало
близките й постоянно да са около нея, като й помагат в ежедневните битови и
хигиенни нужди. В резултата на преживяното ПТП здравословното състояние на
ищцата се влошило, което дало отражение и на психиката й. Вследствие изживения
шок ищцата се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена
за злополуката, нарушения на съня и вниманието. Предвид тези симптоми
пострадала потърсила помощта на психиатър, за което й бил издаден документ за
преглед от 21.01.2019г., от който се установявало че страда от „Паническо
разстройство“. От прегледа било установено, че вследствие на ПТП същата
започнала да получава пристъпи на сърцебиене, задушаване, изтръпване на
крайниците, световъртеж и страх. Страхувала се да остане сама вкъщи, не искала
да излиза навън. От психиатъра ищцата била насочена към невролог, където видно
от амбулаторния лист от 22.01.2019г. ищцата получила пристъп, изразяващ се в
изтръпване и схващане на горни и долни крайници, схващане на челюстта, като не
можела да говори. Тъй като виновният за процесното ПТП водач не бил известен,
както и МПС-то, което блъснало ищцата, също не било идентифицирано, приложение
намирала хипотезата на чл.519 ал.1 от КЗ, съответно за причинените вреди
отговарял Гаранционен фонд. По молба, изпратено от ищцата по пощата, била
образувана застрахователна претенция от 22.04.2019г. по описа на Гаранционен
фонд, с която било претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на процесното ПТП, но до
момента ответникът не бил обезщетил ищцата за причинените й вреди, а
предвиденият в чл.496 ал.1 от КЗ 3-месечен срок изтекъл на 23.07.2019г. С писмо
от 12.07.2019г. ответникът постановил отказ от заплащане на исканото
обезщетение. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което
да бъде осъден Гаранционен фонд да заплати на ищцата сумата от 1500лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 05.12.2018г. в гр.Хасково,
ведно със законната лихва от 23.07.2019г. – деня, последващ датата, на която
изтича срокът за произнасяне на ответника по заведената претенция, до
окончателното изплащане. Претендира заплащане на разноските по делото. Посочва
банкова сметка, ***.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло предявения срещу него иск. Твърди, че липсва причина
връзка между диагнозата на ищцата и твърдените увреждания. Според ответната
страна, причина за уврежданията на ищцата не е съприкосновение или допир с МПС,
а патологичната й бременност. Както описаните паник атаки, така и посочените
симптоми на схващане на челюстта били развитие на клиничната симптоматика при
диагнозата на ищцата с метаболитни нарушения. Според ответника, няма основание
за заплащане на търсеното обезщетение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 05.12.2018г. е
съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от Д. Б. – дежурен ПТП при ОД на МВР, в който е отразено, че на
същата дата 05.12.2018г. около 7,40ч. в гр.Хасково на ****** до кръстовището с *****
в посока ********** неизвестен автомобил удря пешеходец /Т.А.Б./. С исковата
молба е приложен информационен бюлетин от 06.12.2018г., в който също е
отразено, че на 05.12.2018г. сутринта неизвестен автомобил е ударил бременна
жена и е напуснал местопроизшествието. Видно от приложената епикриза ищцата е
постъпила в МБАЛ-Хасково АД на 05.12.2018г. и е изписана на 10.12.2018г. На
ищцата е издаден болничен лист за периода 05.12.2018г. – 06.01.2019г. от ЛКК-АГ
ЛКК, АГО Патологична бременност. На 21.01.2019г. на ищцата е издадено медицинско
направление от д-р М., в което като придружаващи заболявания е отразено
„Паническо разстройство“. На 22.01.2019г. на ищцата е издаден амбулаторен лист
за извършен преглед при невролог, в който е отразена основна диагноза „Тревожно
разстройство, неуточнено“. От представеното известие за доставяне се
установява, че на 22.04.2019г. Гаранционен фонд е получил изпратената от адв.Г.
като пълномощник на ищцата застрахователна претенция. С писмо от 02.05.2019г.
Гаранционен фонд моли ищцата да представи писмени данни дали има образувано
досъдебно производство във връзка със събитието, респ. за номера, хода и
резултата от същото, както и копия от автотехническата и съдебномедицинската
експертизи, копие от протокола за оглед на местопроизшествието, ведно с албум и
скица към него, постановление за спиране на досъдебното производство и дали
същото е обжалвано, актуална банкова сметка *** Т.А.Б.. С писмо от същата дата
– 02.05.2019г. Гаранционен фонд моли РП-Хасково да бъдат предоставени заверени
копия от протоколите за разпит на свидетели, изготвени по досъдебното
производство, с оглед установяване точния механизъм на настъпване на събитието
и ролята на участниците в него. С писмо от 12.07.2019г. Гаранционен фонд
уведомява ищцата, че управителния съвет с решение от същата дата отказва
изплащане на обезщетение по образуваната на 22.04.2019г. щета за неимуществени
вреди.
От показанията на свидетеля М. М. И. *********се установява,
че на 12.12.2018г. около 7,30ч.-7,40ч. сутринта Т. тръгнала на работа, а той
тръгнал с неговата кола по задачи, но пътя му бил същия. Свидетелят твърди, че
минал оттам и видял Т. да върви отляво на пътя, той се придвижил в дясно и
спрял на свободно място. Тя го видяла и искала да отиде при него, спряла се до
самия ъгъл, намерила си място, за да може да тръгне и в същия момент дошла кола
от долу. Св.М. твърди, че Т. била на тротоара и колата й подала сигнал да мине.
В този момент свидетелят наблюдавал и
ищцата тръгнала, но в същия момент и шофьорът тръгнал и я блъснал, тя се
претърколила няколко пъти, а човекът се завъртял и избягал. След това свидетелят
отишъл при ищцата, повдигнал я, лекичко я вкарал в колата, тъй като трябвало да
отидат до хлебозавода, за да им кажат, че има такъв случай. Обадили им се. Ищцата
влезнала и треперила цялата и й казали веднага да отива в болницата, чене
трябва да работи същия ден. От там тръгнали за Бърза помощ, дошли и полицаи и
стигнали до болницата, където ищцата лежала пет дни. След това родила, но била
много изплашена, взела да си заключва устата, получавала припадъци, което
продължавало и досега. Според свидетеля, колата, която бутнала ищцата била ******
червена на цвят.
По искане на страните съдът назначи и изслуша съдебномедицинска,
съдебно-психологична, съдебно-психиатрична и съдебна автотехническа експертизи,
чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени. Вещото лице –
акушер-гинеколог заявява в своето заключение, че липсват клинични данни за
нанесени телесни увреждания, както и на наличната бременност. При приемане на
ищцата в АГО е направена ехография и е установена бременност в 8 гестационна
седмица със сърдечна дейност без данни за отлепване на плодния сак.
Оплакванията за болки ниско в корема и кръста са преходни, според експерта,
като в последващите дни в стационара такива не били отразени. Тези болки ниско
в корема и кръста можело да се отбележат като причинно-следствена връзка с ПТП.
Според експертизата, възстановителния период е около 24ч., като липсват
отразени в историята на заболяването оплаквания. Относно бременността липсват
трайни последици, ищцата ражда в срок живо и здраво дете.
В своето заключение вещото лице – психолог заявява, че настъпилото на
05.12.2018г. ПТП се е отразило негативно върху психоемоционалното състояние на
ищцата, застрашило здравето й, физически болки и страх да не загуби бъдещото си
дете, формирало отпадналост, подтистаност, напрегнатост, тревожност, недоверие
и повишена бдителност. Според експерта, ищцата преживяла нервен срив след
инцидента, като имало основание да се приеме, че е налице посттравматичен
стрес. Съдебно-психологичната експертиза определя ищцата като лице с повишено
ниво на ситуативна и личностна тревожност в резултат на неприятни емоционални
преживявания вследствие процесната катастрофа. Те се отразили негативно върху
психиката на личността и в момента ищцата продължавала да е в психодискомфорт.
Невротизмът /емоционална лабилност/като личностна характеристика бил с най-високи
стойности от изследваните. Нивото на психична устойчивост при ищцата било
ниско. На ищцата било предписано лечение от д-р М. с медикамента „Д.“ за
облекчаване симптомите на потиснато настроение, като този медикамент лекувал
тревожност, депресия, психосоматични разстройства, придружени с тревожност и
апатия. Мнението на психолога е, че за подобряване на психичното здраве на
ищцата е необходимо да се отработи емоционалната травма от преживяното при ПТП
чрез психотерапия. В момента тя кърмела второто си дете, по нейни данни, което
ограничавало възможността да приема други медикаменти. Вещото лице психолог
препоръчва да се извърши отново преглед при психиатър, за да се актуализира
развитието на психичното заболяване на ищцата. Според съдебно-психологичната
експертиза, нивото на психична устойчивост на ищцата е много ниско, т.е.
личността на ищцата няма потенциал да преодолее емоционалната травма от
катастрофата, а това определяло възможността тя дълго време да не е в
психокомфорт. С оглед на това съществувала вероятност при попадане в ситуация
близка до тази с ПТП от 05.12.2018г. отново да се активират преживяванията и
страховете от инцидента, което ще доведе до трайни негативни изменения и
последствия за личността на ищцата.
В своето заключение съдебно-психиатричната експертиза заявява, че ищцата
към момента е психично здрава с диагноза отзвучало паническо разстройство. Според
д-р М., няма клинични данни към момента освидетелстваната да страда от
посттравматичен стрес. Вещото лице сочи, че диагнозата „Паническо разстройство“
е базирана на оплаквания на освидетелстваната, споделени на 21.01.2019г., които
покриват критериите за тази диагноза. В следващите две години и досега след
първоначалния преглед същата не била търсила психиатрична помощ, което е
нетипично за това състояние, според експерта, пациентите при панически атаки се
чувстват витални застрашени, звънели в Спешна помощ и многократно контактували
с лекуващите ги психиатри – особено първите два месеца след появата на
оплакванията. Ето защо, вещото лице достига до извод, че не може да се
конкретизира по тази причина колко време е продължило това състояние, ако изобщо
го е имало. Освен това предписания медикамент „Д.“ не е приеман от ищцата.
Съдебната автотехническа експертиза след анализ на данните от материалите
по настоящото дело определя вероятен механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Една от вероятните причини за настъпване на ПТП, според експертизата, е
неосигуряването на предимство от страна на водача на неидентифицираното МПС на
пресичащия пешеходец. Според вещото лице, при конкретната пътна обстановка
ищцата е имала техническа възможност да види приближаващия кръстовището
неизвестен автомобил, да наблюдава поведението му по време на изпълнение на
маневрата "преминаване през
кръстовището със завой на дясно“ по *******и да предотврати настъпването на
удара с него, като не предприема пресичане на ******** преди той да е преминал.
Вещото лице сочи също така, че в материалите по делото няма данни за
съществуващи обективни пречки за видимостта на пешеходеца в посока към МПС-то.
При извършения оглед експерта не е констатирал обекти трайно свързани с терена,
които да са били пречка за видимостта на пешеходеца в посока към МПС-то към
момента на инцидента.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявения иск :
Твърденията в настоящия случай са, че на 05.12.2018г.
сутринта около 7,40ч., отивайки на работа ищцата е била блъсната от
неидентифициран лек автомобил на ********* като автомобила излизал от *********
и предприемайки десен завой в посока към бул******** ударил ищцата, не спрял и
продължил своето движение. След настъпване на удара св.И., който се явява
очевидец на случилото се, слезнал от собствения си автомобил, вдигнал ищцата и
я закарал на преглед в Спешна помощ. Дежурният относно ПТП в ОД на МВР-Хасково
бил уведомен и съставил представения с исковата молба констативен протокол за
ПТП с пострадали лица. Съдът счита, че в настоящия случай липсват каквито и да
е обективни данни, от които да се прави извод за настъпилото ПТП, описано от
ищцата и нейния свекър св.ИОт една страна както от показанията на свидетеля,
така и от депозираното заключение на назначената по делото САТЕ се установява,
че ищцата е имала видимост към автомобила, идващ от ********* и осъществяващ
десен завой по ******** в посока ******* Също така става ясно, че автомобила не
се е движил с висока скорост, дори напротив, според показанията на св.И.,
колата спряла и шофьора дал знак на ищцата да пресича и едва, когато тя
тръгнала, по незнайна причина тръгнал и автомобила и я ударил, след което
избягал. Очевидно свидетелят е бил в достатъчна близост до ищцата, за да
възприеме знаците, които автомобила й е дал, нейното поведение и това на водача
на МПС-то, като в такъв случай буди недоумение липсата на възприятия относно
конкретния автомобил, неговия водач, номер на автомобила и т.н. Самата ищца
също е имала пряка видимост към автомобила, който несъмнено нито се е движил с
висока скорост, предвид спирането и даването на знак към пешеходеца да пресича,
нито се е появил изневиделица и също така да е изчезнал, за да не може тя да го
възприеме като марка, цвят, регистрационен номер или други признаци, по които
да бъде идентифициран впоследствие. В своето заключение САТЕ категорично сочи,
че на мястото, описано като такова на произшествието, липсват обекти, които да
са били пречка за видимостта на пешеходеца или водача на лекия автомобил. При
тези данни по делото съдът счита, че не са налице достатъчно данни, от които да
се правят изводи за настъпило на процесната дата ПТП и то по механизма, описан
от ищцата и нейния свекър, който се оказва единствен свидетел на случващото се.
Не се спори по делото, а и това се установява от
представените писмени доказателства, че на същата дата ищцата е посетила Спешна
помощ с оплаквания от болки ниско в корема и кръста, които вещото лице –
акушер-гинеколог определя като нормално съпътстващи бремеността й и сочи, че възстановителния
период по отношение на същите е 24часа. След извършен преглед ищцата
действително е била приета в АГО и престоява в отделението пет дни, след което
е изписана, видно от представената епикриза, в добро общо състояние, без
субективни оплаквания със запазена бременност и са й дадени препоръки за
хигиенен режим. При тези данни по делото следва извода, че действително ищцата
е приета в болница, където престоява пет дни, с оплаквания от болки ниско долу
в корема и кръста, които могат да се приемат като следствие от бременността й,
доколкото липсват обективни данни за нанесен удар от автомобил в лявата част от
тялото й. Никъде по делото няма отразени данни за нанесени травматични
увреждания по тялото на ищцата, а само за болки в корема и кръста и
впоследствие за паническо разстройство, което е психиатрично заболяване.
Същевременно в своето заключение вещото лице-психиатър категорично отрича
наличието на психиатрично заболяване у ищцата. Д-р М. определя ищцата като
психично здрава към момента на изготвяне на заключението, като изрично заявява,
че няма клинични данни към момента на освидетелстването да страда от
посттравматичен стрес. В тази връзка съдът счита, че не следва да се кредитира
заключението на съдебно-психологичната експертиза, която е изготвена от вещото
лице по данни и сведения от ищцата и при липса на каквито и да е обективни
данни за прегледи, лечение или предприети други действия във връзка с
твърдените оплаквания. Дори в своето заключение вещото лице-психолог препоръчва
да се извърши преглед на ищцата отново при психиатър, за да се актуализира
развитието на психичното й заболяване.
Предвид гореизложените съображения съдът намира така предявения иск за
неоснователен и недоказан, поради което счита, че следва да бъде отхвърлен. В настоящия
случай нито се установи по несъмнен начин точния механизъм на настъпване на
процесното ПТП на 05.12.2018г., нито пък настъпили от същото неимуществени
вреди, наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и вредите,
или пък конкретния размер на последните, за да се приеме, че е налице основание
за присъждане на обезщетение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал. от ГПК съдът счита, че
следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника направените в настоящото
производство разноски в размер общо на 790лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.А.Б. с ЕГН:********** ***, против Гаранционен фонд, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори Борислав Иванов М. и Стефан Георгиев
Стоилков, иск с правно основание чл.558 ал.5 от Кодекса за застраховането КЗ/
във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ в размер на 1500лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
ПТП, настъпило на 05.12.2018г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва от
23.07.2019г. – деня, последващ датата, на която изтича срокът за произнасяне на
ответника по заведената претенция, до окончателното изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т.А.Б. с ЕГН:********** ***, да заплати на Гаранционен фонд, гр.София,
ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Борислав
Иванов М. и Стефан Георгиев Стоилков, направените разноски в размер на 790лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.