Определение по дело №4308/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260971
Дата: 3 декември 2020 г.
Съдия: Величка Велева Маринкова
Дело: 20201100604308
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15-ти въззивен състав, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                 ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                         РОСИ МИХАЙЛОВА

                                   

при секретаря ……………, като разгледа докладваното от съдията Маринкова ВНЧД №4308 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Б.А.- защитник на обвиняеми С.Е.П. срещу определение от 23.10.2020 г. по НЧД №11347/20 г. на СРС, НО, 111 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на С.Е.П. срещу постановление от 11.09.2018 г. на прокурор при СРП за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 2486/17 г. по описа на 06 РУ- СДВР, пр.пр.№30150/2017 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.343, ал.4, пр.2 вр. ал.3 вр. чл.342, ал.1, пр.3, алт.1 от НК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че с обжалваното пред СРС постановление на СРП от 11.09.2018 г. е прекратено частично наказателното производство спрямо С.П. за престъпление по чл.343, ал.4 от НК, докато С.П. никога не е бил привличан като обвиняем за такова престъпление. Сочи, че е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343, ал.3 от НК, което е станало с постановление от 08.08.2018 г., предявено му на 09.08.2018 г., а за това престъпление няма надлежен акт на прокурора. В тази връзка твърди, че за С.П. е налице правен интерес, тъй като спрямо него продължава да е налице висящо наказателно производство за престъпление по чл.343, ал.3 от НК. Сочи още, че е напълно наясно с обстоятелството, че производство пред съда е образувано само по жалба на обвиняемия, поради което важи правилото да не се влошава положението на обвиняемия, както и че дори и съдът да прецени, че постановлението е неправилно и необосновано, той не би могъл да го отмени и върне на прокурора, тъй като така би влошил положението на обвиняемия. Твърди обаче, че в конкретния случай забраната reformatio in pejus не би могла да намери приложение, тъй като неразглеждане жалбата на защитника на обвиняемия на практика влошава правното положение на същия, с оглед наличието на висящност на обвинение спрямо него за престъпление по чл.343, ал.3 от НК. Иска в тази връзка от въззивния съд да отмени определението на СРС, с което е оставена без разглеждане жалбата на обвиняемия С.П. и да върне делото на СРС за произнасяне относно законосъобразността на покурорския акт.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е в срок, от лице с качеството на страна пред първата инстанция и обвиняем по воденото ДП, което е било частично прекатено, пред местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по въззивен съдебен  контрол по реда на глава 22 от НПК.

По същество жалбата се явява изцяло неоснователна, като съображенията на въззивния съд са следните:

С обжалваното определение СРС е оставил без разглеждане жалбата на С.П. /подадена чрез неговия защитник- адв.Б.А./ - обвиняем по горецитираното ДП срещу постановление на СРП, с което е прекратено частично наказателното производство водено срещу него. Видно от мотивите на обжалваното постановление, СРС изхождайки от доказатествата по делото правилно и точно е преценил за какво деяние е било водено наказателното производство по делото спрямо С.П. и за какво деяние е привлечен той към наказателна отговорност на ДП, а именно- за това, че на 05.09.2017 г. около 20:00 ч. в гр.София при управление на МПС и в нарушение правилата за движение по пътищата след употреба на НВ или техните аналози е реализирал ПТП, като катастрофирал в насрещно движещият се лек автомобил и в резултат на това е причинил лека телесна повреда на 2 лица. Именно това е словесното описание на деянието, за което П. е бил привлечен към наказателна отговорност на ДП с постановление от 08.08.2019 г. Видно е също така, че като правна квалификация на това деяние в постановлението е била изписана разпоредбата на чл.343, ал.4 вр. ал.3 от НК, като впоследствие и след съответно задраскване на ръка (което не е оспорено от защитата и обвиняемия) е останала правната квалификация само по чл.343, ал.3 от НК. В този смисъл може да се приеме тезата на защитата, че П. има повдигнато на ДП обвинение за престъпление по чл.343, ал.3 от НК, а не по чл.343, ал.4 от с.к. Видно е също така, което е било установено и от СРС, че с постановлението на СРП от 11.09.2018 г.  наказателното производство спрямо П. за това деяние е било прекратено частично, доколкото са дадени указания същото да продължи да се води спрямо него за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В мотивите на прокурорския акт са изложени съображения за липса на елемент от обективната страна както на престъплението по чл.343, ал.4 от НК (явяващ се според прокурора по тежко наказуем състав на престъплението по чл.343, ал.3 от НК), така и на това по чл.343, ал.3 от НК, доколкото от деянието на обвиняемия няма причинена нито смърт, нито средна или тежка телесна повреда на други лица. Ето защо е прието от прокурора, че деянието на обвиняемия П. се явява несъставомерно по реда на чл.343, ал.4 и на чл.343, ал.3 от НК, поради което е прекратил частично наказателното производство спрямо С.П. за такова по вид деяние на най- силното правно основание, както правилно е преценил и СРС, а именно- на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК- деянието не съставлява такова по вид престъпление. Вярно е, че в диспозитива на постановлението а СРП е посочено, че се прекратява частично наказателното производство водено срещу С.П. за престъпление по чл.343, ал.4 от НК, но не и за такова по чл.343, ал.3 от НК. Това обаче съвсем не води до други, различни правни изводи, от тези, които е направил в обжалваното определение СРС, като е приел, че за обвиняемия липсва правен интерес от обжалване на това постановление, тъй като наказателното производство спрямо него е прекратено частично на най- силното правно основание.

Това следва от трайно установената съдебна практика, както и от ТР №2/202 г. на НО на ВКС, намерила и израз в разпоредбата на чл.243, ал.9 от НПК, че постановление за частично прекратяване на наказателното производство се съставя, когато от обвинението следва да отпадне отделно деяние или съучастник, но не се съставя ПЧП на наказателното производство при промяна правната квалификация на деянието, за което се води това производство. Това повече от категорично сочи, че при ПЧП на наказателното производство трябва да има произнасяне на прокурора за конкретно деяние, което счита, че следва да отпадне от обема на обвинението, а каква е неговата правна квалификация (която може да бъде променяна от прокурора по всяко време) е абсолютно без значение за законосъобразността на ПЧП на наказателното производство по делото. В конкретния случай повече от частично наказателното производство спрямо обвиняемия П. за деяние, изразяващо се в причиняване по непредпазливост на лека телесна повреда на 2 лица в резултат на предизвикано от него ПТП при управление на МПС в нарушение правилата за движение по пътищата. Неяснота в мотивите на СРП няма, поради което е абсолютно ирелевантно каква точно квалификация е дал на това деяние в диспозитива на постановлението, доколкото волята му е ясна, както и ясна е волята му за продължаване на наказателното производство спрямо П. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за каквото той впоследствие е бил и привлечен.

Ето защо и жалбата на обвиняемия, чрез защитника му срещу това постановление е недопустима и цели само едно- саниране на това произнасяне от страна на прокурора, което е житейски, но не е и правен интерес. Такъв липсва и поради простия факт, че дори наказателното производство спрямо С.П. да се приеме, че продължава да е висящо за престъпление по чл.343, ал.4 от НК (както твърди защитата), законът не е предоставил възможност на обвиняемия и на защитника му да обжалват висящността на едно наказателно производство, респ. преценката на прокурора, че не са налице основания за прекратяване на наказателното производство спрямо даден обвиняем за конкретно по вид престъпление. В този смисъл нито обвиняемият, нито защитникът му могат да обжалват липсата на произнасяне на прокурора за прекратяване на наказателното производство спрямо даден обвиняем за конкретно по вид престъпление и деяние, което е азбучна истина и няма никакъв спор в съдебната практика.

Недопустимостта на жалбата на обвиняемия срещу постановлението на СРП в конкретния случай се извежда и от факта, че в нея няма направено конкретно искане от съда, поради простата причина, че защитникът е напълно наясно, че СРС няма как да отмени постановлението на СРП за частично прекратяване на наказателното производство по делото и да върне същото за продължаване на разследването по него, тъй като важи с пълна сила забраната reformatio in pejus, не само поради това, че делото пред съда е образувано само по жалба на обвиняемия, но и доколкото наказателното производство е частично прекратено на най- силното правно основание, поради което съдът дори не може да измени същото, а и обвиняемият няма нито правен, нито житейски интерес от това. Именно и поради това в жалбата липсва конкретно искане към съда, което още веднъж сочи, че съдебната процедура по чл.243, ал.4 от НПК в конкретния случай се използва  за защита на житейски, но не и правно защитени интереси, целящи стабилизиране на прокурорския акт, което не е основание съдът да се произнася по същество на жалбата, а точно обратното- следва да остави същата без разглеждане както е сторил това и СРС. Не случайно защитата не формулира ясно изразено искане какво точно иска да направи СРС и в какъв смисъл да се произнесе след връщане на делото за ново разглеждане на първа инстанция, тъй като напълно съзнава несъстоятелността на жалбата.

Предвид изложеното и след като провери в цялост правилността на атакувания съдебен акт, въззивния съд, намира че определението на СРС се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.


Така мотивиран и на основание чл.243, ал.7 вр. ал.6 от НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 23.10.2020 г. по НЧД №11347/20 г. на СРС, НО, 111 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.