МОТИВИ към
ПРИСЪДА от 14.03.2018г. на КРС по НОХД № 177/ 2018г.
Повдигнато е
обвинение срещу М.К.И. по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и ”б”
вр.чл.20 ал.2 от НК за извършена кражба на неустановена дата през месец март 2016г.
в гр.Кърджали.
Делото се
гледа по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие. На него подсъдимият И.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На тази база
и на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на дееца без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа изцяло обвинението против подсъдимия М.К.И.. Моли
съда да го признае за виновен в извършване на престъплението описано в
обвинителния акт. Предлага да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години с редукцията по чл.58а от НК с оглед диференцираната
процедура, по която се движело делото. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК
предлага от определеното наказание да бъде приспаднато времето, през което
деецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Подсъдимият М.К.И.
се признава за виновен и в последна дума изразява съжаление за станалото. Служебният
му защитник счита, че били налице конкретните доказателства, за да бъде
обоснован извод за престъпление, което е извършил М.К.И.. Пледира, че
предложеното наказание от 3 години „лишаване от свобода“ от Районна прокуратура
гр.Кърджали било справедливо. Моли съда то да бъде коригирано съгласно
изискванията на чл.58а от НК, както и предварителното задържане в ареста да
бъде приспаднато от постановената присъда.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият М.К.И.,
роден на ***г***, български гражданин, неженен, с начално образование,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Безспорно се установи
фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а и предвид разпоредбата на
чл.372 ал.4 от НПК, както и признанието на всички факти от подсъдимия, то съдът възприема
нея, а именно: Подсъдимият М.К.И. живеел постоянно в гр.София. Той не
работел постоянно, бил многократно осъждан главно за престъпления против
собствеността и се ползвал с негативни характеристични данни по местоживеене.
Свидетелят М.А.
бил изпълнителен директор на търговското дружество „Капитан Петко Войвода“АД-
Кърджали, което се помещавало в гр.Кърджали в сградите на бившия авторемонтен
завод/АРЗ/ на ***.
В началото
на месец март 2016г. свидетелят М.А. влезнал в складово помещение на
търговското дружество, което представлявал, за да вземе нужни му уреди за
измерване. Тогава той видял, че там имало кабели- кабел НО7RN/ ШКПТ3х10+6 с
дължина 60метра и кабел N2HN0,6/1KV7х2.50кв.мм с дължина 150метра, които били
собственост на дружеството. През същия месец март 2016г. свидетелят М.П. се
срещнал с И.Ю. и подсъдимия М.И.. Тримата мъже, които нямали постоянни доходи,
решили да откраднат някакви вещи. Тогава деецът И. предложил на другите двама
да отидат до завод „АРЗ“- Кърджали, където според него имало какво да се краде.
Така тримата изчакали да се стъмни и отишли до предложената производствена
сграда, в която нямало никой. Те влезли в склада на завода през счупен прозорец
и вътре видели кабел. Те решили да го откраднат като свидетелят И.Ю. започнал
да го реже с ножовка, която носел със себе си, свидетелят М.П. помагал за
нарязването, а подсъдимият И. събирал отрязаните парчета в чувал и ги изваждал
през счупения прозорец, през който влезли в склада. След като нарязали
намерения кабел, изнесли го извън склада, тримата мъже напуснали сградата по
същия начин както били влезли. Те се отправили в посока с.Петлино с чувала,
който били напълнили с нарязаните от тях кабели. Така тримата мъже стигнали до
реката в селото, където спрели и започнали да горят обвивката на откраднатите
от тях кабели, а медната част отново слагали в чувала, който след това скрили
до реката.
На
следващият ден подсъдимият М.И. заедно със свидетелите М.П. и И.Ю. помолили
свидетеля Е. Р. да ги закара с личния си автомобил до мястото, където били
скрили кабелите. След като стигнали до там първите трима натоварили
откраднатите вещи в превозното средство и от там ги занесли в пункт за
изкупуване на вторични суровини, който се намирал в близост до месокомбината в
гр.Кърджали. Там подсъдимият М.К. продал откраднатите кабели срещу сумата от
145лв., която разделили между тримата мъже.
На
04.04.2016г. свидетелят М.А. влезнал в склада на фирмата, където се съхранявали
откраднатите кабели и тогава установил тяхната липса, поради което подал жалба
в полицията.
От
заключението на вещото лице стойността на инкриминираните вещи отнети от дееца М.К.
и свидетелите М.П. и И.Ю. възлизали на обща стойност 1409.25лв., от които кабел
НО7RN/ ШКПТ3х10+6 с дължина 60метра на стойност 480,75лв. и кабел
N2HN0,6/1KV7х2.50кв.мм с дължина 150 метра на стойност 928,50лв.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА: Подсъдимият М.К.И. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.“а“ и ”б” вр.чл.201 ал.2 от НК. Деянието е осъществено при пряк умисъл.
Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено
опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Деянието е съставомерно по
чл.196 ал.1 т.1 от НК вр. по чл.29 ал.1 б.“а“ и ”б” от НК, тъй като деецът е извършил
настоящото деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по- малко от 1 година и изпълнението му не е било
отложено по чл.66 от НК, а именно НОХД № 2210/ 2014г. по описа на РС- Пловдив,
както и е извършил настоящото престъпление, след като е бил осъждан два и
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, а
именно по НОХД № 701/ 2012г. по описа на РС- Хасково и по НОХД № 739/ 2009г. на
РС- Хасково, като изпълнението им и по двете не е било отложено по чл.66 от НК.
Деянието е
извършено и при условията на съучастие по чл.20 ал.2 от НК, тъй като в
изпълнителното деяние участие са взели и свидетелите М.П. и И.Ю., за които
производството по делото е приключило с влезли в сила осъдителни присъди.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
То следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК предвид
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Съдът като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието- типична съобразно начина на извършване; като
отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- съдействието за
разкриване на деянието, съжалението от извършеното, както и изминалия дълъг
период от извършване на настоящото престъпление; както и отегчаващи вината
обстоятелства- лоши характеристични данни и предишни осъждания извън
квалификацията за извършеното при условията на опасен рецидив; счете че чрез
наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 3 години, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. Така
определеното наказание съдът намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК,
поради което наказанието, което следва да изтърпи е „лишаване от свобода” за
срок от 2 години при първоначален „строг” режим на изтърпяване съгласно чл.57
т.2 б.“б“ от ЗИНЛС.
Съдът на
основание чл.59 от НК приспадна времето, през което подсъдимият М.К.И. е бил
задържан за срок до 72часа с Постановление на Районна прокуратура от
28.12.2017г., както и времето през което е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража” считано от 29.12.2017г. взета с Определение № 207/
29.12.2017г. по ч.н.д.№ 1524/ 2017г. на КРС.
Настоящата
инстанция постанови след влизане на присъдата в сила веществените
доказателства- два чувала медни кабели, които се намират на съхранение в РУ-
Кърджали, да бъдат отнети в полза на Държавата.
Съдът не
възложи описаните в обвинителния акт разноски, тъй като за същите е натоварен М.П.
П., който с Присъда № 105/ 13.10.2016г. по НОХД № 1076/ 2016г. по описа на КРС
е осъден да ги заплати.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: