РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Велико Търново, 04.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря М.Н.и прокурора ………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №788 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр . с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове/ЗУСУЕСИФ/.
Образувано е по
жалба на Д.П.***, срещу Решение от 11.12.2019г. на ръководителя на Управляващия
орган/УО/ на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“/ОПОС/, с което на
оспорващия, в качеството на бенефициент по Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ №BG16М1OP002-5.002-0018-C01 от 27.03.2019г. на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от
ЗУСЕСИФ и т., т. 10, б. „а“ и 17, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ/ПМС №57/28.03.2017г., по нататък в текста
„Наредбата/ са наложени финансови корекции в размер на 10% от допустимите за
финансиране от ЕСИФ разходи от стойността на договор за обществена поръчка по
обособена позиция 1. Жалбоподателят счита, че оспорваното решение е
незаконосъобразно, тъй като в процедурата за избиране на изпълнител, с който е
сключен договор за обществена поръчка, не са допуснати нарушения нито на
българското законодателство, нито на общностното право; спазени са изискванията
на Закона за обществените поръчки/ЗОП/ по отношение на критериите за избор на
изпълнители и не са въвеждани ограничителни такива; не са били налице основания
за отстраняване на единственият участник в процедурата и този кандидат е бил
законосъобразно допуснат и класиран; не е посочен изрично като абсолютна
стойност размерът на наложената финансова корекция; няма основание за
определяне на корекция по реда на чл. 7 от Наредбата; счита, че неправилно УО
на ОПОС е наложил финансова корекция не върху средствата от ЕСИФ, а върху
такива, представляващи собствено финансиране; обжалваното решение е издадено
при липса на компетентност, тъй като към момента на постановяването му друго
лице в условията на заместване е упражнявало правомощията на ръководител на УО
на ОПОС. Моли съда да отмени обжалваното
решение. Претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата, ръководителя на УО на ОП „Околна среда 2014 – 2020г.“, чрез
пълномощника си по делото оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без
уважение. Счита, че оспорваното решение е издадено от компетентен орган, в
рамките на предоставените му от закона правомощия. В случая било безспорно
установено, че действията на бенефициента, като възложител на открита процедура
по ЗОП, са в противоречие с разпоредбите на този закон; основата, върху която е
изчислена финансовата неустойка, се формира от разходи от средства на ЕСИФ и
национално съфинансиране, но не и от собствени средства на бенефициента.
Претендира за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно от събраните по делото
доказателства между министъра на
околната среда и водите, като УО на ОП „Околна среда 2014 – 2020г.“ и Община В.
Търново е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ с №
от ИСУН BG16М1OP002-5.002-0018-C01 за изпълнение на проект BG16М1OP002-5.002-0018
„Актуализация
на Програмата за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за
фини прахови частици в атмосферния въздух в Община В. Търново“. Предоставената
финансова помощ е в общ размер на 179 268,75 лв., от които 152 378,44
лв. средства от Кохезионния фонд и 26 890,31 лв. национално съфинансиране
от националния бюджет на Република България. В рамките на изпълнението на този
проект, от страна на бенефициента Община В. Търново е сключен договор по
Обособена позиция/ОП/ 1 от 22.08.2018г. с „Издателска къща Борба“ АД на
стойност от 70 000 лв./без включен ДДС/ с предмет „Публикации на различна по вид
информация/заповеди, обяви и др./ в ежедневници във връзка с дейността на:
дирекция „Правно обслужване и управление на собствеността“/като относно отдел
„Управление на собствеността“ ще се включва управление на общинската
собственост и друга информация за дирекцията/, дирекция „Строителство и
устройство на територията“, дирекция „Проекти и програми“, дирекция „бюджет и
финанси“, общински предприятия, както и друга информация за нуждите на
административни структури на Община В. Търново“.
С писмо изх. №0406-00-19#1/25.11.2019г. по описа на ОПОС бенефициентът Община В.
Търново е бил уведомен за констатирани нарушения и образуване на производство по реда на чл.
73 от ЗУСЕСИФ. В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, бенефициентът е депозирал
възражение срещу тези констатации на УО на ОПРР. На 11.12.2019г. е било
издадено оспорваното пред АСВТ решение, с което на основание чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ на Община В. Търново са наложени финансови корекции както следва:
по ОП 1: за
нарушение по т. 10, б. „а“, колона четири от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата финансова корекция в размер на 10 % от стойността на договора и
за
нарушение по т. 17, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата
финансова корекция в размер на 10 % от стойността на договора, като
на
основание чл. 7 от Наредбата е определена една корекция за всички нарушения, засягащи
едни и същи допустими разходи, или финансова корекция в размер на 10% от стойността на засегнатите от
нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 –
2020г. разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъл на чл. 1, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ от стойността на договор по ОП 1 от 22.08.2018г., сключен с „Издателска
къща Борба“ АД – 70 000 лв. без ДДС.
Това решение на УО на ОПОС е получено от Община В.
Търново на 16.12.2019г./поставен входящ номер на съпроводителното писмо, стр. 42
от делото/. Жалбата срещу него е подадена чрез Министерството на околната среда
и водите и заведена с вх. №Ж-170/23.12.2019г. по описа на МРРБ. Следователно
жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим по силата на
препращащата разпоредба на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, от надлежна страна, при
наличието на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ актът за
установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от
ръководителя на Управляващия орган.
В случая е безспорно,
че актът е издаден именно от ръководителя на Управляващия орган на ОП „Околна
среда 2014 – 2020г.“ Съгласно приложените по делото доказателства със Заповед
№РД-ОП-13/07.02.2018г.
на министърът на околната среда и водите/стр. 59 от делото/ е определил и.д. главния директор и
заместник-главен директор на главна дирекция ОПОС за ръководител на УО на ОПОС
на основание чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на МОСВ и е възложил на
същия орган да изпълнява функциите на ръководител, с изключение на изрично
посочените в заповедта функции, които ще бъдат изпълнявани лично от министъра.
Със заповед №РД-ОП-76/07.08.2018г. министъра на околната среда и водите/стр. 61
от делото/ е оправомощил главният директор на главна дирекция ОПОС да изпълнява
функциите на ръководител на УО на ОПОС, като няма спор, че в случая се касае до
един и същ служител. Делегирането на посочените правомощия е допустимо,
съгласно чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на МОСВ и чл. 9, ал. 5, пр.
последно от ЗУСЕСИФ, като е извършено редовно.
Съдът намира за
неоснователно изтъкнатото възражение за липса на материална и повременна
компетентност на органа, издал оспорваното решение. Както вече се посочи,
съгласно заповедите на министъра на околната среда и водите за ръководител на
УО на ОПОС е определен служителят, заемащ длъжност ***впоследствие и директор
на същата дирекция В.К.. Няма спор, че решението е подписано от нея.
Обстоятелството, че друго лице, различно от В.К., е упражнявало правомощията на
УО на ОПОС при условията на заместване на титуляра *** в други случаи, по
никакъв начин не променя установеното релевантно за спора обстоятелство. На
първо място следва да се посочи, че компетентността, съгласно заповедите за
делегиране, принадлежи на посоченият служител на длъжност „директор на главна
дирекция ОПОС“, като няма данни и дори твърдения от страна на оспорващия, че по
време на издаване на оспорвания акт това лице е било в невъзможност да
упражнява правомощията си и е следвало да бъде замествано от друго. На второ
място няма данни по делото друго лице, различно от това, на което са делегирани
посочените правомощия, да е изпълнявало тези функции, дори по заместване в
посочения период от време. В заключение практика в дейността на администрацията
е да се оправомощава конкретно лице да действа по заместване на титуляра при
негово отсъствие с един акт/заповед, решение и т.н./ без да се посочва
конкретен период от време, а след това да се посочват отделно причини за
отсъствието на титуляра за конкретен период. Тук случаят е различен,
делегираното длъжностно лице само е упражнило предоставените му правомощия,
което може да направи винаги, до оттегляне на делегирането, без значение дали
има определен друг служител, който да го замества.
Оспорваното решение е
издадено и в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с
чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа фактически и правни
основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Подробно в решението на ответника са изложени констатираните факти от
процедурата по възлагане на поръчката, както и конкретните обстоятелства, които
са приети като нередовности. Като правно основание за налагане на финансовата
корекция са посочени чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и т., т. 10, б. „а“ и 17,
б. „а“ от приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Законодателят е регламентирал специални
правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и
размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за
определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен
да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не
може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция. Такъв срок е бил осигурен на бенефициента,
който след получаване на писмо изх. №0406-00-19#1/25.11.2019г.
по описа на ОПОС е депозирал възражения по него. Решението за налагане на финансова корекция е
издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и съдържа от формална страна
мотиви, в които са обсъдени възраженията на бенефициента.
По отношение съответствието на
оспорваното решение с материалноправни разпоредби и целта на закона съдът
приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските
структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от
лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател е
приел, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ основания
води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право,
свързано с неговото прилагането, и има или би имало като последица нанасянето
на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход
в общия бюджет. Първото, което органът трябва да докаже досежно този елемент на
фактическия състав на нередността е нарушение на правото на Европейския съюз
или на националното право, което е свързано с неговото прилагане защото негова
е доказателствената тежест с оглед на чл. 170, ал. 1 от
АПК, за да се приеме за законосъобразен акта му по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
По делото няма спор
относно фактите.
Във връзка със
сключения между страните по делото договор за безвъзмездна финансова помощ за
изпълнението на проект „Актуализация на Програмата за намаляване на емисиите и достигане на
установените норми за фини прахови частици в атмосферния въздух в Община В.
Търново“ оспорващият е провел на основание чл. 20, ал. 3 от ЗОП обществена
поръчка по реда на Глава двадесет и шеста от ЗОП с предмет „Публикации на
различна по вид информация/заповеди, обяви и др./ в ежедневници във връзка с
дейността на: дирекция „Правно обслужване и управление на собствеността“/като
относно отдел „Управление на собствеността“ ще се включва управление на
общинската собственост и друга информация за дирекцията/, дирекция
„Строителство и устройство на територията“, дирекция „Проекти и програми“,
дирекция „бюджет и финанси“, общински предприятия, както и друга информация за
нуждите на административни структури на Община В. Търново“. Документи за
участие в процедурата е подало само „Издателска къща Борба“ АД, което дружество
е било допуснато до участие и определено за изпълнител на обществената поръчка.
В хода на осъществен контрол за законосъобразност на проведената обществена
поръчка УО на ОПОС е установил, че в техническата спецификация на основание чл.
48, ал. 3 от ЗОП възложителят е включил като изискване участникът да разполага
с минимум една печатна база на територията на Община В. Търново. Това изискване
е прието от ответника като изискване в техническата спецификация, което е
дискриминационно на базата на необосновани национални, регионални или
местни изисквания, обосноваващо от своя страна наличието на нередност по т. 10,
б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Така направените изводи
се оспорват от жалбоподателя с възражения, че възложителят има право да постави
допълнителни изисквания, пропорционални на стойността и целта на поръчката;
изпълнението на условието би направило поръчката по-евтина, а договорените
услуги по-лесно изпълними и достъпни; към момента на подаване на офертите
участниците не е следвало да доказват реалното изпълнение на изискването, а
само да декларират такова намерение. Тези възражения съдът намира за
неоснователни.
Формулираното
спорно условие в техническата спецификация, дадена от възложителя, изисква
участникът да разполага с минимум една печатна база на територията на Община В.
Търново, която да е на разположение за изпълнение на поръчката, като за
доказване на това изискване участникът следва да представи декларация/свободен
текст/ за наличието на печатна база на територията на Община В. Търново/собствена,
наета или на лизинг/. Съгласно критериите за нередност по т. 10 от Приложение
№1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата, нередност представлява използване на основания
за отстраняване, критерии за подбор, възлагане или условия за изпълнение на
поръчката, или технически спецификации, които са дискриминационни на базата на
необосновани национални, регионални или местни изисквания. В описанието на
нередността по т. 10, б. „а“ от Приложение №1, на която се позовава ответникът,
е посочено, че това са случаи, при които към момента на подаване на офертата
съществува изискване участниците да притежават оборудване в страната или
региона. В случая изискването за наличие на печатна база в определен регион
/територията на Община В. Търново/ е точно такова изискване, като от начина му
на формулиране в техническата спецификация не личи възложителят да изисква само
деклариране на бъдещо изпълнение или намерение за изпълнение на изискването. В
случая е без значение дали оборудването ще е собствено или наето, защото дискриминационното
изискване се основава на териториален признак. Без значение в случая са и целите,
преследвани от възложителя с използване на такъв ограничителен критерий и дали
тези цели поначало са позволени от закона.
Съображения от
икономически характер не могат да бъдат основание за поставяне на ограничителен
критерий по национален или териториален признак. Извън това, разходите,
свързани с експлоатация на печатната база/вкл. и транспорт до нея/ участват
като елемент от ценообразуването, но са изцяло за сметка на изпълнителя, който
следва да съобрази тяхната стойност при участие в процедурата с оглед на това
предложената от него оферта да е конкурентоспособна. Следователно, не е
ангажимент на възложителя да преценява икономическата целесъобразност на
разходите на изпълнителя. Няма вариант използван ограничителен/дискриминационен
критерий да се намира в някаква пропорционална зависимост/съразмерност спрямо
стойността на обществената поръчка.
По отношение на
нередността по т. 17, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата,
ответникът е приел, че единственият кандидат незаконосъобразно е бил допуснат
до участие, респ. не е бил отстранен, тъй като са били налице основанията за
това поради неизпълнение на изискванията по чл. 54, ал. 2, вр. с ал. 1, т., т.
1, 2 и 7 от ЗОП. В хода на административното производство е било установено, че
участникът „Издателска къща Борба“ АД е представил декларации за отсъствие на
обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т., т. 1, 2 и 7 от ЗОП само за две от лицата,
членове на съвета на директорите на дружеството/ за изпълнителните директори/,
но не и от всички лица, участващи в съвета на директорите, съгласно изискването
по чл. 54, ал. 2 от ЗОП. Поради това УО на ОПОС е приел, че в случая участникът
е подлежал на отстраняване от процедурата, съгласно чл. 192, ал. 2/отм., ДВ бр.
102/2019г., в сила от 01.01.2020г./, вр. с ал. 1 от ЗОП.
Основното възражение
на оспорващия по тази част от оспорвания акт, обосновано с подробно изложени в
жалбата възражения, касае тълкуването на разпоредбата на чл. 192, ал. 2/отм./
от ЗОП и съображението, че при наличието на тази разпоредба и при нейното
действие правилото на чл. 54, ал. 2 от ЗОП не се прилага в процедурата по Глава
двадесет и шеста от ЗОП. Според жалбоподателя при наличие на специалното правило
на чл. 192, ал. 2/отм./ от ЗОП не се прилагат субсидиарно в случая разпоредбата
на чл. 54, ал. 2 от ЗОП, по силата на чл. 195 от с.з.
Направеното
възражение съдът намира за основателно.
Между страните по
делото не е спорно обстоятелството, че участникът в процедурата по Глава
двадесет и шеста от ЗОП Издателска къща Борба“ АД е подал изискуемата по чл.
192 ал. 3 декларация/единния европейски документ за обществени поръчки /ЕЕДОП/,
удостоверяваща отсъствие на обстоятелствата, посочени в чл. 54, ал. 1, т., т.
1, 2 и 7 от ЗОП, подписан само от лицата, които представляват дружеството по
закон, но не и от членовете на управителните и контролни органи/в случая съвета
на директорите/. Спорният въпрос е относно приложението на разпоредбата на чл.
54, ал. 2 от ЗОП, която въвежда изискване за деклариране на посочените
обстоятелства и по отношение на други лица, участващи в органите за управление
на дружеството. В конкретния случая съдът намира, че това изискване не е
относимо, предвид на действието на разпоредбата на чл. 192, ал. 2/отм.,
действаща към процесия период/ от ЗОП. Съгласно посоченият текст основанията по
чл. 54, ал. 1, т., т. 1, 2 и 7 се отнасят за лицата, които представляват
участника.
При наличието на
отделна разпоредба, въвеждаща различен/в случая ограничителен/ кръг от лица, за
които са отнася определено изискване, тя ще намери приложение по отношение на
производствата по тази част от закона, в която се намира/Глава двадесет и шеста
от ЗОП/. В този случай ще се приложат специалните разпоредби по отношение на
това производство и няма да се стигне до препращащата разпоредба на чл. 195 от
ЗОП, съгласно която субсидиарно приложение ще намери разпоредба от Част първа
на ЗОП/ в случая чл. 54, ал.2/. Това е проявление на съотношението на субсидиарност на чл. 54, ал. 2 спрямо чл. 192, ал. 2/отм./
от ЗОП, докато обратното тълкуване обезсмисля самото съществуване на
разпоредбата на чл. 192, ал. 2/отм./, както и последващата законова редакция,
свързана с изричната отмяна на тази разпоредба. В сега действащата редакция на
чл. 192 от ЗОП, приложение спрямо лицата, които декларират обстоятелствата по
чл. 54, ал. 1, т., т. 1, 2 и 7 ще намери
ал. 2 на чл. 54 от ЗОП, но не такова е било правното положение при действието
на отменената разпоредба на ал. 2 от чл. 192 от с.з. по тези съображения съдът
приема, че за единственият участник в процедурата не е било налице неизпълнение
на изискванията по чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 192, ал. 1 и ал. 2/отм./ от ЗОП,
поради което не са били налице основанията за неговото отстраняване.
Не води до друг извод
обстоятелството, че първоначално е била подадена декларация за отсъствие на
обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 от ЗОП само от единия от изпълнителните
директори, която непълнота относно състоянието на кандидата е била отстранена,
в рамките на предоставената от органа по чл. 103, ал. 1 от ЗОП възможност. В
случая съдът не осъжда изрично неведените възражения досежно предоставената
допълнително възможност на участника да представи нова декларация/ЕЕДОП,
подписана от двамата изпълнителни директори на „Издателска къща Борба“ АД. УО
на ОПОС не се е позовал на това обстоятелство в решението си при описанието на
нередността, а и съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 4/ред. ДВ бр. 13/2016г./
от ЗОП, приложима съгласно чл. 195 от ЗОП, настоящият състав приема, че
възложителят е действал правомерно.
Поради това
неправилно в случая е прието наличието на нередвност по смисъла на т. 17, б.
„а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Незаконосъобразността
на решението в тази му част обаче не води до неговата цялостна
незаконосъобразност. С решението правилно е установена нередността по т. 10, б.
„а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, за която законосъобразно е наложена финансова корекция в размер на 10% от стойността на засегнатите от нарушението и признати
от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС разходи, представляващи
средства от ЕСИФ,
а съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕСИФ е определена една корекция
за всички нарушения в размер на 10%, колкото са предвидените в Наредбата
финансови корекции за всяка от двете нередности. В този случай незаконосъобразността
на решението по отношение на едната нередност няма финансов ефект като краен
резултат за правоотношението между страните, тъй като не може да се промени
общия размер на финансовата корекция, нито се засяга начина на нейното
определяне. Като краен резултат финансовата корекция следва да остане отново в
размер на 10 % върху посочените разходи, поради което отмяна на решението в
частта за посочената по-горе нередност не поражда отделно правно действие и
няма различен положителен ефект върху правна сфера на оспорващия. Поради това
решението е законосъобразно като краен резултат, а жалбата срещу него следва да
се отхвърли.
За
неоснователни съдът намира изложените възражения за неправилно определяне на
размера на наложената финансова корекция, обосновани с доводите за липса на
посочена цифрова величина на корекцията като изпълнение на изискването за
посочване на размер, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
Разпоредбата
на чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ регламентира, че чрез извършване на финансова
корекция се отменя предоставена подкрепа или се намалява размерът на
изразходваните средства – допустими разходи по проект. Това значи, че
„изчисляване“ на финансовата корекция или определянето на нейния абсолютен
размер може да стане тогава, когато съответният засегнат от нередността договор
е изпълнен и бенефициентът е предявил искане за верификация на разходите, а
органът следва да ги верифицира, т.е. тогава, когато има яснота по окончателния
размер на подлежащите на верификация разходи по договора. До тогава, докогато
не е налице окончателен размер на верифицираните разходи по засегнатия договор,
не би могъл да се изчисли/определи стойностно като цифрово изражение на сума/ и
окончателният размер на финансовата корекция. Именно поради това законодателят
в чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ изрично регламентира прилагането на определения
процентен показател на финансовата корекция и за засегнатите от нарушението
разходи, включени в следващи искания за плащане, като в този случай не се
издава отделно решение за определяне на финансова корекция. Настоящият случай е
точно такъв. При липса на данни за приключило изпълнение на договора за
обществена поръчка по ОП 1, искане за плащане от страна на бенефициента и
последваща верификация на разходите, няма как да се посочи в оспорваното
решение конкретен и точен размер на финансовата корекция. Начинът на
формулиране на волята на УО на ОПОС в оспорвания акт – налагане на финансова
корекция като процент от стойността на засегнатите от нарушението и признати от
УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС разходи, представляващи средства
от ЕСИФ,
е стилистично издържан и логично обоснован. Използваният подход за определяне
на финансовата корекция е в пълно съответствие с текста и целта на закона.
Неоснователни
са и възраженията за неправилно определяне на финансовата корекция, поради
включването в основата за определянето й на разходи, представляващи собствен
принос на бенефициента/оспорващия. На първо място в решението за налагане на
финансовата корекция недвусмислено е посочено, че тя се налага върху признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС
разходи, представляващи средства от ЕСИФ, което изключва собственото финансиране
като елемент от основата за определяне на финансовата корекция. На второ място,
по отношение на начина на определяне на финансовата корекция и липсата на
посочена абсолютна стойност важи изложеното по-горе в мотивите на решението.
Ако размерът на безвъзмездната финансова помощ е доста по-малък от собствения
принос на бенефициента по отношение на разходите по договора за обществената
поръчка по ОП 1/както се твърди в жалбата/, то финансовата корекция в
определения размер ще се приложи само и единствено върху тази помощ, независимо
от размера на съответната сума. Това е още един аргумент в подкрепа на
твърдението, че в случая финансовата корекция правилно е определена като
процентно съотношение на разходите от ЕСИФ, относими към обществената поръчка
по ОП 1. Нейният конкретен размер ще се
определи впоследствие при верификация на съответните разходи по договора между
страните.
По изложените
съображения съдът намира оспорваното решение за правилно и законосъобразно.
При този изход на делото съдът следва да
присъди разноски в полза на ответника в претендирания размер от 150 лв. Същите
са в рамките на определените съгласно чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, приложим съгласно чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването,
извършено с жалбата на Община В. Търново срещу Решение от 11.12.2019г. на
ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 –
2020г.“.
ОСЪЖДА Община В. Търново да заплати на Министерството
на околната среда и водите разноски по делото в размер на 150/сто и
петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: