О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Габрово, 03.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд
в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: В.Топалова
Членове: В.Генжова
Г.
Косева
като разгледа докладваното от съдията
Косева В.ч. гр. д. №186
по описа за 2018 год. ,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение от 24.07.2018г.
на А.Р.А. ***, по реда на чл. 423 от ГПК,
срещу издадена в полза на "Мобилтел" ЕАД ЕИК **, със седалище и адрес на управление на
дейността: гр.София, ул."*" №*, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 05.01.2018г. по ч.гр.дело № 36/2018г. по описа на Районен съд гр.Габрово. Във
възражението се сочи, че заповедта за изпълнение не била връчена на А. по
надлежния ред, което го възпрепятствало да оспори вземането. Той живеел на
посочения в съобщението адрес- общежитие на дружеството Общински пътнически
транспорт, в което работел. Съобщението било връчено на лице, което А.
познавал, но не му било близко и не от
семейството му. Това лице работело като чистач на автогарата.
Формулирано е искане съдът да приеме
депозираното възражение, да спре изпълнителното производство и да се върне
делото на районният съд за продължаване на съдопроизводствените действия с
указания по чл. 415 ал.1 ГПК.
Ответникът по възражението не е депозирал
отговор в срок.
Габровскиятт окръжен съд като прецени подаденото
възражение, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 04.01.2018г.
от "Мобилтел" ЕАД – София със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника А. Р. А., с ЕГН **********,
за посочените в заявлението суми и въз основа на което е образувано ч.гр.дело №
36/2018г. по описа на ГРС.
Направена е справка в НБД за постоянният и
настоящ адрес ***.
Въз основа на заявлението на 05.01.2018г.
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
с която заявлението е уважено.
Видно разписка на съобщението за връчване
на заповедта за изпълнение, същото е прието на 20.02.2018г. от получател Р. Д. И.- "пълнолетен от домашните му", със задължение за предаване на
същото на адресата.
От писмените доказателства по делото се
установява, а и това не се спори от А., че на 19.07.2018г. му е връчена покана
за доброволно изпълнение по изп.дело № 20187320400171, на ЧСИ – В. Цонева, рег.
№ 732 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, изд. по посоченото
по- горе ч.гр.дело № 36/2018г. по описа на ГРС. Поканата е получена от Д. Т. Т., със задължение да я предаде на адресата А.А..
Видно от приложеното в заповедното
производство удостоверение за постоянен и настоящ адрес, считано от 07.06.2012г.
А.Р.А. има заявен постоянен адрес ***, който е и негов настоящ адрес.
При
така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 423, ал.І, т.1-4 от ГПК,
в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е
бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до
въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той
не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;
длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени
непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си,
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413,
ал.1 и чл. 419, ал.1 от ГПК. В случая такива права не са упражнени- във възражението не е инкорпорирано оспорване
на заповедта в частта й за разноските по смисъла на чл. 413, ал.І от ГПК. От доводите във възражението се налага извод, че длъжникът се
позовава на хипотезата на чл. 423, ал.І, т.1
от ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.
Възражението по чл. 423 от ГПК
е подадено в срок, тъй като няма данни длъжникът да е узнал за заповедта за
изпълнение по-рано от датата, на която
му е връчено съобщението от ЧСИ.
Съдът намира възражението за
неоснователно.
Няма спор, а това е посочено и във
възражението, че А. живее на постоянният си адрес ***, на който му е изпратено
съобщението за заповедта по чл.410 ГПК / а и за образуваното изпълнително
производство от ЧСИ/. Следователно точно е изпълнена разпоредбата на чл. 411
ал.1 ГПК, съгласно която заявлението
следва да се подаде до районният съд по
постоянният адрес на длъжника. Не е налице ненадлежно връчване на заповедта за
изпълнение, тъй като на този адрес
книжата са приети- от други лица, които А. познава, със задължение да му
ги предадат. Съобщението за заповедта по чл. 410 ГПК е надлежно връчено и
оформено правилно от съответният връчител- връчено е на лице от домашните на А.
със задължение за предаване- налице са трите имена и подписа на получилото
съобщението лице. Във възражението не се твърди, че това лице е непознато на А.,
нито, че същото не живее там. Не се твърди дори, че съобщението не му е
предадено от Р. И., или, че му е предадено едва след
изтичане на сроковете за възражение. Твърди се само, че не е предадено лично на
него от връчителя, че Иванов не бил от
"домашните му" , защото нямал семейство. Тези възражения са
неоснователни, тъй като съгласно на чл. 46 ГПК съобщението
може да се връчи не само лично на адресата, а и на други лица / не само
съпруга или пълнолетно дете/ , както в случая, които поемат задължение да го
предадат, следователно заповедта е надлежно връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
и чл. 46, ал. 1 ГПК.
От така установеното следва
непротиворечивия извод, че връчването на заповедта за изпълнение е извършено от
заповедния съд при съблюдаване на правилата по чл. 47, ал. 5 от ГПК
и чл. 46, ал. 1 ГПК. Срокът по чл. 414, ал.2 от ГПК за подаване на възражение срещу заповедта е изтекъл за длъжника.
Възражение не е подадено, заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа
на същата е издаден изпълнителен лист. С оглед горното не са налице
предпоставките на чл. 423, ал.1,т.1 ГПК за приемане на
подаденото пред въззивния съд възражение. Неоснователно е и искането за спиране
изпълнението на заповедта,основано на разпоредбата на чл. 423, ал.3
изр.2 от ГПК, поради неприемане на възражението.
НЕ ПРИЕМА възражение вх.№ 2663/24.07.2018г.
на А.Р.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***Б. ***, по реда на чл. 423 от ГПК
срещу Заповед № 109 от 05.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 36/2018г. по описа на Районен
съд гр.Габрово.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на
изпълнението на издадена по ч.гр.дело № 36/2018г. по описа на Районен съд гр.Габрово
заповед № 109/05.01.2018г. по чл. 410 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: