М О
Т И В И
Към присъда № 150/
14.11.2018 год. по НЧХД № 626/2017
г., изготвени на 08.01.2019 г.
С тъжбата си М.Е.К. е повдигнал срещу
подсъдимата Т.К.Г. обвинения по чл. 148
ал. 1 т. 2 предл. 1 от НК и по чл. 148 ал. 2 предл. 1 вр. ал. 1 т.
2 предл. 2 от НК.
В
с. з. чрез адвокат пълномощник поддържа обвиненията така както са предявени.
С
тъжбата са предявени граждански искове против подсъдимата Г. за причинени в резултат от престъплението неимуществени
вреди в размер на 5000 лв., за деянието по чл.
148 ал. 1 т. 2 предл. 2 от НК, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането 31.03.2017 год. до окончателното й изплащане, както и причинени
в резултат от престъплението неимуществени вреди в размер на 5000 лв., за деянието по чл. 148
ал. 2 предл. 1 вр. ал. 1 т. 2 предл. 2
от НК, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането 31.03.2017 год. до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски.
Подсъдимата
Г. в с.з. не се признава за виновна, дава обяснения по предявените й обвинения. Упълномощеният от нея защитник моли съда да постанови присъда с
която да оправдае подзащитната му и да
отхвърлят предявените граждански искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна :
Тъжителят по делото д-р М.Е.К. е
лекар по ветеринарна медицина с надлежно придобита професионална
правоспособност. Професията лекар по ветеринарна медицина, тъжителят упражнявал
повече от 15 години, като понастоящем професионалната си дейност същият извършвал
в надлежно регистрирано ветеринарно лечебно заведение, представляващо
ветеринарна клиника, находяща се в гр. Сливен, кв. „Българка" № 71. Във
връзка с осъществяваната от тъжителя професионална дейност бил сключен Договор
от 13.01.2017 г. между Община Сливен, като възложител и „При Вет" ООД, ЕИК
********* (чиито управител е тъжителя), като изпълнител, с предмет „намаляване
на популацията на бездомните кучета". В изпълнение на задълженията по така
сключения и цитиран договор, тъжителят добросъвестно и прилежно изпълнявал
същите.
В интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук е формирана
публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци", в която членуват
1 328 души, сред които и подсъдимата Т.К.Г.. Администратори на визираната група
са Г.Г.П. и Наталия Сярова.
Подсъдимата Т.Г. за пириода от 30.03.17 г. до 30.04.17 г. е публикувала в
посочената публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци" текст,
съдържащ следното: „ Колкото и договори да има, за мен той е безсърдечен човек
и търгаш, който не си върши работата, както трябва". Почувствал се обиден
и оклеветен тъжителят К. е депозирал настоящата тъжба пред съда. В последствие постовете са
били премахнати, видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.
Подсъдимата
Г. е българска гражданка, с основно образование, неомъжена, неосъждана.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите: Д. Г., М. Филипова, В. Кожлеева,
В. Вичев, М. Ралева, Г. Пенчева, Г. П., Д. Д., Р. Гагова, Б. Пенева и Е.
Кисьова, тъй като те са последователни, убедителни, категорични относно
случилото се и се допълват от събрания по делото доказателствен материал.Всички
тези свидетели твърдят, че инкриминираните изрази са публикувани от подсъдимата
в интернет пространството. Съдът кредитира заключението по изготвената
съдебно-техническа експертиза, защото няма основание да се съмнява, че тя не е
изготвена от вещото лице по знания и съвест, а същата не е оспорена от
страните. Съдът кредитира обясненията на подсъдимата и в частта, в която
твърди, че е публикувала инкриминираните изрази, защото счита, че тези
показания не са изградена от нея защитна теза.
Въз
основа на приетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С деянието
описано в тъжбата, подс. Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 2 вр. чл. 146 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1
от НК и на по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1,
т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като за периода
от 30.03.2017 год. до 30.04.2017 год. в
гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, разпространила в интернет мрежата, в рамките
на социалната мрежа Фейсбук, във формираната публична група под наименование
„Сливен – Зоо Доброволци”, обидни думи, унизителни за честта и достойнството
на д-р М.Е.К., а именно „безсърдечен
човек”, „търгаш” и с думите „не си върши
работата както трябва” разгласила позорно обстоятелства за него.
Подсъдимата
Г. е извършила деянията с пряк умисъл. Тя е съзнавала обществено опасния им
характер, всички елементи от състава на престъпленията, предвиждала е и е
искала настъпването на обществено опасните последици от тях.
Съдът съобразно
практиката на ВС Тълкувателно решение № 3 от 15.02.71 г. на ОСНК по н.д. №
32/70 г.счита че е налице хипотезата на
чл. 26, ал. 1 от НК по отношение на деянията на подс. Г., защото продължавано
престъпление има, когато са извършени две или повече отделни единични деяния,
които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също по вид
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Не е необходимо
да се констатира "система", "поредица",
"множество" и т. н. на деяния. Елемент на продължавано престъпление могат
да бъдат и тези деяния, които, откъснати едно от друго, сами за себе си, са
малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Продължавано престъпление може да
има и само от малозначителни деяния, ако те, преценени като цяло, не са
малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав
на едно и също по вид престъпление.
Кога обстановката е
"една и съща" се установява и решава от съда за всеки конкретен
случай, като се изхожда от трайното отношение или трайния повод на дееца към
предмета и обекта на престъплението, мястото, времето, типичното в конкретния
начин на извършване отделните деяния и всички други обстоятелства. Не е
необходимо при всички деяния деецът да засяга обществени отношения, в които
участник е едно и също физическо или юридическо лице. Възможно е продължавано
престъпление при две или повече деяния, които засягат: а) обществена
собственост на държавата, кооперациите и другите обществени организации; б)
собствеността на различни граждани. 3. Няма изискване всички деяния да са
извършени по "еднообразен", "еднакъв" или
"сроден" начин. Отделните деяния от продължаваното престъпление могат
да бъдат извършени и в различни населени места. Единството на продължаваното
престъпление не са разкъсва от това, че: а) деецът е извършил една част от
деянията сам, а друга - в съучастие с трети лица; б) една част от деянията са
завършени, а другите спрели в стадия на опита. Продължавано престъпление е
възможно и когато деецът е извършил една част от деянията в едно качество, а
останалите - в друго качество, в същото, а по изключение и в друго предприятие,
учреждение, кооперация или обществена организация, ако и след промяната на
качеството си той е запазил едно и също трайно отношение към предмета и обекта
на престъплението. Не са продължавани престъпления деянията: а) които към
момента на извършването им не са били престъпления с такива, които са
наказуеми; б) които са били престъпленията, но поради изменение на
законодателството наказуемостта им е отпаднала. Кои периоди от време са
"непродължителни" се установява от съда във всеки конкретен случай,
като се изхожда от характера на дейността, възможностите за осъществяването й,
причинените общественоопасни последици от всяко деяние и от всички други
обстоятелства. Не е необходимо тези периоди да бъдат еднакви.
Под "еднородност
на вината" следва да се разбира една и съща форма на вина - умисъл или
непредпазливост, а не и един и същ вид на вината - само пряк, само евентуален
умисъл, само съзнавана или само несъзнавана непредпазливост. Не се изисква
всичките деяния от продължаваното престъпление да са извършени при едно общо и
предварително решение, насочено към една обща крайна цел. 3. Може да има
продължавано престъпление и когато част от деянията са извършени от подсъдимия
като непълнолетен, а останалите - след навършване на пълнолетие.
Когато е налице продължавано престъпление съдът е длъжен да
установи дали са налице едновременно обективните и субективните признаци на
престъплението, и то в такава диалектическа връзка, че всяко последващо деяние
да е "от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите". Предвид гореизложеното става ясно, че в конкретния случай
подс. Г. не е извършила множество престъпления, както й е повдигнато
първоначално обвинение. Подсъдимата Г. е осъществил състава на продължавано
престъпление, тъй като са извършени две отделни единични деяния, които
осъществяват поотделно състави на две престъпления, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
На първо място настоящият състав, приема, че е осъществен състава на
престъплението чрез публикуване от подсъдимата във фейсбук пространството на
отправени по адрес на тъжителя обидни думи със следното съдържание „безсърдечен
човек” и „търгаш”, като съдът намира за необходимо, че следва да се анализира
смисъла на тези думи. Публикуваните изрази представляват обръщение към
тъжителя, с което подсъдимата го определя като човек, който е лишен от
съчувствие, отзивчивост и милост, и като нечестен търговец. Настоящият
съдебен състав счита, че тези изрази представляват унизителни епитети,
отразяващи отрицателни човешки качества. С тези думи се определя
дадено лице като непълноценно в социалните контакти, не може да осъществява в
пълнота трудовите си функции или представлява обществена опасност, поради
което следва да се приеме, че с посочените думи се навеждат
качества на тъжителя, които безспорно са отрицателни и
засяга положителната обществена оценка за личността му. Безспорно
посочените по-горе квалификации са използвани от подсъдимата в нарушение
на приетите норми за нормално човешко общуване и за зачитане честта и
достойнството на лицата. Посочените думи могат да бъдат свързани единствено с
отрицателна оценка, която се дава на съответното лице и са обидни за това лице.
С използването на посочените по-горе обидни изрази спрямо тъжителя подсъдимата
е излязла извън допустимите граници, до които се простира свободата на словото,
които се свеждат до не накърняването на честта и достойнството другиму. Съдът
счита, че е осъществен и следващият елемент от обективната страна на деянието –
обидата да е отправено в присъствието на пострадалия, като е разпространена по
„друг начин”. В случая под „присъствие на пострадалия” следва да се разбира
възможността му да възприеме обидните думи или действия. При това положение
обидата, която е нанесена от подсъдимата чрез публикуване на обидни думи
спрямо тъжителя във фейсбук пространството, безспорно може да бъде
възприета от пострадалото лице. Обидата е разпространена и по друг начин
съгласно чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 НК. В съдебната практика е застъпено,
че за да бъде налице обида, разпространена по друг начин, е нужно
разпространяването й да бъде доведено до знанието на по-широк (понякога и
неизвестно колко) кръг от лица (Решение № 28 от 15.I.1972 г. по н. д.
№ 622/71 г., II н. о., Решение № 13/26.07.2013г. по н.д. № 2137/2012г. на І
н.о. и други). В случая публикуваните във фейсбук пространството материали
могат да станат достояние на сравнително широк кръг лица, като е
неизвестно точно колко ще са те. Ето защо следва да се приеме, че
разпространявайки обидата, чрез нея подсъдимата е осъществил разпространяването
й по т.нар. „друг начин”.
От обективна страна деянието е извършено. Безспорно подсъдимата е
осъществил деянието, което осъществява състава на престъплението по
чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като
съдържанието на обидните думи е било възприето от К. и е станало достояние на
широк кръг от хора.
Налице е и
субективната страна на инкриминираното деяние. Подсъдимата безспорно е съзнавала,
че думите й са унизителни за честта и достойнството на пострадалия. От
контекста на изложението може да се направи извод, че тя е използвал тези думи
именно с това съзнание и с цел да засегне честта и достойнството на К.. Както
се посочи по-горе използваните думи са неприемливи с оглед господстващите
морални норми в обществото, поради което подсъдимата като част от
обществото е съзнавала този техен характер. Същата е съзнавала, че чрез
тях дава отрицателна оценка за тъжителя. Безспорно подсъдимата е
съзнавала, че съществува възможност думите да бъдат възприети от тъжителя,
доколкото е обективирала същите във фейсбук. С оглед този факт
деецът е целял думите да бъдат възприети от пострадалия, или най-малкото се е
отнасял безразлично към тази възможност. Ето защо настоящият съдебен състав
достигна до краен извод, че деянието е извършено и откъм субективната му страна.
С оглед установената по делото фактическа обстановка съдът приема за
виновна подсъдимата по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
За
да е налице съставомерност на деянието съгласно чл. 147, ал. 1 от
НК деецът следва да е разгласил позорно обстоятелство за другиго
или да му е приписал престъпление, като съгласно ал. 2
на същата разпоредба деецът не се наказва, ако се докаже истинността на
разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Следователно, за да
е осъществен съставът на клеветата от обективна страна, разгласеното позорно
обстоятелство трябва да е неистинско или приписаното престъпление да не е
извършено от тъжителя.
С
тъжбата е повдигнато обвинение, за това, че подсъдимата е, разгласила
позорно обстоятелство за М.К., че „не си върши работата както трябва”, като се
твърди, че клеветата е нанесена публично,
чрез публикация във Фейсбук пространството. В
случая тъжителят сочи, че изпълнителното деяние е под формата на оклеветяване
от страна на подсъдимата, чрез разпространяване на невярно твърдение, с
което дълбоко е засегната не само
личната, но и професионалната чест на тъжителя и сериозно е засегнато
професионалното му име. По делото безспорно се установи, че подсъдимата е
публикувала във фейсбук пространството публикация с такова съдържание. От
съдържанието безспорно се установява подобно твърдение от страна на подсъдимата
по адрес на тъжителя. Установява се по безспорен начин и твърдяното в тъжбата,
че Г. е обвинил тъжителя, че не си върши работата както трябва. По тази причина
съдът счита, че са събрани безспорни и категорични доказателства, от които да
се направи категоричния и обоснован извод, че подс. Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл.
147, ал. 1 от НК.
След
като съдът констатира, че е налице елемент от обективната страна на състава на
престъплението клевета, а именно подсъдимата е осъществил изпълнителното деяние
– клеветническо твърдение по адрес на тъжителя, то подсъдимата следва да носи
наказателна отговорност по това повдигнато обвинение. Не се доказа истинността
на инкриминираните изрази, за да е налице хипотезата на ал. 2 на чл. 147 от НК.
От показанията на св. Д. Д.,***, отдел Екология, главен експерт, става ясно че договорът се контролира от комисия, назначена
със заповед на Кмета и не са констатирани нарушения при изпълнението на
договора между К. *** мнението и на всички свидетели по делото, които се
ветеринарни лекари. Представените от защитника на подсъдимата публикации, в
които се твърди, че работата на тъжителя е компрометирана, съдът намира за
неоснователни, защото мненията са изразявани от лица, които нямат професионална
компетентност в областта на ветеринарната медицина.
Налице и
субективната страна на инкриминираното деяние. Подсъдимата безспорно е
съзнавал, че е разгласила позорно обстоятелство за тъжителя, тъй като
тя няма професионалната компетентност да прецени дали тъжителят си върши
работата добре или не.
От контекста на изложението може да се
направи извод, че тя е използвал тези думи именно с това съзнание и с цел да
оклевети частния тъжител, като е съзнавала, че си върши работата, но работейки може
евентуално да допусне пропуски. Осъзнавала е и обективно позорния характер на
разгласените обстоятелства. Доказва се, че Г. е съзнавала и неистинността им,
но е искал да разгласи в обществото твърденията си, като е целяла злепоставянето
и опозоряването на частния тъжител, особено в неговия професионален кръг.
При определянето на
наказанието съдът се съобрази и със съдебната практика ТР № 52/88 г. и ТР
№ 21/10 г., при което ограничението по чл. 78а от НК, не се отнася за продължаваните
престъпления, поради което институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание е приложим за извършените
след 13.10.06 г. престъпления при условията на чл. 26 от НК, както и с всички индивидуализиращи вината обстоятелства.
Деянието е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасният му характер, предвиждал е и е искали настъпването на общественоопасните
последици.
Причини и
мотиви за извършване на деянието съдът намира в ниската правна култура на
подсъдимата Г..
Съдът
констатира като смекчаващи вината обстоятелства и чистото съдебно минало на
подсъдимата Г., а отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.
В този случай, след като
взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца, причинения престъпен
резултат и целите на генералната и специалната превенции съдът стигна до
извода, че са налице условията за прилагане на чл. 78 а от НК по отношение на
подсъдимата Г..
За извършеното престъпление закона предвижда наказание глоба, като
най големия размер е от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. Подсъдимиата Г. е неосъждана, не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред, в резултат на деянието не са настъпили
имуществени вреди. Предвид това съдът, след като призна подсъдимата Г. за виновна, я освободи от наказателна отговорност, като й наложи административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. за извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл.
146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т.
2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. от НК и я оправда по първоначално повдигнатите обвинения за множество
престъпления. Съдът счита,
че и с глоба в този размер по чл. 78а от НК ще бъдат постигнати целите на наказанието
и това наказание отговаря на степента и тежестта на извършеното престъпление.
По
гражданския иск:
Гражданско
правната претенция е предявена, респективно допусната за съвместно разглеждане
в наказателния процес за причинени неимуществени вреди, вследствие виновното и
противоправно поведение на подсъдимата и в причинна връзка с това поведение.
Ето защо съдът сметна, че справедливото
обезщетение възлиза на 100 лв., което подсъдимата бе осъдена да заплати. Съдът
счита, че предявения граждански иск в останалата част до 10 000 лв. е завишен
по размер и като такъв в тази му част го отхвърли като неоснователен и
недоказан, защото счете, че любовта на подсъдимата към животните не следва да я
задължава към подсъдимия с такава огромна сума, а от друга страна уважената
част от гражданския иск е достатъчна да удовлетвори тъжителя, който не следва
да има свръх финансови очаквания, затова че подсъдимата е загрижена за
бездомните животни.
Подсъдимата
бе осъдена да заплати държавна такса съобразно уважения размер на гражданския
иск в размер на 50 лв., както и сумата в размер на 313.25 лв. представляваща
направени по делото разноски, по сметка на Районен съд – Сливен.
Ръководен
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: