Присъда по дело №1214/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 78
Дата: 22 ноември 2022 г.
Съдия: Силвия Александрова Цанкова
Дело: 20225300201214
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 78
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниЕлмира В. Димитрова

заседатели:Иван Иг. Еждик
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
и прокурора Тодор П. Павлов
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20225300201214 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Р. К., роден на *** в гр. С., живущ в гр. П.,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование,
работещ, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.08.2021 г. в гр.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение и е разпространил
високорискови наркотични вещества, както следва:
-В гр. Пловдив на ул. „Младост“ е разпространил на И.Т.К. от гр.
Пловдив високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 1,31
грама със съдържание на активен компонент амфетамин 8,1 тегловни %, на
стойност 39,30 лева.
-В гр. Пловдив, в жилище на бул. *** и в себе си е държал, както следва:
-Амфетамин с нето тегло 61,69 грама и съдържание на активен
компонент амфетамин 16,8 тегловни % на стойност 1 850,70 лева,
-Амфетамин с нето тегло 9,578 грама и съдържание на активен
компонент амфетамин 14,5 тегловни % на стойност 287,34 лева,
1
-Марихуана с нето тегло 1,007 грама и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 4,2 тегловни % на стойност 6,04 лева;
-В преден ляв джоб на панталон е държал цигара - смес от марихуана и
тютюн с нето тегло 0,464 грама с активен компонент ТХК 3,9 тегловни % на
стойност 2,78 лева,
като общата стойност на високорисковите наркотични вещества е 2 186,16
лева, съгласно Приложение № 2 на член единствен от Постановление № 23 на
Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне цените на наркотични
вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание
чл. 354а ал.1 предл.1 и предл.2 вр.чл.26 ал.1 вр. чл. 58а, ал. 1 и ал. 5 от
НК, във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА и
ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 7 000 лв.
/СЕДЕМ ХИЛЯДИ / лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия М. К. наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия М. Р. К. наказание „лишаване от свобода”
времето, през което същият е бил задържан, считано от 19.08.21г. до
23.08.21г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл. 354а ал.6, вр. чл. 53, ал. 2, б. А от НК ОТНЕМА В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА остатъкът от процесните наркотични вещества,
изпратени на съхранение в ЦМУ-отдел НОП, които да бъдат унищожени по
надлежния ред, след влизане на настоящата присъда в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 14 банкноти с номинал 50
лева, 23 броя банкноти с номинал 20 лева, 4 банкноти с номинал 10 лева и 2
банкноти с номинал 5 лева, както и мобилен телефон марка “HUAWEI”, с
ИМЕЙ 1: *** и ИМЕЙ 2: ***-ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия М. Р. К. след
влизане на присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА–празни опаковки, саморъчно
свита цигара, пластмасова кутия с надпис „Нукрема“, 2 броя електронни
везни и суха, зелено-кафява растителна маса, която не съдържа вещества,
включени в Списъците от Приложенията към Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични–ДА СЕ
УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на настоящата присъда в
законна сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. Р. К., със
снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР –
2
Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 257,15 лева (двеста петдесет и седем лева и петнадесет стотинки).
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Пловдивския апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 78/22.11.2022г.
по НОХД № 1214 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2022 година

Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо
подсъдимия М.Р.К. и същият е предаден на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.1 и 2, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на
19.08.2021 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление,
без надлежно разрешително е държал с цел разпространение и е
разпространил високорискови наркотични вещества, както следва:
-В гр. Пловдив на ул. „Младост“ е разпространил на И.Т.К. от гр.
Пловдив високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло
1,31 грама със съдържание на активен компонент амфетамин 8,1 тегловни
%, на стойност 39,30 лева.
-В гр. Пловдив, в жилище на бул. *** и в себе си е държал, както
следва:
-Амфетамин с нето тегло 61,69 грама и съдържание на активен
компонент амфетамин 16,8 тегловни % на стойност 1 850,70 лева,
-Амфетамин с нето тегло 9,578 грама и съдържание на активен
компонент амфетамин 14,5 тегловни % на стойност 287,34 лева,
-Марихуана с нето тегло 1,007 грама и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 4,2 тегловни % на стойност 6,04 лева,
като общата стойност на високорисковите наркотични вещества възлиза
на 2 144,08 лева;
-В преден ляв джоб на панталон е държал цигара - смес от марихуана и
тютюн с нето тегло 0,464 грама с активен компонент ТХК 3,9 тегловни %
на стойност 2,78 лева,
Като общата стойност на високорисковите наркотични вещества е
2 186,16 лева съгласно Приложение № 2 на член единствен от
Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне
цените на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и
същата правна квалификация на извършеното. По отношение реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия пледира да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в размер, клонящ към законовия минимум, което да бъде
намалено с 1/3, съобразно правилата на чл.58а от НК. Представителят на
държавното обвинение поддържа становище относно приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, както и за налагане на кумулативно
предвиденото в закона наказание „глоба”. По отношение на приложените по
1
делото парични суми и мобилен телефон, иззети от подсъдимия, прокурорът
предлага същите да бъда отнети в полза на държавата, съответно като пряка
облага, придобита от престъпна дейност, респ. като средство за извършване
на престъплението.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава
ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373 ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от
НПК. Подсъдимият К. направи самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Той и защитата му не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Съгласяват се и със заявената от държавното обвинение
правна квалификация на извършеното. Пледират за налагане на наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т.1 и ал. 3 от НК, а именно „лишаване от свобода” в
размер под минималния, без налагане на кумулативно предвиденото
наказание „глоба”. Становището на защитата относно приложените по делото
пари и мобилен телефон е, че същите следва да се върнат на подсъдимия, от
когото са иззети.
Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от
подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че
самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства, обуславят
извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство:
Подсъдимият М.Р.К. е роден на *** г. в гр. С.. Живее в гр. П.. Той е
българин, български гражданин е, не е осъждан, не е женен, има основно
образование, работещ е, има ЕГН **********.
Км месец август 2021г. подсъдимият К. живеел на квартира с
приятелката си Д.А. в гр. П. на бул. ***.
Подсъдимият К. закупувал амфетамин от гр.София за сумата от 7 лева,
като в апартамента на бул. „***“ държал електронни везни, с които
разпределял наркотичното вещество в различни по грамаж дози. Свидетелят
И.К. познавал К. от около 5-6 години и знаел, че той употребява наркотични
вещества, но и че продава такива. През тези години подсъдимият му
осигурявал различни количества наркотични вещества, а от около 2-3 години
свидетелят редовно си купувал от него амфетамин по 10-15 лева за грам.
На 19.08.2021 г. свид. К. отново си взел около 1 грам амфетамин от
подсъдимия, но вместо пари му дал едно „мачете“ и 4 броя пици.
Впоследствие около 17:15 часа на същата дата свидетелят отново се свързал
по телефона с К. и го попитал дали е „айляк“, което според уговорката
трябвало да означава дали разполага с амфетамин за продан. Подсъдимият
отговорил утвърдително и свидетелят се запътил към дома му на бул. „***“ с
велосипеда си. Срещнали се в пряка пресечка на булеварда на ул. „Младост“,
където подсъдимият предал на К. едно пакетче с амфетамин, което не било
2
заплатено от свидетеля, понеже смятал да почерпи в замяна К. с бири.
Междувременно, понеже разпространителската дейност на К. станала
достояние на полицейски служители при 02 РУ при ОДМВР гр. Пловдив, на
19.08.2021 г. към 18:30 часа било организирано наблюдение на адреса, на
който пребивавал подсъдимият. По това време полицейските служители С.С.,
П.И. и Б.Ц. го забелязали да излиза от дома си и да се среща със К. на ул.
„Младост“. Полицейските служители приближили към подсъдимия и
свидетеля, легитимирали се и на въпроса им дали някой от двамата държи
забранени вещи, К. отговорил, че има малко количество амфетамин, а К.-че
има цигара с марихуана. Двамата били задържани, като при разговор с
полицейските служители К. заявил, че намиращият се в него амфетамин му е
предоставен от подсъдимия, който от своя страна разказал, че в апартамента
на бул. „***“ *** държи амфетамин и марихуана.
Било организирано претърсване в жилището на К., като при
пристигането на полицейските служители, свид. И. бил пресрещнат от друга
клиентка на подсъдимия–свидетелката Н.Б., която попитала полицая дали той
е човекът, който подсъдимият изпраща. За поредната от продължилите през
последната година и половина доставки на амфетамин от К. на Б., двамата се
били разбрали три часа по-рано.
При извършеното претърсване в дома, обитаван от подсъдимия на
посочения по-горе адрес, били открити и иззети: от пластмасова кутия с
надпис „Нукрема“ бяла бучка с неправилна форма увита в жълт найлон,
представляваща амфетамин; бял полиетиленов плик съдържащ бяло
прахообразно вещество - амфетамин; син полиетиленов вързоп със зелено-
кафява тревиста маса-представляваща марихуана; два броя електронни везни,
по които имало следи от марихуана и амфетамин; прозрачен полиетиленов
плик със сини ленти в горния край, съдържащ зелено-кафява тревиста маса-
марихуана.
Във 02 РУ при ОДМВР Пловдив бил извършен обиск на К., при който в
панталоните му били открити и иззети 1 брой саморъчно свита цигара с
размер 10 см., съдържаща зелено-кафява тревиста маса–смес от тютюн и
марихуана; 14 броя банкноти с номинал от 50 лева, 23 броя банкноти с
номинал от 20 лева; 4 броя банкноти с номинал 10 лева и 2 броя банкноти с
номинал 5 лева – общо 1 210 лева, както и мобилен телефон „HUAWEI”.
За иззетите вещества от дома и панталоните му К. заявил, че са
амфетамини и марихуана, които държи с цел разпространение, електронните
везни използвал за разпределяне на амфетамина на дози, които продавал на
цена 10-12 лева, в зависимост от клиента, а парите били оборот от
продажбите му. Според заявеното от К. марихуаната, намерена в дрехите му,
била предназначена за изпушване заедно с К.. От последния бил иззет
получения от подсъдимия амфетамин, за държането на което срещу свидетеля
било инициирано досъдебно производство, прекратено впоследствие поради
малозначителност на деянието му.
3
Поради нуждата от специални знания по делото били назначени
съдебнохимически експертизи.
Видно от заключенията на физикохимичните експертизи /л.54-55, л.63
от ДП/, вкл. и такава по писмени данни /на иззетия от К. амфетамин, иначе
приложен по друго ДП/, откритото у свид. К. вещество е амфетамин с нето тегло
1,31 грама със съдържание на активен компонент амфетамин 8,1 тегловни %.
Според експертното изследване намерените в апартамента на К. вещества
представляват съответно: амфетамин с нето тегло 61,69 грама и съдържание
на активен компонент амфетамин 16,8 тегловни %, амфетамин с нето тегло
9,578 грама и съдържание на активен компонент амфетамин 14,5 тегловни %
и марихуана с нето тегло 1,007 грама и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 4,2 тегловни %. Откритата в джоба на панталоните на
подсъдимия цигара, представлява смес от марихуана и тютюн с нето тегло
0,464 грама съдържа активен компонент ТХК 3,9 тегловни %.
Стойността на наркотичните вещества, определена съгласно
Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. Постановление №
23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза, както
следва: амфетаминът с нето тегло 1,31 грама със съдържание на активен
компонент амфетамин 8,1 тегловни %-на стойност 39,30 лева, амфетаминът с
нето тегло 61,69 грама и съдържание на активен компонент амфетамин 16,8
тегловни %-на стойност 1 850,70 лева, амфетаминът с нето тегло 9,578 грама
и съдържание на активен компонент амфетамин 14,5 тегловни %-на стойност
287,34 лева, марихуаната с нето тегло 1,007 грама и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 4,2 тегловни %- на стойност 6,04 лева, а
сместа от марихуана и тютюн с нето тегло 0,464 грама, съдържаща активен
компонент ТХК 3,9 тегловни % е 2,78 лева, като всички наркотични вещества
са на обща стойност 2186, 16 лева.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия признания на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят
изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
установени чрез показанията на свидетелите Н.Б., И.К., С.С., П.И. и Б.Ц.,
както и заключенията на назначените по делото химически експертизи, от
приложените в хода на досъдебното производство писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства-от протокол за доброволно
предаване, от протоколите за претърсване и изземване, ведно с фотоалбуми
/л.28-35 от ДП/, както и от протокола за обиск и изземване с фотоалбум /л.40-
45 от ДП/ и приобщените с тях веществени доказателства, справка съдимост
/л.16 от ДП/, писмо до ЦМУ-София /л.58 от ДП/, заверено копие от протокол
за доброволно предаване /л.59 от ДП/ характеристична справка /л.17 от ДП/,
протокол за оглед на веществени доказателства /л.79/, приемо-предавателен
4
протокол /л.95 от ДП/.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, отчитайки, че същите са логични и взаимно кореспондиращи си,
без да е налице противоречие между тях относно основните въпроси от
предмета на доказване. Изложеното съответствие между показанията на
свидетелите, а и с останалата доказателствена съвкупност, по отношение на
включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, обуславя липсата
на необходимост от по-подробното им обсъждане и анализиране по смисъла
на чл.305, ал.3 от НПК. Независимо от липсата на изрични възражения в тази
насока, уместно е да се допълни, че няма процесуално препятствие да бъдат
кредитирани показанията на разпитаните по делото полицейски служители:
С.С., П.И. и Б.Ц., участвали по служба в процесните събития, доколкото
никое от тези лица не е взело участие в следствените действия. Ето защо е
законово допустимо показанията на въпросните свидетели да се ползват като
годно доказателствено средство. Липсва процесуално препятствие да бъдат
изслушани в качеството на свидетели тези полицейски служители, тъй като не
са извършили действия с процесуален характер, в какъвто случай би се явила
приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК. На следващо място, съдът
отчете, че показанията на въпросните свидетели представляват първично
доказателствено средство, възпроизвеждащо действително възприети от тях
фактически положения. Този въпрос нееднократно е бил обсъждан и
разглеждан от съдебната практика, която е категорична, че разпитът им е
допустим и показанията им представляват годни доказателствени източници
/Напр. Решение по НД № 626 / 2011 г., ВКС, ІІІ н.о.; Решение по НД № 382 / 2008 г., ІІ н.о.;
Решение по НД № 310 / 2000 г., ВКС, ІІ н.о.; Решение по НД № 650 / 2009 г., І н.о. и т.н./ .
Поради изложеното съдът възприема и кредитира при постановяване на
присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда на
чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и последователно пресъздаващи
обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи,
както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото
писмени и веществени доказателства.
Доколкото придобитото от свид.К. наркотично вещество е приложено
по друго досъдебно производство /образувано срещу самия К. за държане на
наркотични вещества/, то уместно е да се направят няколко уточнения. Същото е
приобщено с протокол за доброволно предаване, заверен препис от който е
приложен по настоящото дело, като този начин на приобщаване на
веществени доказателства, бидейки чисто фактическо /а не процесуално-
следствено/ действие за събиране на доказателства дава възможност
въпросният документ да бъде ползван като годно писмено доказателствено
средство и по настоящото дело. От друга страна, когато е осъществено в
рамките на наказателно производство, какъвто е конкретният случай,
функцията на доброволното предаване се изразява в събиране на годни
доказателства чрез прилагането им към делото по начин, гарантиращ тяхната
5
истинност и запазеност в първоначален вид. От съществено значение е да се
подчертае, че приложеното по този начин веществено доказателство е
станали предмет на изследване, както по другото дело, така и по настоящото
производство, експертизата по което е извършена по писмени данни, като
видно от приложените документи, няма съмнение относно идентичността на
наркотичното вещество. Предвид изложеното, макар част от
инкриминираните вещества, а именно амфетамин с нето тегло 1,31 грама със
съдържание на активен компонент амфетамин 8,1 тегловни %, да е
приобщена по друго досъдебно производство, то събраните в хода на
настоящото дело гласни и писмени доказателства в своята съвкупност, са
достатъчни за индивидуализирането и установяването и на това вещество от
органите на досъдебното производство, както и относно липсата на действия
по компрометирането му или за оказано върху него въздействие, довело до
нарушаване на първоначалния му вид и количество. Предвид изложеното,
категоричен се явява изводът относно безспорна установеност на предмета на
престъплението.
При посочената фактическа установеност на деянието съдът намира за
доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият М. К. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 354а, ал.1, предл.1 и предл.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, за
това, че на 19.08.2021 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
и е разпространил високорискови наркотични вещества, както следва:
-В гр. Пловдив на ул. „Младост“ е разпространил на И.Т.К. от гр.
Пловдив високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло
1,31 грама със съдържание на активен компонент амфетамин 8,1 тегловни
%, на стойност 39,30 лева.
-В гр. Пловдив, в жилище на бул. *** и в себе си е държал, както
следва:
-Амфетамин с нето тегло 61,69 грама и съдържание на активен
компонент амфетамин 16,8 тегловни % на стойност 1 850,70 лева,
-Амфетамин с нето тегло 9,578 грама и съдържание на активен
компонент амфетамин 14,5 тегловни % на стойност 287,34 лева,
-Марихуана с нето тегло 1,007 грама и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 4,2 тегловни % на стойност 6,04 лева,
като общата стойност на високорисковите наркотични вещества възлиза
на 2 144,08 лева;
-В преден ляв джоб на панталон е държал цигара - смес от марихуана и
тютюн с нето тегло 0,464 грама с активен компонент ТХК 3,9 тегловни %
на стойност 2,78 лева,
Като общата стойност на високорисковите наркотични вещества е
2 186,16 лева съгласно Приложение № 2 на член единствен от
6
Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне
цените на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството,
поради което го призна за виновен по тази правна квалификация и го осъди по
повдигнатото му обвинение.
От обективна страна, на 19.08.2021г. подс.К. е държал в гр.Пловдив
находящите се в обитавания от него жилищен имот високорискови
наркотични вещества, а именно амфетамин с нето тегло 61,69 грама и
съдържание на активен компонент амфетамин 16,8 тегловни %, амфетамин с
нето тегло 9,578 грама и съдържание на активен компонент амфетамин 14,5
тегловни % и марихуана с нето тегло 1,007 грама и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 4,2 тегловни %, а така също е осъществявал
фактическа власт и върху цигарата, представляваща смес от марихуана и
тютюн с нето тегло 0,464 грама с активен компонент ТХК 3,9 тегловни %,
която се намирала в предния ляв джоб на панталона му. На същата дата К. е
извършил и действия по разпространение на наркотично вещество амфетамин
с нето тегло 1,31 грама със съдържание на активен компонент амфетамин 8,1
тегловни % на свидетеля К.. Наличието на иззетите по надлежния ред
наркотични вещества у подсъдимия и в обитаваното от него жилище,
манифестира осъществяваната от К. непосредствена фактическа власт върху
тях до прекъсването й от надлежно извършените процесуално-следствени
действия претърсване и изземване в дома му и личния му обиск, с което е
реализирал една от формите на изпълнителните деяния по чл.354а, ал.1 от
НК-а именно държане на наркотични вещества.
По отношение на амфетамина с нето тегло 1,31 грама /със съдържание
на активен компонент амфетамин 8,1 тегловни %/ на процесната дата
подсъдимият е предприел действия по неговото предаване на свидетеля К. /в
замяна на което вторият щял да го почерпи бира/, което само по себе си
представлява акт на разпореждане с въпросния амфетамин, с което е
реализирал и друга от формите на изпълнителните деяния по чл.354а, ал.1 от
НК-а именно разпространение на въпросното високорисково наркотично
вещество.
Подс.К. не е имал изискващото се от закона надлежно разрешително от
компетентните органи за държане и разпространение на високорискови
наркотични вещества.
Амфетаминът и марихуаната са високорискови наркотични средства,
които са под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите
средства от 1961 г., ратифицирана от Р. България в списък № 1, както и
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тези
наркотични вещества са включени в Приложение № 1 към чл.3 от ЗКНВП,
включващо "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве ".
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл с ясното
съзнание за противоправността на извършените от него деяния- съзнавал е, че
7
разпространява амфетамин, респ. държи амфетамин и марихуана във
фактическата си власт, съзнавал е, че няма разрешение за тяхното държане и
разпространение, съзнавал е, че посочените наркотични вещества са опасни
за живота и здравето на хората, т.е. общественоопасния характер на деянието
и пряко е желаел настъпването на общественоопасните последици.
От субективна страна е налице и специалната съставомерна цел,
изискуема от разпоредбата на чл.354а, ал.1 от НК, по отношение на деянието,
осъществено чрез „държане“ като една от предвидените в закона
алтернативи, а именно на инкриминираната дата К. е държал въпросните
наркотични вещества именно с цел разпространение. Този извод на съда се
базира, на първо място, от обстоятелството, че на същата дата подсъдимият е
предприел дори имуществено разпореждане на наркотично вещество от този
вид, като по делото се съдържа информация и за предходна такава
деятелност, а и за съществуваща уговорка със свид.Б. за предстояща още
същия ден. Няма спор в съдебна практика относно становището, че за
субективното отношение на дееца към реализираното от него
общественоопасно поведение следва да се съди от всички обективни
обстоятелства, свързани с извършеното престъпление. В конкретния случай за
целта на държането изводи могат да се направят и от количеството и
състоянието на откритите в дома на К. наркотични вещества, а така също и от
двете електронни везни, находящи се все там, от което е изводимо
заключението относно подготовката им за продажба, в каквато насока е и
изобилната съдебна практика /напр. Решение № 82 от 31.03.2014 г. на ВКС по н. д. №
33/2014 г., III н. о., НК/. Предвид изложеното, съдът прие за категорично доказан
фактът, че наркотичните вещества /открити в дома на подсъдимия на
инкриминираната дата, както и тези, иззети при личния му обиск/ К. е държал
именно с цел разпространение, изхождайки от механизма на осъществяване,
тяхното количество, вид, начин на съхранение и в светлината на вече
осъществената дейност по разпространението на наркотично вещество, чрез
предоставянето му на свид. Конарачев.
При установената фактология, реализираното от подсъдимия поведение
е коректно да бъде съотнесено към престъпния състав на чл. 354а, ал. 1,
предл. 1 и 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимият К. е осъществил две от
изпълнителните деяния на престъпния състав– „разпространение” и „държане
с цел разпространение”. Отделните деяния, поради обективната и субективна
връзка помежду им, съставляват продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от НК, същностна характеристика на което от обективна страна е
единството на две или повече еднородни прояви, всяка от които поотделно
осъществява състав на едно и също престъпление. Въз основа на
установеното от фактическа страна, че с действията си подсъдимият е
осъществил състава на едно и също престъпление, извършеното от него бе
квалифицирано като едно деяние, осъществено при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
След като призна подсъдимия К. за виновен по съответната правна
8
квалификация, съдът разгледа въпроса относно определяне на наказанието
му в пределите, предвидени от закона за съответното престъпление, като
изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 от НК/ и принципите за
определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК. При индивидуализацията на
наказанието му съдът съобрази същото със специфичните особености на
конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, които определят
конкретната тежест на извършеното престъпление и онези, характеризиращи
личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези обстоятелства биха
могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност
на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно
въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и
специалната превенции. Така в практиката на ВКС нееднократно е застъпвана
принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и
дееца” / Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
За престъплението по чл.354а, ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5 000 до 20 000 лева.
Съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК, като подсъдимият К. призна изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока направи
самопризнания.
Предвид изложеното и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл.
372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанията при условията на
чл. 58а от НК, като ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на
наказанието „лишаване от свобода“ да се прилагат разпоредбите на Общата
част на НК, като размерът на определеното наказание следва да се намали с
1/3. Що се отнася до останалите наказания по чл.37, ал.1, т.2-11 от НК, то
разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК изрично указва, че правилата на чл.58а,
ал.1-4 са неприложими.
При определяне вида и размера на наложените на подсъдимия К.
санкции за вмененото му във вина престъпление, съдът взе предвид като
смекчаващо отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало,
както и актуалната му понастоящем трудова ангажираност. Съдът не третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство
самопризнанието на подс.К., направено в рамките на процедурата по чл.371,
т.2 от НПК. Това е така, доколкото същото е станало предпоставка за
протичане на настоящото наказателно производство по реда на съкратеното
съдебно следствие с произтичащата от това процесуална полза за
подсъдимия, произтичаща от изричната законова регламентация. Ето защо,
доколкото това самопризнание не е спомогнало своевременно за разкриване
9
на обективната истина, в синхрон със съдебната практика /т.7 от ТР.
№1/2008г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС/ необосновано снизхождение
би било да се третира допълнително като смекчаващо обстоятелство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са немалкото количество
и стойност на предмета на престъплението и неговото съдържание, както и
осъществяването от страна на подсъдимия на две изпълнителни деяния с
предмет високорискови наркотични вещества, едното от които е реализирано
посредством разпространение на наркотично вещество /амфетамин/ на друго
лице. Изключителната укоримост на стореното от К. е обвързана с
реализирането и на действия по разпространение на наркотични вещества,
както и с целта, поради която са държани немалки количества наркотични
вещества /а именно-за разпространяване сред други лица/, и то
преимуществено от вида на т.нар. „тежки дроги“ /амфетамин/. Обществената
опасност на едно деяние безспорно е отчетена от законодателя при
определяне на санкционните рамки и поради това се приема, че сама по себе
си не може да се отчита повторно в процеса по индивидуализация на
наказанието. Не е налице обаче пречка по смисъла на чл.56 от НПК при
индивидуализация на наказанието да се отчита конкретиката на всеки отделен
казус, индивидуалните условия и предпоставки, обусловили накърняването
на непосредствения обект на посегателство. И в тази връзка правилно е да се
отбележи, че обществената опасност на конкретната деятелност е завишена,
тъй като се касае за наркотични вещества, които преобладаващо са от вида на
т.нар „тежки дроги“-амфетамин, чието въздействие и неблагоприятен
резултат при употреба върху физическото и психическо здраве на индивида
са значително по-осезаеми в сравнение с „меките дроги“ /арг. изводим от
Решение №86/30.04.19г. по н.д. 275/19г. на 1 н.о./.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на
чл.55 от НК. Посочените смекчаващи обстоятелства по естеството си и в
контекста на наличните отегчаващи, очертават случай, който не се различава
драстично от типичната тежест, морална укоримост и наказателноправни
характеристики на потенциалния извършител на престъпление от
разглеждания вид. В този ред на мисли, съдът не приложи разпоредбата на
чл.55 от НК при индивидуализиране на санкциите за процесното
престъпление, а определи същите при условията на чл.54 от НК, като прие, че
смекчаващите отговорността обстоятелства са с по-висока относителна
тежест от отегчаващите. Несподелимо е предложението на защитата за
неналагане на кумулативната имуществена санкция „глоба“, доколкото
същата е задължително предвидена в закона и място за усмотрение на съда не
е оставено, освен при индивидуализиране на наказанието при условията на
чл.55 от НК, каквито предпоставки не са налични в конкретния случай.
При оразмеряване на наказанието „лишаване от свобода” в допустимите
10
от закона граници с оглед така отчетените обстоятелства, съдът счита, че най-
справедливо в конкретния случай е на К. да му бъде определено наказание,
близко до специалния минимум за съответното престъпление, но с малко
надвишаващо същия /предвид естеството и значението на утежняващите
отговорността факти/, а именно в размер на две години и шест месеца
лишаване от свобода. Ето защо, съдът след редукцията с една трета по
чл.58а, ал.1 от НК определи и наложи на подсъдимия наказание от ЕДНА
ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото в закона наказание „ГЛОБА” в размер на 7 000 лв. /СЕДЕМ
ХИЛЯДИ / лева, съобразявайки обстоятелствата по чл.47, ал.1 от НК. При
определяне на допълнителната санкция съдът отчете спецификата при
индивидуализация на кумулативните санкции, изразяваща се във
възможността размерът на кумулативните допълнителни наказания по чл. 57,
ал. 2 от НК да се определи при известно отклонение от правилата на чл. 54 и
чл. 55 от НК - въз основа на обстоятелства, които може да не са нито
смекчаващи, нито отегчаващи. Тази особеност е била предмет на обсъждане и
в практиката на ВКС, като е застъпвано становище, че допълнителното
кумулативно наказание може да бъде индивидуализирано в известно
отклонение от обстоятелствата, отчетени при определяне на основното
наказание /Напр. Решение № 372-2008-ІІІ/. Това е така, предвид допълнителното
изискване, поставено от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК, че при
определяне размера на кумулативните санкции, те в своята съвкупност трябва
да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. Наистина в правната
литература, а и в съдебната практика не се отделя дължимото внимание на
обстоятелствата, подлежащи на обсъждане при индивидуализиране на
допълнителните наказания при условията на чл. 57, ал. 2 от НК. /Т. напр. според
Р. № 693-1993-І н.о. на ВС „в случаите с предвидени допълнителни наказания съдът най-
напред преценява дали въобще е необходимо и целесъобразно те да се налагат. Длъжен е да
изложи съображения, за да обоснове защо при конкретните обстоятелства и с оглед
правилата по чл. 50, чл. 44-45 от НК и целите по чл. 36 НК на подсъдимия трябва да се
наложи такова съчетание от наказания, такъв размер на всяко от тях, както и обратното -
защо не трябва да се ползва предоставената от закона възможност.”/. Анализът на
съществуващата съдебна практика, налага становището, че определени
обстоятелства имат съществено значение при отмерване на кумулативните
санкции. Т.напр. материалното състояние на дееца е от съществено значение
за определяне размера на наказанието глоба, съгласно изричната повеля на чл.
47, ал. 1 от НК, макар същото да няма характер на смекчаващо, нито на
отегчаващо отговорността обстоятелство. Т.напр. според Постановление № 6-
1971 на Пленума на ВС, при налагането на наказанието глоба съдилищата
следва да съобразяват, че размерът на наказанието глоба зависи от
материалното състояние на дееца изобщо, а не само от тежкото му
материално състояние, макар често пъти в съдебната практика погрешно да се
приема, че доброто материално състояние не може да има съществено
11
наказателноправно значение. В обобщение на посоченото, имотното
състояние на дееца влияе на размера на глобата като обстоятелство, което
определя възможността за успешното изпълнение на превантивните цели на
тази санкция, която по своя размер, трябва да оказва осезаемо
предупредително въздействие върху дееца, а и върху останалите членове на
обществото. Това би било постижимо единствено при известна
пропорционалност на материалното състояние на дееца и размера на
наложеното му наказание глоба. Ето защо, определената в конкретния случай
глоба в размер на 7000 лева, близка да законовия минимум, но надвишаваща
същия, е отмерена в съответствие с всички индивидуализиращи
отговорността на подсъдимия обстоятелства /в т.ч. смекчаващите,
отегчаващите и материалното му състояние/, при все, че обвинението на К.
включва и разпространение на наркотично вещество, а и държане със същата
цел на такива вещества в немалки количества и стойност.
При преценката относно начина на изпълнение на основната санкция,
съдът отчете, че в начина на живот на подсъдимия К. и в навиците му няма
данни, сочещи, че за постигането целите на санкционирането се налага
социалното му изолиране. Ето защо, в конкретния случай са налице всички
предпоставки, визирани в чл.66 ал.1 от НК, от които да може да се направи
изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е
необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване
от свобода”. Тези изводи са напълно съобразени с изискването на нормата на
закона и с предпоставките, съдържащи се в нея. Наложеното наказание
„лишаване от свобода” е до три години, подсъдимият не е осъждан до
момента на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер, както и за постигане целите на наказанието, и най-вече за
поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага изтърпяване на
наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такива, то третата е
свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова и
законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото
изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в
своята съвкупност да предпоставят възможност за неговото поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Независимо обаче, че съгласно константната съдебна практика за
приложението института на „условното осъждане“ е водеща преди всичко
индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на
генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на
инкриминираната му деятелност. По отношение на К. съдът, въз основа
направената преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за да се
приложи чл. 66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от
12
свобода”, доколкото се касае за първо осъждане, подсъдимият признава
вината си и изразява съжаление за стореното. С оглед изложеното, съдът
счете, че ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен и с
отлагане изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” с
определянето на изпитателен срок в размер на четири години, считано от
влизане на присъдата в законна сила, който е средният законов. Съдът
съотнасяйки степента на обществена опасност на дееца и на строеното от него
в контекста на обсъдените по-горе обстоятелства, намира, че така
определеният срок е оптимален, за да се постави на проверка волята на
подсъдимия за в бъдеще да се въздържа от престъпна дейност, доколкото в
случай на осъществяване на ново престъпление, ще следва да изтърпи и
отложеното наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и
коригиране на поведението към стриктно спазване на закона, са конкретните
проявления, чрез които подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и
превъзпитание.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК съдът приспадна от така
наложеното на подсъдимия К. наказание „лишаване от свобода” времето, през
което същият е бил задържан, считано от 19.08.21г. до 23.08.21г., като един
ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 354а, ал.6, вр. чл. 53, ал. 2, б. А от НК съдът отне в
полза на държавата остатъкът от процесните наркотични вещества, изпратени
на съхранение в ЦМУ-отдел НОП, като постанови същите да бъдат
унищожени по надлежния ред след влизане на настоящата присъда в законна
сила.
Веществените доказателства-14 банкноти с номинал 50 лева, 23 броя
банкноти с номинал 20 лева, 4 банкноти с номинал 10 лева и 2 банкноти с
номинал 5 лева, както и мобилен телефон марка “HUAWEI”, с ИМЕЙ 1: *** и
ИМЕЙ 2: *** съдът постанови да се върнат на подсъдимия след влизане на
присъдата в законна сила, доколкото по делото не се установи в резултат от
инкриминираната престъпна деятелност да е била придобита парична сума.
Не се установи и въпросният мобилен телефон да представлява средство за
извършване на престъплението по смисъла на чл.53 от НК, поради което
необосновани са претенциите на прокурора за отнемането на приложените по
делото пари и мобилен телефон.
По отношение, приложените по делото празни опаковки, саморъчно
свита цигара, пластмасова кутия с надпис „Нукрема“, 2 броя електронни
везни и суха, зелено-кафява растителна маса, което не съдържа вещества,
включени в Списъците от Приложенията към Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, съдът постанови
да се унищожат като вещи без стойност след влизане на настоящата присъда
в законна сила.
С оглед така произнесената присъда, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимият К. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив
13
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 257,15
лева (двеста петдесет и седем лева и петнадесет стотинки).
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
14
Съобщи за изтекли лични данни