Определение по дело №257/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 377
Дата: 9 февруари 2023 г. (в сила от 9 февруари 2023 г.)
Съдия: Христо Лазаров
Дело: 20231000500257
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 377
гр. София, 08.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Д.

Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско
дело № 20231000500257 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от длъжниците по изпълнението – „България М“ ЕООД, ЕИК
*********, И. Г. М., ЕГН ********** и В. Д. М., ЕГН **********, чрез адв. Д. срещу
определение № 596 от 20.09.2022г., по гр.д. № 20221500500466 по описа на Окръжен съд –
Кюстендил за 2022г., с което като недопустима е оставена без разглеждане частната им
жалба срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 18.07.2022г., по изпълнително дело
№ 20137420400074, по описа на ЧСИ В. А., с район на действие КОС.
Частните жалбоподатели/длъжниците по изпълнението – „България М“ ЕООД, И. Г. М. и В.
Д. М., считат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че в
жалбата си до КОС са посочили пороците на провеждащата се публична продан, чието
отлагане са поискали. Заявяват, че за първи път от обжалваното определение са узнали за
изготвената нова оценка на ипотекирания имот, чиято пазарна цена от 700 000 лева била
необосновано занижена от първоначално определената на 26.04.2013г. Считат, че
горецитираната оценка е изготвена за нуждите на настоящото производство, същата не им е
била връчвана и е андитатирана. Твърдят, че приложение следвало да намери т. 9 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, независимо от обстоятелството, че е постановено при старата редакция на чл. 485
ГПК. На последно място твърдят, че с неуважаването на молбата им от ЧСИ В. А., се
извършвал опит да се увреди дружеството длъжник и ипотекарните длъжници, като имота
бил изнесен на публична продан на близо 50 % по ниска цена от първоначално определената
в размер на 868 500 лева. Молят САС да отмени обжалваното определение и да уважи
жалбата им срещу действията на ЧСИ В. А.. Не претендират разноски за производството по
частната жалба.
1
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна/взискателят - „Българо-
американска кредитна банка“ АД, който е подал в срок отговор на частната жалба. Счита, че
частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Твърди, че частната
жалба представлявала поредна злоупотреба с процесуални права и пореден опит за
осуетяване на изпълнителните действия и провеждането на публична продан. На следващо
място твърди, че от 2013г. били провеждани 22 публични продани, като обжалваната
представлявала ново насрочване на обявена, но непроведена първа по ред публична продан.
В условията на евентуалност счита, че частната жалба е неоснователна и моли да се остави
без уважение. На следващо място твърди, че по делото били изготвени множество оценки на
ипотекираните имоти по реда на чл. 494, ал. 2 ГПК, като след всяка неуспешна втора продан,
взискателят е искал насрочване на нова продан и определяне на нова начална цена. Моли
САС да остави без разглеждане частната жалба като недопустима, евентуално да я отхвърли
като неоснователна. Не претендира разноски за производството по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт на окръжния съд и подлежи на разглеждане по същество.
За да остави без разглеждане частната жалба, окръжният съд е изложил решаващи мотиви,
че длъжникът по изпълнението може да обжалва единствено незаконосъобразните действия
посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Приел, че законодателят не е уредил
възможност за длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да отложи обявена и
насрочена публична продан на недвижим имот. Според КОС, не всеки отказ на частния
съдебен изпълнител да определи нова оценка на недвижим имот по молба на длъжника,
подлежал на обжалване, а единствено отказ постановен във връзка с чл. 485 от ГПК, в
рамките на разглеждане на въпроса за началната цена при първата публична продан. Приел
за неоснователно позоваването от длъжниците на чл. 494, ал. 2 ГПК, която разпоредба
уреждала правото единствено на взискателя да поиска от съдебния изпълнител определяне
на нова начална цена. В този смисъл били определение № 2077 от 21.06.2019г., по в.ч.гр.д.
2886/2019г. по описа на САС и определение № 1567 от 17.06.2022г., по в.ч.гр.д. 1588/2022г.
по описа на САС. Поради недопустимостта на частната жалба, приел за неоснователно и
искането за спиране на действията по изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.
Неоснователно е възражението на взискателя, че частната жалба е недопустима поради
липса на правен интерес. В процесната хипотеза правният интерес на частните
жалбоподатели произтича от изрична разпоредба на закона – определение преграждащо по-
нататъшно развитие на делото, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предмет на производството по индивидуално принудително изпълнение е публична продан
на ипотекирани в полза на банката от длъжниците по изпълнението, недвижим имот с
идентификатор 41112.503.976, находящ се в град ***, ул. „***“ № **, ведно с находящите се
в него самостоятелни обекти.
По делото е безспорно установено и страните не спорят, че за процесните имоти са били
проведени и обявени за нестанали 21 публични продани, като първата по ред е била
насрочена за периода от 17.02.2013г. до 17.03.2013г. Видно от приложения препис от изп.
2
дело, се установява че са изготвени множество оценки на недвижимите имоти, като всичките
са по искане на взискателя и по реда на чл. 494, ал. 2 ГПК.
Според настоящия съдебен състав, оценката сама по себе си не подлежи на самостоятелен
съдебен контрол - на оспорване от длъжника подлежи заключението на вещо лице при
определяне стойността на имота и то само при извършване на първата публична продан на
недвижимия имот, на основание чл. 485, ал. 6, във вр. с ал. 2 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 485, ал. 2, изр. 2 ГПК, при оспорване на оценката, страната посочва
вещо лице, което да изготви заключение на разноски в нейна тежест, след което при разлика
се прилага аритметичното правило на чл. 485, ал. 3 ГПК. Единствено в тази хипотеза и по
отношение на тази процедура, е предвидена възможност за обжалване от длъжника на отказа
на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, на основание чл. 435, ал. 2, т. 4 от ГПК.
Недопустимо е при така изложените доводи в жалбата разпоредбата на чл. 494, ал. 2 ГПК да
се тълкува до такава степен разширително, че при несъгласие с новата оценка, изготвена по
искане на взискателя, длъжникът да може да я обжалва, по аналогия с разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т. 4 ГПК. Длъжникът ще може да обжалва евентуалния отказ на съдебния
изпълнител да освободи имота от изпълнение, на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Принципно е правилно твърдението на частните жалбоподатели, че винаги при нестанала
нова продан по реда на чл. 494, ал. 2 ГПК, трябва да се поиска и да се извърши нова оценка,
съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 9 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Старата и новата
редакция на чл. 485 ГПК са без значение за неговото съобразяване, тъй като уреждат други
хипотези на определяне на начална цена за публична продан.
Ирелевантни за това производство са останалите правни доводи в жалбата срещу
действията на съдебния изпълнител, досежно пороците на провеждащата се публична
продан, чието отлагане са поискали и изготвената нова оценка на ипотекирания имот, чиято
пазарна цена от 700 000 лева била необосновано занижена от първоначално определената
на 26.04.2013г., което може да е предмет на евентуално исково производство по реда на чл.
441, ал. 1 ГПК.
Ирелевантни за това производство са твърденията на взискателя, че частните жалбоподатели
злоупотребявали с процесуални права, която злоупотреба може да е предмет на евентуално
исково производство по чл. 3 от ГПК.
На основание т. 2 от ТР № 3 от 12.07.2005г., по ТД № 3/2005г., ОСГТК на ВКС,
определението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 596 от 20.09.2022г., по гр.д. № 20221500500466 по описа
на Окръжен съд – Кюстендил за 2022г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4